Кандидатите за президент в Румъния имат елемент на мост

Николай Лефеджиев, Euronews Bulgaria, 12 март 2025 г.

През последните 35 години след края на диктатурата на Николае Чаушеску, Румъния нееднократно е преживявала държавни кризи. Анулираните президентски избори от ноември 2024 г. доведоха до сегашната, но тя не е просто поредната.

Никога преди крайно-десните, антизападни и проруски сили в Румъния не са имали по-силна подкрепа. И никога преди от 1990 г. насам румънското общество не е било толкова разочаровано колкото сега.

Израз на тези настроения станаха състоялите се миналата неделя в Букурещ протести, белязани от насилие. За политическата криза в нашата северна съседка и какви са изходите от нея, ще разговаряме с журналиста Владимир Митев, който е създател на сайта “Моста на приятелството”. Здравейте!

Здравейте!

Да ни кажете първо каква е ситуацията след недопускането на Калин Джорджеску от Централното избирателно бюро за изборите през май.

Решението на Централното избирателно бюро беше потвърдено в Конституционния съд вчера. Важно е, че независимо че имаше протестиращи на улицата, които бяха разочаровани от това решение, самият Калин Джорджеску каза, че иска да е президент или политик на мира. Тоест той не призова към повече протести. Дори призова към сдържаност. 

Също така каза, че според него си е свършил мисията, защото е разкрил чудовищността на врага, “на дявола”, както той се изразява месиански.

Но също така той каза, че не дава ясни указания за една или друга фигура, която да го замести. Той каза на своите избиратели да гласуват, както те решат.

А на какво основание не беше допуснат Джорджеску до изборите? Има ли реални факти, върху които стъпиха румънските власти?

Той не беше допуснат възоснова на това, че през октомври и декември миналата година Конституционния съд взе две решения. Едното беше за дисквалифицирането на Диана Шошоака, като друга суверенистка кандидатка, за която се смяташе, че не защитава демокрацията в Румъния. Другото беше самото решение за нулиране на изборите.

Централното избирателно бюро прецени, че Джорджеску продължава да не защитава демокрацията. Тези решения са в сила. И освен това беше посочено, че той е добавил един анекс в сегашни си документи, с които кандидатства за президент, анекс към неговото имотно състояние относно дарения, които е получил. Той е трябвало да посочи тези дарения в декларацията си за анулираните избори. 

Тъй като този анекс не е подписан, както аз поне го разбирам, това е технически проблем – фактът, че се представят документи, които той не е подписал напълно. Но има и проблем свързан със съдържанието на неговата кандидатура. Централното избирателно бюро прецени, че той продължава да е същата фигура със същата роля, която е играл миналата година.

Бяха ли установени обстоятелства, даже реални действия, доказващи руска намеса в президентските избори? Защото за това много се говореше през ноември миналата година.

Бих искал да дам няколко неща за контекст и нека всеки от нашите зрители да помисли и да прецени за себе си. Първо, срещу Джорджеску имаше сериозни криминални обвинения, но те не бяха, че изпълнява волята на чужда държава или на Русия в случая. 

Той беше обвинен, например, за това, че е подбудил към действия, които са срещу конституционния ред. Беше обвинен, че е направил фалшиви декларации в документи, които е представил във връзка с участието си в изборите. Беше обвинен също и по линия на това, че е извършвал дейност или е създал организация, която има крайно десен характер. Това е единият елемент от контекста. Криминалните обвинения срещу него са доста сериозни, но не са в тази посока, която сега дискутираме. 

Вторият елемент е, че в Румъния много хора са наистина според мен убедени, че някакви руски тенденции действат чрез Джорджеску. Когато говоря с хора и то на различни позиции, както на по-сериозни позиции в обществото, така и по-обикновени хора, откривам такова убеждение.

Но тук трябва да се каже и, че в Румъния, ако не те изкарат, че си свързан с Русия, може би значи, че нищо не правиш. Това малко на шега го казвам. 

Имам предвид един случай от миналата година отново във връзка с президентските избори. Мирча Джоана беше вторият човек в НАТО, ако се спомняте. Въпреки това той беше обвинен едва ли не в същото. В смисъл, че имаше журналистическо разследване, според което бившият шеф на неговият кабинет има общ бизнес с руски, прокремълски бизнесмен. 

Тоест такива обвинения за връзки с Русия в Румъния се насочват към много хора. Явно в обществото има чувствителност в тази посока и този аргумент се използва за дисквалификация. 

Трябва да имаме предвид, че това решение на Конституционния съд беше последвано от доста дискусии в Румъния – дали ще бъдат предоставени документи, доказващи руската намеса и така нататък. Но за момента има и румънци, които стават неубедени и питат къде са доказателствата.

И тук трябва да се каже, че тази битка за президентския дворец в Румъния има и чисто румънски дневен ред, а не е само геополитическа схватка на великите сили. Разбира се всеки в румънското общество, което е на по-сериозна позиция, има някакви международни връзки и отношения. Но ми се струва важно да знаем, че Румъния има собствени противоречия, собствени структурни противоречия между различни институции или центрове на власт. И мене ми се струва, че по-важното в тези избори е чисто румънското противоречие, а международните противоречия, да кажем, които се случват, мисля, че са на втори план (въпреки че те са представяне като главни – бел.прев.).

Ние видяхме до какво доведоха тези противоречия. Както казвате вие, има напрежение в румънското общество. Тези наистина ексцесии не бяха никак приятни за гледане, предполагам. И самите румънци се усетили, че така не може да се продължава. 

Следващият ми въпрос е – как реагират парламентарно представените сили? доколкото аз четох, че ще издигнат общ кандидат. Какви са другите кандидати, освен този единен кандидат?

До момента имаме анонсирани двама кандидати, които имат така известен ореол на проевропейска линия. 

Единият, точно както казвате, е общият кандидат на управляващата коалиция. Това е Крин Антонеску. Той е стар политик, който беше заявил на шега за себе си, че последните 10 години е живял от парите на съпругата си, която беше еврокомисар. Но в същото време трябва да се има предвид, че той е в много добри отношения исторически, дори още преди 10-12 години с Виктор Понта, който също е депозирал днес кандидатурата си. Виктор Понта е лицето на суверенистите в Социалдемократическата партия.

Тоест това са политици така от естаблишмънта, ветерани с доста добри връзки на дълбоки и високи нива в държавата. Както забелязвате, при Крин Антонеску има европейски елемент, но има и отваряне към този суверенисткия сектор, както го дефинирах. 

Другият проевропейски кандидат е Никушор Дан, който е кметът на Букурещ. Според мен той също играе ролята на мост и дори самият той използва думата мост все по-често в своите публикации в социалните мрежи, когато се опитва да обясни какво трябва да се направи в Румъния. 

Става въпрос за това, че той произлиза от НПО сектора. В Румъния това е един доста влиятелен сектор, поне ако го сравним с България. Знаем, че с дарения към една неправителствена организация беше построена детска болница в Румъния. Има различни примери за това, как НПО сектора в Румъния създава критична маса и е способен да въздейства на обществото. Неслучайно кмета на Букурещ също е от НПО произход, т.е. има социална база за кадри като него. 

Но в същото време Никушор Дан има определена консервативна нагласа, ако цитирам самия него. Пример за това е, че той дълго време отлагаше да си сложи ваксината, когато бяха много ожесточени страстите за и против ваксинирането по време на корона кризата. Т.е. и при него има жестове в едната и в другата посока. 

Тези мои думи бяха за кандидатите с проевропейски профил Трябва да обърна внимание, че е важно кои ще бъдат суверенистските кандидати.

Извинявайте, че ви прекъсвам, господин Митев, но днес чух, че дясната ръка на Джорджеску ще издигне също така своята кандидатура, за да го замести и може би да събере отново тази електорална подкрепа, която се даде за Джорджеску на изборите през ноември 2024.

Точно така! Имате предвид Джордже Симион, лидерът на партията AUR. Ситуацията е донякъде особена. Снощи самият Джордже Симион обяви, че няма да се кандидатира. Днес си е променил решението с една условност, заявявайки, че ще се кандидатира заедно с Ана-Мария Гаврила. Това е лидерката на Партията на младите хора, която е партията подкрепяща директно Джорджеску. Те обявяват, че единият от тях ще се оттегли в полза на другия, след като видят ситуацията. Т.е. те ще съберат нужните подписи за да се регистрират, ще ги внесат, но след като бъдат одобрени, единият от тях ще се оттегли в полза на другия. 

Тук ми се струва, че фигурата на Джордже Симион също е по-сложно или поне би могла да е по-сложно, ако той поиска. Знаем, че Джордже Симион се утвърди по линия на юнионизма преди години, което му доведе в един момент забрана да влиза в Република Молдова. Има такава забрана и за влизане в Украйна. 

Въпреки това той се съюзи на европейско ниво с Джорджия Мелони и със суверенистите в Полша. Знаем че и Мелони, и суверенистите в Полша “Право и справедливост” са антируски настроени. Т.е. тук пак виждаме това, за което говорихме относно европейските кандидати – че при тях има елемент на мост. При Джордже Симион също ако се търси, включително, ако той реши да го търси, може да се намери едно отваряне към другата страна. 

Може би става въпрос за една особеност на държавите от нашия регион. Когато между Западна Европа и САЩ възниква разделение, нашите страни, които имат отношения и интереси и в едната, и в другата посока, залагат на фигури, които са мост.

Добре, но как в Румъния гледат на критиките от страна на Съединените Щати към отстраняването на Джорджеску? Защото някои високопоставени политици около Доналд Тръмп направо го защитаваха.

В Румъния пак се реагира и в едната, и вв другата посока. Неслучайно се говори за поляризация в румънското общество. 

В Румъния има сериозни хора, свързани с, грубо казвано, европейските пари. Не говоря толкова за европроектите, колкото за корпорациите. В Румъния има значителни западноевропейски инвестиции и икономически връзки с Западна Европа. Векторът на там не може да се загуби. Ако Румъния тръгне да се дистанцира от Западна Европа, това може би ще има отражение върху икономиката, върху статута на държавата. 

Но в същото време има много хора, които имат традиционни връзки както с републиканците в САЩ, така и с Израел и така нататък. И затова като ме питате как реагират румънците на, грубо казано, на намесата през социалната мрежа X или на други форми на натиск от страна на американците, ми се струва, че има реакции и в едната и в другата посока – позитивни и негативни. 

Имаше протести на суверенистите, на които те самите издигаха лозунги с молба Тръмп да се намеси и да защити демокрацията в Румъния и така нататък. И в същото време има и много румънци, които са анти-Тръмп. Те са либерални и не могат да приемат идеологията, а и практиката на Тръмп.

Добре. Как приемат тогава новата политическа линия на Доналд Тръмп за Украйна? Защото вече знаем, че Украина от късно снощи прие предложението за прекратяване на огъня т.е. за временно 30-дневно примирие. Все още не се знае какъв ще е отговора на Кремъл. Но все пак да припомним, че Румъния има обща граница с Украйна.

Румъния също така сключи стратегическо партньорство с Украйна. И отношенията между Румъния и Украина в последните години се подобряваха, включително по отношение на една чувствителна тема за румънските суверенисти, румънското малцинство в Украйна. Доколкото ми е известно, постепенно то започна да получава по-добра защитеност на своите културни права. Румънските организации в Украйна започнаха да действат по-свободно и така нататък. Т.е. отношенията се подобриха и то не само по либерална линия – по линия на това, че Румъния е верен съюзник на Европейския съюз и на НАТО, а и въобще Румъния постигна, според мен, някои малки или по-големи успехи в чисто национален план спрямо Украйна. Но отново тук бих казал, че отношението към Украйна се дели на две.

Има румънци, които смятат, че най-добре е границата на Запада да е границата на Украйна с Русия, т.е. да има нещо като буфер между Русия и Румъния. Това има и икономически съображения също, има различни съображения, поради които те смятат, че румънският интерес е в това да подкрепя Украина. И всъщност Никушор Дан, който казахме, че е кметът на Букурещ, защитава открито да се продължи с военната помощ за Украйна. Той показва и интерес за общуване на Румъния с така наречения формат Ваймар+, който съдържа Германия, Франция и Полша и някои други страни, които подкрепят Украина.

В същото време има от настроения в духа на това, което самият Джорджеску, че в Украйна има румънски земи. Това е националистическия подход към Украйна. Например, Северна Буковина е земя, която е била част от Румъния в междувоенния период. Имаше дори случай, в който Клаудиу Тързиу, виден представител на партията AUR –  водещата суверенистска партия, отправи териториални претенции към Украйна. 

Така че отново има две посоки, в които може да се върви. И това е особеност, може би, и на Румъния, и на нашия регион, че ние трябва да гледаме в много посоки.

Като последен въпрос – освен случая Джорджеску, какво друго вълнува румънското общество. Неотдавна стана известно, че Специализираната прокуратура се занимава с разследване срещу 6-членна група, както и 101-годишен генерал от запаса заради планиран преврат. Какво може да ни кажете повече по тази тема?

Имах възможност вече в друга медия да коментирам, че пак има две мнения. Едното е тревога от това, че крайната десница в Румъния се усилва. Този генерал и неговата група очевидно се позиционират в тази посока на суверенистската и крайно дясна тенденция в Румъния.

В същото време, както имах възможност вече да заявя, казусът е странен, защото тази военна група, която се смята, че е толкова опасна и е щяла да изважда страната от НАТО, всъщност е комуникирала онлайн на сайтове всичките свои планове, включително какво да е бъдещото държавно устройство на Гетия – държавата, която те са искали да създадат. Комуникирали са с видеа позиции по политически въпроси, като лицата им са записани на тези позиции. И това за мен поне е странно. Ако си толкова опасен и вероятно се страхуваш, че можеш да бъдеш разкрит, да комуникираш така открито какви планове имаш – според мен, това те деактивира като подривен елемент. 

Затова, ако трябва да съм честен, казусът предизвиква до някъде и иронични коментари в Румъния.

Много ви благодаря! Бяхте прекалено изчерпателен и много интересен за това какво се случва на север от нас, защото ние като че ли не можем да разберем нашите съседи. Вторачени сме най-вече в себе си и в глобалните проблеми, които също не разбираме така добре. 

Това беше колегата, журналист Владимир Митев, създател на сайта “Моста на приятелството” за ситуацията в Румъния и предстоящите президентски избори през май. С този разговор завършва днешното издание на Prime Time. Довиждане и до следващия път!

Снимка: (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author