Тревоги в Румъния след президентските избори: финансова несигурност и политическа нестабилност

Владимир Митев, Mediapool, 11 май 2025 г.

В края на седмицата след първия тур на президентските избори започнаха да се появяват знаци, идващи от лагера на Никушор Дан – кмет на Букурещ, подкрепян от НПО сектора и от представители на IT индустрията, че ситуацията е почти безнадеждна. Самият Никушор Дан публикува поръчано от него проучване на общественото мнение, което показва резултат на втория тур 54,8% на 45,2% в полза на Джордже Симион.

На първия тур Дан спечели на ниво окръзи само Букурещ и Клуж – чиито центрове са двата мегаполиса с най-развита градска култура в Румъния. Останалият трети в надпреварата представител на управляващата коалиция на Социалдемократическата партия, Националнолибералната партия и Демократическия съюз на унгарците в Румъния – Крин Антонеску, спечели само няколко окръга с по-голямо унгарско население. Останалите окръзи – над 30, имат за лидер в първия тур кандидатът на суверенистката партия “Съюз за обединението на румънците” (AUR) Джордже Симион.

Сега Никушор Дан, независим кандидат, имащ подкрепата на извънпарламентарни партии на първия тур и подкрепата на Съюза „Спасете Румъния“, Националнолибералната партия и Демократичния съюз на унгарците в Румъния на втория тур на президентските избори, не пътува из страната или в чужбина с конкретни послания, за да привлече на своя страна хората в регионите или диаспората. В същото време Джордже Симион може да се похвали с многобройни срещи на място в Румъния и с румънци в чужбина през последните месеци. Той е категоричен победител сред румънците в диаспората, особено в Западна Европа, в момента когато диаспората става все по-важен фактор в румънските избори.

Така в навечерието на втория тур на 18 май напрегнатото очакване на поддръжниците на Никушор Дан се трансформира в мобилизация за общуване с хората около тях или на публични места, в апокалиптични сценарии за бъдещето, или в словесни нападки срещу избирателите на Джордж Симион, които в интернет са обиждани като „прости“ или „боклуци“. На свой ред Джордже Симион прибягваше до вербална агресия – и то срещу представители на държавни институции, въвлечени в изборния процес, например когато Калин Джорджеску бе дисквалифициран. Но сега, когато е начело във всички социологически проучвания, той вече не усеща дефицита на сила, който разкриваше в агресивните си моменти преди това.

Надеждата на лагера на Никушор Дан е, че може да мобилизира хора, които не са гласували на първия тур, а на свой ред избирателите на Джордже Симион да изгубят мотивация по една или друга причина да гласуват за него на втория тур. Но хората на Симион изглеждат сплотени зад своя кандидат, който периодично дава знаци, че се ползва с подкрепата на дисквалифицирания кандидат Калин Джорджеску.

Решаващо за резултатите на президентските избори се очертава позиционирането на Социалдемократическата партия. Тя традиционно е сложно политическо образувание, в което има както проевропейски политици и избиратели, така и суверенистки. Заместник-председателят на Европейския парламент и евродепутат от средите на румънските социалдемократи Виктор Негреску и заместник-председателката за връзки с гражданското общество (в оставка) Виктория Стойчу, вече призоваха партията да подкрепи Никушор Дан. В същото време бившият премиер Виктор Понта – в момента изключен от партията, получи 13,04% на първия тур и се позиционира като кандидатът на суверенистите сред социалдемократическите избиратели.

Самата Социалдемократическа партия обаче отказва да вземе страна. В интервю за “Моста на приятелството” бившият финансов министър от Социалдемократическата партия Еуджен Теодорович, заяви в прав текст, че сериозните макроикономически проблеми на Румъния, свързани с нарастналия бюджетен дефицит и трудността да се рефинансира публичният дълг, трябва да бъдат решени от политици с опит и експертиза. Затова според Теодорович няма значение кой ще е президент. Важно е кой ще сформира правителството.

Теодорович създава впечатлението, че Социалдемократическата партия ще подкрепи този кандидат за президент, който осъзнае, че не трябва да създава проблеми на политическите елити с опит и експертиза, няма да им се меси и ще стои мирно и тихо в Двореца “Котрочени”, докато старите вълци вършат работата. Той споменава и Виктор Понта като подходящ според него кандидат за премиер. Само че за голяма част от румънците Понта е олицетворение точно на това, което румънците ненавиждат в своите политици – корупцията, връзкарството, високомерието, арогантността.

Резултатите от първия тур показват, че именно старите лица са отхвърлени от избирателите, които залагат или на технопопулизма на Никушор Дан или на консервативния популизъм на Джордже Симион. Има видимо неудовлетворение от двете големи партии на прехода, от тяхната стабилокрация, липса на реформи, корупция, липса на интерес към хората, останали отвъд мрежите им. Гласувайки за Никушор Дан или за Джордже Симион, румънският избирател наказва “системата”, независимо, че всички кандидати имат своите връзки с нея.

Кандидатите накратко

Никушор Дан получи подкрепата на Съюза “Спасете Румъния”, Националнолибералната партия и Демократичния съюз на унгарците и това го приближава към позицията на мейнстрийм политик, след като той влезе в политиката като граждански активист с кандидатурата си за кмет на Букурещ през 2012 г. Някои от румънците, с които разговарях, обясняват, че едни от най-почтените румънски бизнеси – например в IT сферата, го подкрепят. НПО секторът, който в Румъния е доста силен, също го припознава като свой кандидат. Подкрепата на Националнолибералната партия би могла да означава и че западните инвеститори в страната, включително техните служители – например в автомобилната индустрия, биха могли да дадат гласовете си за Никушор Дан.
Той се позиционира за продължаваща подкрепа на Украйна и за сближаване с Ваймарския триъгълник (Полша, Германия, Франция). Никушор Дан е и привърженик на възобновяването на по-активната борба с корупцията.

Джордже Симион залага на недоволство на румънците срещу старите партии, косвено насочено към двете страни в центъра на ЕС – Франция и Германия, и директно към румънските политици, виждани като техни представители. В същото време партията на Симион е член на политическото семейство на европейските консерватори и реформатори, където силни са италианската премиерка Джорджа Мелони и полските суверенисти (които описват в своите медии Симион като ”един от най-про-полските политици в Европа”). Евентуална победа на Джордже Симион на президентските избори би могла да го превърне в политик с голяма видимост като суверенист на европейско равнище, тъй като той ще е един от едва няколкото държавни глави от тази тенденция в ЕС.

Икономическата база на румънския суверенизъм

Симион в момента е на върха на вълна от недоволство. Но не е ясно до каква степен неговата политическа тенденция има икономическа база в Румъния. Ако липсва икономическа динамика и материален интерес избирателите да са постоянно на страната на Симион, емоцията им може да отшуми или да се насочи другаде. А подкрепата на протестантските църкви (но не всички от тях – епископът на Евангелската църква призова за подкрепа на Никушор Дан) или на части от православната църква може да не е достатъчна, в случай, че хората усетят удари по доходите и икономическите си интереси, заради очакваните трудни решения, които бъдещото правителство ще взема.

По данни на Румънската национална банка към 31 декември 2023 г. Германия е най-големият чуждестранен инвеститор в румънската икономика, като запазва позицията си от предходния период, следвана от Австрия (11,7% от общите чуждесранни инвестиции), Франция (11,0%), САЩ (7,0%), Нидерландия (5,8%) и Италия (5,4%), като всяка от тези държави отчита салдо на преките чуждестранни инвестиции в размер от над 5 млрд. евро. Има нарастване на американските инвестиции в Румъния в последно време, но за разлика от Полша и Унгария, където има много повече американски инвестиции, румънската икономика няма такъв голям източник на икономическа динамика отвъд Западна Европа.
Съществува мнение, че единствените американски суверенистки инвестиции, които Румъния може да привлече, са, например, в добив на природни ресурси. Суверенистите негодуват, че OMV Petrom добива природни ресурси в Румъния, но нейният нефт се преработва в рафинерия в Плоещ, докато ако американска компания започне да добива петрол вместо OMV Petrom в Румъния, той най-вероятно ще бъде транспортиран до рафинерии другаде по света.

Джорджеску – когото Симион към момента твърди, че ще се опита да реабилитира в румънската политика, бе заявил, че ако получи властта, ще отвори всички мини в Румъния. Това вероятно не е възможно не само заради регулациите и приетите документи за справедлив преход към зелена икономика, а и защото би изискало значителни инвестиции в технологии. Но Джорджеску и неговата тенденция са близки до този тип национални и международни интереси, които експлоатират природни ресурси, а не са свързани толкова с развитие на зелена или IT икономика.

Самият Симион обещава реиндустриализация, така че да има развитие не само в големите градове, а и в по-малките населени места. Според едно от знаковите твърдения на бившия външен министър, посланик в САЩ и заместник-главен секретар на НАТО Мирча Джоана, 10-12 градски агломерации генерират 80% от БВП на Румъния. Отвъд тях е нещо близко до икономическа пустиня.

Симион обаче не обяснява ясно откъде ще дойдат средствата за инвестиции в реиндустриализацията, кой ще я планира и как ще се извърши. Дори по времето на Ливиу Драгня, когато министър на финансите беше Еуджен Теодорович, тогавашното суверенистко правителство провеждаше политика на насърчаване на инвестициите в промишлеността и създаване на пречки за неиндустриалните инвестиции, разглеждани като спекулативни. Но дори тогава, а и сега, реиндустриализацията на Румъния се осъществява предимно чрез чуждестранни инвестиции там, където вече има ресурси – работна ръка, университети, пазари/потребители и магистрали. По този начин проблемът с недостатъчното развитие на обширни региони в Румъния продължава да съществува.

Именно жителите на Румъния на селата и малките градове са в най-голяма степен избиратели на Симион. Това население съставлява над 50% от общото население на страната. От него произлизат и голяма част от румънците гастарбайтери, които ненавиждат партиите на системата, заради привилегиите, които те осигуряват на своите мрежи, докато тези чуждестранни работници са били принудени да напуснат домовете и да работят в лоши условия и като втора ръка европейци в Западна Европа.

Отчитайки нагласите на избирателите си, които в немалка степен са работници, Симион има някои послания и обещания, които звучат социално. Само че неговата партия има и либертарианска реторика в своята програма, която вероятно я сближава с линията на Тръмп, Мъск и Милей. Симион другарува и с работодатели…

Страховете – финансов срив и политическа нестабилност

Над всички дискусии за и против единия или другия от кандидатите, тегне страхът на румънците от икономически срив и икономии. Румънският бюджетен дефицит за миналата година е 9,3% от БВП. Румънският държавен външен дълг нарасна значително при управлението на старите партии по времето на президента Клаус Йоханис. В същото време след първия тур за няколко дни румънската лея се обезцени от 4,98 леи за евро до 5,12 леи за евро.

Виновни за този срив и за макроикономическите проблеми на страната са управлявалите до момента проевропейски партии, които правеха популистки жестове към различни категории граждани в супер изборната 2024 г. (когато Румъния имаше всички възможни избори). Но политическата цена за тяхното безразсъдство, довело и една от най-големите стойности за инфлация в ЕС, ще бъде платена от политиците, на които румънците гласуват доверие оттук-нататък и които ще трябва да въведат икономии и да ударят по благоденствието на избирателите, генерирайки на свой ред недоволство.

Вероятно е от значение и че в Румъния говорят, че тяхната политика се българизира – в смисъл, че навлиза в период на нестабилност.

Съществува не само хипотезата, че Румъния я чака продължително взаимно оспорване между различните лагери в политиката и икономиката, но и мнение, че в периода, който непосредствено предстои, “всички ще са на власт и всички ще са опозиция”. Например, ако Джордже Симион спечели президентските избори, проевропейските партии биха могли да сформират правителство, което да му бъде контратежест.

Но за разлика от България, чиито финанси, гледани откъм Букурещ стоят добре и която опитва да влезе в еврозоната, в Румъния има сериозни страхове, че страната може да не е способна да обслужва външния си дълг. Индексът за междубанкови заеми ROBOR се покачи след първия тур от 5,9% на 7,31%. Хората, които имат доходи в леи и са взели заеми в евро, ще плащат по-висока част от доходите си за обслужване на дълговете, заради обезценката на леята. И така Румъния постепенно навлиза в буря.

Някои от хората, с които говорих в Букурещ през изминалите дни все още се надяват по някакъв начин събитие тип черен лебед да обърне предпочитанията на хората в полза на Никушор Дан. Други смятат победата на Джордже Симион за сигурна. Седмица преди втория тур протести на млади хора с европейски флагове започнаха да се появяват в големите градове на Румъния. Размерът на мобилизацията зад Никушор Дан и Европа вътре в Румъния в следващите дни ще покаже дали той ще постигне исторически обрат или не.

Българите и румънското противоречие

Който и да е бъдещият президент на Румъния, в България трябва да мислим сложно за румънската политика, защото самата държава е сложна. Тя обединява три различни големи региона, намиращи се исторически под културното влияние на три различни империи. Привлякла е значителни чуждестранни инвестиции от Западна Европа, но цени и отношенията си още от времето на социализма с Израел. Има влиятелно унгарско малцинство. Има силна православна църква, но и много различни конфесии, характерни за Централна Европа, както и влиятелни неопротестанти. Като съседи на Румъния ние имаме интерес тя да е успешна икономически, социално и политически, защото това е нормалната човешка позиция и защото успехът на единия съсед е успех и за другия.

Румъния е вторият по големина търговски партньор на България след Германия. Πpeз 2023 г. cтoĸooбмeнът мeждy Бългapия и Pyмъния дocтигнa peĸopдни нивa oт близo 8 милиapдa eвpo, ĸoeтo пpeдcтaвлявaше yвeличeниe c 23,7% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa.

Когато по времето на Ливиу Драгня в Румъния имаше поляризация за и против спирането на борбата с корупцията и озаптяването на Лаура Кьовеши, румънските противоречия се пренесоха и у нас и ние също имахме тези два лагера в нашите медии, общество и политика – което подсказва за съществуващите неофициални връзки между елитите и народите на двете страни. Може да се предположи, че все по-ярко видимото разделение между НПО сектора и суверенистите в Румъния, ще засмуче съюзници в едната и в другата посока и от нашето общество.

Каквато и позиция да заемем относно румънските противоречия, са надявам тя да е продиктувана от искрен интерес и доброномереност към румънците, а не само защото виждаме в тях или в себе си представители (и проксита) на “правилните” интереси. Има опасност прекалената омраза към едната или към другата тенденция да ни направи слепи за факта, че и двете имат реална подкрепа в румънското общество, т.е. румънците виждат в тях въплътена представата си за правда и надеждата си за нещо по-добро. Ние трябва да разбираме аргументите, мотивациите, емоциите и чувствителността на различните страни в това противоречие, ако искаме да имаме правилна преценка какво се случва и да сме конструктивен съсед в близкото бъдеще.

Снимка: Орадя е един от успешно развиващите се градове в Румъния (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author