Румънски журналист: Властите се опитват да осакатят работеща схема за финансиране на медиите и НПО

Цветелина Соколова, Mediapool, 8 май 2025 г.

В Румъния действа работещ механизъм за финансиране на гражданския сектор и медиите, работещи на принципа на неправителствените организации (НПО). Според схемата всяка година данъкоплатците могат да пренасочват до 3.5% от платения от тях годишен данък върху личните доходи към избрана от тях неправителствена организация. В последно време обаче механизмът ограничава видовете доходи, които влизат в него. В специално блиц интервю за Mediapool румънскат журналистка Юлия Рошу разказва, че това е част от поредицата от опити в страната да се дискредитира гражданският сектор. 

Юлия Рошу е работила в авторитетните румънски издания Adevărul и Libertatea. В началото на 2024 г. тя напуска Libertatea по принципни съображения и от лятото на 2024 г. е съосновател на финансираната на НПО принцип медия SNOOP.ro. Юлия Рошу е работила основно по теми, свързани с правата на човека, злоупотребите на румънската полиция, зависимости или насилие, основано на пола.

Госпожо Рошу, как работи на практика механизмът за финансиране на гражданския сектор в Румъния?

Всяка година отделният данъкоплатец може да избере да пренасочи малък процент (3.5%) от дължимия им данък върху доходите към НПО по техен избор, като попълнят прост формуляр (Формуляр 230) и го подадат на данъчните власти. Ако не изберат НПО, парите остават в общия държавен бюджет. Механизмът не струва на данъкоплатеца нищо допълнително — той просто пренасочва част от това, което вече дължи.

Така че в случая на независимите медии, например, винаги казваме на хората, че те не трябва да плащат нищо допълнително, за да ни поддържат/помагат, а могат само да пренасочат 3.5%, които така или иначе ще отидат в държавния бюджет, ако не бъдат пренасочени.

Има ли някакви специфични критерии за допустимост за неправителствените организации (НПО), за да получат финансиране чрез този механизъм? Може ли всяка регистрирана НПО да бъде включена в механизма?

Всяка официално регистрирана НПО може да се възползва от механизма, при условие че е активна и спазва румънското законодателство. За да получи въпросните 3.5%, тя трябва да бъде акредитирана като доставчик на социални услуги. Има публичен списък, където данъкоплатците могат да проверят дали дадена организация отговаря на условията.

Съгласно Румънския данъчен кодекс данъкоплатецът може да разпределя до 3.5% от годишния си данък върху доходите за подкрепа на: 1. юридически лица с нестопанска цел; 2. религиозни организации или 3. частни стипендии.

Изискването е неправителствените организации да функционират съобразно румънското законодателство, религиозните – да са признати от държавата, а частните стипендии – да отговарят на специфичните изисквания в закона. НПО трябва да бъдат включени и в специалния регистър на данъчните власти, който е достъпен на сайта на ANAF.

Скъп ли е механизмът за държавния бюджет?

В прекия смисъл – не. Пренасочените по този механизъм средства не са допълнителни разходи – те идват от данъци, които така или иначе биха били събрани. Въпреки това, кумулативно, механизмът леко намалява размера на гъвкавите, дискреционни средства, достъпни за правителството, но въздействието е сравнително малко в сравнение с общите данъчни приходи.

Защо само около 30% от данъкоплатците използват тази възможност?

Има няколко причини. Много хора не знаят за механизма или не разбират напълно как работи. Според данни от Данъчния регистър през 2022 г. почти 3 милиона души, които са имали право да пренасочат данъците си, не са го направили. Някои не знаят за тази възможност, други смятат, че държавата има нужда от тези пари.

Процесът все още изисква някои бюрократични стъпки (подаване на формуляри) и не всички данъкоплатци са мотивирани да преминат през тази бумащина. И в много случаи НПО нямат ресурси да провеждат ефективни информационни кампании, за да насърчат хората да пренасочат данъците си.

От друга страна, някои хора не вярват на НПО или вярват, че техните данъци се управляват по-добре централно (през държавния бюджет). Освен това в Румъния има активен политически дискурс, представящ НПО като „политизирани“, „непрозрачни“ или „намесващи се в държавните дела“, проправяйки пътя за ограничителни мерки срещу гражданския сектор. Много екстремистки политици етикетират неправителствените организации като „подкрепени от Сорос организации“, за които се твърди, че „работят срещу интересите на държавата“ – главно по отношение на независимите журналистически неправителствени организации – което кара много румънци да виждат неправителствените организации повече като врагове, отколкото съюзници. По ирония на съдбата, НПО често в крайна сметка вършат работата, която властите не успяват да свършат, особено в подкрепа на уязвими хора, пациенти, хора със зависимости или деца.

Имало ли е сериозни нередности, злоупотреби или случаи на измами, свързани с този механизъм?

Да, има изолирани случаи, при които неправителствени организации или посредници действат измамно — например събират подписи на данъкоплатците, без да ги информират надлежно, или злоупотребяват със средствата. Отделни субекти са подавали остарели или непълни формуляри, за да получат средства чрез измама. Или средствата са били пренасочвани към несъществуващи или измамни НПО, които не са извършвали реална дейност. Големите скандали обаче са рядкост.

Като цяло колко полезен е този механизъм за подкрепа на гражданския сектор и независимата, базирана на НПО журналистика в Румъния?

Механизмът е изключително важен за румънското гражданско общество. Много неправителствени организации, особено по-малки или работещи в области като социални услуги, права на човека, опазване на околната среда и независима журналистика, разчитат в голяма степен на тези пренасочени средства.

Въпреки че това финансиране не е достатъчно за покриване на всички оперативни разходи, то осигурява стабилен и относително предвидим източник на доходи – особено ценен в страна, където други видове финансиране (публични или частни дарения) често са ограничени или непоследователни.

Важно е да се отбележи, че започвайки с доходите, получени през 2024 г., има промени във видовете доходи, от които могат да бъдат пренасочени 3.5%.

От 2024 г. насам само хора, които получават заплата или подобни на заплата доходи могат да пренасочат до 3.5% от своя данък върху доходите към неправителствени организации, религиозни организации или частни стипендии чрез формуляр 230.

Хората, които печелят доходи от независими дейности, права върху интелектуална собственост, наеми, пенсии или други източници, вече не отговарят на условията за това данъчно пренасочване.

Това означава, че въпреки че обхватът на допустимите бенефициенти остава широк, източниците на доходи, от които данъкоплатците могат да пренасочват средства, са стеснени.

Има нарастваща загриженост, че румънското правителство може допълнително да ограничи механизма за пренасочване на данъците върху доходите, ограничавайки достъпа на НПО до независимо финансиране. Неотдавнашните законодателни промени вече стесниха кръга от отговарящи на условията данъкоплатци, а политическата реторика все повече представя НПО като разрушителни, а не като необходими участници в едно демократично общество. 

Снимка: Юлия Рошу (източник: Юлия Рошу)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author