Юлиана Корнажева, БНР, 16 май 2025 г.
А сега, понеже вече се изговори и не малко за тази песен, ще ви предложим една не малко, а доста по-различна гледна точка. Колегата ни Владимир Митев (от румънската редакция на Радио България – бел. ред.) разговаря с Флорин Думитреску, писател и антрополог, лектор в Университета “Трансилвания” в Брашов за различните музикални преплитания (в нашия регион – бел. ред.). Разговорът им, разбира се, тръгна от тази песен “Баба Ванга”.
Струва ми се, че този музикант е от Република Молдова. Не го познавам много добре. Но по изявленията, които прави, мога да го определя като румънец, имащ определена връзка с музикалното пространство на Бесарабия.
Аз лично бих го поставил при тази вълна от музиканти, които идват от Молдова, от които е част например рок-групата Zdob și Zdub. И те много умело откриват тези културни елементи на друга идентичност и спекулират с тях.
“Баба Ванга” е избрана просто защото звучи добре. Използва се, може би е свързана с тази българска фолклорна мелодия, която използват.
В песента се пее “да си затвориш очите като баба Ванга”. Предполагам, че това е така, защото баба Ванга е била с затворени очи, а румънците я познават като нещо като Терезий, като пророк с затворени очи.
Тя е пророчица, която гледа вътрешно, без да се притеснява от външния поглед. И затова тя има дарбата да пророкува.
Не знам, нищо друго. Връзката не се оправдава по друг начин. Това е любовна песен, в която се казва “хората не искат да сме заедно, но ние ще бъдем заедно”, каквото и да стане, някак си. И там се появява и баба Ванга с затворените очи. Това е почти всичко.
Ако си спомняте, преди няколко години имаше голям хит – Dragostea din Tei на O-zone. Те пееха буквално глупости. Пееха “Аз съм Пикасо и съм войник”. Пикасо нямаше нищо общо с останалата част от текста. В използването на името на баба Ванга също не може да се открие дълбочина.
Dragostea din Tei беше голям хит в България и бих искал да ви попитам нещо и в този контекст, тъй като румънските диско изпълнители като Моранди, Актив, в по-много време Дан Балан и т.н. са много популярни. Как си обяснявате успеха на тези групи в този вид музика?
Това са хора, които са усъвършенствали уменията си с течения на времето. Те са музикални продуценти, които работят навън. В случая с Моранди знам, че ключовият човек е Мариус Мога, който пише музика за американски групи.
Той е направил за Maroon 5 половината от последния им албум или на един от последните им албуми. Така че това са много умели хора, които са са си научили занаята, понеже работят по целия свят и контактуват с международния шоу бизнес.
Но какво се случва в Молдова? Ние сме толкова отворен пазар за молдовските музиканти и продуценти. Вероятно ги асоциирате с румънците, с останалите от другата страна на река Прут, но ние забелязваме разликата между нас и тях.
Има вълна от много добре продуцирани, много добре промотирани музиканти, които влизат в радиото, в големите шоута в публичното пространство. Понякога те нямат музика. От музикална гледна точка те не предлагат нещо много богато. Техните песни не са истински шедьоври. Но те правят музика, която ти харесва, музика, която предизвиква вълнение. И това продължава един сезон.
Едно лято си ги тананикаме и после ги забравяме. Мисля, че случаят с тази песен за Баба Ванга ще бъде такъв.
Има един специфичен румънски рок жанр от времето на социализма, който се нарича фолклорен рок или хайдушки рок. Какво е характерно за този жанр?
Опитах се да направя няколко такива изследвания, антропологични проучвания, социология на музиката, социология на музикалния феномен по отношение на хайдушкия фолк рок. Това, което исках да кажа, определяйки хайдушкия фолк рок е, че този жанр по време на комунистическия период е бил резултат на преговори. От едната страна са преговаряли младите музиканти от този период, които се искали да свирят музика, музика рок, фолк, както в Румъния, така и на запад. От другата страна на преговорите са били властите, които са били много внимателни за това какво се свири и как се свири в така наречените субкултури.
Преговорите ся протекли по следния начин – ние пеем песни, онези хайдушки песни, адаптирани в фолклорен стил от народното творчество, старите хайдушки балади, и говорим за фигурата на хайдука, който е герой на класовата борба, който отнема богатството от богатите и го разпределя между бедните. Този герой до някъде съответстваше на комунистическата доктрина. А в замяна на това вие ни позволявате да пеем свободно, да носим мустаци, да правим представления, които искаме, има известна свобода на изразяване.
Така, че това беше, да кажем, повече или по-малко мълчаливото, негласното, неподписаното договаряне. И така или иначе, всичко това беше част от едно културно движение, което съживи фигурата на разбойника. По това време имаше и филми за разбойници, имаше и много песни за разбойници – как бягат из горите, как се крият, как водят самотен живот.
Групата “Феникс” беше най-важната от този жанр. Ноимаше и други важни изпълнители – Мирча Флориан, Дорин-Ливиу Захария и групата Олимпик 64. Валериу Стериан. И много други. Мирча Бодолан, дори Тудор Георге. Тудор Георге в младежките си години е имал песни от този репертоар, взети от фолклора. Той е бил много по-близо до фолклора, отколкото останалите. И това също е позволило да се правят всякакви фолклорни преработки.
Ако останем на социално-политическия аспект на музиката, забелязваме, че един куп политици в Румъния от последните 35 години твърдят, че не само са добри меломани, но и могат да изпълняват музика. Например, бившият министър-председател и бившият директор на външното разузнаване Михай-Разван Унгуряну свири на бас-китара. Или бившият голям лидер на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня е барабанист.
Какво разкрива това желание на политиците да се превърнат музиканти и носители на творчески дух чрез музиката?
Да. Това е прищявка на онези, които сега са на 50 години и които са живели в едно време, когато слушането на рок е било известно като акт на бунт. Като студенти те вероятно са свирили в групи, участвали са във всякакви културни студентски програми, а след това са започнали да се занимават с политика.
По-младото поколение политици искаха да се разграничат от старите комунисти като кажат – “Вижте, ние имаме западен дух”. Били сме рокаджи, пели сме в гимназията или в колежа, пели сме в групи.
В демонстрация на това, бившият министър-председател или министър на външните работи Михай-Разван Унгуряну се появи на сцената с групата Bere Gratis. Освен Ливиу Драгня, който напомни за студентските си години, когато е бил барабанист, се появи и министър-председателят Флорин Къцу с метал тениски или не знам с какво беше облечен, с една от тези черни тениски с банди и по този начин се показа като неоконформист и бунтар.
“Ние сме рокери, нали?”. Така политиците искаха да покажат отвореност спрямо Запада, че са млади по дух, отворени хора в рамките на някакъв бунтарски конформизъм.
До каква степен тази асоциация със свободата се улавя наистина от хората и до каква степен превръща политиците в нещо като карикатура?
(смях)
Не знам. Напоследък виждам, че са се отказали да играят тази роля.
В момента видях, че в предизборната си кампания Никушор Дан показа как влиза в магазин за винили. Сега е модата на винилите и той влезе да си купи винили.
Един от дисковете, които купи, е на групата или на музикалния проект Subcarpați, който въведе специфичен жанр музика, вдъхновена от фолклора – нещо като трап, рап, как да го нарека? Не знам как да определя стилът им. Нещо като дискомузика, но с много изразени ритми, с фолклорна текстура. Бих ги сложил в една и съща кошница с този диджей Шарм или както да му е името, който е направил песента за Баба Ванга.
Само, че е имало концерти на Subcarpați, може би изолирани, на които са се появяли националистически, дори фашистски елементи. И това постави пред мен въпроса, защо Никушор Дан, който очевидно е проевропейския вариант на политик, е взел този диск. Вероятно е искал да спечели на своя страна младите хора от другия лагер, от лагера на Симион, което слушат Subcarpați.
А сега слушаме и Ерген Дедо, която българите разпознаха в румънския хит.
Снимка: Стоп кадър от песента Baba Vanga на F Charm (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
