Владимир Митев
Александру-Йонуц Драгулин е изследовател и експерт по политически науки в Румънския дипломатически институт. Той предоставя експертиза в области като добро управление, демокрация и върховенство на закона в Европа, политика и съвременна история на Румъния и съседните ѝ държави.
В това интервю Александру Драгулин предлага своята гледна точка и очаквания относно външната политика на новия президент на Румъния Никушор Дан. Той даде това интервю за българо-румънския блог “Мостът на приятелството” на 21 май 2025 г.
Какви са очакванията Ви от управлението на президента Никушор Дан?
Очакванията, като цяло от страна на гражданското общество, са много големи. Надявам се, че в края на тази година някои от тези много големи очаквания ще се реализират. Аз, като външнополитически анализатор, имам очаквания по отношение на способността на Никушор Дан да потвърди в Европа, че Румъния е на демократичен път, на първо място.
Основавам се на многобройните положителни сигнали, които Румъния вече получи от държавите-членки на Европейския съюз, държави с демократични традиции, от либерални демокрации като Франция, Великобритания, Германия, Италия и т.н. Не е изненадващо, че положителни сигнали и поздравления получихме и от Република Молдова. За момента обаче най-важният положителен сигнал, който новоизбраният президент получи, е този, изпратен от Съединените щати чрез посолството в Букурещ.
Съединените щати отново потвърдиха, че стратегическото партньорство с Румъния продължава и изразиха готовност да продължат сътрудничеството в основните области на партньорството: сигурност, енергетика, търговия и образование. На първо място, тук се опирам на сътрудничеството в областта на сигурността между Румъния и Съединените щати. Очевидно е, че очакванията на Румъния са на същото ниво, както преди президентските избори.
Как смятате, че Никушор Дан ще поправи отношенията със Съединените щати?
На първо място, той ще събере екип от съветници по външна политика. Има признаци, че в този екип ще има експерти с изследвания в областта на американската външна политика, ще има и експерти по стратегически въпроси. Те знаят много добре как Съединените щати се отнасят към своите стратегически партньори.
Но това, което искам да кажа, е, че Никушор Дан няма какво да поправя. Отношенията на Румъния със Съединените щати не са в състояние на несъгласие или напрежение. Те са в състояние, бих казал, на неяснота, защото двете страни не са разбрали сигналите, които си изпращат в контекста на изборите.
От една страна, Съединените щати бяха изненадани от това, което се случи досега с президентските избори в Румъния, защото сценарият на всички избори досега беше един и същ. Организираха се два тура на президентските избори, резултатите биваха потвърдени от Конституционния съд и това беше всичко. Сега нещата се промениха.
За първи път след края на Студената война Румъния е изправена пред нещо различно. И не мисля, че администрацията на Тръмп е очаквала Румъния да изпадне в такава ситуация, но от друга страна, и Букурещ не е очаквал администрацията на Тръмп да не изпрати ясни сигнали, че разбира какво се случва в румънската демокрация. Но след като изборите бяха проведени, положителното американско възприятие за демокрацията в Румъния се потвърди отново.
Какво мислите за външнополитическите приоритети на Никушор Дан?
На първо място, Никушор Дан трябва да потвърди, и мисля, че вече е започнал да го прави, да потвърди отново пред европейските и американските си партньори, че сме функционираща демокрация. Функционираща демокрация, на първо място на ниво избори, а след това и на други нива, като например развитие на гражданското общество, демократична политическа структура, функциониране на правовата държава, разделение на властите в държавата и взаимен контрол на институциите, т.нар. контрол и баланс.
На второ място, един от приоритетите на Никушор Дан е да гарантира сигурността на Румъния на всички нива – териториална сигурност, икономическа сигурност, социална сигурност. Териториалната сигурност, разбира се, защото в близост до съседните ни държави вече три години се води война и за съжаление няма признаци, че в близко бъдеще ще има примирие между Русия и Украйна. Русия поддържа фронтовата си линия в близост до Одеса и изпраща сигнали, че иска да стигне до Дунав. А Русия на Дунав би била предупредителен сигнал за Румъния. Всъщност това би било явна заплаха за териториалната сигурност на Румъния. Това не е първият случай в историята, в който Русия има тази цел да напредне към устието на Дунав.
На трето място, следващият приоритет на Никушор Дан е икономическата сигурност, възстановяването на икономиката на страната с помощта на специалисти, тъй като икономиката е основата, върху която функционират останалите области. Не можем да имаме военна сигурност, например, ако нямаме икономически ресурси за нея. В това отношение Никушор Дан трябва да допринесе за възстановяването на икономиката, а що се отнася до нашето правителство, трябва да имаме министър-председател, който да координира необходимите мерки. След като възстановим икономиката, ще изпратим сигнали за стабилност на други чуждестранни инвеститори, но и на други компании, които вече са в Румъния.
Това е основната цел за нас, за тази страна, да продължим да инвестираме в нея. Надяваме се, че Европейската комисия ще продължи да отпуска средства на Румъния, тъй като се намираме в изключително труден период. Когато тези цифри – бюджетният дефицит и инфлацията – бъдат коригирани до по-приемливо ниво, тогава ще можем да кажем, че имаме благоприятна пазарна икономика за поддържане на настоящите инвестиции и за привличане на нови. Разбира се, тези инвестиции могат да бъдат привлечени чрез стратегически партньорства между Румъния, България, Турция и Съединените щати, но също така и други държави.
Какво мислите за регионалната политика в Централна и Югоизточна Европа, която ще бъде ръководена от Никушор Дан и бъдещото правителство? Какви приоритети и интереси ще има Румъния в региона?
На регионално ниво Румъния иска да се превърне в играч и да има глас, който е трудно да бъде пренебрегнат. В момента не мога да кажа, че Румъния разполага с необходимите ресурси, за да се превърне в регионална сила, но тя може да бъде влиятелен регионален играч.
Един от примерите, които бих искал да дам, е неотдавнашната среща на върха на Инициативата „Три морета“, на която бяха обсъдени проекти за свързаност между страните членки, в допълнение към приноса към проектите за въоръжаване, които Румъния вече е предприела. Бих искал да добавя, че междудържавното икономическо развитие в посока север-юг е приоритет за Румъния.
Виждаме, че от 1990 г. насам Румъния държи изключително на модела на икономическо развитие на бившите социалистически държави с помощта на западни инвестиции. Сега виждаме, че тези бивши социалистически държави са достигнали достатъчно напреднало икономическо ниво, за да създадат свои собствени регионални междудържавни проекти и да допълнят направлението Изток-Запад с икономически инвестиции по коридора Север-Юг. Тук имам предвид най-вече свързаността. Свързаност в транспорта, в енергетиката, в кибернетичната инфраструктура, в търговията и т.н.
Проектите в Румъния вече започнаха да се осъществяват. Имам предвид проектите, които бившият временен президент Илие Боложан подкрепи на срещата на върха на инициативата „Три морета“, която се проведе в края на април. Бих искал да спомена тук, на регионално равнище, разбира се, въпроса за черноморския регион. Това е много чувствителен въпрос, тъй като за Черно море претендира Русия. С Кримския полуостров Русия има контрол над целия черноморски регион.
Бих искал да говоря и за една област в нашата страна, която е по-малко известна, а именно демократизацията на Черноморския регион. Тук трябва да се предприемат много стъпки. Има държави в Черноморския регион, които все още имат какво да направят по отношение на демократизацията. Имам предвид Армения, Азербайджан, Грузия и, разбира се, Турция. Турция е черноморската икономическа сила, с която Румъния има много развити търговски отношения. Но що се отнася до демократизацията, трябва да кажа, че Турция далеч не отговаря дори на минималните критерии за изборна демократизация.
Що се отнася до Черно море, бих искал да обобщя настоящата ситуация в региона с два термина – конфликт и демократизация. Черно море е район, в който конфликтите съществуват почти постоянно. Бих казал, че решението на конфликта е демократизацията, но тази демократизация трябва да бъде и органична. Тази демократизация трябва да започне отвътре и да се извърши във всяка отделна държава, защото сега е доста трудно да се говори например за способността на Европейския съюз да демократизира страните от Черноморския регион. Грузия, например, е тръгнала по пътя на авторитаризма. В Азербайджан също няма положителни признаци, че се справяме с негативното руско влияние. Единствените положителни признаци са в Армения. В Турция, що се отнася до режима на Ердоган, не знаем колко дълго ще продължи и как ще приключи.
Ако ви помоля да поставите термин, своеобразен етикет или печат на външната политика на Никушор Дан, какъв ще бъде той?
Не искам да използвам термина „промяна“, който твърде често се използва в Румъния, но е необходимо, първо, да се възстанови икономиката и, второ, да се върне стабилността. И не на последно място, всъщност ключовата дума би била устойчивост на всички нива: икономическа, демократична и обществена устойчивост. Устойчивост означава, казано накратко, способността на една система да се възстановява след сътресение, да се връща към първоначалното си състояние след сътресение или криза. Е, от ноември, от първия тур на президентските избори и досега, ние сме в продължителна политическа криза. Трябва да покажем, че сме устойчиви в политическата сфера. Мисля, че вече го показахме. Отговорните институции си свършиха работата и демократичният режим запази своята стабилност в условията на външна агресия.
Каква роля очаквате да играе румънският суверенизъм в бъдеще?
След изборите на проевропейските сили румънският суверенизъм претърпя шок. На първо място той трябва да се възстанови от този шок, а след това да почерпи нови ресурси. Румънският суверенизъм разполага със социални ресурси. На първо място, в Румъния съществуват големи социални и икономически различия. Второ, липсва информационна култура. Повтарям, румънският суверенизъм изигра основна роля за дестабилизацията. Що се отнася до социалната пропаст, съществува пропаст между средната класа, която е достигнала достатъчен стандарт на живот, за да си осигури ежедневен комфорт, и друга значителна част от населението, която все още е изложена на риск от бедност, която няма ясно обоснован политически избор, която не се придържа ясно към демократичните ценности. Тъй като са все още на базово ниво относно условията за оцеляване, хората от тази част на обществото много лесно стават жертва на пропагандата на суверенистите.
Суверенистите използват тези националистически идеи като универсален лек за разочарованието на хората и ниския стандарт на живот. Така че, казано на по-ежедневен език, суверенистките, крайно десни партии се опитват да убедят своите избиратели, че национализмът е свързан с глада, че национализмът е средство за защита в ежедневната борба за оцеляване. Това е стратегия на екстремистките лидери да задържат електората си около ядрото, да държат поддръжниците си близо до себе си. В този смисъл ги наричам десни екстремисти, тъй като смятам, че това е много по-добър термин от суверенизъм.
Всъщност десните екстремисти искат да подклаждат социалното разочарование, тъй като за социално разочарованите екстремизмът често е първата им политическа опция. Засега екстремистите все още не са се възстановили от шока от поражението на президентските избори и ще се върнат, но засега няма да разполагат със същите ресурси и същата способност да съблазняват нерешителните, както досега. Заради социалното напрежение и разочарование, ако те останат на същото ниво, екстремистите ще имат ресурси. Първата маневра на крайно десните екстремисти, която се завърна, беше маневрата за оспорване на изборите пред Конституционния съд. Това е стратегия на Джордже Симион и неговата партия за задържане на електората близо до себе си и освен това за подхранване на омразата и недоверието на гражданите към държавните институции. В този случай институциите трябва да реагират чрез комуникация. Те трябва да общуват интензивно и непрекъснато с гражданите, за да им кажат, че могат да имат доверие в демокрацията и в способността на институциите да запазят Румъния по проевропейския път, който ни е донесъл най-много ползи.
Какви са очакванията Ви за отношенията между Румъния и България и страните от Югоизточна Европа? Румен Радев, например, вече покани Никушор Дан в София. Така че какво според Вас ще се случи в близко бъдеще в тези отношения между Румъния и Югоизточна Европа?
Да, тази покана е положителен сигнал от страна на София. София дава ясни сигнали, че иска да продължи отношенията между Румъния и България на същото ниво, както досега, а защо не и да ги изведе на по-високо ниво. Очаквам Румъния да играе същата роля на доставчик на ноу-хау за страните кандидатки за членство в ЕС, които се нуждаят от помощ на Балканския полуостров, тъй като Румъния насърчава демокрацията по професионален начин. Очаквам Румъния да бъде износител на демократични ценности на Балканския полуостров и текущите инфраструктурни проекти да бъдат успешно финализирани.
Снимка: Александру-Йонуц Драгулин (източник: Алекандру Драгулин)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About the Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
