Ирина Недева, БНР, 21 май 2025 г.
В следващите минути ще говорим за Румъния след избора на проевропейски и прозападен президент. Какъв път ще поеме той? И какво ще се случи с анти-европейските настроения на онази по-малка част от хората, които прегърнаха това, което наричаме суверенизъм – непрекъснатото подчертаване на суверенитета като най-важното нещо.
На телефона все още в Букурещ е журналистът Владимир Митев, колега от Радио България, но и съавтор на сайта “Трансгранични разговори”, който прави заедно с една полска журналистка. Добър ден!
Добър ден!
След геополитическия анализ, който ти направи на изборните резултати в предишното издание (в понеделник), сега вече да поговорим в дълбочина. Какво може и какво трябва да направи спечелилия Никушор Дан?
Малко би било нелогично да си говорим на вие. Затова, нека да ни извинят слушателите, но наистина сме колеги, които се познаваме. Добре, кажи ни кого потърси за отговор на този въпрос.
Потърсих различни хора. Не само негови привърженици. И това, което ще чуят и нашите слушатели след малко, е че всъщност от различни лагери има горе-долу еднакво мнение, че има очакване за някакво обновление на политическата класа и, грубо казано, реформа.
Един от хората, с който говорих по този въпрос беше Серджу Мишкою. Той е политолог, често цитиран от Reuters, авторитетен анализатор, който преподава в университета “Бабеш-Бояй” в Клуж-Напока. Това е вероятно най-добрият университет в Румъния.
Серджу Мишкою е франкофон и той публично беше изразил подкрепа за Никушор Дан по време на кампанията. Има интересни наблюдения за това, че определена гражданска енергия е подкрепила Никушор Дан и може би това може да има значение оттук-нататък, ако тази енергия бъде по някакъв начин канализирана в определена посока от новия президент.
Нека да чуем Серджу Мишкою и след това ще продължим разговора.
Добрата новина е, че тези избори показаха, че огромно мнозинство от обикновените румънци са готови да жертват времето и енергията си, за да работят по колективни проекти. Затова мисля, че ключът за Никушор Дан оттук-нататък е да даде сила на тези сили в страната – на отделните таланти и групи, които са готови да работят почти безвъзмездно за реализирането на модерни реформи и идеи за промяна.
Това би било и единствената възможна опция, предвид настоящата политическа и икономическа ситуация. Има много заплахи и не много реалистични решения. Въпреки това фактът, че обществото се мобилизира, за да предотврати огромна катастрофа – а именно, завземането на властта от крайната десница – е знак за демократична жизненост, която може да се превърне в конкретни действия, поне в близко бъдеще.
Оттук-нататък има два възможни сценария. Ако партиите продължат по досегашния начин, те могат да станат много инертни, защото контролират парламента. Много малко реформи биха могли да бъдат приети. И цялата енергия, която видяхме в изборната нощ, би могла да се изчерпи доста бързо, което би довело до разочарование след една-две години.
От друга страна, вторият, по-позитивен сценарий се основава на примера на Никушор Дан: той се издигна чрез упорита работа в трудни условия и обстоятелства и не се интересува особено от материален успех. Това е един от най-важните уроци от неговия модел: липсата на интерес да стане богат, да показва богатството си и да го превръща в политически инструмент. Всички тези елементи биха могли да мотивират младите хора да се ангажират повече граждански и може би политически в създаването на структури, които са по-устойчиви на опитите да се отнеме властта от народа и да се злоупотребява с държавата за лична облага.
Това може да означава, че Никушор Дан е заинтересован от създаването на политическа партия или организация, или от възстановяването на Съюза „Спасете Румъния“. От позицията си той може да вдъхнови други да последват примера му и да възстановят първоначалната енергия на гражданските движения, които възникнаха през 2012 и 2016 г. Този път те могат да бъдат по-силни от преди.
Това е положителният сценарий, при който може да се появи ново поколение политици, свободни от влиянието на старата гвардия чрез установените партии.
Връщаме се към разговора с Владимир Митев. Току-що чухме откъс от негово интервю с Серджу Мишкою, политолог от университета Бабеш-Бояй в Румъния. Мишкою е един от привържениците на новоизбрания румънски президент Никушор Дан, който е проевропейски настроен. Сега е момента да попитам Владимир Митев какво мислят привържениците и симпатизантите на Симион, който е националистическият опонент на Никушор Дан. Кого потърси от този лагер?
Те са скептични, ако гледаме реакциите в социалните мрежи, включително към тезите от това интервю с Серджу Мишкою, откъс от което чухме. Самия Симион тръби, че по някакъв начин Франция е повлияла на румънските избори и затова иска тяхното анулиране. Ще видим как ще развие това.
Но аз потърсих един човек, който е доста интелигентен, интелектуалец от старото поколение. Той самия не харесва термина суверенист. Така че той самият не би искал да бъде считан автоматично за представител на тази тенденция, но в различни посоки той споделя разбирания, които съществуват и в суверенистския лагер. Например той е на мнение, че Румъния трябва да се ориентира външнополитически към американската администрация на републиканците в момента. И освен това той в миналото е имал изказвания, относно войната в Украйна, които бяха интерпретирани като проруски. Говоря за Андрей Марга. Той е бивш външен министър и министър на образованието, бивш директор на Румънския културен институт, както и бивш ректор на Университета “Бабеш-Бояй”.
Той е друг човек, свързан с Клуж-Напока. Може би някои хора ще се изненадат, но Андрей Марга направи почти същия анализ за проблемите, които Румъния има днес и за решенията на тези проблеми. Той също като Серджу Мишкою очаква гражданската енергия по някакъв начин да обнови партиите, тъй като партиите в момента в Румъния са в криза. Предлагам, ако искате да го чуем!
Нека да чуем Андрей Марга, бивш ректор на университета Бабеш-Бояй и бивш външен министър на Румъния!
Румъния има голям потенциал, но и проблем с лошото управление. Сега виждаме, че партиите, които доведоха Румъния до настоящата криза, искат отново да управляват след президентските избори, като сформират ново правителство. Аз съм притеснен от недоволството около нас, което е голямо.
В румънското общество днес имаме 3 проблема, които трябва да бъдат решени.
Първо, правителствата, които са били през последните години, са назначавали хора в административния апарат, за да задоволят интересите на различни групи и за да събират гласове. Така нискокволифицирани и некомпетентни хора вземаха решенията и ефектът от техните решения се чувства.
Второ, в Румъния има корупция. С нея не може да се продължава повече, освен ако управляващите не искат отново да загубят.
Трето, в обществото цари лъжа.
Споменах вече, че досегашните партии искат да продължат да управляват. Това според мене е рисковано, защото тези три проблема не са решени.
Румънските избиратели отхвърлиха кандидатите на класическите партии на президентските избори. Нито един от тях не достигна до финала. Ако искаме оздравяване на румънското общество, тези партии трябва да се променят радикално. Няма път напред с досегашното им ръководство. Партиите трябва да бъдат нещо повече от сдружения по интереси. Те трябва да се възстановат като политически институции. И това може да стане чрез съживяване на енергията на гражданите. Така виждам излизането от трите проблема, които посочих.
И накрая, трябва да се преодолее разломът в румънското общество. Ако продължаваме да се делим на проевропейски граждани и на изолационисти или суверенисти, няма да стигнем до никъде. Новият румънски президент трябва да е наясно, че ако не премахне тази сегрегация в румънското общество, значи не е напрвил нищо.
Това беше Андрей Марга, бивш ректор на Университета “Бабеш-Бояй”, който е с по-особено мнение, но все пак не е бил от хората, които подкрепят проевропейския кандидат. И сега се връщаме отново към колегата Владимир Митев, който е все още в Букурещ. Владо, ти спомена, че националистическият кандидат, който изгуби президентските избори, Джордже Симион, отново оспорва изборните резултати. Ние помним, че в изборния ден той го правеше, после се призна за победен, а сега разбираме, че се насочил срещу Франция и отново оспорва изборите.
Какво всъщност се случва? Наистина ли той в рамките на три дена променя позицията си по отношение на изборния резултат?
Аз не очаквам да бъдат анулирани изборите, тъй като това би създало голяма финансова и политическа нестабилност. Резултатът от изборите е ясен и не върви изборите да се провеждат постоянно. По-скоро мисля, че в тази ситуация, която в момента възниква, в която наистина Румъния избира сърцевината на Европа като външнополитическа ориентация, румънското общество и може би самата държава има нужда да има и друг лагер, който да бъде в опозиция и да обира недоволството, ако възникне такова от сегашната линия.
Да, разбирам, но нека да се върнем в тази теза, която чуваме от теб, че и двамата, и привържениците на Дан, и привържениците на Симион, на практика говорят за нещо, което може да промени политическия елит. И това нещо е гражданската енергия. Какво имат предвид всъщност?
Мисля, че в България трябва да си дадем сметка, че в Румъния НПО-секторът е доста влиятелен, сравнено поне с нашия, и неслучайно неотдавна беше построена една болница с 53 милиона евро дарения на граждани и фирми към неправителствена организация. Това е знак за обществено доверие към съответната организация, но и въобще към гражданския начин на обществена дейност.
Детска болница?
Да, точно така, да.
Защото има много сходен казус и у нас, само че в България той е без толкова видимо успешен край, с огромни парипети, и знаем колко е сложен в българските условия. Това ме кара да те попитам, на фона на това, което се случва в Румъния, изглежда ли, че Румъния отново набира много по-мощно европейска скорост, в сравнение с България?
Нека да видим какво ще следва, защото Никушор Дан, като носител на гражданския импулс, сега ще се сблъска с старите партии, срещу които от една страна хората гласуваха на първия тур, а от друга страна тези партии също му преляха подкрепа на изборите. Т.е. възниква диалектическа ситуация, в която Никушор Дан донякъде ще е промяната, но може би все повече ще става част от политическата система. И нека да видим как тази динамика ще се развие, тъй като вероятно той ще се опита да наложи своите възгледи, своите разбирания, но това ще създаде недоволство у някои. Някои ще го подкрепят някои. Други ще бъдат против него и така политическата игра ще продължи.
А това, че всички говорят за корупцията, включително корупционерите, е също нещо познато и в България. Отново се връщам на въпроса, дали смяташ от видяното в Румъния, че там по-лесно ще се справят с този комплекс от корупцията от нас? Ако да, защо? И ако не, пак защо?
Мисля, че когато се говори за корупция в нашия регион, по-скоро се има предвид не истинско изкореняване, а по-скоро обновяване на политическия елит. Аз поне предполагам, че сега Румъния като че ли наистина се преориентира в по-различна посока, вероятно нови хора ще бъдат издигнати в румънската политика, а съответно други, които досега са били начело – например като свързани с режима на Клаус Йоханис, вероятно ще отидат на заден план. И това, вероятно, трябва по някакъв начин да се изиграе включително институционално.
И аз поне в този смисъл разбирам борбата с корупцията на този етап. В Румъния, по принцип, след като имаше една златна ера по времето на Лаура Кьовеши, беше решено тази борба с корупцията да бъде спряна, озптена или силно отслабена. И някакси ми е трудно да повярвам, че може да бъде възобновена в такива големи размери, в които е била по времето на Лаура Кьовеши.
Сега говориш за това ориентиране на Румъния към европейският център и по-специално Франция, френско-германският мотор, където е и Полша с Ваймарския триъгълник. Смяташ ли, че Румъния ще се стреми да движи и регионалната европейска интеграция, примерно по оста – България-Гърция-Западни Балкани?
Мисля, че румънските външнополитически елити по принцип имат амбиции да са регионален лидер, но те ще могат да развиват само тези посоки и тези отношения, в които има взаимност. И за това бих един друг мой събеседник от тези дни, Юлиан Мареш, който е окръжен съветник в Румъния от Националнолибералната партия. Той развива отношения между румънците и живетиле на Югоизточна Европа чрез свое НПО. И той казва, че сега след като Румъния се е определила външнополитически, трябва да видим в каква посока ще се определят другите страни и кой ще се определи в този вектор, който и Румъния избира. Според това определяне, ще се види с кого ще взаимодейства Румъния и кой ще минава през Румъния, за да прави нещо във външнополитически план.
Благодаря. Чухме разговор с Владимир Митев. Целите интервюта със Серджу Мишкою, политолога от университета Бабеш-Бояй, публичен привърженик на Никушор Дан и интервюто с Андрей Марга, бившият ректор на същия университет и бившият външен министър, който имаше позиции по-близки до тези на Джордже Симион, на страниците на блога на Владимир Митев. Още веднъж благодаря за включването.
Снимка: Никушор Дан (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
