Интервю за предаването за международни новини и анализи „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио
Георги Марков, Българско национално радио
Поредната реформа в правосъдието в Румъния стана повод за напрежение сред магистратите и обикновените хора в страната. Недоволството този път беше провокирано от правителствено решение, определено от магистрати и експерти като даващо право за увеличаване на политическия натиск в работата на съдебната система.
Освен в Румъния, решението предизвика реакция и в Европейския съюз и САЩ, откъдето алармираха, че промените заплашват върховенството на Закона. Все пак стана ясно, че властта е склонна на отстъпки и предстои спорното решение да бъде преразгледано. Всичко това се случи в момент когато в Брюксел тази седмица се провеждаха изслушванията за европейски главен прокурор, приключили с номинацията за поста на знаковата за румънското правосъдие и борба с корупцията Лаура Кьовеши.
Журналистът Владимир Митев – познавач на процесите в Румъния, създател на сайта за новини от България и Румъния „Мостът на приятелството” и редактор в румънската секция на сайта „Барикада” коментира тези теми в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Кое точно провокира недоволството на магистрати и граждани и защо поредната промяна в законодателството разтревожи толкова силно страната, европейските и американските ѝ партньори?
На 19 февруари тази година правителството в Букурещ прие извънредно постановление, чрез което промени организационните правила в съдебната система. С това постановление беше дадена възможност съдии да станат ръководители на всяка от трите прокуратури – общата, специализираната за корупция, известна у нас като DNA, и тази за организираната престъпност и тероризма. Бяха засилени правомощията на звеното за контрол върху магистратите, то бе освободено от подчинението си на главния прокурор. Въведен бе критерий за добра репутация, който да влияе върху професионалното бъдеще на магистратите.
Тези промени бяха прокарани скоростно през различните институции и затова съществуват съмнения доколко са спазени законовите процедури. Различни организации на магистратите и самата антикорупционна прокуратура поискаха пълна отмяна на извънредното постановление.
Докато Кьовеши водеше антикорупцията, потърпевшите от правосъдието се оплакваха, че Румъния се е превърнала в държава на прокурорите. В същото време привържениците на антикорупцията (DNA) я считаха за средство на модернизация на политиката и обществото в страната. Последните промени засилват усещането, че вместо съдебната система да подменя политическия елит от времената на прехода, изглежда, че политическият елит създава институционалната уредба, чрез която да неутрализира прокурорите.
Онези, които са поддържали антикорупцията с надеждата, че нови хора с ново мислене ще влязат в политиката и ще заменят старите лица от прехода, днес чувстват, че са загубили постигнатото. Изглежда борбата с корупцията е решителна за бъдещето на страната. Ето защо страстите около правосъдието избухнаха отново през февруари.
Президентът Клаус Йоханис се отнесе доста критично към ситуацията. Той нарече приемането на постановлението атака на управляващата коалиция и правителството към правосъдието, така ли е в действителност и кое кара кабинетът да прави промените в правосъдието, така да се каже на парче.
В интервю за вашето предаване от началото на годината прогнозирах, че правителството в Букурещ ще продължи своя курс на предефиниране на борбата с корупцията, независимо, че това води до конфликти с Брюксел. Миналата седмица на конгреса на Партията на европейските социалисти в Мадрид кандидатът за шеф на европейската комисия Франс Тимерманс заяви в прав текст, че Румънската социалдемократическа партия трябва да уважава фундаменталните европейски ценности, иначе тя няма да бъде повече част от семейството на европейските социалисти…
Според мене предефинирането на антикорупцията не се извършва с еднократен акт, а „на парче“, защото всяка вълна от промени отразява моментния и постоянно променящ се баланс на силите. Действията на правителството изглеждат като атака срещу правосъдието за онези, които са го поддържали в предишната му форма. Но ако се отдалечим от гледните точки на борещите се страни, може би по-точна дефиниция на случващото се би била, че в последно време тече битка кой да упражнява правосъдието в своя полза.
Дали управляващите в Букурещ имат намерение да се вслушат в гласа на протестиращите магистрати и граждани, а и в призивите на чуждестранните им партньори?
Правителството вече прави отстъпки. Министърът на правосъдието първоначално обяви, че разпоредбата, според която съдии можеха да оглавят прокуратурите ще бъде отменена. Новината от петък е, че ще има вероятно и други отстъпки, сред които например премахването на критерия за добра репутация за работата на магистратите. Натискът на недоволните магистрати очевидно е голям и това обяснява отстъпките.
Независимо от това аз смятам, че правителството ще се постарае да не прави нови крачки назад, защото то иска да неутрализира или дори подчини съдебната система под знамето на борбата със злоупотребите в правосъдието.
Защо кандидатурата Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС предизвиква доста противоречиви реакции в самата Румъния. Защо?
В Румъния има силни нагласи в подкрепа на Кьовеши. Привържениците ѝ я считат за способна румънка, която е гордост за своя народ, но в същото време други румънци виждат в нея демонична и репресивна сила. Те подозират, че тя е плагиатствала своята докторантура. Гледат на нея като на човек, покровителстван и лансиран от влиятелни лобита в страната и в чужбина. Но не мисля обаче, че трябва да се обръща толкова внимание на конспиративните теории.
Това, което е от значение е, че Кьовеши се превърна в един символ, който поражда противоречиво отношение в Румъния, но и в България, може би и в Източна Европа. Една обективна оценка на работата й неизбежно ще констатира, че като ръководител на прокуратурата е постигнала много осъдителни присъди и никой политик не се е чувствал недосегаем. Когато тя е била начело на DNA, Кьовеши бе олицетворение на независимостта на румънските магистрати от влиянието на политическата система….
На европейско ниво също има противоречиви реакции. Представителите на Източна Европа в Брюксел изглеждат по-резервирани, отколкото западноевропейските спрямо Кьовеши. Неслучайно тя спечели макар и с неголяма разлика гласуванията в комисиите на Европейския парламент, докато заседанието, на което гласуваха посланиците на страните, създаващи европейската прокуратура, даде предимство на френския кандидат. Едно възможно обяснение вече бе изказано по румънската национална телевизия – че ако стане главен европейски прокурор, не е реалистично Лаура Кьовеши да провежда големи разследвания в западноевропейските страни. Вместо това по-вероятно е да следи с по-голямо внимание за нарушения с евросредства специално в източната част на съюза, която познава добре. Именно на това се надяват хората, които искат сегашните управляващи в региона да бъдат свалени от власт. Може би подобен засилен интерес към корупцията в Източна Европа кара държавите от региона и представителите им да предпочитат френския кандидат.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
