Разван Мунтяну, Adevărul, 13 юни 2025 г.
В контекста на изключителната геополитическа нестабилност през последните години, белязана от въоръжени конфликти, саботажи на енергийната инфраструктура и умишлено прекъсване на доставките на руски природен газ за Европа, необходимостта от фундаментално преконфигуриране на маршрута за доставка на газ става очевидна и неотложна.
Спирането на транзита на руски газ през Украйна, спирането на газопровода „Ямал-Европа“ и компрометирането на газопроводите „Северен поток“ доведоха до срив на старите традиционни маршрути за доставки, което постави в затруднение страни като Словакия, Чехия, Унгария, Сърбия и Австрия. Единственият останал функциониращ маршрут – Турска поток/Балкански поток – преминава през България и има ограничен капацитет, което показва уязвимостта на европейската енергийна система.
В този напрегнат контекст съвместната инициатива на Гърция, България и Румъния за създаване на „Вертикален газов коридор“ придобива жизненоважно стратегическо значение. Тази инициатива, обсъждана още от 2014 г., но конкретно реактивирана след началото на войната в Украйна през 2022 г., предлага пълно обръщане на парадигмата на транспортирането на газ: вместо от север на юг, газът ще тече от юг на север – от пристанищата и терминалите за втечнен природен газ в Гърция, през България и Румъния, към Унгария, Словакия, Молдова и Украйна, и оттам към останалата част на Централна Европа.
Преориентацията на енергийния поток се основава на използването на съществуващи инфраструктури – като стария трансбалкански газопровод – но изисква масивни инвестиции в модернизация, разширяване и свързване между националните системи. Проектът за вертикален коридор би позволил, по същество, транспортирането на газ от алтернативни източници – Съединените щати, Катар, Египет, Алжир, Азербайджан – към региони, които доскоро бяха почти изцяло зависими от руски газ.
Румъния и България – стратегически стълбове в новата енергийна карта на Европа (?)
В центъра на тази нова енергийна архитектура са Румъния и България, които вече не са само страни с транзитен характер, а ще се превърнат в основни стълбове на енергийната инфраструктура на цяла Централна и Източна Европа.
Географското им положение, близостта до алтернативни източници на газ (Гърция, Черно море, Турция) и наличието на вече функциониращи трансгранични газопроводи им дават ключова роля в тази нова уравнение.
За да може тази роля да бъде изпълнена ефективно, е необходимо:
- Бързо развитие на междусистемните връзки между България и Румъния, които понастоящем се свеждат до две точки (Русе-Гюргево и Кардам-Негру Вода) – недостатъчни за поддържане на разнообразен и сигурен поток на газ.
- Разширяване на преносните мощности чрез модернизиране на съществуващите тръбопроводи и изграждане на нови, като предложените в районите Оряхово-Бекет или Свищов-Зимнич, които могат да бъдат интегрирани в европейската инфраструктура.
- Използване на подземните газови находища в западната част на Украйна, които могат да служат като стратегически буфер за съхранение и преразпределение на газ в периоди на криза или повишено търсене.
Въпреки това проектът се сблъсква със значителни пречки. Най-важната от тях е липсата на ясно и поета ангажимент за финансиране както на европейско, така и на трансатлантическо равнище. Въпреки че участниците в проекта се надяваха на щедро съфинансиране от страна на Европейската комисия, тази подкрепа досега не се материализира. Успоредно с това, очакванията за подкрепа от САЩ чрез USAID или други фондове бяха драстично намалени с промяната на администрацията във Вашингтон и намерението на новото ръководство да закрие агенцията.
Второто голямо препятствие е достъпът до достатъчни количества природен газ на справедливи цени, тъй като спот пазарите налагат нестабилни и често непосилни цени, което затруднява дългосрочното планиране на вноса и резервирането на капацитет.
Въпреки това, на фона на срива на режима на Асад в Сирия, се завръща идеята за изграждане на стратегически газопровод между Катар и Турция, който ще преминава през Близкия Изток и ще транспортира газ от най-голямото газово находище в света (Южен Парс/Северен Доум) към Европа. Този маршрут, заедно с ресурсите от Азербайджан, Черно море, източното Средиземноморие (Израел, Кипър) и турските терминали за втечнен природен газ, създава нововъзникваща мрежа от алтернативни източници, която обаче се нуждае от функционираща транспортна инфраструктура до сърцето на Европа. Румъния и България, като транзитни страни, са призвани да играят ролята на основен посредник между източника и потребителя.
Важен предимство е, че необходимите инвестиции за новите междусистемни връзки не са прекомерни, като се има предвид, че националните мрежи на България и Румъния вече са близо до границата. Освен това, съфинансирането от европейски фондове остава реалистична възможност, като се има предвид, че диверсификацията на енергийните източници е стратегически приоритет на равнището на Европейския съюз.
Прогнозите показват, че няколко международни доставчици вече проявяват интерес към резервиране на капацитет в точките на влизане в България и на излизане от Румъния, което подчертава необходимостта от разширяване и модернизиране на тези точки възможно най-скоро.
Превръщането на Румъния и България в основен енергиен коридор не е само геополитическа възможност, а стратегическа необходимост в контекста на Европа, която иска да се освободи от зависимостта си от руския газ. Вертикалният газов коридор, проекти като газопровода Катар-Турция и развитието на нови междусистемни връзки могат да превърнат региона в регионален енергиен център. Тези усилия обаче изискват политическа воля, стратегическа визия и адекватно финансиране. Без конкретни и координирани действия възможността може да бъде пропусната – а Европа ще остане уязвима пред бъдещи кризи.
Вертикалният газов коридор има потенциал да промени фундаментално енергийния баланс в Централна и Югоизточна Европа. За да се премине обаче от стратегическа концепция към функционираща реалност, е необходима радикална промяна в начина, по който заинтересованите държави си сътрудничат. Без съгласуване на политическите приоритети, обща структура на управление и приоритетно третиране на европейско равнище, проектът рискува да се провали точно там, където други инициативи (като Набуко) се провалиха: в регионални разногласия, институционална тромавост и липса на обща визия.
По този начин политическата воля е друго предизвикателство за реализацията на такъв проект. Докато Унгария поддържа привилегировани отношения с Русия, Гърция е особено заинтересована от използването на терминалите за втечнен природен газ в Александруполис и Ревитуса, България е белязана от политическа нестабилност и поредица от смени на правителствата в София, а Румъния понастоящем дава приоритет на вътрешни проекти, като например експлоатацията на газовите находища в Черно море, като отделя сравнително малко внимание на общите регионални инициативи.
Всичко това показва липса на ясно определен регионален лидер.
В отсъствие на организация или страна, която да поеме инициативата за политическа и техническа координация на този трансграничен проект, планът рискува да остане фрагментиран, забавен и непоследователен.
В този контекст Румъния и България са в най-добра позиция – и естествено носят отговорност – да поемат ролята на регионални съвместни лидери.
Двете страни се намират в центъра на предложения коридор, като не са само транзитни страни, но и истински важни връзки между алтернативните източници на газ (от Гърция, Катар, САЩ, Азербайджан и др.) и пазарите в Централна Европа, като Унгария, Словакия или Украйна.
Освен това енергийната инфраструктура на Вертикалния коридор не може да функционира без тясно и синхронизирано сътрудничество между Румъния и България. Всяка от тях контролира критични участъци от трасето – България управлява точките на свързване с Гърция и приема потоците на втечнен природен газ от юг, докато Румъния трябва да осигури ефективния транзит на тези обеми на север и изток, включително към собствените си подземни хранилища.
Освен това двете държави разполагат с допълващи се капацитети. Румъния има добре развита подземна система за съхранение и обширна вътрешна мрежа, а България вече е в състояние да интегрира потоци от ICGB (газовия интерконектор между Гърция и България) и Сидирокастро-Кулата. Едновременното и балансирано развитие на тези мрежи може да максимизира икономическата и техническата ефективност на коридора, като намали необходимостта от масивни инвестиции и избегне оперативни затруднения.
За да се превърне тази взаимна допълняемост в стратегическо предимство, е необходимо да се създаде двустранен механизъм за координация между двете правителства, който би могъл да приеме формата на междуправителствен съвет за енергетика и регионална сигурност с постоянен технически секретариат, който да координира проектите за междусистемно свързване, инвестициите в тръбопроводи и съвместните заявки за европейско финансиране. Такава структура би позволила съгласуване на графиците за изпълнение, хармонизиране на техническите стандарти и насърчаване на единна визия пред международните партньори.
В същото време единният глас на Румъния и България в Брюксел и в отношенията с международните инвеститори би имал много по-голяма тежест, отколкото изолирани действия. Съвместната подкрепа на проекта в рамките на инициативите на ЕС (като Connecting Europe Facility или проектите от общ интерес – PCI) би могла да осигури достъп до безвъзмездно финансиране и политическа подкрепа на високо равнище. Освен това, съвместна промоционална кампания – чрез регионални форуми, енергийни срещи на върха и сътрудничество със стратегически партньори – би могла да доведе до международна видимост и достоверност, привличайки инвестиции и външна подкрепа.
Отвъд техническия и финансов компонент, тясното сътрудничество между Румъния и България би било и пример за отговорно регионално лидерство. В момент, когато Югоизточна Европа често се възприема като уязвима, зависима или реактивна зона, едно активно и далновидно партньорство между двете страни би дало ясен сигнал, че регионът може да генерира стратегически решения, а не само проблеми.
По този начин Румъния и България трябва да поемат ролята си на съвместни лидери на Вертикалния газов коридор. Това е рядка геополитическа възможност – не само да подкрепят енергийната диверсификация на Европа, но и да укрепят статута си в Европейския съюз като зрели регионални участници, способни да управляват мащабни проекти. Без това ясно и координирано поемане на отговорност проектът рискува да остане обещаваща инициатива, но без реален ефект.
Снимка: (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
