Неразказаната история за кражбата на румънски автомобили в България

Европейски и национални статистики опровергават популярната в Румъния теза, че на юг от Дунава румънците масово остават без коли. По-същественото обаче е защо на север от реката се акцентира на негативните истории за българите при положение, че толкова много румънци имат добри впечатления от пътуванията и контактите си със своите славянски съседи

Владимир Митев

Всяка година се срещам със семейство на средна възраст от Букурещ, което използва ваканциите си, за да мине през Русе на път за курортите на Черно море или за Гърция или пък се връща от почивка и спира в дунавския град, преди да премине „Мостът на дружбата“. Обикновено срещите ни са бързи  – колкото е времето за паркиране, купено с един смс. Вече няколко пъти се случва обаче познатите ми да пристигат през нощта и да паркират в зони, които не са платен паркинг. И всеки път мъжът ме пита: „Сигурен ли си, че тук е безопасно? Че няма да откраднат автомобила?“

Всеки път въпросът ме обърква. Не съм чувал да откраднат нечий автомобил в центъра на Русе. Почти напълно съм сигурен, че няма какво да се случи на тяхната кола в града. Но как мога да им дам 100% гаранция, че всичко ще бъде наред. Единственото сигурно нещо на този свят е, че сме смъртни. Резултатът от неколкократно повтарящата се ситуация е, че усещането за несигурност на румънеца започна да ме завладява и мене.

Всяка година почти един милион румънски граждани посещават България като туристи. Когато общувам за първи път с румънци, те почти винаги ми казват, че българският туризъм е конкурентен, че на българското Черноморие цените са по-ниски, а услугата е достатъчно добра. Познавам вече доста северни съседи, които изразяват очарованието си от българите. „Не съм видял нищо лошо във вашата страна“, чувам вече много пъти.

Знам обаче и други истории. Позната българка от Банат ми сподели как обмисляли със съпруга й – румънец, да почиват през лятото в България. Когато мъжът й заразпитвал приятелите си за впечатления, обаче всички му казали, че на юг от Дунава се крадат масово румънски автомобили. Той се стреснал от чутото и предпочел да не рискуват. Лятото на 2016 г. изкарали на румънското Черноморие…

Дискурсът за кражбите на румънски автомобили

Справка в интернет на румънски език показва, че всяка година има случаи автомобили на румънци да се открадват в България и после собствениците да разказват за претърпения ужас пред телевизиите в родината си. През 2016 г. имаше поне два значими случая в румънските медии. В единия бившият вратар на „Стяуа“ Золтан Рипли остава без автомобил, докато е отседнал на „Слънчев бряг“, а в другия случай е пострадала румънката Маринела Миня, която е почивала в Арбанаси. Казусът на Рипли изглежда стандартен за случаите на кражби, популяризирани в румънските медии.

„С помощта на туристическа агенция и интернет потърсих хотел с охрана в България. Първото нещо, което направих, когато отидох на рецепцията в хотела, беше да попитам дали машината е в безопасност. Казаха ми, че охраната струва 12 лева на ден. Платих такса за 6 дни. Попитах специално дали гарантират сигурността на автомобила. Госпожицата на рецепцията каза, че няма проблем, че мога да паркирам отпред или отзад на хотела“, споделя Золтан, цитиран от новините на PRO TV.

Само че сутринта на втория ден от почивката той не открива колата на паркинга на хотела с четири звезди. След като се оплаква по телефона в местното полицейско управление, се появяват двама полицаи, за да съберат информация по случая, разказва румънската частна телевизия. Рипли споделя, че при идването им неочаквано става ясно, че камерите, които са наблюдавали паркинга, не са работили, тъй като в момента на кражбата е била прекъсната интернет връзката. През лятото на 2016 г. бившият футболист заявява намерения с помощта на румънското посолство в България да ангажира адвокат, който да заведе дело срещу неназования по име в репортажа хотел, за да бъдат възстановени загубите.

Процедури и статистика

В други случаи, популяризирани от румънските медии през годините, румънци, които се оплакват, че са им откраднати автомобилите в България, отиват и по-далеч. Твърдят, че органите на реда в България са съучастници на бандитите, че цялата страна е корумпирана и че в нея няма никаква надежда за справедливост и възмездие. Те се оплакват и че са принудени да подписват документи на език, който не разбират, за да задвижат процедурите по разследване на престъпленията.

Всъщност българските полицаи – били те на пътя, или в полицейските управления – следват процедури в общуването с чужденци. Органите на реда са задължени да осигурят преводач. В случай на кражба изчезналият автомобил най-напред се обявява за местно издирване. Ако не бъде открит до 3 дни, той се обявява за национално издирване. Информацията за МПС-то съдържа освен неговата марка и модел, други идентификационни данни като номер на рама, номер на двигател и регистрационен номер. За всеки автомобил, обявен за национално издирване в България, се подава сигнал в Шенгенската информационна система – база данни за откраднати движими вещи със значителна стойност на територията на ЕС. Независимо, че страната не е член на шенгенското пространство, данни за всяка издирвана национално кола на нейна територия биват отразени на общоевропейско ниво. Това до голяма степен обезсмисля кражбите, тъй като колите в тази база данни заедно с регистрационните им номера и номерата на рамите и двигателите им не могат да бъдат продадени в ЕС. Сигналът до Шенгенската информационна база обаче не е краят на действията на разследващите органи. Работата по издирването на откраднатия автомобил не спира със сигнала до шенгенската информационна система. Продължават проверките по случая, събират се данни във връзка с издирването и част от тях се подава към националната и към шенгенската бази данни.

Има ли тогава селективно избиране на румънски граждани за жертви на кражби на коли в България? Според статистиката на българското МВР, предоставена след запитване на блога „Мостът на приятелството“, през 2014 г. в България са били обявени за издирване 19 автомобила с румънска регистрация. През 2015 г. колите са 15 бр. А за периода от януари до септември 2016 г. те са 17. В същото време общият брой противозаконно отнети автомобили на територията на Република България за същите периоди са съответно 3627 за 2014 г., 3956 за 2015 г. и 2527 за първите девет месеца на 2016 г. От тях  противозаконно отнетите автомобили на територията на страната с чужда регистрация са 275 през 2014 г., 241 през 2015 г. и 189 за първите три тримесечия на 2016 г.

Възможно е част от откраднатите автомобили с българска регистрация също да са на румънски граждани, тъй като съществува практика северните съседи да регистрират колите си в България. Тяхната бройка обаче няма да промени значително данните за пострадалите румънци. В крайна сметка, ако крадците се насочват приоритетно към автомобили на румънски граждани, как биха могли лесно да разберат, че дадена кола с българска регистрация е румънска собственост?

Когато става въпрос за кражба на автомобил всяко престъпление е от значение и не може да има „приемлив“ брой противозаконни отнемания. Независимо от това, числото от няколко десетки кражби при 1 млн. туристи на година не подкрепя популярната представа на север от Дунава, че в България румънските коли са особено застрашен вид.

С помощта на румънската журналистка Оана Санду от списание Decât o Revistă блогът „Мостът на приятелството“ се обърна за информация за броя откраднати румънски автомобили в България и към румънското министерство на вътрешните работи. „От извършените проверки установихме, че в официалната статистика на румънската полиция не съществува показател за кражбите на автомобили с румънска регистрация в Република България“, гласи полученият от румънското МВР отговор.

Справка в Евростат дава трета гледна точка към казуса с кражбите на автомобили в България. Към 2012 г. (последната година, за която има данни) кражбите на моторни превозни средства в България са 0,4 на 1000 души. Това прави страната една от най-сигурните за автомобили в ЕС – след Люксембург и Малта (0,3 на 1000 души) и преди Словения (0,5 на 1000 души). За Румъния показателят е 1,6 на 1000 души, докато за Германия е цели 70,5 на 1000 души. Докато в Гърция кражбите на моторни превозни средства през 2012 г. са с 38% повече спрямо тези през 2007 г. в България, както и във всички държави в ЕС тенденцията е за спад спрямо момента на влизане в ЕС. Превръщането на страната в част от европейското пространство на сигурността и разбиването на канали за трафик на автомобили вероятно са част от причините за тази тенденция.

Сътрудничество между румънската и българската полиция

Независимо от позитивните и малко популярни статистики 3 000 кражби на автомобили годишно не би могло да е число, което да успокоява гражданите, чуждестранните гости на страната или българските органи на реда. Усилията за ограничаване на проблема трябва да продължат.

Стъпка към изграждането на доверие у гражданите на Румъния е организираното през 2016 г. за седма година съвместно патрулиране на полицаи от двете държави в четири от българските черноморски курорти, където има повече румънски туристи – Албена, Златни пясъци, Балчик и Несебър. В свое прессъобщение от 7 август 2016 г. румънското МВР съобщава, че първата група от 8 полицаи е приключила мисията си в България, която е продължила от 1 до 31 юли 2016 г. Те са били заменени от втора група служители, патрулирали заедно с българските си колеги от 1 до 31 август.

„В рамките на мисиите си румънските полицаи (от първата група – бел. ред.) са консултирали над 2 300 румънски туристи особено по отношение на достигането до крайните точки на пътуванията им или за информации, свързани с българското право. Румънските полицаи са участвали заедно с българските си колеги в 74 намеси в различни казуси – най-често свързани с разрешаването на конфликтни ситуации, с прибирането на коли, паркирани на непозволено място, вдигани от т.нар. „паяк“, и с разрешаване на неразбирателства относно условията за настаняване“, пише в прессъобщението на румънското вътрешно министерство. По време на тази първа смяна на румънските полицаи през 2016 г. 58 румънски туристи са били жертва на „неприятни събития – кражби на автомобили, автокатастрофи, измами, обири и разрушаване на техни вещи“. Други 12 са били заподозрени в антисоциално поведение без създаване на значими отрицателни последствия.

Съвместното патрулиране на румънски и български полицаи по Черноморието е практика, която показва осъзнатата необходимост на двете държави да си сътрудничат в интереса на своите граждани. Тя заслужава да бъде популяризирана. Струва си да бъдат чути многото истории, в които българи и румънци проявяват солидарност и загриженост едни към други.

Неразказваните истории

Блогът „Мостът на приятелството“ разговаря с румънски граждани от Гюргево, Букурещ, Брашов и Банат в опит да научи известни ли са им случаи на кражби на румънски автомобили в България и какви впечатления имат от пътуванията си на юг от Дунава. Нито един от румънците, с които се свързахме, не можеше да разкаже своя лична история или такава на приятел за откраднат автомобил в България. Вместо това често бе споделяно мнение, че българите са хора, които са топли и гостоприемни към румънците.  

Жителката на Букурещ Електра от 10 години пътува в България или през България на път за Гърция. Тя сподели, че никога не е преживявала нещо лошо в съседната държава. Но има много истории, които са я убедили в човечното отношение на българите.

„Една вечер бях на кея в Балчик и се разхождах с моя приятелка. Ключовете на колата ми бяха в мене, защото бях паркирала близо до кея. Разходихме се, купихме това-онова и се татуирахме с хена.

В един момент осъзнах, че ключовете на колата вече не са у мене. Изгубих контрол над себе си. Не знаех какво да правя. Признавам: помислих, че колата е открадната. Доста хора в Румъния приказват за кражбите в България. Така говорят и по румънските телевизии.

Започнах да търся ключовете. Българите, които бяха около нас на кея, усетиха, че нещо не е наред и предложиха да ни помогнат. Казаха, че могат да дойдат с нас в полицията или да се обадят по магазините наоколо, за да питат дали там знаят нещо за ключовете.

Тогава казах на приятелката ми да отиде при колата и да я пази, докато не намеря някакво решение. Тя отиде и след малко ми се обади по телефона и поиска спешно да дойда там. Какво ли ставаше?

На стъклото на шофьора с червило беше написан телефонен номер. На английски пишеше, че ключовете за колата са открити. Звъннах и след 5 минути дойдоха двама младежи. Поискаха да им покажа документите на колата. Доказах им, че колата е моя, и те ми върнаха ключовете. Исках да им дам пари за кафе или бира, но те отказаха. Пожелаха ми приятна почивка и си отидоха.“, разказва Електра.

Оказва се, че когато намерили ключовете й, към тях е била свързана и алармата на автомобила. Младежите обиколили колите покрай кея и с няколко проби разбрали по алармата за коя кола са ключовете. След това оставили съобщение на собственичката и се стигнало до благополучната развръзка. Електра има и други истории на солидарност и подкрепа, която са й оказали българи на пътя. Това обаче са разкази, които на практика отсъстват от румънските медии. Понякога си пробиват път до някои форуми, но не достигат до телевизиите, където се акцентира на негативните истории, свързани с България.

Други проблеми по пътищата в двете страни

Много румънци имат проблеми при паркирането в българските градове и курорти. Често се случва паяк да вдигне неправилно паркираната им кола, след което да е необходимо да плащат глоби и да губят време, за да си върнат владението върху нея. Подобна политика на контрол върху паркирането обаче важи и за българите, които паркират неправилно. Така, както румънците недоволстват от срещите си с българската полиция, българските шофьори се оплакват, че в някои случаи търпят тежки санкции от румънската пътна полиция. Пътните знаци са международни и се прилагат и в Румъния, и в България.

Още през 2009 г. Българо-румънската търговско-промишлена палата, която обединява фирми от двете страни на река Дунав и развива икономическите отношения между двете държави, разпространи информация до медиите каква е процедурата за възстановяване на отнети шофьорски книжки в Румъния. Информацията бе необходима, тъй като в първите години след влизането в ЕС рязко скочи броят на българите, които пътуват на север от Дунава, но те срещаха проблеми в отношенията с румънските институции. Два независими източника потвърдиха пред блога „Мостът на приятелството“, че процедурата за възстановяване на шофьорската книжка не е изменена от времето, когато е публикуван за първи път мининаръчника през 2009 г.

На свой ред румънското посолство в България разпространява „Наръчник за пътуване в България с автомобил“. В него се посочва: „Българската полиция е задължена да осигури преводач на румънски или на популярен международен език, за да улесни общуването с румънските граждани“. Наръчникът разяснява основните изисквания на българската полиция за пътуващите по пътищата в страната, така че да бъдат избегнати санкции. Важен момент от него е и препоръка към румънските шофьори да сключват застраховка CASCO за автомобилите си – „която важи и за кражба“. Двата посочени наръчника са още една добра практика, която да помогне на румънци и българи да имат по-удовлетворяващи срещи и по-успешна комуникация с държавните институции на съседите си.

От 10 години границите между двете държави са паднали, което отприщи енергията на народите им към взаимно опознаване, към лични приятелства и бизнес партньорства. В това общуване има негативизъм – предразсъдъци, комплекси, ревност, злорадство, който утвърждава, разделението и отчуждението между двата народа.  Има обаче и осъзнатост, че настрана от езиковата бариера румънци и българи имаме доста подобни социални проблеми, обществен модел, ценности и мислене. Освен че всяка година един милион румънски туристи посещават България, над 300 000 българи пътуват в Румъния като туристи. Двустранният стокообмен през 2016 г.  е около 3,5 млрд. евро. Румъния помогна с опит в разширяването на летището и метрото в София. На свой ред българи са миноритарни продуценти на някои от най-успешните румънски филми от последните години като „Аферим!“ и „Защо аз?“.

Дискурсът за кражбите на румънски автомобили в България със сигурност ще продължи да виси като облак над отношенията между румънци и българи, независимо от изнесените тук факти и мнения. Политиката на страха и предразсъдъците е могъща и почива на дълбинни рефлекси и стереотипи в двата народа. Бъдещето обаче принадлежи на съвместния живот на румънци и българи, а не на разделението им.

Ако едно от американските определения за журналистика е „разказване на истории, даващо глас на онези, които нямат такъв“, то журналистиката в двете страни все още предстои да открие големия брой чисто човешки истории на приятелството между румънци и българи. Блогът „Мостът на приятелството“ би желал да научи и Вашите истории по темата за кражбите на автомобили в България, както и по още по-голямата тема за румънско-българските отношения на ежедневно междуличностно ниво. Само кражби и корупция ли сте срещали в България или имате и други открития?

Прочети и на румънски език!

 

 

 

 

 

About Author