Докато в България консервативните сили се възмутиха от Истанбулската конвенция, в Румъния те се сплотяват около „традиционна“ дефиниция на брака
Джелу Сабъу
Тази статия бе публикувана на сайта „Барикада“ на 5 септември 2018 г.
През изминалия уикенд по време на заседание на Изпълнителния комитет на румънската Социалдемократическа партия бе взето решението да се организира референдум за подкрепа на традиционното семейство на 7 октомври 2018 г. (Референдумът ще поиска бракът да бъде дефиниран конституционално като отношение между мъж и жена, а не според по-гъвкавата сегашна формула, позволява теоретично той да бъде и еднополово единство – бел.прев.). Председателят на партията Ливиу Драгня обяви, че предложението ще бъде внесено в парламента за одобрение. Това решение е предопределено, доколкото социалдемократите обявяват от много време, че ще подкрепят в парламента референдума. Мисля, че неговото провеждане е добър повод да се изяснят няколко неща от идеологически и доктринарен характер за нашето политическо пространство. Ще започна с няколко точки от неотдавна обявената доктрина на унгарския премиер Виктор Орбан, които според мене са особено подходящи за темата. Ето го самият цитат:
„Формулирах пет тези за проекта за изграждане на Централна Европа. Първата от тях е, че всяка европейска държава има право да защитава християнската си култура и правото да отхвърли идеологията на мултикултурализма. Втората ни теза е, че всяка държава има правото да защити своя модел на традиционно семейство и да поддържа правото на всяко дете на майка и на баща. Третата централноевропейска теза е, че всяка държава има право да защити своите национални икономически сектори и пазари, имащи ключова важност за нея. Четвърта теза е, че всяка европейска държава има право да си защити границите и да отхвърли имигрантите. А петата теза е, че всяка европейска държава има право да настоява на принципа „една нация/един вот” по най-важните въпроси – право, което не трябва да се нарушава в ЕС. С други думи ние, централноевропейците, твърдим, че съществува живот отвъд глобализма и че той не е единственият път. Пътят на Централна Европа е път на съюза на свободните нации.”
Орбан предлага политико-идеологически проект, който може да бъде сведен до пет ключови постановки: 1) защитата на християнската идентичност и отхвърлянето на мултикултурализма; 2) защитата на традиционното семейство; 3) защита на националните икономически пазари; 4) отхвърляне на мюсюлманската емиграция; 5) гласът на никоя европейска държава не може да бъде заглушен от гласа на Брюксел. Проектът на Орбан е ясен, стегнат и удря в сърцето на европейския проект, промотиран от Брюксел: поддръжка на сексуалните малцинства, на мюсюлманската имиграция и промотиране на свободата на движение на стоките и капиталите, в ущърб на националните пазари. Разбира се, не можем да не забележим, че референдумът за традиционното семейство се отнася именно до първите две точки на проекта, предложен от Орбан. Фактът не е случаен, доколкото основната мотивация за воденето на кампания за набиране на подписи в подкрепа на този референдум, бе “защитата на националната идентичност”. Тя е базирана на християнските ценности и противопоставяща се на идеологията на “сексомарксизма”, считан за преден пост на глобализма. От близостта на предложените цели се вижда и сходството между идеологията, поддържана от защитниците на традиционното семейство и орбанизма.
Ако погледнем в недалечното минало, можем да видим, че идеите на Орбан въобще не са нови. Напротив, те са резултат от приспособяването в сегашния контекст на класическата доктрина на национализма.
Румънските националисти от началото на ХХ век са били поддръжници на същите принципи, приспособени към днешната реалност: 1) Защита на християнската идентичност и отхвърляне на модернистичните, либерални и демократични влияния; 2) Съществуването на традиционното семейство се подразбира. Няма “заплаха”, от която то трябва да бъде защитено; 3) Поддръжката на икономическите интереси на румънците, особено в ущърб на евреите, но и на чуждестранния капитал. Насърчаване на националния капитал; 4) Изключване от икономическия и социален живот на имигриралите евреи в Румъния; 5) Изграждане на национална идентичност и защита на суверенитета. Принципите са същите, дори и ако “опасностите”, от които народът трябва да бъде защитен, са други. Националистическият дискус на епохата варира от една умерена форма, до екстремистка и агресивна.
Дори и да изглежда на пръв поглед изненадващо, същите централни идеи са съдържат в национал-комунистическата доктрина, утвърждавана в епохата на Чаушеску. 1) Защита на социалистическия морал и отхвърляне на упадъчните западни влияния; 2) Защита на традиционното семейство и забрана на абортите; 3) Постигане на икономическа независимост до степен на пълна автархия; 4) Изключване на националните малцинства; 5) Защита на суверенитета и на националната независимост. Разбира се, метаморфозата на националистическите идеи в епохата на Чаушеску заслужава някои уточнения.
1) Обикновено европейският национализъм си присвоява християнските ценности. Обаче тъй като в комунистическата епоха християнството бе маргинализирано идеологически, християнската идентичност бе заменена със социалистическия морал, който предлагаше да направи от всеки гражданин герой на труда. Най-голямата опасност за героизма на работното място бе западното буржоазно съзнание, съпроводено с утвърждаваните от него потребителски индивидуализъм и комодификация на живота. Ето защо най-голямата външна заплаха беше формулирана като „западната упадъчност”.
2) На пръв поглед комунизмът бе прогресивен режим, от гледна точка на традиционния морал – например заради легализацията на абортите. Само че впоследствие заради големия брой аборти и заради желанието за демографски ръст на населението на Румъния, бяха забранени абортите. Тази законова забрана бе направена в името на социалистическия морал, само че от тази гледна точка няма голяма разлика между днешната консервативна Полша и тогавашната комунистическа Румъния.
4) През комунистическия период не е съществувала открито формулирана идеология срещу етническите малцинства, само че под формулата за даване на права на малицинствата, режимът е продавал населението си от еврейски и германски произход.
3) и 5) Получаването на икономическа независимост бе истинска мания за режима на Чаушеску. Тя бе виждана като необходимия път за постигане на абсолютен суверенитет. Обсебеността от тази идея е била толкова голяма, че бе платен външния дълг, което доведе в крайна сметка до подкопаване на режима от икономическа гледна точка.
Ето как тези базови идеи се озовават променени във функция на социалния и политически контекст, в който са изразени, дори и понякога да са по-трудни за разгадаване. Важното е, че идеите на Виктор Орбан въобще не са нови. Унгарският лидер не прави нищо друго освен да се пришие от идеологическа гледна точка към класическия европейски национализъм.
След всичко казано дотук мисля, че референдумът за промяна на Конституцията и кампанията за промотирането му, която го предшестваше, ще представлява лакмус за нашето публично пространство. Политическите идентичности ще се проявят много добре именно сега. Ето защо в следващите редова отговарям на няколко въпроса, от които според мене се изясняват редица неща за нашата политическа система.
1) Националистическа партия ли е Социалдемократическата, която организира този референдум?
Отговорът е „Не!”. Социалдемократическата партия не е националистическа, както например е ФИДЕС на Виктор Орбан. Въпреки това за разлика от опозиционните формации в рамките на Социалдемократическата партия съществува един автохтонизъм (термин използван в Румъния, за да означи принадлежността на националното и местното в противовес на глобалното и интернационалното – бел.прев.). Той се проявява чрез някоя „необмислена” реплика по адрес на мултинационалните компании или чрез реторика за подкрепа на националния капитал. Само че отвъд това говорене – повече или по-малко инцидентно, Социалдемократическата партия няма прояви – нито открити, нито прикрити, които могат да я определят като националистическа партия. Повече от това, в този момент в Румъния няма нито една партия, която да поддържа открито националистическия дневен ред.
2) Има ли опасност Социалдемократическата партия да ни извади от „европейската траектория”, а референдумът да е първа стъпка в този смисъл?
Мисля, че отговорът на този въпрос е най-вече отрицателен. На първо място, Ливиу Драгня е подготвил „соломоновско решение”: след като Конституцията бъде изменена, така че да бъде защитено традиционното семейство, ще се постави на дискусия Закона за гражданското партньорство, който ще уреди и отношенията между хората от един и същи пол. Ето как и „вълка” Брюксел ще е сит и националното „агне” ще е цяло! Освен това дори и някои коментатори да виждат Ливиу Драгня като авторитарен лидер, мисля, че в момента дори и да й се иска, Социалдемократическата партия няма никакви интелектуални и икономически ресурси, за да извади Румъния от орбитата на влиянието на Брюксел и да установи „нелиберален” режим, водейки го в лагера на Вишеградската четворка.
3) Социалдемократическата партия консервативна ли е?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен. От доктринарна гледна точка Социалдемократическата пария няма точки, за да се класира като консервативна партия. От друга страна, като има предвид консерватизма и традиционализма, разпространени широко в румънското общество, както и фактът, че Социалдемократическата партия има верен електорат в селските райони, тя не може да остане безразлична към желанията на своите избиратели. Ето защо Социалдемократическата партия действа много пъти като де факто консервативна партия и в момента може да бъде описана като най-голямата консервативна партия в Румъния. Тук могат да бъдат открити някои сходства с партията на Орбан. Всъщност, етикетът популистка консервативна партия пасва на Социалдемократическата партия повече, отколкото този на лява формация.
4) Коя е позицията на опозиционните партии?
Националнолибералната партия – най-голямата опозиционна сила, обяви чрез гласа на председателя си Лудовик Орбан, че няма да заеме определена позиция относно референдума, като остави членовете си да гласуват според своята съвест. Съюзът „Спасете Румъния” е единствената парламентарна сила, която се противопоставя открито на организирането на референдума. Знаем, че това решение бе взето след един вътрешнопартиен референдум, който бе съпроводен и с оставката на Никушор Дан – бивш председател на Съюза „Спасете Румъния”. От тази гледна точа, можем да кажем, че в момента Съюзът „Спасете Румъния” е единствената румънска политическа партия, чийто дневен ред е открито близък до този на Брюксел.
5) Коя е позицията на консерваторите вдясно?
Има много гласове в публичното пространство, която обявяват, че поддържат политическия консерватизъм. Подразбира се (с малки изключения), че те поддържат референдума. Само че част от тези гласове, които идват почти изцяло от средите на поддръжниците на президента Траян Бъсеску, имат идеологически разбирания, близки до тези на Виктор Орбан (без точката за защитата на националния пазар, тъй като в момента няма нито един глас, който да я поддържа в Румъния). Разбира се, близостта до Виктор Понта би могла да е неудобна за подобни хора. Ето защо мисля, че както за тяхната собствена яснота, така и за нашата, би било добре да посочат в какво точно са близки до унгарския лидер и какви ги разделя от него. Със сигурност това би било добре дошло упражнение.
В заключение на всичко казано оттук, мисля, че референдумът за семейството изважда наяве доктринарният хаос, който вече познаваме в нашите партии. Въпреки че Социалдемократическата партия се представя за лява сила, тя действа всъщност като консервативна партия. Въпреки че в Румъния има голям потенциал за евроскептицизъм, днес няма нито една евроскептична партия. Дори и при положение, че Социалдемократическата партия поддържа референдума за семейството, тя далеч не е евроскептична формация. Въпреки че в Румъния живее население с по-консервативно мислене спрямо останалата част от Европа, парадоксално, няма нито една партия, която да се е обявила за консервативна и да твърди че представлява гласа на тези консервативни хора. Въпреки че Националнолибералната партия съдържа „либерална” в името си и теоретично би трябвало да защитава индивидуалните свободи, парадоксално, тя избягва да възприеме открита позиция срещу предложението на референдума. Каква партия би била най-подходяща да се противопостави на един „антилиберален” проект, освен либерална формация? От значимите партии само Съюзът „Спасете Румъния” отхвърля открито проекта за модификация на конституцията, доказвайки, че е най-важния поддръжник на брюкселския дневен ред в Румъния. Това е и единствената партия, която я вярна на самата себе си…
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
