Мъдростта на Бачи Кико

Една среща на два свята

Тази публикация е разказ на Владимир Митев, написан няколко години след влизането на България в ЕС и отразява реалности в София и България от първото десетилетие от ХХI век.

1

Всички обичаха Бачи Кико. Аматьорското порно с него доби национална известност. Слави и Годжи превърнаха името на героя в нарицателно за полов атлет. Студентски град жадуваше да пие с плевенчанина. И да свали дрехите му. Славата застигна рано Бачи Кико.

Той бе едва на 24. Караше такси в София от две години и доскоро не мислеше много за бъдещето. Известността обаче донесе промени. Какво всъщност искам в живота, се чудеше все по-често Бачи Кико. Какво повече от „боба, леба и да еба”?

Порноактьорът нямаше бърза работа. Нощите му се сменяха с дни, а той въртеше геврека. „Винаги съм искал да въртя геврека, но най-много ме влече на геврека дупката”, казваше Бачи Кико в разговори с колегите по стоянките. Междувременно вършееше от време на време из студентските общежития.

Една събота, точно след като бе хапнал шкембе в „Гроша” до Зимния дворец, в колата му се качи поредният нафукан софиянец. „Блок единайсетстотин, квартал Люлин”, каза той с ясно изразен заповеднически тон. Носеше дълга коса, вързана на плитка, както и брада, която изглеждаше вечна. Надолу се виждаха манто и дънки. Беше зима.

Клиентът мигновено запали цигара в колата и Бачи Кико му направи забележка – на работното място не се пушеше. Посочи му и знака на таблото.

Брадясалият ренесансов тип продължи да пуши невъзмутимо. Някой беше ли казал нещо всъщност? Или просто ароматизаторът „Креон” бе изпуснал поредната доза сгъстен дъхав въздух?

Бачи Кико вече бе обръгнал и не се смути да повтори искането си. Бе взел „Дачия Логан” на т.нар. лизинг – плащаше по 30 лева на ден за нея, зареждаше бензин за още 15-20 лева, поддръжката и застраховките бяха отделно. Много от работните дни той едва си покриваше разходите за труд. Животът бе скапан, ако критерият за успех беше финансовият. Затова Бачи Кико държеше на други неща. Например на порядъчните отношения между хората. Беше му писнало разни надути софиянци да смятат, че вечно им е длъжен.

• Казах, че тук не се пуши. Моля, загасете цигарата си! – каза Бачи Кико, изпълнен с уважение и възпитание.

Пушещият пътник изпусна дим право напред. За няколко секунди облакът обви предната седалка и главата на Бачи Кико. Той се задави. Не бе само заради дима. Ситуацията се превръщаше в конфликт. Или можеше да се превърне.

Какво толкова упорства, замисли се Кико. Тоя е някакво дърто копеле, по-добре да го изтърпя до края и по-бързо да се маха оттука. Но дълбоко у Бачи Кико имаше и нещо друго – гордостта на човек и гражданин. На европеец. Реши да подходи по-изискано, с хумор, уж отстъпчиво, а всъщност твърдо. За времето в София бе научил това-онова:

• Таксито работи по европейските стандарти – рече той шеговито. – Ние сме от фирма „Евродрайф” и в нашите коли не се пуши.

Бачи Кико прикри раздразнението си с широка усмивка. Миеше си зъбите редовно с „Аквафреш”, но въпреки това някои от кучешките му зъби имаха жълтеникав отенък.

• Миришеш на чесън и ми се драйфа – отсече пътникът и се загледа настрана.

Минаваха покрай дувара на Духовната семинария. Гражданската съвест на народа бе изписала на него „Волен, куче, българоубиец”.

Самоувереният пушач се усмихна злорадо. Бачи Кико видя тази усмивка, но помисли, че клиентът му се надсмива. Вярно, беше ял шкембе и го обичаше с чесън (и много люто). За миг му стана неудобно. Носеше фирмено елече и бяла риза. Обувките му бяха лъснати. Но не бе успял да заличи лошия дъх с дъвка „Орбит за деца”.

В таксито се настани мълчание. Бачи Кико си спомняше как в гимназията пиеха в голямото междучасие и после прикриваха дъха с дъвка. Никой не им бе правил забележка никога. Ето че сега някой го бе направил. А Бачи Кико обичаше уроците на Софията и бе благодарен. Брадатият бе свършил с цигарата си и сега четеше някакви листа. Бе ги извадил от черната си чантичка. Този човек беше облечен изцяло в черно.

Фин облак цигарен дим населяваше купето. Бачи Кико съвсем леко отвори прозореца, така че димът да излезе, но топлината да остане вътре. Раздразнението му бе преминало.

2

Колата се носеше по булевард „България”. Търсеше се отклонение вдясно за квартал „Люлин”. Пътят бе в обичайното състояние с много неравности и дупки. Бачи Кико маневрираше между тях с маниера на шофьор-ветеран. Бе виждал какво ли не. Веднъж бе спал с една сто и двайсеткилограмова македонка от Прилеп. След това нищо не можеше да го уплаши. Бе оцелял в групови боеве с маси и столове из плевенските кръчми. Бе се кълцал с ножове пред дискотеки в цяла Северна България. Бяха го нападали наркомани в София. Та тоя ли нафукан нахалник да го смути?

Бачи Кико си припомни разни премеждия и духът му живна. И в същия миг му стана кофти отново.

Возеше поредния софийски надут пуяк. Оня плямпаше отзад нещо на английски по телефона си. Звучеше като разговор между сериозни хора. Бачи Кико обаче виждаше, че близо 50-годишният мъж зад него е на няколко шамара живот. Ако някога попаднеше в компанията на Киковите другари, софийската надувка щеше да спихне като балон на недвижимите имоти.

Бачи Кико се засмя вътрешно на мисълта. Една негова приятелка – агент за недвижими имоти, му бе разправяла снощи за тези балони. На свой ред Бачо редовно й надуваше балона. Тя пищеше диво, когато балонът й се пукаше.

3

• Искам да те питам нещо. Гласуваш ли? – го попита пуякът с особена топлота в гласа

Бачи Кико чак малко се стресна. Не бе очаквал да си продумат отново. Изгледа го в огледалото за обратно виждане. Ебаваше ли се тоя? Бачо замълча малко. После отвърна:

• Гласувах като станах на 18, щото ми бе интересно какво е да пуснеш гласа си. Оттогава не съм го правил.

• Нямаш ли предпочитания? – продължи топлият глас.

• За мене всички са еднакви. Който и да е, става все по-зле. – каза Бачи Кико, който докарваше доста интелигентен говор.

• А пиеш ли вино?

• Пия вино, водка с бира, уиски с текила – рече Бачи Кико, който се почувства в свои води.

• Можеш ли да различиш вино от България от вино от Франция или Испания?

Бачи Кико се засмя. Онзи май пак го работеше на тема простоватост. Ама на Кико не му пукаше. Той държеше да си е прост и простак. Бе го осъзнал много рано и го бе възприел като свое верую.

• Аз не можем да различим вино от Северна от вино от Южна България, ти кво искаш!? – отвърна Бачи Кико, слизайки на нивото на своя събеседник, заговорил го на „ти”.

Пътникът замълча. След малко пристигнаха. Сметката бе 12,95. Клиентът подаде 13 лв и излезе. Не каза „Довиждане”, нито „Лека, доходна и безаварийна”. Не че Бачи Кико бе очаквал. Нашият му пожела хубав ден и се загледа след него.

Имаше чувството, че нещо му убягна, както обикновено като си говори с интелектуалстващи люде. Нещо се бе случило, но не знаеше какво. Този човек бе по-особен. Надут пуяк, но и нещо повече. Или по-малко?

4

Една седмица по-късно Бачи Кико бе у една приятелка. Тя бе добро и спокойно момиче, което обичаше компанията на шегаджията Бачо. Майка й бе зъболекарка и домът им бе пълен с нови списания, които после попадаха в зъболекарския кабинет на долния етаж.

Бачо разлистваше списание „Власт”. Харесваше кориците му. Този път най-отпред бе сложен стилизиран чеп. Текстът отдолу гласеше „Балканите пазят своите тайни”. Бачо разгърна на темата на броя.

„Всяка страна и регион имат своя бог, своята демонична сила, която прави нещата да се случват. В САЩ това са дълговете и потреблението. В Германия богът са организацията и редът. Русия се движи от вяра, идеализъм и природен газ. На Балканите демоничната сила е тази на чепа. Тук цялата култура и демократура се въртят около кура.”

Бачи Кико хареса лафа. И той си бе мислил същото. Но беше твърде отвлечено всичко това и разгърна нататък. Хубави големи снимки, дълбокомислени текстове. Олеле..

От 32-ра страница го гледаше лицето на софийската надувка.

5

„Жени Данев: Цивилизацията е способността да се прави разлика” гласеше заглавието на интервюто с невъзмутимия пушач.

Бачи Кико се зачете: „Това не е народ, а стадо…”, казваше „известният политолог”, „…мърша, с уста, лъхаща на чесън и шкембе”. По-надолу ставаше ясно, че Данев разбира от много кухни и вина, че още през 70-те е живял и учил на Запад, в Оксфорд и винаги е имал проблеми да се разбира със селянията у нас…

Бачи Кико бе чувал и виждал хора като него и преди. Изясниха му се много неща от разговора в таксито. Бачи Кико нямаше думи, нито мисли, но разбираше прекрасно всичко. Продължи да чете.

„Крайно време е България да напусне ориенталщината и азиатщината и да заживее в Европа”, разкриваше поредното си прозрение големият мислител. „Аз съм го сторил още преди 30 години, сега е ред на българския народ”, продължаваше текстът.

Бачи Кико бе съгласен, че България е източна страна. Понякога плюеше и се възмущаваше от разни неуредици, от тъпите хора и т.н. Какво обаче му беше лошото на нашия начин на живот? Живеем си много хубаво, просто сме бедни, мислеше Бачи Кико. Припомни си един любим образ от „Шоуто на Слави” – Гацо Бацов.

Мездренският футболист казваше: „Аз моята работа съм си я свършил. Зелето у бидоня, сиренето у качето, жената бременна. Аз моята работа съм си я свършил. Остава да наблягам на пиеньето.”

Това бе квинтесенцията на живота не само за Гацо Бацов, но и за Бачи Кико. Той виждаше някои от учените си приятели да се борят и лишават в името на кариерата, на парата. Сякаш парите ще купят щастие. Ако Бачи Кико имаше излишни 100 лв, веднага ги изпиваше с приятели. Веднъж изхарчи с тайфата и цялата дискотека „Плаза” в студентски 3000 лв за една нощ. А бе от умерените веселяци…

Какво правеха образованите му авери? Някои от тях успяваха в мечтите си, хващаше ги някоя умна и хубава жена. И животът им се превръщаше в безкрайно бягане на дълги разстояния под зоркия поглед на приятелката и съпругата. Бачи Кико не разбираше тези мъже. Те жертваха всичко, за да получат нищо. Нямаше логика.

Бачи Кико се замисли дълбоко. Стана му тежко, главата му загря. Рядко го правеше. Нямаше смисъл от заниманието и го знаеше. По едно време се сепна. Беше се натоварил с тоя Данев и неговите комплексарски изпълнения. В таксито и в медиите.

6

…Момичето на Бачи Кико все още се къпеше. После щеше да я води на кръчма и да пият с приятелите. В заведението щеше да дъни чалга.

Но на Бачи Кико не му бе радостно. Погледна пак мутрата на Данев от снимката във „Власт”. Нашият разбираше всичко и нищо едновременно. Данев никога няма да може да свали момиче от моите, от моите жизнени любовчийки, рече си Бачи Кико.

Стана и погледна през прозореца. Какво си струва да правя с живота си, помисли си нашият. Какво си струва да правя?

Долу бе таксито, кално. Трябваше да го измие.

Самият Бачи Кико се чувстваше омърсен. Даде си сметка, че животът е много, много гаден. Пълен с кал и мръсотия. С разбити пътища, с гадни копелета, които пушат в колата ти и говорят за цивилизация и Европа. С кир.

Трябва да взема душ, си рече Бачи Кико. „Днеска ги возиш бързо, утре те возят бавно”, се сети за мъдростта на един колега шофьор от „Шоуто на Слави”. Засмя се. Беше му и весело, и тъжно. Но когато момичето излезе от банята, той й даде най-широката възможна усмивка. Тя се зарадва – поне един човек около нея изглеждаше безгрижен. Затова и го обичаше. И му прощаваше всичко друго.

Бачи Кико се пъхна гол под душа.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author