Интервю с експерта по международни отношения за неговата визия за регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, което да бъде реализирано от Румъния, Гърция и България, и за моделите на сътрудничество, които могат да вдъхновяват – Бенилюкс и Вишеградската четворка
Владимир Митев
Владимир Чуков е анализатор на международните отношения, специализирал се в Близкия изток, проблемите на мюсюлманската религия, тероризма и сигурността. Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. През 1998 г. става доцент, през 2005 г. – доктор на икономическите науки, а през 2007 г. – професор. Преподава в редица български университети: Варненски свободен университет, Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Русенски университет „Ангел Кънчев“ и други.
Господин Чуков, този месец Сърбия, Северна Македония и Албания обявиха, че ще създадат свой малък ЕС, в който ще има свободно движение на “хора, стоки, услуги и капитали”. Как трябва да гледаме на тази инициатива? В контекста на сръбското подписване на зона за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, означава ли тя, че индиректно Албания също става част от този съюз през Сърбия?
Според мене подобни инициативи са по-скоро приказки и ще имат по-ограничен реален ефект. В Западните Балкани наблюдаваме “бунтът на недоволните”. Обявяват тази инициатива, за да оказват натиск над Брюксел. Сама по себе си инициативата е добра. Но според мене не може да се реализира. Нейната роля е да е инструмент за натиск. Чрез нея на Брюксел му се казва: “Ако не ни приемете, отиваме при Москва и си правим собствена територия, която да бъде черно петно за ЕС”. Заплахата е, че в Западните Балкани ще се наместят други държави като Русия и Турция.
Идеята за Балкански Бенилюкс е по-стара. Тя балканска ли е или идва отвън?
Не е външна. Тази идея е съществувала още миналия век. Привърженик на балканска федерация е бил българският премиер земеделец Александър Стамболийски, който управлява след Първата световна война.
Аз самият призовавам за подобна идея, но с друго съдържание. Балканските страни с обща ценностна система, които са част от НАТО и ЕС да потърсят по-близка интеграция. Първо това трябва да се направи в икономиката. После в социалната сфера. И, разбира се, трябва да засегне сигурността. Моделът е зададен от Белгия, Нидерландия и Люксембург.
Трите държави от региона, които виждам като подходящи за взаимодействие – Гърция, Румъния и България, имат общо население (38 млн. души), сходно с това на Испания (40 млн. души). Но тя има БВП близо 3 пъти по-голям от техния общ (1,29 трлн. евро на Испания срещу 196 млрд. евро на Гърция, 203 млрд. евро на Румъния и 59 млрд. евро за България за 2018 г.).
Ако обаче трите държави-членки на ЕС от източната част на Балканите успеят да се координират и свържат, изграждайки общ пазар, те ще имат население от почти 40 млн. души. Големите инвеститори обичат да идват в големи територии. “Фолксваген”, който все още обмисля къде да изгради голям автомобилен завод в региона, щеше да гледа другояче на българската кандидатура, ако България му даваше лесен достъп до пазар от 40 млн. души. Има обаче исторически натрупвания, недоверие, балкански манталитет на хитруване, които пречат на страните от нашия регион да направят нужното.
Преди 6-7 години експерти и бизнесмени от България, Румъния и Република Молдова бяхме поканени в Рияд на форум. За инвеститорите от този регион ние сме едно цяло. Не само саудитците, китайците също гледат на нас като на едно цяло. Китай направи формата 16+1 за сътрудничество със страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Те гледат на всички бивши комунистически държави като на сходна група страни. Такава огромна група не може да сработи. Интеграцията в нашия регион трябва да започне от икономиката, после да обхване социалното дело и да включи и сътрудничеството в сигурността. Три държави, един пазар. Към това трябва да се стремим.
Стъпка в тази посока би могла да бъде, ако България и Румъния махнат граничния и митнически контрол помежду си. Да направят двустранен Шенген. Как се отнасяте към такава идея?
Чудесна идея. Аз съм я изказвал на една конференция в Русе. По-скоро емоционално се изказах тогава, защото за пореден път ни беше отказано да се присъединим към Шенген. Подобна българо-румънска инициатива би била инструмент за натиск. Ние сме отхвърлени от САЩ и за визите за наши граждани. Това би трябвало да ни обедини. Тоест, можем да се обединим в противопоставянето на нашата изолация.
Най-силни сме, когато правим стратегическо сътрудничество. Тоест, да има например тристранно правителство на Румъния, Гърция и България. Да съществуват постоянни комисии, които да съгласуват политиките в наднационалните сфери – в икономиката, в социалното дело, в отбраната и в сигурността.
Има ли други държави, които биха могли да влязат в този формат за сътрудничество?
Говоря от години за идеята за по-тясно тристранно сътрудничество между Гърция, Румъния и България. Питат ме защо не слагам Северна Македония в групата. Първо, там трябва да има държавност. Северна Македония трябва да се докаже като държава. Нужно е да мине през много път. След това евентуално можем да помислим.
Останалото е емоция. Едно е да ми се иска нещо, друго е да може. Аз лично не считам, че Косово е държава. То е петно на карата, но е далече от понятието държавност.
Какви инициативи могат да се развият между Румъния, Гърция и България? И какво ги спира?
Формално нещата започнаха с Крайовската тройка. Това бе тристранен формат между Румъния, България и Сърбия, започнал по времето на румънския премиер Виктор Понта и подкрепен от българския му колега Бойко Борисов. Беше приобщена и Сърбия. Идеята е страните да изградят инфраструктурните проекти и комуникациите – пътища, речни и морски пристанища.
За мене стратегическият партньор е Гърция, тъй като нашият икономически и геополитически център е Егейско море. Южна България винаги е била по-богата от Северна България. Всички транспортни коридори вървят на юг. Оттам става износа и комуникацията на България.
Ние можем да дадем достъп на Гърция до Черно море и до река Дунав чрез съответните транспортни коридори. Така те могат през Дунава да се свържат със Западна Европа и до Русия чрез Черно море. Могат да имат тяхно пристанище на Черно море със съвместна администрация. А Гърция може да ни даде подобно пристанище на Егейско море. Там, където ще бъде терминала за втечнен газ при Александруполис, има и американски интереси. Тази съвместна администрация може да бъде направена и за пристанището Лом.
Това е много читава идея, която е била изказвана нееднократно през последните години. На този етап обаче е в областта на приказките на този етап. На държавно ниво се смята, че историята ни пречи да се сближаваме със съседите си.
Да ви върна пак на българо-румънското сътрудничество. Какво пропускат двете държави?
Трябва да мислим не само в българо-румънски категории, а в категорията на тройката България, Румъния и Гърция. България и Румъния са по-изостаналите държави. Те двете заедно с Гърция да сформират балканска тройка по подобие на Вишеградската четворка. В подобен формат можем да координираме нашите действия по важни европейски въпроси в Брюксел. Например, можем да действаме съгласувано за разпределението на постове в ЕС. Хърватия също може да се присъедини към подобен формат.
Трябва да има стратегическо партньорство. На всеки шест месеца трите правителства да заседават. Добре е, че при срещите на четворния формат заедно със Сърбия във Варна и в Букурещ бяха поканени и лидери на външни за четирите страни държави.
Какво могат да правят лидерите на тройката, за която говоря. ДДС-то е различно в нашите страни. Данък печалба е различен. Трябва да се върви към уеднаквяване на икономическите и социални правила. Трябва да се привличат чужди капитали.
През 1955 година – 11 години след осноаването на Бенилюкс, е създаден парламент на общността. Тоест, се създават съвместни политически органи. Този парламент излиза със свои политически инициативи. Никой не иска разпускане на държавите. Държавите продължават да са водещ фактор. Търсят се обаче формули за сътрудничество.
Знаете, че Румъния има силни антируски тенденции, докато България запазва своите връзки с Русия. За София заплахите за сигурността идват по-скоро от Близкия изток. Дали това разминаване не пречи на сътрудничеството, за което говорите?
Имаме за пример модела на Вишеградската четворка. Орбан има едно отношение към Русия, Полша – друго. Това не им пречи. Исторически, колкото си по-близо до РУсия, толкова повече си страдал от нея. Критерият кои страни правят общност, е дали са членки на ЕС или не. Когато Полша беше заплашена, че ще бъде замразен достъпа до еврофондове, заради съдебната й реформа, Унгария каза, че ще наложи вето на подобно решение. И обратното е в сила между тези две държави. Те търсят общото, а не различното.
Срещите на четворката България, Сърбия, Гърция и Румъния се провеждат от няколко години, но все още няма договорени инфраструктурни проекти като финансиране и срокове за завършване…
Тук е голямата роля на лидерите. Да поискат европейски съфинансиране. Напротив, има проекти, по които се работи. Например, магистралата Белград-София. По магистралата София-Букурещ също започна да се работи активно.
Между България и Румъния едва сега започна да се говори за трети мост. Колкото повече отиваме на Запад, толкова повече мостове над Дунава има. България и Румъния имат само два моста. Това значи, че двете държави са изолирани. Реката не ни обединява, а ни изолира.
Ако в Букурещ се сформира правителството на Националнолибералната партия, които са членове на ЕНП също като ГЕРБ, очаквате ли интензифициране на двустранните отношения?
Искам ми се да е така. Има значение от кое семейство са управляващите партии в двете страни. Но който и да управлява, трябва да осъзнае, че реката трябва да ни свързва, а не да ни разделя. Идеологията трябва да отстъпи на прагматизма. Историята трябва веднъж завинаги да се остави на историците. Политиците трябва да гледат бъдещето. Няма значение кой управлява. Посоката е избрана добре. Всичко това става на фона на нашите балкански предразсъдъци от миналия век. Патриотарските настроения не могат да бъдат заличени в нито един от нашите народи. Това ни забавя във вдигането на жизнения стандарт. Трябва време. А когато двете страни имат политически различия, арбитърът са европейските правила.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
