Фискалната бедност на Румъния – богата държава с празни джобове

Репортаж от представянето на доклада на Корнел Бан и Александра Русу за румънската фискална система

Мария Чернат

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 21 януари 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”. 

На 16 януари 2020 г. фондация „Фридрих Еберт“ представи изследването на Корнел Бан и Александра Русу „Фискалната бедност на Румъния – какво я обяснява и какво може да се направи“.

Изследването е усилие да се обобщят много от дискусиите в последно време относно причините за спадналите бюджетни приходи. Фискалната бедност е идея, според която Румъния не е бедна, но обеднява заради лошо събиране на данъците. Изследването изхожда от тезата, че основният източник на намалените бюджетни приходи за образование и здравеопазване не е пренасочването на средства към силовите институции, а слабото събиране на данъците. Според авторите дори и малко подобрение в този смисъл може да ни доведе до пренасочването на 6% от БВП към образованието без проблеми. Разбира се, трябва да се обсъди до каква степен повече средства ще разрешат проблемите, които са свързани най-вече с липса на политическа визия за този сектор. Трябва да се запитаме дали по някакъв начин всички събрани допълнително средства няма да отидат пак за отбрана и сигурност.

Изследването е важно и предавам тук някои от акцентите му:

– Румъния не е страна, която „задушава“ икономиката чрез облагане с данъци. Румъния облага на принципа на обърнатата пирамида – по-силно облага онези, които работят и които потребяват;

– Румъния не е бедна страна, на която „последният скоро ще загаси лампата“. Страната е увеличила своя БВП от 39 млрд. долара през 1999 г. до 239 млрд. долара през 2019 г.;

– Румъния не облага ефективно нито мултинационалните компании, нито много богатите физически лица, нито големите собственици на недвижими имоти, нито притежателите на спекулативни доходи;

– Румъния не печели от фискалните облекчения, давани на върховите нива на доходите. Освобождаването от данъци по върховете не води до икономически прогрес. Дори мерките за прогресивно данъчно облагане, прилагано до 2005 г. и замяната му с плоския данък не са довели до прогрес;

–  Румъния не губи данъчна база – сумата пари, от която се извличат данъците, заради данъчните убежища. Тя губи от данъчните убежища, но повече губи заради мултинационалните компании, прилагащи „фискално планиране“, т.е. легално укриване на данъци. Големите компании пренасят пари между различните си сметки или между различните фирми с един и същ собственик чрез различни механизми, прилагани от петте счетоводни и одиторски световни компании, известни като „Големите 5“. Например, мултинационална компания, която прави голяма печалба, започва да купува различни услуги и стоки на надути цени от друг свой филиал или от фирма от същия конгломерат;

– Румънската данъчна служба ANAF е само плашило. Всъщност е институция, която има нужда от дигитализация, от назначаване на свръхквалифициран персонал, от адекватен отдел за разследване, от промени и помощ от страна на държавите, успели да се борят с укриването на данъци на големите компании;

– Относно събираемостта и дигитализацията, Румъния е по-зле от съседната България. Въпреки че България премина през един трагикомичен епизод, при който личните данни на 5,1 млн. данъкоплатци бяха откраднати през онлайн системата на НАП, изглежда че южните ни съседи успяват да съберат повече приходи от върховете на йерархията на доходите;

– Румъния е напреднала много по отношение на нарастването на БВП, но е изостанала в събирането на данъци и налози;

– Прехвърлянето на социалните осигуровки за изплащане от страна на служителя при удържане на източника на плащане на заплатата, води до значително нарастване на доходите в бюджета;

– Необходима е дигитализация и изсветляване на данните, доставени както от ANAF, така и от мултинационалните компании. Така че е в публичен интерес да се знае колко филиали имат те, къде са тези клонове, кои са акционерите, колко печалба носи всеки от филиалите;

– Докладът обобщава и мерките за фискално облекчение, от които капиталът се е възползвал: данъчни облекчения за капиталовите печалби, реализирани от нерезиденти; значителни намаления на данъка върху дивидентите, плащан от всички акционери (от 16% но 5%), но и на данъците за седалищата на фирмите. Идвали са намаления за инвестиции в активи, намаляване на данък върху реинвестираната печалба, опрощаване на задължителното плащане на здравни осигуровки за хората, които печелят от инвестиции (чрез дивиденти или лихви). Капиталовите данъци, взети на тяхната нетна стойност или на стойността на притежаваните активи или прехвърлени чрез наследство и подарък са на ниско ниво спрямо ЕС (средно 0,3% от БВП), но са несъществуващи в балтийските страни и в Румъния.

Всъщност, Румъния не е бедна страна, а е обеднена. Това се дължи на необяснимо щедрите подаръци за хората по върховете на йерархията на доходите, на голямото облагане на труда и потреблението, на анемичната данъчна служба, лишена от човешки ресурси и материали, за да се бори с все по-големите компании и с легалното избягване на данъчното облагане. Препоръките на доклада са, че ANAF трябва да бъде реформирана, да стане по-ефективна в събирането на данъци и налози по професионален начин.

Представянето на Корнел Бан провокира оживени дискусии, които продължиха над час и половина. Коментарите и въпросите бяха направени от политолози, икономисти, журналисти, специалисти по финанси, политици. Някои от говорителите привлякоха внимание към проблемите, с които сериозна фискална реформа може да се сблъска. Например, беше посочено, че агентите на ANAF се сблъскват често с насилие в своята работа или че са деморализирани в упражняването на своята професия. Други говорители изтъкнаха своите наблюдения за фискалните успехи на България, Полша и страните в региона. Любопитен детайл бе, че според един от участниците в дискусията в България дори автоматите за кафе са свързани с НАП. Не липсваха и позиции на съмнение спрямо казаното от Корнел Бан – дали все пак не е плюс за Румъния, че като не е налагала големи данъци е стимулирала капитала. Или дали не би трябвало Румъния да се сравнява с Германия, а не със страните от Централна и Източна Европа.

Публиката дискутираше и за проблема за основните източници на доходи при една реформирана данъчна система. Според един от говорителите сивата икономика в Румъния достига до 58 млрд. евро. Друг посочи, че човешките ресурси на ANAF не се използват ефективно. Повечето мнения бяха, че ANAF трябва да усили звеното си за „цени на трансфер“ (става въпрос за трансфери на средства вътре в дадена компания или между компании с един и същ собственик).

Според икономиста Даниал Даяну от Румънската национална банка страната наистина има проблем със спадналите бюджетни приходи. Успешни примери за данъчна реформа могат да бъдат открити в региона, от който Румъния е част. Но решенията за реформа не се вземат в публичното пространство, а са валидирани от икономистите и парламента. Даяну мисли, че дигитализацията на данъчната система е абсолютно необходима и означава по-голяма прозрачност на икономиката. „Но това не е желано“, признава той. „Трябва да имаме собствени, домашни ресурси“, добавя още Даяну. Той е на мнение, че Румъния има почти естествена слабост на своите елити.

„В Дания натискът върху държавата за дигитализация на данъчната система идва от синдикатите. Много от мултинационалните компании имат филиали, международни счетоводни фирми“, обяснява Корнел Бан. Според него данъчната администрация не може да оказва съпротива на всички тези стратегии на корпорациите без да извърши значима дигитализация. Тоест, в Румъния са нужни смели стъпки за дигитализация.

В този ред на мисли си струва да се отбележи, че през 2020 г. за първи път НАП обещава, че българските граждани ще имат възможност да видят своите данъчни декларации онлайн, попълнени „автоматично“ от НАП и че е могат след проверка да ги изпратят към НАП, без да има нужда да събират служебни данъчни бележки от всеки платец на техните доходи, както се правеше досега. Но НАП е и негативен пример в дигитализирането на информацията – през лятото на 2019 г. се установи, че личните данни на 5,1 млн. български данъкоплатци са били откраднати от онлайн системата на данъчната служба след атака на хакери.

Като преподавател в Копенхагенското бизнесучилище Корнел Бан познава ситуацията в Северна Европа и признава, че там се реализира стратегии за индустриална и фискална политика чрез различни методи. Например, Германия има държавна банка за инвестиции в производството. От презентацията на политикономиста става ясно, че той би искал да види нещо подобно в Румъния – субекти, чрез които румънската държава би могла да се намеси в икономиката, за да подкрепи индустриализацията и развитието на страната. Той отбеляза, че Чехия има данък печалба от 26%. Това означава, че тази страна събира много повече данъчни приходи от България. Чехия е и голям износител на стоки. Тоест, има примери за добри практики в индустриалната и данъчната сфера в Централна Европа.

Докладът на Корнел Бан и на Александра Русу разглежда и облагането на върха на пирамидата т.е. на първите 100 компании в Румъния. Журналист отбеляза, че Румъния има социалистическа икономика, защото в много икономически сектори като например енергията водещите компании са държавни, дошли от чужбина. Коментарът на Бан бе кратък – това, което важи за частните мултинационални компании като данъчно поведение в Румъния важи и за „държавните мултинационални компании“.

Сорин Пъслару от в. „Зиарул Финанчиар“ проведе по-дълъг разговор с Корнел Бан, питайки го дали не е добре, че с намаляването на данъците Румъния е стимулирала капитала, поддържайки в същото време бюджетните приходи почти на еднакво ниво като процент от БВП през последните години. Пъслару попита и защо не се прави сравнение с Германия като дял на различните данъци от БВП.

Корнал Бан отбеляза, че през последните години в Румъния са намалели значително данъчните приходи, докато неданъчните приходи са се увеличили. Тоест, продължава да е необходима данъчна реформа. Що се отнася до Германия, наистина сравнение с нея не е представено в доклада. Но Румъния прилича икономически много повече на страни като Полша, Унгария или България, отколкото на Германия.

„Хората може да скочат срещу реформата на данъчното облагане на недвижимите имоти“, каза политологът Сорин Йоница от либералния мозъчен тръст „Експерт Форум“. Той отбеляза, че в Румъния повече от 90% от жилищата са частна собственост. Виктория Стойчу от фондация „Фридрих Еберт“ Румъния контрира, че това не значи автоматично, че 90% от румънците са собственици, а по-скоро предполага, че много хора живеят под един покрив и има пренаселеност на жилищата. Йоница обаче е на мнение, че румънците обявяват едни неща, когато са запитани принципно за общите посоки на дадена реформа, но когато промяната удари непосредствените им интереси, се появява съпротива.

Във всеки случай успехът на потенциалната реформа зависи от степента, в която населението ще възприеме предложените мерки.

В тази посока се изказа и Руксандра Иван от Букурещкия университет. Според нея може да бъде постигнато съгласие за мерките по облагане, предложени от ANAF. Проблемът е, че никоя от влиятелните групи не е заинтересована да насърчи прогресивна реформа. „Имаме политики, които използват слабата държава и недостатъчното данъчно облагане, имаме стопански елити, които печелят от това и по-долни социални класи, които са единствените заинтересовани от възприемането на тези меки. Гласът на последните не се чува. Какви механизми съществуват, за да окажем натиск над политиците да приемат прогресивни мерки?“, попита Руксандра Иван реторично.

Отговорите на Корнел Бан обикновено бяха кратки и ясни. Според него в Румъния има почти нулев шанс ляв алианс да вземе властта и да приложи тези мерки. В този контекст се изказаха и някои политици.

Раду Щефан Опря – сенатор от Социалдемократическата партия, отбеляза, че в Румъния не се говори много за прогресивно данъчно облагане („с изключение на предаването „Декодор“ на левия журналист Кости Рогозану“). В този смисъл дискусията, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ е добре дошла от гледна точка на сенатора.

Можем ли да надхвърлим нивото на теоретичните дискусии и да реализираме законодателен проект в смисъл да се върне прогресивното данъчно облагане? В този смисъл говори Адриан Дохотару, независим депутат от Клуж Напока. Той отбеляза, че идеята за прогресивно данъчно облагане може да бъде идея, която да обедини различните леви сили. Само че между тези сили има конкуренция. Дохотару цитира мнения от левия сектор, според които, ако една идея идва от Социалдемократическата партия, политиците от „Про Румъния“ (партията на бившия премиер Виктор Понта) няма да я подкрепят. И обратно. Ако независимите гласове или непарламентарно представените партии като „Демос“ подкрепят дадена идея, другите политически сили не се чувстват удобно застанат зад нея.

Забележките на Дохотару имат своята важност в актуалния политически контекст на Румъния, когато се очертава дясно коалиционно правителство (на Националнолибералната партия, Съюзът „Спасете Румъния“ и „Плюс“) през 2020 г. след парламентарните избори – били те предсрочни или стандартни. Ако Румъния е навлязла в нова епоха на доминация на десните сили, левицата би могла да бъде провокирана да мисли за прегрупирани и промени.

Дискусията приключи със заключението на Виктория Стойчу, че обсъжданията са били полезни и необходими. През 2020 г. сигурно ще се говори още много за данъчна реформа. Затова е важно, че на събитието на фондация „Фридрих Еберт“ се чуха и алтернативни гласове.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!