Думитру Добрев: За румънските елити е херкулесовски труд да се разберат помежду си. Търсим човека, който може да възстанови доверието в политиката

Владимир Митев

Думитру Добрев има повече от 24 години опит в областта на частното право, административното правораздаване, вътрешния и международния арбитраж. Специализирал е в областта на индустриалната собственост, като през 2006 г. става съветник по индустриалната собственост и е член на Управителния съвет на Националната камара на съветниците по индустриална собственост на Румъния, като бивш ръководител на правната й комисия (2013-2015 г. и 2017-2019 г.).

Думитру Добрев е един от ключовите адвокати, работили за неправителствените организации, противопоставящи се на проекта за добив на злато чрез цианид в Рошиа Монтана, който след повече от 20 години съдебни битки завършва през 2024 г. с арбитраж, отсъдил в полза на румънската държава. Добрев е и един от основателите на партията Съюз „Спасете Румъния“, която е партията на новия политически и граждански елит, стиковал се по време и след протестите през 2013 г. срещу проекта Рошиа Монтана. Добрев обаче напусна партията няколко години след основаването ѝ, тъй като не бе съгласен с начина, по който един от министрите на Съюза “Спасете Румъния” избира своите сътрудници измежду хората, които са сътрудничили на бившата Секуритате преди 1989 г. Напоследък г-н Добрев подкрепя гражданския сектор в Румъния, както и кмета на Букурещ Никушор Дан, който също започва политическата си кариера като кандидат на неправителствена организация.

В това интервю той коментира спорните решения на румънския Конституционен съд, политическата криза в Румъния, която се разрази по време на отменените президентски избори, направи важни исторически паралели и предложи своята гледна точка за това какъв би могъл да бъде изходът от тази криза.

Интервюто бе взето на 9 декември 2024 г. На 16 декември 2024 г. кметът на Букурещ Никушор Дан обяви намерението си да се кандидатира за президент на Румъния. Той поиска подкрепа от всички проевропейски партии, но кандидатурата му се сблъсква вече с първите препятствия. Кристиан Гиня – влиятелна фигура в Съюза “Спасете Румъния”, бивш министър по европейските проекти и автор на румънския План за възстановяване и устойчивост призова съпартийците си да подкрепят Елена Ласкони. Говори се и че по места сред кръговете на Националнолибералната партия Никушор Дан е непознат. Така или иначе, той е сред първите, които откликнаха на това, което Думитру Добрев нарича търсене на нова политическа фигура.

Господин Добрев, как оценявате случващото се в Румъния, като се има предвид, че изминаха две необичайни седмици? Имахме решения на Конституционния съд и в едната, и в обратната посока (той първо утвърди, а след това отмени първия тур на президентските избори). Имаше голяма изненада в резултатите на първия тур. Така че се случиха много неща и в един момент всичко се върна в началото с решението на Конституционния съд да отмени президентските избори. Какво всъщност се случи в Румъния?

Както знаете, имахме няколко жалби до Конституционния съд, които бяха отхвърлени, но една беше приета и Конституционният съд издаде решение за повторно преброяване на гласовете.

Мнозинството от юристите, които са признати за професионалисти в тази област – професори по конституционно право, специалисти по изборно право – заявиха, че не е имало критична маса от доказателства, които да доведат Конституционния съд до решението за повторно преброяване на бюлетините от първия тур. Имало е само „много тънки“ улики. И все пак той нареди повторно преброяване на гласовете. Видяхте, че те бяха преброени и имаше някои неоспорими разлики между това, което беше в бюлетините, и това, което излезе в резултат на преброяването. 

Освен това имаше второ сезиране от г-н Терхеш (понастоящем член на ЕП, политически дезертьор), а този Терхеш, както подозирам, е представител на онези, които искат да сезират Конституционния съд. Националното училище за политически и административни науки (SNSPA) също внесе сезиране и това е наистина голяма изненада.

В началото беше първото спорно решение на Конституционния съд, това с Диана Шошоака, където мнозинството от знаещите – университетски преподаватели, юристи, специализирани в конституционното/изборното право, и т.н. – заявиха, че няма основания за анулиране на кандидатурата.  По начина, по който е направен законът, е много трудно да се намери аргумент, че Диана Шошоака трябва да бъде обявена за невалидна. Защото законът би изисквал наказателна присъда, за да се обезсили нечия кандидатура.

Знаете, че Джорджеску е имал и някои екстремистко-националистически публични позиции. Той е защитавал крайната десница – легионерите от междувоенния период. Джорджеску говори за Холокоста, говори за Зеля Кодряну (основател на Желязната гвардия – Легиона на Архангел Михаил – крайнодясното движение в междувоенния период – бел.прев.) с извинителни думи. И наистина, Конституционният съд можеше да анулира кандидатурата му, ако имаше присъда, в противен случай действа презумпцията за невинност. Вместо това кандидатурата на Диана Шошоака беше обявена за невалидна за президентските избори. Оттук нататък започна да се търкаля снежната топка.

Ако беше само последното решение (третото спорно решение, с което анулираха изборите и решиха да започнат всичко отначало), без другите две (относно кандидатурата на Диана Шошака и преброяването на гласовете), можеше някак да се преглътне всичко. Но има три странни решения едно след друго. На базата на това, което съм чел, и на това, което коментираха хора, които се занимават повече с конституционно право от мен, казвам, че аргументацията на решението за анулиране на изборите е тънка. Тя не отговаря на изискванията за аргументация, които би трябвало да има едно решение на конституционен съд в европейска държава. 

От друга страна, седейки криво и преценявайки право, трябва да признаем, че ние дори нямаме закон, адаптиран за ситуации като тази, в която, как да кажа, един държавен субект от години използва социалните медии, психолози/социолози и политически технолози и влияе върху съзнанието на по-малко критични хора (от пандемията насам).

Не знам дали сте видели, но аз използвам социалните медии тук. Не използвам TikTok. Но използвам Instagram, използвам Facebook и Twitter (в момента X) доста често.

През последните няколко седмици бях залят с пропаганда за това колко добре сме се справяли в Румъния преди 1989 г., точно както преди 2-3 години бях залят с пропаганда срещу ваксинирането. Получавах десетки такива страници на ден, които да харесвам. Блокирах всички. Въпреки това получавах лавини от постове от типа „колко хубаво беше, когато ядях хляб, напоен със захар“. Така че, просто казано, тази година беше ужасна. И сега, през последните няколко месеца, блокирам един фалшив акаунт, а се появяват още три. Това е просто ужас. 

И така, това беше кибератака, кибербомбардировка, стотици мрежи от тролове, инфлуенсъри. Става дума за човек от Брашов, IT-специалист, който не е имал кой знае какви доходи, но е демонстрирал стандарт на живот, несъответстващ на доходите му. Сега при претърсването му са намерени седем милиона долара в криптовалута и той е дал хиляди евро на хиляди румънски инфлуенсъри, които продават козметика, екзотични пътувания и всякакви дрънкулки в Tik-Tok. И изведнъж, точно както на 1 май по времето на Чаушеску, всички започнаха с припева “Калин Джорджеску, Калин Джорджеску”.

Съзнанието на хората бе завладяно от микротаргетирането и от тези алгоритми, които ги бомбардират с информация и които са ги подхванали още от пандемичния период, убедили са ги във фалшиви информации и постепенно са ги довели до сферата на теориите на конспирацията, на ултранационализма с антиукраински оттенък, на ортодоксалната религиозна амалгама, съчетана с ню ейдж, на евроскептицизма. Това са точно областите на политическия дискурс на този кандидат.

Не знам дали сте го видели, но в социалните мрежи бяха публикувани паралелно две речи. Едната реч е на маршал Антонеску, произнесена през септември 1940 г., когато крал Карол II бяга и се установява национално-легионерската държава. След това бягство на трибуната излизат Хория Сима и Антонеску и произнасят реч в момент, когато Румъния е на колене (през лятото на 1940 г. Съветският съюз беше взел Бесарабия, Унгария беше взела Северна Трансилвания след Виенския диктат, а на България трябваше да се даде Южна Добруджа, която ние не трябваше да го вземаме през 1913 г., защото не трябваше да се включваме и във Втората балканска война). Легионерите и Антонеску дойдоха на власт с благословията на Хитлер. Цели изречения от техните речи са копирани в една неотдавнашна реч на Калин Джорджеску. Джорджеску дори е копирал жестовете им, онези риторични паузи между думите, копирал е същата патетична реч като през 40-те години. Някой е седнал и е проучил много добре какво се е случило през лятото на 1940 г. и се е насочил към определен тип аудитория.

Честно казано, с ръка на сърцето вярвам, че ако имаше втори тур, Джорджеску имаше 51% шанс, а Ласкони – 49%. А не обратното. При цялата мобилизация на гражданското общество и неговите апаратчици, това, което направи Конституционният съд, е погрешно. То е много лошо. Но не мисля, че в момента има друго решение. Когато мечката ти навлезе в задния двор, запалваш двора и спираш мечката за момента. 

Но какво да правим сега? Имахме да направим избор между две злини. Не знам дали Конституционният съд е избрал по-малкото зло. Бих бил склонен да накарам Джорджеску да участва във втория тур. Но ако той участваше в него, това щеше да е национална катастрофа. Така че решението на Конституционния съд не беше толкова странно. От политическа гледна точка мисля, че то беше единственото възможно. Това е решение, в което Конституционният съд, не се основаваше на правни аргументи, а по-скоро на други – на аргументи за целесъобразност, на политически аргументи…

Все пак да отмениш избори в една демократична държава, която е част от Европейския съюз, е нещо фрапиращо, нали? Това не е нещо, което обикновено се случва…

Абсолютно. Така е. Това не се случва. За първи път ни се случва. Идеята подобно нещо да се случи за юрист е почти немислима.

Можем ли да говорим в този случай за някакъв провал на държавата, на политическата система? Кой всъщност се е провалил, за да се стигне до това?

Не съм сигурен кой се е провалил. Имам някои малки улики.

На първо място, през всичките тези години всички правоприлагащи структури, тайните служби, съдебната система не успяха да се справят с екстремизма, който е латентен в румънското общество. Има много екстремизъм сред военните пенсионери, пенсионерите от тайните служби, от Министерството на вътрешните работи (т.нар. силовики, както бихме казали, ако бяхме в Русия).

През последните години от управлението на Чаушеску имаше една школа, т.нар. национал-комунизъм, която насърчаваше недоволството от настоящия рес, изразявано в завръщането към произхода, в прославата на предците. И видяхме, че в няколко балкански страни има сили, които тласкат в тази посока. Това течение не умря с Чаушеску. То остана и се увековечи. Вярно е, че научната общност им се присмиваше. Има много мемове в социалните мрежи, с глупостите, които говорят. Говоря за течението на т.нар. протохронизъм. Виждате го в литературата, историографията, в социалните науки.

Тези хора са работили, със старо китайско търпение, за да развият една ултранационалистическо-ортодоксална политическа конструкция. Аз ги виждам като мрежа. Те укрепиха и подсилиха тази мрежа с помощта на православното духовенство в румънския регион Молдова. Това духовенство е криптосъветско и проруско, в полза на Московската патриаршия.

В Румънската православна църква има разногласия относно позицията, която трябва да се заеме по отношение на издигането на Киевската митрополия в ранг на патриаршия. Както знаете, на последния Вселенски събор, който се проведе в Крит, беше взето решение за учредяване на Украинска патриаршия в Киев. И тогава тези, които са начело на Румънската православна църква, се съгласиха с това, което каза Вселенският патриарх Вартоломей, но вътре в църквата има и проруска фракция. Нейният лидер е Добруджанският архиепископ Теодосий, архиепископ на Томис (Констанца – бел.ред.), който е в спор с патриарх Даниил. Тези спорове, знаете какви са, как ще седнем ей така на масата и ще се усмихнем широко на този, който току-що ни е сритал под масата. Голяма част от селските свещеници и монасите в манастирите са съгласни с линията на архиепископ Теодосий, още повече че той е бил яростен критик на здравната политика по време на пандемията.

Е, всички тези хора, заедно с повечето от неопротестантските секти, които са за MAGA/Тръмп, са избиратели на Джорджеску. В Румъния, особено в Трансилвания, има много неопротестанти. Първата им публична проява беше, когато се проведе референдумът за семейството. Тогава те загубиха. Не беше възможно да се промени Конституцията, но те осъзнаха, че могат да променят страната. И тогава се замислиха за възможността да създадат суверенистко и евроскептично политическо движение.

Много от членовете на Коалицията за семейството сега са ръководители на AUR – екстремистката партия на Джордже Симион. Шокът беше през 2020 г., когато тя влезе в парламента и направи 9%. Тогава никой не се събуди. Никой не вдигна аларма. Общественото одобрение за тази партия растеше, после спадна, после пак нарастна. Сега видяхте ли колко получиха на тези избори? 18%. Значи някак си са минали под радара. Знаете ли какво правят специалистите по сигурност, които би трябвало да управляват този политически сегмент? Покриват се с документи. Изпращат хартии до президентството, изпращат до министър-председателя, изпращат до председателя на Сената, до министрите. Изпращат всякакъв вид информация. И го правят, за да могат да посочат, че са казали там между редовете, някъде в бележка под линия, че има мини опасност от екстремизъм.

Мисля, че поне една от големите партии – Социалдемократическата партия – се опита да  използва суверенизма в смисъл, че искаше да повтори това, което се случи на изборите през 2000 г., когато на втория тур влезе екстремист – Корнелиу Вадим Тудор. Корнелиу Вадим Тудор е бащата на днешния екстремизъм. Той и партията “Велика Румъния” бяха дежурните екстремисти от 1990 до 2000 г.

Лидерите на Социалдемократическата партия мислеха, че ако влязат на втория тур със своя кандидат срещу Джордж Симион, ще се повтори вторият тур през 2000 г. между Йон Илиеску и Корнелиу Вадим Тудор, когато всички, всички интелектуалци отидоха и гласуваха за Илиеску, въпреки че го мразеха. Трябва да се има предвид, че председателят на Социалдемократическата партия Чолаку е човек, който не е издържал матура. Изразява се елементарно. Има ограничени познания за европейската и международната политика. Не владее нито един чужд език. Липсва му харизма. Той е слаб кандидат. Но Социалдемократическата партия бе разработила стратегия, според която ще има втори тур между тези двамата (Чолаку и Симион) и хората, които не гласуват за Социалдемократическата партия, няма да имат избори и ще трябва да гласуват за Чолаку.

В същото време ми се струва, че старите партии PNL-PSD и техните стратези на кампанията „играят“ с някой, който е по-умен от тях, свикнал да мисли 3-4 хода напред, като в шаха. И тук се сещам за онова подразделение на ГРУ за кибервойна. А политическите консултанти и ръководителите на PNL-PSD си мислеха – „ще надхитрим лисицата“. Само че те не можаха да надхитрят лисицата. И точно тук получиха големия шок. Те не са очаквали, че това ще дойде от Джорджеску. Той влезе под радара и мисля, че паниката настъпи в следобеда на първия тур. Мисля, че получиха информацията онлайн от своите наблюдатели и хората в избирателните секции. Видяха, че резултатът на Симион вече не расте, а този на Джорджеску се издига като ракета, и цялата им стратегия за втория тур се срина.

На парламентарните избори, в резултат на изненадата на Джорджеску, в парламента влязоха три екстремистки партии. Партията на Диана Шошоака влезе в парламента и получи много. Друга малка екстремистка партия (POT), тази на г-н Джорджеску, влезе в парламента. Така че има три екстремистки партии с 31 или 32 % от гласовете – което никога не се е случвало досега.

Разбирате, че ако Джорджеску стане президент и два пъти се опита да състави правителство, а парламентът два пъти отхвърли предложението му, на третия път президентът на Румъния има възможност да разпусне парламента и да се организират предсрочни избори. И ако Джорджеску направи така, че на повторните избори екстремистите имат 51% в парламента, тогава Румъния буквално „отива по дяволите“. С други думи, става дума за период, в който Джорджеску ще бъде на власт с екстремистите, както през януари 1941 г., когато се провежда легионерското въстание. Хората ще бъдат разстрелвани по улиците. Това ще се случи. Случило се е веднъж преди и знаем, че ще се случи отново.

И дори и да няма насилие като през януари 1941 г., дори и всички инвеститори да не напуснат, защото суверенистите заявиха, че искат да национализират банките, може би Европейският съюз ще замрази всички европейски фондове, както се случи в Унгария. Възможно е и излизане от НАТО, защото това би се харесало на Путин. Така че в тази ситуация ще се изпълни основната мечта на Путин, а именно да блокира логистично целия този район – от ръкава Килия на делтата на река Дунав до Марамуреш, така че през него да не преминават никакви камиони или влакове за Украйна. Всичко, което логистично влиза в Украйна в момента, гориво, оръжие, боеприпаси, каквото искате, влиза през Полша, която има 500-километрова граница там, и влиза в нашата страна, през северната зона, Ботошани, Марамуреш, Сучава, и през тук, през южната, Галац-Килия към Одеса.

Какво ще стане, ако Джорджеску блокира всичко това? Одеса пада, Херсон пада и руснаците стигат до Тираспол. На секундата след Тираспол те ще достигнат Кишинев. Ще плачем за Мая Санду, всички проевропейски бесарабски българи ще бъдат “украинци” във вагони за Сибир. Никой не се съмнява, че това ще се случи, освен суверенистите (които страдат – да ме прощавате, че го казвам – от геостратегически имбецилизъм).

И затова имаме политически Конституционен съд. Защото съдиите от Конституционния съд се назначават трима от президента, трима от Сената, трима от камарите на депутатите. Така е. Не че това, което е направено, е направено добре. Трябваше да имаме, както в междувоенния период, различен Конституционен съд, който според Конституцията от 1923 г., е бил Върховният касационен съд. Така би трябвало да бъде и сега. Но Антонио Йоргован и Йон Илиеску използваха френския модел, което се оказа лошо.

Това е положението. В момента, вероятно някъде от сега до март всички ще търсят кандидат, както стана във Франция (когато основните партии блокираха Националния фронт – Марин Льо Пен да състави правителство), за да намерят кандидат, който да победи Джорджеску. Не мога да си представя, че руснаците нямат план за осигуряване на суверенна кандидатура през пролетта (като например да не обвързват Джорджеску с финансиране от руски банки) и в такъв случай се съмнявам, че Конституционният съд ще се опита да отхвърли кандидатурата му. 

Не знам колко е трудно да се докаже откъде са дошли парите, които задвижиха Джорджеску чрез милиони целеви постове в Тик-Ток. Следата на парите трябва да бъде проследена, защото ако не бъде проследена и не разберем кой е дал парите, това тънко решение на Конституционния съд ще бъде много вятър в платната на всички теории на конспирацията и ще се окажем като през 1938 г., когато крал Карол II поиска оставката на правителството на Гога-Куза, като по този начин отваря пътя на кралската диктатура.

И това, което трябва да кажа, за да разберете нещата много ясно: Не обвинявам само TikTok, алгоритъма, кремълските политически технолози и микротаргетирането. Ако го правя, отчитам само едната половина от връзката между причината и следствието. Защото трябва да имаме предвид, че в ракетния двигател V2, който Хитлер изстреля над Лондон – са използвани окислител и гориво (Z-Stoff и T-Stoff, т.е. течен кислород с етилов алкохол).

И така, хората са много ядосани на системата, т.е. на факта, че съществува това съжителство между Социалдемократическата партия и Националнолибералната партия, корупцията, правосъдието, бюрокрацията, инфлацията, прекомерното данъчно облагане, специалните пенсии (на хора от апарата по сигурността – бел.прев.), всичко, което разрушава обществения договор между управляващи и управлявани. Тези, които работят в чужбина, са разочаровани, защото когато се върнат, имат всякакви проблеми с бюрокрацията, ниските пенсии, хиляда и един проблеми. И тези хора търсят причина да си отмъстят на политиците.

Така се появи този заговор на националисти, легионери, дакопати (хора, които митологизират древните даки – бел.прев.), с тайни служби, с военни, с този китайски TikTok, който предлага много възможности за заобикаляне на строгостта на избирателния закон, и всичко това заедно направи взривоопасен коктейл. Така че, в общи линии, имаме коктейл Молотов под ръка. Ето какво е това.

Но това е и грешка на политиците от последните 35 години, защото ако имахме по-добри училища, по-добре платени учители, щяхме да имаме предмети, в които критичното мислене, а не механичното зубрене, щеше да бъде привилегировано, щяхме да имаме гражданско образование, съвременна история, така че гражданите да знаят какви грешки са били допуснати в миналото, а не само че румънците са народ от герои, които са се борили срещу Османската и Хабсбургската империя, и че Румъния е градината на Дева Мария. Щеше да е малко по-добре и може би Джорджеску нямаше да стигне до втория кръг. Но фактът е, че те в общи линии добавиха бензин в огъня. Ако имате снаряд, това, което казах за Тик-Ток, с руските и китайските тайни служби, е само детонираната бойна глава. Бустерите и взривните вещества са съществували отдавна.

Ако по-голямата част от съдържанието на кризата е с румънски произход, това не означава, че румънската политическа система или държава сега ще разреши по някакъв начин вътрешната криза. Може ли тя да бъде разрешена?

По принцип може. Но мисля, че няма да бъде решена. Дори и да успеят по някакъв начин да обезвредят този снаряд. Да речем, че ще спечелят още 4 години спокойствие до 2028 г. Да речем, че направят широка коалиция от проевропейски партии. Но ако през тези 4 години не се случи нищо положително, през 2028 г. легионерите с Джорджеску ще спечелят с 60% и ще имат мнозинство, за да инициират промяна на Конституцията чрез референдум. И това ще бъде катастрофа.

Ако погледнете най-новата история на Румъния, е имало две такива ситуации. На 3 април 1866 г., след държавния преврат срещу княз Куза, който заминава за чужбина. В този момент силите-гаранти решават, че молдовците, в случай че не желаят повече съюза на княжествата, трябва да изберат свой княз, за да се отделят от Влашко и в този момент Русия, която е победена в Кримската война с руски пари и барон Офенберг, руският консул в Яш, инициира държавен преврат с помощта на молдовския митрополит Калиник Миклеску, като прави Николае Розети-Розновану княз на Молдова. Това става с подкрепата на едрите земевладелци от фамилии, които вече са давали владетели на Молдова (и които не искат чужд княз, защото той компрометира шансовете им да се доберат до трона), което напълно устройва царската империя.

Нещата обаче не се случили, защото тогавашната политическа класа измислила нещо в отговор. А той е свързан с поканата княз да стане чуждестранният принц Хоенцолерн-Зигмаринген. След това дойде войната от 1877-1878 г., която вие в България познавате като Руско-турската война, ние я наричаме Война за независимост. Бяха построени железопътни линии, морско пристанище. Последваха модернизация, парламент, конституция от 1866 г., политически живот, политически партии. Последва обновяване.

Друг момент. Какво се случи през декември 1917 г.? На фронта, тук, в Молдова, царските войски бягат от фронта, тръгват с Русия, а Ленин изпраща агитатор, болшевик от Санкт Петербург, бивш командир на крепостта Кронщадт, да убие цар Фердинанд и генерал Шчербачев, който е бил командващ руския фронт и не се е подчинявал на заповедите, идващи от новата власт в Молдова след болшевишкия преврат.

И тогава политическият елит и цар Фердинанд се споразумяват със селяните за разпределяне на земята и се провежда голямата аграрна реформа след Първата световна война. Селяните не бяха болшевизирани и приеха румънската армия, която прогони болшевишките войски от Бесарабия между януари и март 1918 г., така че по някакъв начин намериха решение. Тогава нещата бяха объркани, както и сега. Въведоха в Конституцията от 1921 г. всеобщо избирателно право, някак си направиха Велика Румъния, някак си обикновеният човек беше доволен, защото той беше много пропусклив за тази болшевишка пропаганда – „Това са тези, които се обогатиха от войната“, „Пращам ви да умрете за тези хора, които имат оръжейни заводи“… „Пролетариите от всички страни – обединявайте се!“ Така се говореше тогава и беше намерен изход от безизходицата.

Сега не знам дали сегашната политическа класа има изход… нещо, което да ги извади от тази хипноза в полза на Джорджеску. Защото това е много по-слаба политическа класа от тази, която имахме през 1866 и 1917 г. Това са изключително ограничени политици, резултат от 35-годишен контраселекция в тези политически партии.

Ако ми позволите едно сравнение между тогавашното време, надявам се в полза на сегашната ситуация. През 2022 г. Румъния е имала 111 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. Румъния вече принадлежи към НАТО, към Европейския съюз. Румънските елити, частично или напълно, са интегрирани в западните елити. Това означава, че тези, които контролират част от румънската икономика, се грижат за активите си тук – „за добро, а не за лошо“.

Има няколко категории елити. Тези елити, за които говорите, не са единни. Има малки църкви, има групи по интереси.

Има такива, които биха имали много какво да загубят, ако, да речем, дойдат екстремистите и дойде Джорджеску. Има и такива, които са като Джорджеску, те са били на вълната през 90-те години и биха искали отново да са на власт и за това го подкрепят. Те са отмъстителни и се чувстват изоставени. И тогава си казват: „Боже, ако дойде такъв лидер, ние можем да му помогнем, защото той няма технократи, не знае какво прави, а ние ще дойдем и ще заемем постове в министерства и агенции. Той ще бъде малко по-неудобен, ще бъде малко като Орбан в Унгария или Роберт Фицо в Словакия, но не смятаме, че ще бъде толкова лош. Той няма да извади картечницата на улицата.”

Но тези неща не се случват, всъщност, ако Джорджеску дойде начело с екстремистки партии, страната ще се срине.

Всички знаем от всички анализи и цялата история, която е написана, че екстремистките режими са много корумпирани. И в Германия съм чел някои анализи за това как по време на войната колко много неща са били пропилени заради борбата между различните фракции в нацистката партия и как е имало фаворизиране на военнопромишлени поръчки и как френската промишленост, полската промишленост, чешката промишленост, промишлеността в Нидерландия, всички страни, завладени от Третия райх, са били напълно неефективни заради корупция, мародерство и саботаж, а също и заради некомпетентността на кадрите от нацистката партия, които са били поставени на позиции за вземане на решения, където не са били компетентни.

В сравнение с начина, по който работели нещата в Съединените щати или Великобритания с военната индустрия, в Третия райх царял бюрократичен хаос. Да не говорим за Италия на Мусолини, където е било същото.

Така че тези режими са свръхкорумпирани и създават хаос в бюрокрацията и администрацията. Защото те идват с идеологизирани и неподготвени хора, за да променят Румъния. По време на комунизма, в първите години, когато комунистите дойдоха на власт в Румъния, те поставиха на върха хора с ниско образование. В селата комунистите дойдоха и поставиха най-бедния и мързелив човек в селото за кмет. И нищо не се получи.

През първите години на комунизма в Румъния имаше години на глад, лишения и ужасни трудности. Така че страната не функционираше в продължение на години. Ето какво според мен ще се случи, ако суверенистите дойдат на власт и експроприират банките и мултинационалните компании.

Но тези, които ги подкрепят сега, не мислят за това. Те си мислят: “Знаете ли, какво толкова, ако сме малко с руснаците? Руснаците ни дават евтин газ.”

Те ужасно грешат. Те не осъзнават до какво е стигнала тази страна. Те казват, че с Джорджеску ще стане малко като в Америка, защото и Тръмп има своя ексхибиционизъм. Само че Америка с Тръмп все още има два океана на изток и на запад, ние нямаме нищо, имаме Вратата на нашествието (линията Фокшани-Намоласа-Галац).

Хората, когато искат да постигнат някаква цел, намират всякакви такива боклучави оправдания. Джорджеску ще събере армия от наемници. Но сега имаме друг проблем.

Когато Румъния се присъедини към НАТО, също се говореше, че Румъния не трябва да бъде приветствана, защото предава съюзите, в които влиза. По време на Първата световна война бяхме с Антантата, но след това, когато руският фронт падна, беше сключен Мирът от Буфтя-Букурещ с Централните сили. Ние сключихме мир с Централните сили, което не трябваше да правим. След това, когато фронтът се проби при Солун и французите напреднаха, германците избягаха, а ние бяхме с французите, французите естествено не искаха да ни пуснат да влезем в Трансилвания и да стигнем до Будапеща. Но подаръкът дойде с Унгарската съветска република и Бела Кун. И тогава те казаха – “Да забравим, че сте ни предали”. И тогава, въпреки че не го заслужавахме, получихме всички тези подаръци – Бесарабия, Буковина, Трансилвания и всичко останало. 

Но, виждате ли, по време на Втората световна война, първоначално, през 1939-1940 г., ние бяхме с Франция и Англия. Пуснахме всички тези влакове от Полша, полската хазна да дойде тук. След това, когато Франция падна през 1940 г., Карол II постави прогерманско правителство.

След това, през 1941 г., когато се проведе операция „Марица“, Антонеску позволи Югославия да бъде нападната от румънска територия. Югославия е съюзница на Великобритания. Имахме дъщерята на кралица Мария, кралица Мариоара, която беше кралица майка на Югославия, майка на крал Петър от Югославия, вдовица на Александър II Карагеоргиевич, който почина в Марсилия, когато беше убит заедно с френския външен министър Луи Барту.

Така че ние бяхме последната държава в света, която трябваше да позволи на германците да нападнат Югославия. Но го направихме. Обявихме война на Съединените щати. Тези неща не се забравят.

Те са в едно чекмедже, там, добре прибрани. И ако ние, Румъния, отново направим нещо подобно и обявим, както Унгария, че сме неутрални, че сме неутрални, че повече няма да позволим нито един патрон да мине през Украйна (Georgescu dixit), това ще бъде отчетено. 

И не мисля, че ще е добре за Румъния, ако г-н Джорджеску се промени и създаде тук нещо като Будапеща II, основано на идеята, че сме изключителни, че имаме специална позиция, че не сме съгласни с външната политика на ЕС… Тоест ще ни смятат за нестабилна страна, на която не може да се разчита. Това е на път да се случи.

И това ще има последици.

Не мислите ли, че през последните няколко седмици видяхме, че голяма част от румънското общество няма да приеме това, т.е. превръщането на Румъния в нова Унгария, в Унгария №2. Голяма част от румънското общество протестира, има голяма вълна в медиите и така нататък.

Какво се случва? Румъния е разделена на две. Ако си спомняте, да вземем 1907 г.

През 1907 г. в Румъния има селско въстание – антифеодално явление, характерно за Средновековието. Особено в Молдова, срещу земевладелците, едрите земевладелци и евреите, трябва да кажем, че е имало въстание с антисемитски подтекст. Въпреки че не обичаме да го казваме, в Ботошани е имало явни акции срещу еврейските търговци, точно както погромите в Царската империя. От друга страна, в Букурещкия университет Марсел Пруст по същото време е изучаван и критикуван. Професорите в Букурещкия университет са чували за теорията на относителността на младия швейцарец Алберт Айнщайн. От едната страна са били големите космополитни градове и хората, които учат във Франция, Германия и Виена. А голямата част от населението беше в състояние на ужасна бедност, защото Румъния не беше като България.

В България, когато сте създали българската национална държава, не сте имали класа от земевладелци с десетки хиляди хектари. Имахте дребни земевладелци и политици, които по някакъв начин бяха по-свързани с обикновените хора. Ние нямахме това. Имахме Националлибералната партия, която беше с петролната индустрия, търговците и банките. И Консервативната партия с поземлените собственици с десетки хиляди хектари земеделски земи.

Хората в селата, особено в равнинните райони, бяха в състояние на ужасна бедност, поне до голямата експроприация през 1921 г. В нашата страна тези неща все още не са излекувани, несъответствието между селото и града не е изчезнало.

Има две Румъния и сега виждаме тази Румъния, която е много бедна, необразована, с ниско образование, пълна с омраза. Защото, тъй като са слабо образовани и много бедни, те възприемат неравенството, клептокрацията и провалената държава. Особено тези, които отиват да работят в чужбина. Работят на строителни обекти, берат ягоди в Испания. И е вярно, че аз някак си принадлежа към, да кажем, друга категория.

Но какво ще стане, ако искаме да направим паралел, така да се каже:

Да поставим една централноамериканска държава – бананова република, в която има клика от богати бели плантатори (criollos) и по-голямата част от населението, която е бедна, работи на плантациите, тези cholos. И няколко cholos отиват в Москва, в университета „Патрис Лумумба“, КГБ ги инструктира, че са последователи на Че Гевара и трябва да направят комунистическа революция. Подобно на тях, съществува организацията “Сендеро Луминосо”, която се бори за маоистка революция.

Тук, в Румъния, сме в бананова република. Едната страна е подкрепяна от ЦРУ, както беше по време на Студената война, а другата страна – от Съветския съюз. И започва спирала от насилие.

Това се случва през 1930 г., когато крайно десните партии, легионерите, искат да завземат властта, първоначално с демократични средства. Те участват в изборите, успяват да изплашат Карол II, който първоначално се опитва да създаде сурогатни партии, също крайно десни. Но не успял, защото легионерите били истинските.

Корнелиу Зеля Кодряну, също като днешния Джордж Симион, започнал да се приближава до селяните, да прави политика по места. И когато кралят и междувоенният политически елит разбрали, че тези традиционни средства (сурогатни партии) не работят, започнали с натиск, тайна полиция, подслушване на телефони, доноси, арести. След това легионерите започват да убиват политици – И.Г..Дука, Арманд Калинску. Следват репресии. Карол II, след среща с Хитлер (на която е помолен да доведе легионерите на власт), нарежда да бъдат убити Корнелиу Зеля Кодряну и редица легионерски лидери.

След като крал Карол II бяга в неутрална Португалия, легионерската национална държава идва. Легионерите застрелват, не знам колко, около 60 министри и генерали. Това беше спирала от насилие. Такива неща са се случвали и преди в Румъния и ние не бихме искали да видим нещо подобно.

Това, от което се страхувам, е, че сегашната политическа класа няма ресурсите и няма политическата интелигентност, че сега сме колело в канавката. Нямаме крика, за да извадим колата от канавката… Спечелили сме известно време вероятно до март. Не е необходимо решението да бъде идеално. Сега Путин ни се смее, че е постигнал поне една цел, дори и да не е поставил Джорджеску за президент, но поне може да каже, че Румъния е провалена държава. А Маша Захарова да излезе и да ни се присмее. Това предстои да се случи. Така че от тази гледна точка… да, Румъния е разделена и почти нефункционираща държава.

Въпросът е да се развие центърът, ако мога така да се изразя – социалната енергия да не отива в двете крайности, ако правилно разбирам.

Да, но за целта трябва да се намери човекът, както е направил Диоген, когато е вървял с фенер посред бял ден и е казал, че трябва да търси човек. Той трябва да е харизматичен, а също и политически коректен човек в Румъния. Доста е трудно да се намери политик, който да не си е бъркал в обществените пари, да не е правил фалшифицирани обществени поръчки и който да приеме, че всички партии искат да го издигнат за кандидат, за да победи Джорджеску. Те трябва да престанат да нахлуват в публичните каси, поне за известно време, защото имаме клептократична политическа класа и румънските политици в 10% от случаите се занимават с администрация, а в 90% от случаите вършат различни дела за сметка на публичните пари.

Те трябва да се събудят и да наложат мораториум, за да не започнем да крадем в продължение на четири години, за да направим нещо, защото в противен случай губим, губим всичко и цялата държава отива по дяволите.

Не мислите ли, че това търсене вече е започнало? Имаме призиви към Никушор Дан. В неофициални разговори на кафе съм чувал, че някои ректори на университети биха могли да бъдат кандидати. Говори се за обновяване на политическата класа

Може би и в съзнанието на други хора се е оформило мнението, че определен вид действие може да бъде решение. Да се надяваме, че те имат достатъчно мозък, за да го приемат. Политическите партии трябва да бъдат убедени, те трябва да оставят настрана препирните, с дискусиите за това кой, кои министерства ще поеме в новото правителство.

Но нали румънците са тези, които избират? Не Путин, не Сорос. Не Западът или Изтокът. Румънците избират румънци. Румънците решават в собствената си страна.

Това е вярно само ако погледнете страните, които са имали такива проблеми – например Украйна. Преди инвазията там се проведе кампанията „Брат до брата“. Украинците бяха залети с ботове и какво да кажа, за да подготвят особено рускоговорящите в Новорусия, за да може руската армия да влезе и да завладее страната за три дни. 

Имаше и други държави. В Молдова Александър Стояноглу почти спечели. Там тайните служби и властите, които организираха изборите, проследиха пътя на парите на Москва и някак си предотвратиха негативното развитие на събитията. Те намериха начин да покажат на населението, че „парите са дадени от олигарха Илан Шор, който избяга в Москва“. 

В нашата страна през цялото време те са спали в чехлите си. Да, румънците избират, но въпросът е, че години наред са били бомбардирани с пропаганда, която е набила в главите им всички тези националистически глупости. Как успявате за няколко месеца да отворите очите на хората? Много е трудно да се направи това. Не съм специалист по комуникации, аз съм юрист, но предполагам, че е трудно нещо.

Не смятате ли, че румънските елити от различни политически нюанси – както по-социалистическите, така и по-свързаните с прехода – могат по някакъв начин да се разберат, да преговарят повече помежду си сега, виждайки вече, че държавата или обществото са на път да се счупят?

Мисля, че е така. Но това не е нещо просто. Това ще бъде херкулесово усилие.

Снимка: Думитру Добрев (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author