Философията на моста на приятелството

Основна (пилонна) страница

Последна актуализация: 26 юли 2026 г.

Въведение

България и Румъния са съседни държави, които през по-голямата част от последните 75 години не са се познавали добре. Разделени от Дунав и от граници, обезкуражаващи контакта дори между съюзнически държави, двете страни излизат от 1989 г., изправени пред сходни икономически и политически трудности — но почти без навик да се вглеждат една в друга, за да учат, да търсят солидарност или да изграждат партньорства. Днес и двете са членки на ЕС и на НАТО, и двете наскоро завършиха присъединяването си към Шенгенското пространство и и двете се намират на югоизточната граница на ЕС, изправени пред нестабилния черноморски регион. И все пак българо-румънските отношения остават едни от най-слабо отразяваните двустранни отношения в Европа: засенчени от обсебеността на всяка от двете страни с Брюксел, Вашингтон или Москва и третирани от националните медии по-скоро като бележка под линия, отколкото като жива, непрекъснато развиваща се връзка, която заслужава медийно отразяване сама по себе си.

Гледната точка на философията, наречена „мостът на приятелството“, е, че точно това пренебрегване си струва вниманието и крие зад себе си много други теми. Вместо да анализира България и Румъния единствено през призмата на западния поглед или като пионки в чужда геополитическа битка, блогът разглежда отношенията като лаборатория за друг вид промяна — такава, основана на пряка среща между гражданите, взаимно любопитство и съзнателен отказ от хегемонистки начини на мислене. Сайтът твърди, че се основава на определена философия — философията на „моста на приятелството“, свързана с нехегемонистичната комуникация, взаимното обогатяване и промяна и противопоставянето на националистно-центричното мислене в Югоизточна Европа, което възпроизвежда определена статична идентичност, свързана с травматичен процес на социализация.

Това е основна (пилонна) страница, посветена на философията на „моста на приятелството“. Тук можете да прочетете всички основни текстове, засягащи философията на този сайт, както и допълнителни текстове, които предлагат по-широк контекст и представят философията в различни геополитически контексти, като Близкия изток и Централна Европа.

Есета за концепцията, наречена „мостът на приятелството“

Необходимата промяна в България: от статична към динамична идентичност?

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 6 февруари 2022 г., [BG] 🇧🇬

Това е всъщност основополагащото есе за целия понятиен речник на блога — добра отправна точка.

Описание

Това есе на Владимир Митев твърди, че политическата дисфункционалност на България произтича от „статичните идентичности“, наследени от прехода, и предлага преминаване към „динамична идентичност“ като път към модернизация. То е основополагащо за философията на блога, защото въвежда, с думите на самия Митев, централната понятийна триада, изградена от динамична идентичност, нехегемонистични отношения и деескалация на емоционалната интензивност, върху която се гради целият проект „Мостът на приятелството“. Онова, което прави тази статия отличителна, е фактът, че тя вкоренява абстрактната теория за идентичността в конкретната политика на България след управленията на Бойко Борисов — пенсионната реформа, дебатите за минималната работна заплата и отношенията с Русия и Македония — вместо да разглежда понятията абстрактно. Статията завършва, наричайки самия „мост на приятелството“ метода, чрез който две потенциално полюсни идентичности могат да се преобразуват взаимно, без нито една от страните да доминира или да загуби субектност пред другата.

Цитат

„Идентичност, която не намира никого, когото да подчини, на свой ред трудно се поддава на хегемонистично третиране — тя не е статична/фиксирана.“

Живот без броня и нехегемонистична външна политика: предложение за промяна в България и в нейния регион

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 6 февруари 2022 г., [BG] 🇧🇬

Това е най-ясното и най-пълно теоретизирано изложение на концепцията за „дехегемонизация“ на сайта.

Описание

Това есе твърди, че политическата дисфункционалност на България и нейният периферен статус в региона произтичат от хегемонистки светоглед — убеждението, че съществува само една легитимна норма (например проевропейска/прозападна, проруска или чисто българска), на която всички останали трябва да се подчинят — и предлага като алтернатива нехегемонистична “външна политика”, водена от обикновените граждани. Това е най-изричното формулиране на дехегемонизацията в блога: Митев въвежда термина директно, дефинирайки промяната не като замяна на един елитен кръг или една група „проксита“ с други, а като трансформация/отслабване на самата основна логика на доминацията. Така  негативни явления като хазартът, олигархията и хегемонистичните интереси ще бъдат регулирани и балансирани, вместо насилствено премахнати, което може да създаде съпротива от тяхна страна и блокаж. Статията поставя също на преден план отслабването на интензивността на травмата/опита, чрез който сме социализирани, противопоставяйки „живота като натрупване на власт над битието“ — при който се трупа могъщество чрез взаимно доминиране и възникват студени войни и поляризация — на „живота като обновление“. Според есето възможен път към дехегемонизация е свързването със съседи като Северна Македония и Румъния чрез отучаване от собствения багаж, който пречи да се се случи човешкия контакт и интериорзирането на опита на съседите в региона. За да се случи това е нужно да водим „живот без броня“: нехегемонистичните отношения изискват гражданите да се доближават един до друг без защитната броня на национализма, ексцепционализма или груповото мислене. Динамична идентичност възниква, когато има истинска, трансформираща среща с другия отвъд стените и бронята, които националноцентричните идентичности изграждат около хората, социализирани в една или друга нация чрез съответната травма/статична идентичност.

Цитат

„Тоест, промяната означава дехегемонизация.“

Дали пост-преходът ще настъпи след протестите в България от края на 2025 година?

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 25 декември 2025 г., [BG] 🇧🇬

Това е третата и най-новата част от „трилогията на промяната“ на Митев — всъщност тя е структурирана около концептуалната история на пилонната страница, което е истински подарък за подобна страница.

Описание

Написано няколко седмици след падането на правителството на Желязков в България, на фона на масови протести, това есе представлява третия и най-систематичен опит на Митев да теоретизира политическата промяна в България, като проследява това изрично през собствените си по-ранни концепции за динамична идентичност и дехегемонизация към нова идея: „пост-прехода“. Твърди се, че дисфункционалността на България произтича от общество, организирано около конкуриращи се „клики“ и племенна лоялност към „властта“, вместо към универсалните права, и че замяната на едно една клика с друга— дори по-модерна — оставя непокътната тази основна структура на взаимно доминиране. Централният образ на есето — мостът като „най-българския начин на битие-в-света“ — въплъщава пряко деинтензификацията: мостът „пренася енергия между двата бряга при условия на взаимност и отсъствие на хегемония“, преобразувайки конфликта между политическите полюси, вместо да го засилва. Характерно за философията на блога, статията завършва, като предефинира врага не като някаква политическа фракция (Пеевски, Борисов, Радев), а като импулса да отстъпиш свободата си на дадена принадлежност на група или на нарцистичен лидер — поставяйки дехегемонизацията като вътрешна, лична дисциплина, преди тя да може да се превърне в национална или регионална.

Цитат

„Мостът пренася енергия между двата бряга при условия на взаимност и отсъствие на хегемония.“

Допълнителни есета за моста на приятелството

Философията на промяната в българо-румънските отношения: от мост на приятелството към динамична идентичност

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 1 май 2023 г., [BG] 🇧🇬

Това е по-рефлексивно и лично есе — есе-равносметка, което методично дефинира метода на „моста на приятелството“ и го разширява отвъд отношенията България–Румъния към Иран, което го прави полезно за демонстриране на преносимостта на тази философия.

Описание

По повод осемгодишнината на блога и новите функции на Митев в Радио Румъния и Радио България, той използва това есе, за да консолидира работните си дефиниции за статична срещу динамична идентичност и да дефинира формално „моста на приятелството“ като метода, чрез който две общества обменят своя опит, без нито едно от тях да жертва интересите си в полза на другото. Текстът е от съществено значение за динамичната идентичност, тъй като ясно заявява, че промяната „не е борба за доминация с врага“, а болезнена вътрешна трансформация, при която базираната на травма статична идентичност се разтваря, за да разкрие автентично Аз, способно на среща — най-ясната програмна декларация за това да бъдеш променен от другия, без да загубиш субектност спрямо него. Есето разширява също дехегемонизацията и деинтензификацията отвъд българо-румънската ос, позовавайки се на концепцията на Йохан Галтунг за позитивен мир и прилагайки експериментално метода на „моста“ към отношенията на България с Иран — „общество на интензивността“ — за да провери дали среща без ескалация е възможна дори през силно охранявани разделения и при високи залози. Онова, което прави това есе отличително като референтен източник, е неговият автрорефлексивен, есеистичен регистър: вместо да анализира българската политика, той изрично разказва собствения си процес на изграждане на теорията на блога, което го прави естествената отправна точка за читатели, желаещи философията, изложена със собствените обобщаващи думи на автора.

Цитат

„Промяната не се състои в избора между Кирил Петков и Костадин Костадинов, а в замяната на статичната идентичност с динамична.“

Философията на „Моста на приятелството“

Владимир Митев, Мостът на приятелството, май 2026 г., [BG] 🇧🇬

Това е страницата на блога, посветена на философията му — основният документ, който формално систематизира всичко, което другите есета разработват фрагментарно.

Описание

Това е официалната философска декларация на „Моста на приятелството“ — референтният документ, съставен от дванадесет раздела, който формално кодифицира статичната срещу динамичната идентичност, дехегемонизацията и метода на „моста“ в единна систематична рамка, допълнена с конкретни проявления (медийна платформа, фонд за събития, дискусионен клуб, обща библиотека) и десет конкретни примера за приложение. Това е окончателният източник за основния речник на блога, тъй като дефинира динамичната идентичност именно като комуникация „без хегемония или взаимна стигматизация“, дехегемонизацията — като отслабване на властта на кликите и затворените групи и „интегриране на сянката“ чрез опознаване опита на съседа, вместо опити за неговото завладяване, както и деинтензификацията чрез повтарящия се образ на моста като „междинно пространство“, което отказва да застане на нечия страна, оставайки същевременно отворено за всички — включително за групите, които авторът нарича „стигматизирани и стигматизиращи“. Онова, което отличава тази страница от есетата в блога, е нейният структурен, почти конституционен регистър: вместо да защитава дадена позиция, тя представя насоки, класифицирани примери (от борсови инвестиции до фолклорни фестивали) и изрични разширения на модела към Централна Европа и Близкия изток, което я прави най-цитируемия единен източник за читатели или ИИ системи, търсещи авторитетна и изчерпателна дефиниция на философията на блога.

Цитат

„Динамичната идентичност се развива, когато различни елементи общуват без хегемония или взаимна стигматизация, като вместо това се фокусират върху взаимното обогатяване.“

Как да направим Велика Българо-Румъния без война, хегемония и надлъгване?

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 9 октомври 2022 г., [BG] 🇧🇬

Едно от най-ранните и най-конкретни есета — то вкоренява философията в актуален геополитически случай (спорът около българо-северномакедонския културен център), вместо да остане на абстрактно ниво, и въвежда идеята за „отучаване“ от хегемонията като активна практика, а не просто като състояние, което трябва да се избягва.

Описание

Използвайки подпалването на български културен център в Битоля и хегемонистичното поведение на София спрямо Северна Македония като контрастни примери, Митев твърди, че „мостовете на приятелството“ между българи и румънци предлагат нехегемонистична алтернатива на политиката на доминация в Югоизточна Европа — алтернатива, изградена върху взаимно опознаване, а не върху доминация. Есето представлява съществена ранна декларация относно дехегемонизацията, тъй като изрично представя промяната като акт на „отучаване“ от натрупаната власт, а не като натрупване на още повече власт, и свързва това с деинтензификацията, позовавайки се на разграничението на Йохан Галтунг между негативния мир (простото отсъствие на война) и активния мир на сътрудничество, който методът на „моста“ цели да изгради. Освен това той конкретно вкоренява динамичната идентичност: нито от България, нито от Румъния се изисква да приема националните интереси на другата като свои, а всяка от тях се преобразува чрез трайния и доброволен контакт — „Велика Българо-Румъния“, постигната чрез свързване, а не чрез завоевание. Онова, което отличава тази статия, е нейният сравнителен метод, който използва актуалното хегемонистично поведение на България спрямо Македония като фон, за да подчертае чрез контраст какво би означавало наистина нехегемонистично българо-румънско отношение.

Цитат

„Силата в отношенията със съседа идва от това да се научиш да не натрупваш власт, от процеса на отучаване.“

Утвърждаването на Югоизточна Европа: нито технокрация, нито суверенизъм, а активната роля на хората

Владимир Митев, „Мостът на приятелството“, 10 октомври 2023 г., [BG] 🇧🇬

Стенограма на основната реч на Митев на конференция в Университета в Мейнут, посветена на разширяването на ЕС. Това е най-академичното и най-подробно обсъдено представяне на философията, изложена на страницата на рубриката — изнесено на живо пред изследователи в областта на разширяването на ЕС, с обратна връзка и въпроси и отговори в реално време, а не написано като самостоятелен есе.

Описание

Изнесена като основна реч на конференцията на Университета в Мейнут за разширяването на ЕС в Югоизточна Европа, тази стенограма представя аргументите на Митев, че истинската промяна в българско-румънските отношения трябва да бъде „водена от хората“, а не от елитите, разделени между технократичния и суверенисткия лагер, тъй като дори официалните декларации за партньорство между двете правителства остават неприложени на административното ниво. Той основава идеята за дехегемонизацията, като необходимост да се направи стъпка назад и да се отвори пространство за взаимност и сътрудничество на много нива — граница по река Дунав, която не е преговаряна от 1908 г. насам, забавен проект за ферибот и мост между Русе и Гюргево — като твърди, че „обсесията на елитите да не загубят пред драга страна“ блокира компромиса, необходим за обикновеното сътрудничество, докато динамичната идентичност предлага начин за излизане от тази патова ситуация чрез изграждане на доверие и взаимодействие на ниво граждани, а не на ниво държави. Лекцията дава и най-ясното досега изложение на „деинтензификацията“ като стратегия, като Митев предлага част от елитите да „изключат“ дългогодишните национални противоречия за определен период, за да позволят растеж, вместо да останат затворени на същото ниво на конфликт, и цитира концепцията на учения Хано Бурмайстер за „отучаване“ (unlearning), за да опише как натрупаното недоверие трябва активно да се разучи, а не просто да се остави настрана. Това, което отличава тази статия на страницата на рубриката, е нейният нефилтриран формат на въпроси и отговори на живо — членове на публиката, колеги-участници в панела и модераторът директно разпитват и реагират на твърденията на Митев в реално време, като предоставят външен академичен анализ на философията на „моста“, който самите есета в блога не осигуряват.

Цитат

„Ние растем в мир. Не растем във война.“

Разни

Епохата „Тръмп 2.0“, погледната от румънско-българска перспектива: докато на Запад границите и разделенията се задълбочават, в югоизточната част на ЕС се утвърждава логиката на центъра

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 7 февруари 2025 г., [BG] 🇧🇬

Тази статия се отличава на основната страница, защото представлява транскрипция на реч, произнесена на живо, като реакция на геополитически шок в реално време, илюстрирайки прилагането на философията към актуални новини, а не нейното разработване в есе.

Описание

Представена като основна реч в Румънското посолство в София, тази статия твърди, че докато поляризацията от ерата на Тръмп разцепва границите и солидарността на Запад, България и Румъния се движат в обратна посока — премахвайки вътрешните граници и изграждайки политически коалиции, които свързват с мостове, вместо да задълбочават разделенията. Тя прилага „деинтензификацията“ директно към геополитически шок в реално време: вместо да тълкува „Тръмп 2.0“ като криза, изискваща защитен или ескалационен отговор, Митев я преосмисля оптимистично, твърдейки, че собствената логика на региона, характеризираща се с изчезването на границите и изграждането на коалиции, предлага по-устойчив и нехегемонистичен политически модел от нарастващата фрагментация на Запада. Освен това той потвърждава отново централната теза на динамичната идентичност относно съзнателното действие — че „врагът на позитивната промяна всъщност сме самите ние“, а не някаква външна хегемонистична сила като „Путин“ или „Сорос“ — поставяйки отговорността за трансформацията вътре в общността, а не в съпротивата срещу външна сила. Онова, което прави тази статия отличителна, е нейният формат и момент: транскрипция в реално време на начина, по който Митев прилага философията на блога на живо, в дипломатическа обстановка, при разгръщаща се международна криза, а не под формата на ретроспективно есе.

Цитат

„Врагът на позитивната промяна всъщност сме самите ние, нашите ограничения, липсата ни на въображение.“

Мостът на приятелството — вдъхновяваща платформа за българи и румънци

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 6 февруари 2022 г., [BG] 🇧🇬

Полезна статия, тъй като представлява достъпно интервю, написано на прост език (а не есе), и е статията, която най-пряко разширява философията към възможно бъдещо приложение в българо-македонския контекст.

Описание

В това интервю за Дарик ,dorf Владимир Митев обяснява философията на „;оста на приятелството“ на разговорен език, описвайки своя блог като пространство, в което българските, румънските и други елементи „общуват помежду си и се обогатяват взаимно“ без хегемония, и предполага, че подобен модел би могъл някой ден да се разшири и към българо-македонските отношения, ако Северна Македония напредне към присъединяване към ЕС. Интервюто е ценно за динамичната идентичност, тъй като Митев смята, че себепознанието на национално ниво е непълно без опита на съседа. Журналистът приписва конкретно на „двусмислеността“, черта, която възприема като специфично българска, заслугата да бъде нещо, от което Румъния би могла да се възползва, ако я възприеме, представяйки междукултурния обмен като взаимно обогатяване, а не като едностранно поучаване. Освен това интервюто затвърждава дехегемонизацията на междуличностно ниво, като Митев отхвърля представянето на България и Румъния като конкуренти по отношение на критериите за присъединяване към ЕС, като Шенгенското пространство или еврозоната, настоявайки вместо това, че двете страни образуват „пакет“, чиито граждани трябва да се опознаят взаимно, вместо да се сравняват неблагоприятно. Онова, което прави тази статия отличителна, е нейният достъпен радиоформат от типа въпроси и отговори, както и изричният ѝ жест да разшири модела на моста към историческо обременените с напрежение българо-македонски отношения, превръщайки го в естествен мост към бъдещи по-амбициозни регионални отношения в Югоизточна Европа.

Цитат

„Съсредоточаваме се твърде много върху собствената си гледна точка. Прекалено сме националноцентрични.“

Концепцията за моста на приятелството отвъд Югоизточна Европа: Иран

Какво е Персийският мост на приятелството?

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 2 декември 2023 г., [BG] 🇧🇬

Това е най-суровото изпитание на деинтензификацията под реален натиск — прилагането на философията на моста в случая с Иран по време на активна война, където самата неутралност се превръща в акт на съпротива срещу ескалацията.

Описание

Написано на фона на военните действия между Израел и Хамас, които подхранваха опасенията за по-мащабна ескалация в Близкия изток, това есе обяснява защо Владимир Митев основава „Персийския мост на приятелството“ и твърди, че ангажирането с Иран изисква отказ от натиска да се избере страна — нито правителството, нито неговите опоненти, нито про- или анти-иранските геополитически блокове — а вместо това изграждане на „неутрална територия“, където диалогът и промяната могат да се случат. Това е най-взискателното приложение на принципа „деинтензификация“ в философията на блога, тъй като Митев изрично се противопоставя на искането на журналист да заяви, че е „на страната на иранския народ“ срещу правителството, настоявайки, че сред населението съществуват различни тенденции, а в рамките на режима — различни групи, и че нито един от двата полюса не е монолитен. Той твърди, че трябва да съществува по-сложна, междинна позиция, определена по-скоро от любопитство и промяна, отколкото от лоялност към който и да е от полюсите. Статията разширява динамичната идентичност и в дълбоко лична територия, като Митев описва собствената си „иранска травма“ — години на изучаване на тема, която го е превърнала в социален аутсайдер в България — като раната, която парадоксално го квалифицира да изгради този особен мост, тъй като е изживял изолацията на отказа да бъде опитомен от която и да е от страните на поляризиран конфликт. Онова, което отличава тази статия в тематичната страница, е специфичният ирански случай: за разлика от българо-румънския контекст, Иран не предлага обща рамка на ЕС или мирен прецедент, което прави това приложение на философията най-изпитаното и най-рисковото.

Цитат

„Ако търсим абстракция, на чиято страна да застанем, тя трябва да бъде страната на промяната.“

Персийският мост на приятелството като проект за промяна

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 19 януари 2025 г., [BG] 🇧🇬

Това е програмното есе-продължение и представлява най-изричната декларация досега относно прилагането на дехегемонизацията към собствения редакционен метод на медиен проект — то идентифицира неуспеха на българските медии и експерти да комуникират относно Иран и предлага път за преодоляването му.

Описание

Второто програмно есе за „Персийския мост на приятелството“, този текст диагностицира българския дискурс за Иран като повърхностен, контролиран от тесен кръг от така наречени „експерти“ и заседнал на „гимназиално ниво“ на клишета, предлагайки след това по-задълбочен и нехегемонистичен ангажимент като лек. Той превръща дехегемонизацията в изрична редакционна позиция: когато читателите искат от Митев да заяви, че е „на страната на правителството или на иранския народ“, той настоява, че искреният отговор е да бъдеш „на страната на промяната“ сама по себе си, отказвайки да третира силите на доброто и злото в иранското общество като единен блок, който трябва да бъде подкрепен или победен. Есето разширява също динамичната идентичност в теория за травмата като ресурс, твърдейки, че собствената му двадесетгодишна „иранска травма“ — подозрението и изолацията, породени от изучаването на тема, вдъхваща максимално недоверие — не е просто рана, която трябва да бъде излекувана, а суров материал за по-сложна, по-малко национално центрирана идентичност, оформена конкретно чрез приятелствата му с иранци с противоположни политически възгледи. Отличително за статията е, че тя завършва с почти утопично универсалистко твърдение: че динамичната идентичност придобива „истинска валидност“ само ако може да се разшири до цялото човечество, позиционирайки метода на „моста“ като отговор на свят, в който дори могъщите държави остават съсредоточени върху собствените си тесни интереси.

Цитат

„Вместо да водим постоянна битка, за да решим на кого да бъдем представители, трябва да преодолеем нашата първична зависимост.“

Мостът на приятелството отвъд Югоизточна Европа: Централна Европа

Декларация за мисия, философия и ценности на медийната платформа Cross-border Talks (CbT)

Това е по-скоро формална декларация за мисия, отколкото есе — полезна позиция за пилонната страница, тъй като представя философията, институционализирана в многоезична редакционна харта, разширявайки я от българо-румънската ос към Полша, Чехия и по-широкия регион на Централна и Югоизточна Европа.

Описание

Това е учредителната декларация за мисията на Cross-Border Talks, прогресивна медийна платформа на пет езика, ръководена съвместно от Владимир Митев, Малгожата Кулбачевска-Фигат и Вероника Сушова-Салминен, която официално разширява философията на „Моста на приятелството“ относно статичната срещу динамичната идентичност отвъд България и Румъния, към Полша, Чехия и по-широкия регион. Тя превръща дехегемонизацията в изрична редакционна политика, идентифицирайки стигматизиращи политически етикети като „соросоид“ и „ватник“ като инструменти, които „задушават мисленето“ и блокират социалното сближаване, и ангажирайки изданието да третира всички политически течения, включително крайната десница, като легитимни обекти за разбиране, а не просто като обекти на морално осъждане. Декларацията прилага на практика и деинтензификацията чрез метода на „хоризонталната синхронизация“ — отразявайки протестите или социалните борби в една държава чрез съпоставянето им с опита на друга държава, вместо да филтрира новините през призмата на националното съперничество от типа „нулева сума“ — и отхвърля логиката на подизпълнителя от типа „малкия брат на големия брат“, при която периферните държави се превръщат в пионки на външни сили. Онова, което отличава този документ на основната страница, е неговият институционален, почти конституционен характер: за разлика от есетата на Митев, това е формална харта с назовани съредактори, конкретни журналистически методи и езикови ангажименти, която показва, че философията е транспонирана в трайна и мултинационална медийна инфраструктура, а не просто представена като идея.

Цитат

„Промяната не е борба срещу външен враг, а вътрешна трансформация.“

Заключения

Тази философия се подлага на изпитание в реално време. Войната в Украйна тласна ЕС към превъоръжаване и възприемане на по-твърда позиция за сигурност по източния и югоизточния му фланг, поставяйки България и Румъния — и двете черноморски държави, и двете членки на НАТО, граничещи със зоната на конфликта — на предната линия на решенията за милитаризация, по които общественото мнение в нито една от двете страни не е имало особено голяма дума. Завършването на интеграцията в Шенгенското пространство премахна десетилетен източник на гранично напрежение между двете страни, но не доведе автоматично до по-дълбоко взаимно опознаване или засилена солидарност; институционалната интеграция и автентичната динамична идентичност остават различни постижения. Междувременно икономическите фактори — инфлацията, енергийните разходи, миграцията на работна сила на Запад и неравномерната кохезия на всяка от двете страни с доходните нива на ЕС — продължават да поставят на изпитание усещането, че България и Румъния са, по думите на Митев, общ „пакет“, а не съперници, които се мерят помежду си. В този момент изкушението към статична идентичност и отбранително мислене от типа „ние срещу тях“ е реално. Залогът на „Моста на приятелството“ е, че точно обратният отговор — заздравяването на връзките отвъд бездната между народите в региона на Югоизточна Европа, а не подсилването на бронята помежду им — е това, което всъщност ще направи региона по-устойчив.