Философия на „Моста на приятелството“

Медийната платформа „Мостът на приятелството“ надхвърля рамките на простото предоставяне на информация за политическите, икономическите, социалните и културните аспекти на живота в България, Румъния и региона. Тя се стреми да допринесе за нов опит в тези страни, в отношенията между жителите им и в региона (като „новото“ тук се дефинира като трансформация и обновление в противовес на статичната идентичност на отношенията и хората – твърде познатата ситуация, при която случващото се в реалния живот не води до обновяване на мисълта и идентичността, а събитията отминават така, сякаш никога не са се случвали). Това обновление става възможно, когато индивидът или общността поискат трансформация на своята „броня“ и за нейното постепенно елиминиране. Наричам пътя към това обновление „мост на приятелството“ — нехегемонистична комуникация между хора и социални реалности, в рамките на която те взаимно се обогатяват и трансформират, освобождавайки се от вредния багаж на социализацията. Целта е статичната идентичност да се трансформира в динамична, при която светът престава да бъде външна заплаха и става част от самите нас.

1. Статична идентичност срещу динамична идентичност

Войната в Украйна ускори промените в Югоизточна Европа, насърчавайки пространства, които отразяват логиката на европейското ядро. „Мостът на приятелството“ се стреми да бъде именно такова пространство, целящо да трансформира статичните идентичности в региона и да повлияе позитивно на отношенията в него.

Статичната идентичност произтича от социализацията, базирана на травми и „заучена безпомощност“. Това ограничава индивидите в рамките на националните граници, правейки ги неспособни да трансформират своето общество. Излизането от това състояние изисква въвеждането на динамичен елемент. Взаимодействието с този елемент и неговото разбиране създават нови преживявания, които трансформират статичния опит.

Динамичната идентичност се развива тогава, когато разнообразни елементи — вътре в човека, обществото или региона — общуват без хегемония или взаимно стигматизиране, фокусирайки се вместо това върху взаимното обогатяване. Пътят към постигането на тази нехегемонистична комуникация и динамична идентичност е „мостът на приятелството“.

2. Мостът на приятелството в международните и междуличностните отношения

В международните отношения дълбоки пропасти често разделят страните. Прескачането на пропастта в друга територия, без да се премине през лична трансформация, води до състояние, в което човек навлиза в другата култура „опитомен“ — също толкова неспособен да трансформира тази нова среда, колкото и своята собствена.

Мостовете на приятелството предлагат алтернативна формула. Разделените нации се съгласяват да не жертват своите интереси в името на другата, оставайки закотвени на съответните си брегове. Вместо това те улесняват изграждането на инфраструктура от хора и организации, ползващи се с доверие. Тези субекти съживяват връзките и постепенно трансформират статичния характер на регионалните отношения.

Определящата черта на всеки човек или организация, действащи като „мост на приятелството“, е добронамереността, убедеността в добрата природа на другата страна, изградена върху взаимно доверие между свързаните страни. Това е в ярък контраст с традиционната враждебност и недоверие, обичайни за обществата, социализирани чрез травмата на периферните преживявания.

В крайна сметка мостът на приятелството е универсален. Той не е нито „про“, нито „анти“ дадено геополитическо лоби; по-скоро той признава основната човешка легитимност на всеки в рамките на даден регион. Подхождайки към всички страни с отвореност, той систематично демонтира натрупаната омраза и недоверие, оставени от старата логика на периферията.

3. Центърът, периферията и съзряването чрез интеграция на сянката

На Балканите перифериите често се конкурират за привличане на центъра на своя страна и за използването му в сляпото си съперничество със съседите. Част от тази динамика е „сателитният синдром“ на страни като България и Румъния – техният постоянен стремеж да намерят „голям брат“, на когото да служат като подизпълнители в региона.

Мостът на приятелството е подход за надхвърляне на ролята на вечния „малък брат“. Той ни дава възможност да разширим границите си „не чрез завоюване на чужди територии“ и налагане на нашата хегемония над тях, а чрез интегриране на опита на нашите съседи и „осветяване на собствената ни сянка“ в юнгианския смисъл на понятието.

Традиционно народите от Югоизточна Европа често са проектирали собствените си негативни качества върху своите съседи. Комуникацията през моста ни позволява да интегрираме техния опит и противоречия, разширявайки личната си територия и стратегическа дълбочина. По този начин въвеждаме логиката на ядрото на ЕС (динамична идентичност) в пространство, доминирано от опита на периферията. Тази синхронизация бележи края на „малкия брат“, който винаги търси покровител, и дава възможност на нашите общества най-накрая да станат пълнолетни и зрели.

4. Четирите проявления на моста на приятелството в дейността на Владимир Митев

Тези четири стълба представляват конкретната материална и интелектуална дейност, чрез която визията за моста на приятелството се материализира в пространството:

4.1. Медийната платформа „Мостът на приятелството“ (Медията):

Българо-румънски блог, основан през септември 2015 г. С архив от около 2500 статии и активни канали в Substack, Facebook и Viber, той предоставя на своята аудитория новини, анализи и коментари в контекст. Когато медията обяснява контекста на „другия“ като свой собствен, читателят престава да се чувства изолиран в своята национална крепост.

4.2. Фонд за финансиране на българо-румънски събития (Фондът):

Личен портфейл от акции на Българската фондова борса, чиито дивиденти се използват за дарителско финансиране на двустранни инициативи: лекции, дебати, обмен на опит, филмови прожекции, театрални турнета, журналистически пътувания и преводи на книги. Този модел гарантира икономически суверенитет и доказва, че независимата мисъл има своя собствена финансова основа.

4.3. Клубът на говорещите румънски език в Русе (Клубът на говорещите):

Неформална, жизнена и политически независима общност, която трябва да се събере за първи път през лятото на 2026 г. в Австрийската библиотека в Русе. Клубът поддържа жив интелектуалния интерес към румънските теми и изгражда хоризонтални връзки в трансграничния регион.

4.4. Българо-румънската библиотека (Библиотеката):

Лична колекция от стотици книги на български, румънски и други езици. При подходящи условия тези сбирки биха могли да формират концептуалното ядро на бъдеща споделена библиотека за културен и научен обмен.

5. Десет примера за трансформация (хоризонтът за други актьори)

Тези десет области определят как държавните елити, гражданското общество, културните елити, неправителственият сектор и бизнес общността могат да прилагат подхода на нехегемонна комуникация на терен:

• Историческа памет и образование: Преодоляване на споровете за това дали споделени исторически личности (като династията на Асеневци или Антон Пан) са български или румънски. Замяна на националистическите страхове от териториален ревизионизъм в Добруджа с принципа на взаимното културно обогатяване.
• Трансграничният град Русе-Гюргево: Пример за това как свързаността е възможна на ниво администрации, културни институции и земеделски производители благодарение на организации, които се ползват с доверието на двете страни (като Асоциация „Еврорегион Данубиус“).
• Инвестиции на Българската фондова борса (БФБ) и Букурещката фондова борса (BVB): Разчупване на изолацията на националните фондови борси. Преодоляване на техническите и бюрократичните бариери пред индивидуалните инвеститори за създаване на смесени портфейли и осигуряване на свободния поток на местен капитал.
• Медиите и информационното пространство: Излизане от националните медийни „балони“, които отразяват съседа само в случай на бедствия, скандали или задръствания на Дунав мост. Необходимост от споделено ефирно време по примера на френско-германския канал Arte.
• Литературни преводи: Балансиране на усилията в превода. Докато в България се наблюдава засилен превод на румънски романи, в Румъния се превеждат предимно признати на Запад и румъноговорящи български автори. Динамичната идентичност изисква превод на некомерсиални текстове от философи, мислители, анархисти и феминистки.
• Екология: Гражданска солидарност пред лицето на споделени заплахи, илюстрирана от съвместните протести на жителите на Русе и Гюргево срещу изграждането на инсинератор за отпадъци.
• Фестивали и спорт: Използване на трансграничните маратони (Via Pontica, Русе-Гюргево), велосипедния маршрут „Дунав Ултра“ и автентичните фолклорни фестивали (Кукери в Бънещ, Конски Великден в Търговище и др.) като споделени пространства за споделен опит.
• Международни отношения и геополитика: Разбирането, че силата на нациите се крие в свързаността, а не в изолацията. Тъй като дипломатите са ограничени от държавните догми, а бизнесът – от чистата печалба, този модел е най-достъпен за обикновените граждани, които не налагат волята си чрез хегемония.
• Социални иновации и НПО сектор: Честен обмен на експертиза между експерти по добро управление (като Кодру Врабие) и местни организации на гражданското общество за стратегическо оцеляване в предизвикателна среда.
• Личностно развитие и психология: Трансформиране на „балканското проклятие“ – усещането, че нищо не зависи от индивида и че човек може само да понася социалния живот, но не и да го променя – в изграждане на лична увереност в собствените сили благодарение на опита отвъд границата.

6. Българо-румънските отношения през призмата на философията на моста на приятелството

Отношенията в областта на сигурността и отбраната между София и Букурещ се развиват под егидата на западните партньори, но на междуличностно ниво те страдат от инерцията на предишната епоха. Същото се отнася и за икономиката: въпреки че търговският обмен е значителен, импулсът се задвижва предимно от чуждестранни корпорации. Местният капитал остава по-слаб и по-плах. Политиците и бизнесмените не успяват да променят негативните възприятия и често ги засилват. В този контекст промяната може да дойде единствено от участието на обикновените граждани, НПО сектора и културните елити, които са по-малко обременени от строги процедури и идеологии. Трябва да има българо-румънски автохтонен (местен) динамизъм в двустранните отношения, които напредват най-вече в области, където западните партньори гарантират, че няма да има изненади. Българо-румънските отношения наистина ще се трансформират, когато бъдат задвижвани от вътрешния стремеж на българите и румънците, и ако това се случи, те ще се превърнат в отношения, устойчиви на всякакви условия.

7. Насоки за развитие на медии, популяризиращи динамична идентичност

7.1. Общи наблюдения върху българското общество

България е част от света, но до каква степен светът е част от нея? За разлика от Румъния, българската икономика често се описва от външни анализатори като затворено бойно поле между местни (български и руски) структури и германския бизнес — система, която се възпроизвежда предимно в собствените си редици. Това превръща страната в общество с високи нива на затвореност, където широкото обществено недоволство е насочено към политическите представители на корпоративния и ИТ сектора, които твърдят, че имат амбицията да заменят олигархичните елити на прехода, но в реалност не могат или не искат да го направят.

Българският преход беше по-разрушителен и травматичен, което доведе до дефицит на социален капитал. Съвременна България е общество от групи и затворени клики (вътрешни групи), в които хората се разтварят и чрез които си взаимодействат със света. Тези групи обикновено се конкурират помежду си и солидарността липсва. Поради липсата на единен център остава впечатлението, че удари могат да дойдат от всяка посока. В България на авторитета не се гледа като на нещо далечно и той не се уважава. Всеки лесно може да бъде етикетиран като смешен или съмнителен, тъй като в региона има постоянна борба за това кой е „глупакът“ в дадени отношения. Мнозина вярват, че ако не могат да идентифицират наивника в една връзка, то тогава те самите са наивниците — факт, който егото им не може да приеме, — а това е пречка за нехегемонни и взаимноизгодни отношения.

На политическо ниво фрагментацията води до периодични патова ситуации. Всяка група се опитва да привлече външна сила на своя страна, но когато тази сила избере лагер, нейната енергия затъва в местната задънена улица. Това поражда чувство за изключителност — общество, в което суровата власт и способността да се налагат собствените интереси със сила често определят какво ще се случи, докато диалогът, емпатията или рационалните аргументи рядко водят до промяна. Ясно е, че генеричният българин, междинният българин, необвързаният българин — който трябва да бъде идентифициран на философско и социологическо ниво и съществува в обществото в разтворена форма — има нужда да бъде овластен, така че омагьосаният кръг и блокирането на вътрешните групи да бъдат трансформирани и отслабени.

7.2. Ролята на медията „Мостът на приятелството“

В такава среда не е достатъчно просто да се информира. Съдържанието трябва да има трансформиращ ефект — да обогатява възприятията, да разширява хоризонтите, да се бори с клишетата и да извежда хората извън пределите на тяхната национална изключителност. За да устои на мощния нихилизъм и убедеността на българите, че никой журналист няма собствена съвест и пише само под диктовката на партии, олигарси, фондации или геополитически сили, медията трябва да се финансира от личните ресурси на своя основател или екип. Ако приема дарения, те трябва да бъдат ограничени до тесен кръг от съмишленици.

Силата на трансграничната медия се крие в факта, че тя стои с единия крак извън националния контекст. Това ѝ позволява да остане независима от вътрешната поляризация и да предложи различна перспектива. Тя практикува интелектуална отвореност: отнася се към всички политически течения с уважение, интерес и добронамереност, включително към румънските и българските суверенисти. Независимо от техните радикални разкази, те са част от легитимния демократичен процес и отразяват нагласите на реални хора. За да се обнови опитът им, първо трябва да ги признаем за легитимни събеседници.

Движението за социална промяна не трябва да стигматизира обществените личности, дори когато те са посредствени. Усилията трябва да бъдат насочени към това да им се помогне да разпознаят собствените си ограничения, а не към тяхното „бичуване“ и „канцелиране“. В крайна сметка, част от новото преживяване, включително новото медийно преживяване, може парадоксално да бъде силата да се говори тихо и да се остави хегемонията да демонстрира своите степени на способност и провал, а след това да осъзнае собствената си нужда от обновяване и отучване от погрешните уроци на социализацията в периферията.

8. Реализмът на „невъзможните желания“: гражданската действеност

Под „граждани“ тук разбираме хора, които разполагат с времето, информацията и средствата за препитание, необходими, за да правят нещо повече от това, което се изисква от тях по трудови договори или семейни връзки — хора със собствен социален проект, хоби или кауза. Изглежда, че те притежават капацитет за действие — способността на индивида да действа независимо в лицето на хегемонистични сили (дефиницията на Антъни Гидънс за субектност/agency).

Тези граждани са гръбнакът на една бъдеща децентрализирана, водена от хората външна политика, независима от официалния държавен център в София. Вместо да възлагат празни надежди на поредния политически „спасител“ срещу корупцията и впоследствие да остават разочаровани, хората могат да видят олигархията отслабена много по-ефективно, ако тя бъде дехегемонизирана. С нарастването на социалния, финансовия и образователния капитал на автентичните неолигархични сили, властта на олигархията отслабва от само себе си. Изграждането на нещо наше собствено на социално ниво ни дава опит и ресурси, които никога не бихме имали, ако се ограничавахме само до гласуване и последващо проклинане на поредния спасител.

9. Отношението към стигматизираните и стигматизиращите пространства в периферията

Във всяко общество стигматизираните и стигматизиращите сили (те винаги са и двете — тук мога да изброя редица доктрини и идеологии, завършващи на „-изъм“, чието проявление често нарушава международното право, убива, наранява или травматизира големи групи от хора и които набират поддръжници във всяка страна от Югоизточна Европа и света) често представляват опит, понякога много успешен, на периферията да повлияе на социалния център. Тези групи не са хомогенни, в тях може да има както прогресивни, така и реакционни тенденции, но те са доминирани и преследвани от маниакално желание за власт и стъпват върху изключителността. Автентичният мост на приятелството не се сблъсква челно с тях. Изглежда, че той действа в рамките на специфично „силово поле“, което поддържа дистанция, но остава отворено за всички. Самият акт на приближаване и преминаване по моста дехегемонизира и трансформира; носителите на изключващи идеологии губят своята разрушителна сила при контакт с него.

10. Междинният характер на моста като антитеза на изключването

Мостът е междинно пространство между две или повече реалности. В случая с България социалната стагнация произтича както от взаимната патова ситуация между различните сили, така че и от факта, че опитът на голяма част от обществото остана емоционално заседнал в десетилетията на прехода, възприемайки страната като център на света, а не като част от по-широки пространства. Междинният характер на моста, който се ползва с доверието на своите брегове, позволява външният опит и логиката на ядрото от страни в ЕС (които имат по-висока степен на динамична идентичност, взаимност и взаимосвързаност) да бъдат приети в общества, които по принцип изпитват съпротива към промяната.

11. Генезисът на моста: инатът като запазване на автентичността

Как се появи „Мостът на приятелството“ — чрез социално инженерство, съвпадение на обстоятелствата или чист инат? Моят личен отговор клони най-вече към ината. Медията беше създадена с ясното и съзнателно намерение да не бъде инструмент на българите срещу румънците или обратното. Нейният отказ да бъде кооптирана от политически сили в двете страни, нейният стремеж „да бъде свързана с всички, но да не принадлежи на никого“, трансформираха проекта в автентичен подход към човешките взаимоотношения.

В регион, обсебен от подозрения за това „кой плаща“, мостът доказва своята стойност чрез практическото си разнообразие от гласове и валенции. Неговото изграждане е движение отвътре навън; той не е продукт на конспирации, а на упоритост пред лицето на подозрението, арогантността и превъзходството. Тази упоритост запазва автентичността на начинанието, докато фракциите, които виждат в него свой враг, осъзнаят своето безсилие или невежество и се оттеглят.

12. Разширяване отвъд Югоизточна Европа: Централна Европа и Близкия изток

Принципът на моста, свързващ пропастите в опита, остава валиден и за по-далечни контексти, като тези, които изследвам в моите проекти „Cross-Border Talks“ (базиран в Полша, с интерес към Централна Европа) и „Персийският мост на приятелството“ (към Иран и Близкия изток). Различни ограничения обаче правят така, че изграждането на мостове в тези случаи да напредва с по-бавни темпове или да стагнира. Точно както „Моста на приятелството“, тези мостове се изграждат в движение, докато вървим по тях. Те не са готови конструкции, които се спускат отгоре, а покана за ангажиране с непознатото и израз на увереност, че диалогът ще бъде продуктивен.

Всяка нова среда изисква специфични концептуални ключове за подход към конкретния опит. За Иран ключът може да се крие в търпението, стоицизма и митологичната идея за „несправедливо отнетия невинен живот“ (легендата за Сиявуш). За Полша пътят включва справяне със силния националцентризъм, състезателния характер и меркантилизма. И в двете общества обаче контурите на изключителността са видими, което прави необходимостта от мостове валидна, като същевременно създава нужда от по-големи усилия.

Крайна кауза: Пространството, наречено Живот

Много от нас, живеещи в съвременния свят, са обсебени от идеята да имат своя по-малка или по-голяма хегемония — с желанието да притежават пространство, в което са шефове и правят своето нещо „велико отново“. За мен това, което е наистина интересно, е пространството между окопаните и втвърдени интереси. Вярвам, че това междинно пространство се нарича живот — като животът е територията на уязвимостта, в която също така се случва и обновлението, вместо наподобяващото смърт натрупване на власт над статичния опит (травма) — опит, който мостът на приятелството се опитва да дехегемонизира.

Мостът на приятелството не се строи, за да се заграби власт, да се извиват ръце или да се насъскват хората едни срещу други. Неговата роля е съвсем различна — да утвърждава живота и промяната в свят, обсебен от борбата за доминация. Това е упорито и дългосрочно усилие за запазване на едно човешко, свободно и автентично пространство насред сблъсъка на хегемонии, за да направим нашето нещо и да окажем въздействие в регион, който силно се съпротивлява на новия опит.

Снимка: (източник: Мостът на приятелството, създадена с Gemini)