Гюргевчани споделиха Деня на румънската култура с гостите си от Русе
Share this:
Наградите за култура на Гюргево бяха раздадени на рождения ден на националния поет Михай Еминеску
Владимир Митев
Всяка година на 15 януари Гюргево отбелязва Деня на румънската култура, който е на рождената дата на националния поет Михай Еминеску. Считан от румънците за гений и носител във висша степен на румънския дух, живелият между 1850 г. и 1889 г. творец оставя голяма следа в културата на северните съседи и до днес.
Гюргевчани разказват, че Еминеску посещава града им четири пъти през своя кратък живот и че всъщност той става човек на изкуството именно в Гюргево. В юношеството си бъдещият поет работи на пристанището, когато театрална група го избира за суфльор, а житейският път на младежа го превръща в най-великия творец на страната.
Още преди началния час на празненствата – 10.30, граждани и ученици с цветя се бяха събрали пред бюста на Еминеску в парка. Точно в уреченото време поетесата Дуня Паланджану – организатор на честванията, представител на литературния кръжок „Хиперион“, откри събитието, обяснявайки накратко значението на духовното поклонение, което тя и съгражданите й извършват пред паметника на Еминеску. Водещата на събитието не пропусна да отбележи, че редом с гюргевчани има и гости от Русе – интелектуалци от Съюза на свободните писатели: Йордан Василев, Надежда Радева, Адриан Василев, Николина Тодорова, Живодар Душков, Вяра Косева, Антония Косева, Ясмина Косева.
Пълънджану представи и някои от важните румънски гости на събитието – кмета на Гюргево Николае Барбу, детскиятписател Петру Крачун и музеографа Емил Паунеску, като всеки от тях взе думата за кратко слово. Те подчертаха, че Михай Еминску е личност, която редом с Щефан Велики са двете личности еднакво уважавани и от двете страни на река Прут, която разделя Румъния и Република Молдова. Говорителите изтъкнаха значението на националния поет за румънците навсякъде по света.
Поетът от Русе Адриан Василев изрази преклонението си пред гения на Михай Еминеску, като добави: „Нашите два града и нашите два народа не познават гениите на своите съседи заради езиковата бариера. Моля Ви да приемете българското присъствие тук днес като малка стъпка към взаимното ни опознаване.“
Трансграничното общуване продължи и в разположения в близост културен център „Йон Виня“. Там Надежда Радева – секретар на русенския филиал на Съюза на свободните писатели, представи заедно с Дуня Пълънджану своята стихосбирка „Рисувам те в червено“ със стихове на румънски и на български език. Адриан Василев привлече вниманието с поетична творба за любовта между Еминеску и Вероника Микле. Бяха представени и книги на румънски автори: Марилена Перижок с книгата й за деца, Дуня Пълънджану с антология с фолклорни текстове и Александру Копач – млад поет от Букурещ.
Основната част от тържеството обаче бе дело на гюргевчани и на гости на града от близо и далеч. 15 януари е денят, в който се раздават годишните награди за култура на свързаните с Гюргево творци. Културният център „Йон Виня“ е особено подходящо място за това. Той е в сграда от времето на Еминеску, в която някога се е помещавало първото училище в града, основано на 4 ноември 1869 г. В него е идвал Еминеску и са учили българи.
В организацията на честванията освен литературния кръжок „Хиперион“ и културния център „Йон Виня“ участваха още Училищният инспекторат в Гюргево, местният съвет на пенсионерите към община Гюргево и трансграничният кръжок за литература и изкуство „Дунавски съзвездия“. Последният е основан през 2003 г. в Гюргево по инициатива на поетесата Дуня Пълънджану и цели да утвърди трансграничната култура на Гюргево и Русе. Част от културните награди на Гюргево носят красноречивото име „Дунавски съзвездия“ и са за онези, които работят за развитие на румънско-българското приятелство в културен план.
Водещата на събитието Дуня Пълънджану редуваше връчването на награди за литература, публицистика, фолклор с даването на възможност на млади певци, танцьори и поети да изявят таланта си. Сред акцентите в програмата бяха танците на фолклорния ансамбъл „Мугурел да Влашка“, който представи местен фолклор. „Влашка“ е името на окръг Гюргево през периода между двете световни войни и според някои от присъстващите трябва да стане отново име на окръга. Акцент в представянето на ансамбъла на младите момчета и момичета беше и песента „Костадине, Костадине“ в изпълнение на Андрея Селена Марджан. Ансамбълът, неговите ръководители Михаил Балабан (свещеник в село Мелетие) и Екатерина Балабан, самата Андрея и баща й Валентин, който е преподавател по акордеон, заедно с други творчески формации от Гюргево бяха отличени с наградата за фолклор „Йон Михай“. В същото време в културния център можеха да се видят изложби на книги и на визуално изкуство, както и на народни занаяти.
Поетите Йоана Флорентина Соаре, Руксандра Андреа Тудор, Елена Теодора Молдовяну и Андрей Шербанеску – младото крило на гюргевската поезия, представиха стихове на Еминеску. Рецитал с музика и поезия, свързани с румънския творец от ХІХ век, изнесоха Ремус Гайна, Михаела Стойка, Джорджета Василе Масура, Илона и Дениса Амиероайе. Сред младите участници беше и Ясмина Косева от читалище „Христо Ботев“, град Русе, която изпълни съвременен танц.
За атмосферата на събитието допринесоха и хора, които от години формират културния живот в Гюргево. Според бившия директор на най-престижната гимназия в Гюргево „Йон Майореску“ – Йон Динка, румънците трябва да базират своето добруване на три институции – училище, църква и армия. Неговото изказване насочи вниманието към връзката между румънското национално съзнание и държавните институции, които го подкрепят и му дават възможност да се развива.
Еминескулогът Емил Талиану говори за Еминеску, за образа на течащата вода в творчеството му, вдъхновен от Дунава, за връзките на поета с Гюргево, Русе и България и за блога “Мостът на приятелството” на 15 януари 2017 г. в културния център “Йон Виня” в Гюргево по време на честването на Деня на румънската култура (субтитри на български език)
Еминескулогът от Гюргево Емил Талиану – познавач на живота и делото на националния поет и автор на изследвания и книги по тези теми, говори за връзката на Еминеску с Гюргево, Русе и с идеята за „течащата вода“, до която поетът се докосва при пътуванията си по Дунава. Водата е важен образ в поезията на твореца, тъй като той я свързва с идеята за движение и изменяемост, характерна и за женствеността, и за живота.
На празненствата бе отличен и младият поет Александру Копач, който според коментари в публиката също носи духа на румънския гений. Копач е автор на стихосбирката „Съществува ли…. една любов?“ и прочете стихотворения от нея, които провокираха към размисъл.
Сред десетките наградени на събитието, посветено на „знаменитите творци от духовната сфера“, е още поетесата Дуня Пълънджану, съставител на интересната книга „Антология на влашкия фолклор“ (от Влашка – вече споменатото име на региона на Гюргево), представена през 2016 г. на Международния панаир на книгата „Гаудеамус“ в Букурещ. Отличени бяха и писателите Емил Талиану, Тудор Радан, Йон Динка, Дая Билча, Петре Крачун и много други, включително писатели и интелектуалци от Русе, които заедно с гюргевчани утвърждават културните връзки между двата народа.
Тържественото събитие продължи повече от четири часа и прерасна в неформално общуване в културния център и в заведения в дунавския град. Ехото от срещата за Деня на румънската култура достигна и до митническия пункт на излизане от Гюргево, където митничарка видя медала „Под зодията на Хиперион“, даден на един от отличените българи, и се заинтересува от повода за получаването му.
„Всеки ден е ден на Еминеску“, сподели Емил Талиану пред блога „Мостът на приятелството“ след края на официалната част на празника. Така той изрази идеята, че културата, която е жива, се ражда ежедневно.
В силната култура има място за всеки. Със своята отвореност и гостоприемство на Деня на румънската култура гюргевчани показаха, че в техния културен живот приятелите от Русе винаги са добре дошли.
Прочети и на румънски език!
