Ада Хааг: Румънците и българите сме близо да откриването на своя общ път

Румънската художничка даде интервю за блога „Мостът на приятелството“, в което говори за експозицията си в Русе, за откритията си, свързани с българите и румънците, за опита от живота си в Азия и за житейския път на познанието, по който продължава да върви

Ада Хааг е творческият псевдоним на румънската художничка, която нареди първата си изложба в Русе през март 2017 г. След като бяха изложени в ресторант „Джинджър“ в дунавския град, нейните рисунки на мандали ще бъдат показани във Варна, Пловдив и София. Блогът „Мостът на приятелството“ вече представи тази изложба в своя статия.

Госпожо Хааг, Вие открихте първата изложба в своя живот в Русе и в България. Какво почувствахте по време на откриването й? Как се чувствате, когато сте в България?

Наистина, бях много развълнувана и любопитна да разбера дали хората, които гледат моите картини, резонират с тяхното послание или с енергиите, които се задвижват на мястото на експозицията. Усетих, че творбите ми постигат въздействието, което очаквах. Бяха приети дружелюбно и открито, с топла усмивка по лицата на всички. Не се изненадах да установя, че духовното послание на образите е вече познато. Не очаквах обаче да чуя от Румен Леонидов (главния редактор на сайта „Факел“, открил изложбата – бел.ред.), че според него по езотеричния път се движат малко съвременни български творци.

За мене България е страна с духовна традиция и с древно езотерично познание. Те намират израз в същността на „българския дух“ по много начини. Подобно проявление може да се открие от старите народни мъдрости до специфичната архитектура, която е забележителна. Тези реалности са пълни с мъдрост и красота.

Важна част от Вашата изложба са две мандали. Едната е румънска и показва поглед отгоре към композицията „Масата на мълчанието“ от скулптора Константин Бранкуш (считан за олицетворение на румънския гений – бел. ред.), а другата е българска – Розетката от Плиска със символите на рода Дуло (основател на българската държава на Балканите). Защо сте поставили тези две изображения-символи в центъра на Вашата изложба?

Има много какво да кажа по този въпрос. „Масата на мълчанието“ за мене е емоционалното пространство, до което румънският народ се опитва да достигне, и страда в това свое усилие. Това е духовното пространство, което всеки търси в своето сърце. Тогава, когато румънците седнат около тази маса и тишината се възцари, моите сънародници ще открият мъдростта, мира и силата на самотата си.

Розетката от Плиска е пълна с мистерия и езотерично познание. Не знам дали някой е успял до момента да обясни всички измерения на нейното информационно съдържание. Аз съм я нарисувала с голяма любов и се надявам някой ден да позная нейната тайна.

Имали сте успешна кариера като дизайнер години наред, но в един момент се отдалечавате от работния делник и се насочвате към изкуството. Какво означават мандалите за Вас? Защо те провокират Вашето въображение?

Мисля, че всеки от нас чувства нуждата да дари нещо, да остави след себе си късче от зрелостта, до която достига рано или късно в живота си. Ежедневната рутина дава удовлетворение от това, че работиш за себе си. Изкуството обаче е нещо, което споделяш с останалата част от света и то остава свидетелство, че си преминал през този свят.

Мандалите ми помогнаха да разбера по-добре самата себе си, да опозная по-добре живота и неговата цел. Мисля, че те могат да помогнат и на други хора.

Вие самата сте открили българите благодарение на Вашия любим човек Емил Тончев. Какво открихте в тях? Какво разбрахте по-добре за румънците, благодарение на комуникацията си с българите? И кои са нещата, които нашите народи още не оценяват и не разбират добре един за друг?

Когато идвам в България, се чувствам вкъщи. Важна роля в това отношение играе моят любим, който е българин и семейството му е от Видин. Неговите близки ми разказват за страната си и за нейната бурна история. Той ми споделя за обичаите на дядовците и бабите си, от които е получил много мъдрост в детските си години.

От друга страна, ми харесват хората, с които влизам в контакт. Когато чуят, че съм румънка, те се опитват да ми говорят на румънски, за да ми покажат, че съм добре дошла в тяхната страна.

Българите са приятелски настроени и са отворени като румънците. Открих, че ни харесват едни и същи ястия, че се забавляваме и танцуваме с еднакво удоволствие. Видях, че всъщност сме еднакви, независимо, че много време сме държани разделени и сме били карани да мислим, че сме напълно различни и дори несъвместими едни с други.

Има и разлики в мисленето, които обаче са от философско естество, а не са свързани с ежедневието. Аз мисля, че румънците и българите трябва да разберем, че сме братя по мисли и чувства. Да се опитаме да се поддържаме повече едни други в отношенията ни с държавите от Западна Европа, класифициращи ни към една и съща източна група, в която сме еднакво добри и еднакво лоши.

Имали сте шанса да живеете в Тайланд години наред. Какво промениха във Вас годините, които сте прекарали в тази будистка държава? За Изтока се казва обикновено, че е мистичен и екзотичен, че не може да бъде опознат рационално, но това не е ли една идеализирана представа за Азия – континент, в който също както в Европа парите движат живота?

Да, живяла съм 7 години в Тайланд и съм посетила много места в Азия. Не мога да твърдя, че тези години са ме променили. Бих казала, че са ме направили по-зряла в духовен план и са обогатили познанието ми в различни отношения. И тук има много какво да кажа, но бих подчертала най-вече едно: азиатците имат друга философия за живота. За тях той не се разделя на работа, личен живот, семеен живот, училище и т.н. Те живеят Живота с всичко, което той съдържа, без да го разделят на неща, които трябва да бъдат направени по задължение, и на други, които се правят с удоволствие. Те правят всичко с удоволствие, но и без да се привързват или фиксират към нещата от живота, така че при тях той тече по естествен начин, без стрес и без страсти.

Напуснали сте родния си град Брашов на една ранна възраст и сте пътували в над 30 страни, но днес живеете отново в Румъния – в Букурещ. Как опитът Ви от тези пътувания Ви помага да живеете в нашата част от света, която е позната със своя негативизъм и неудовлетворение?

В началото на живота искаме да знаем колкото се може повече. Лесно е да напуснеш едно място, когато знаеш, че има къде да се върнеш с торба, пълна с всичко: с познание, с любопитство, с натрупани предмети от свещени и мистични места или просто с вещи, различни от тези, които има в твоята родина. Пътувах с голям ентусиазъм значителна част от живота си. Сега обаче се връщам там, където всяко дърво и всяка капка вода признават моята вътрешна природа и ме обичат като тяхно дете. Моята държава ми принадлежи. Аз я обичам и тя ме обича.

Днес много хора от нашите държави страдат в духовен и материален план. Какъв би могъл да е смисълът на страданието на нашите народи и какво би могло „да нарисува“ пътя вън от болката за нас? До каква степен Вашите картини могат да бъдат полезни в тази посока?

Ние всички трябва да достигнем до познанието, че негативизмът и неудовлетворението не са колективни слабости. Те са дефекти във възприятието на реалностите, които обаче са чисто индивидуални. Всеки от нас може да промени всичко. Всеки си избира да вижда това, което му харесва. Така виждам нещата. Забелязвам удовлетворението и това, което е позитивно, защото така съм избрала да живея своя живот. Когато повечето от нас, румънци и българи, насочим вниманието си към Доброто, това усещане обхваща всички нас и може да се каже, че целият народ се въздига.

Енергиите от моите картини могат да помогнат на индивидуално ниво да се намери път навътре или навън. Зависи от човека какво търси. Картините ми помагат за организирането на хаоса в мисълта и в духа. Улесняват самопознанието. Без познание не можем да се развиваме. Те съдействат и за откриването на Пътя по един спокоен и хармоничен начин.

Избрали сте да свържете живота си с българин и да създадете заедно с него един мост на приятелството между румънци и българи. Имат ли общо бъдеще румънците и българите и как би могло да изглежда то?

Румънците и българите са на път да открият този общ път.

Все повече българи и румънци пътуват, учат и се утвърждават от професионална гледна точка в другата страна. Чела съм Микаил Айванхов (считан за наследник на Петър Дънов – бел. ред.), който е българин, познава универсалната духовност и я споделя с целия свят. Аз мисля, че е необходимо, без да откъсваме корените си, да разширим хоризонтите си отвъд националната идентичност и да станем граждани на света и на тази земя.

Прочети и на румънски език!