Николай Марков: Ние сме част от българската културна общност

Интервю с председателя на Съюза на българите в Банат – Румъния за дейността на организация, за отношенията с останалите български дружества в страната, за проблемите пред общността на банатските българи и за визията му за бъдещето

Владимир Митев

Николай Марков е председател на Съюза на българите в Банат – Румъния. Преди да оглави организацията, той години наред се занимава с редакторска дейност в медията на банатските българи „Наша глас“ и поддържа сайтовете, свързани с българското банатско дружество. Участвал е в съставянето на сборници с народни приказки на павликяните и в издаването на други книги за тях. В момента Марков работи по книга, която да разкаже за живота на покойния български депутат в румънския парламент Никулае Миркович, който почина в края на септември 2016 г.

Господин Марков, на 25 септември 2017 г. се навърши една година от смъртта на бившия български депутат в румънския парламент и бивш председател на Съюза на българите в Банат – Румъния (СББР), Никулае Миркович. В памет на покойника бе отслужена литургия в Тимишоара и бе организиран помен във Военния клуб на града, където обявихте, че пишете книга за бившия български депутат. Какво е значението на Никулае Миркович за българската общност в Банат и в Румъния?

Смятам, че Никулае Миркович остава в паметта на българската общност в Банат не само с това, че е бил човекът, който с гордост ни е представлявал по време на трите си мандата в румънския парламент, но след него остават още две значими постижения: паметникът на епископ Никола Станиславич в Стар Бешенов и Законът за българския език в Румъния (на 24 май на север от Дунава се отбелязва Денят на българския език).

Вие сте председател на Съюза на българите в Банат – Румъния. Какви конкретни дейности и инициативи развива организацията в подкрепа на българите и българската идентичност в Румъния? С какви проблеми се сблъсква СББР в своята дейност?

Съюзът на българите в Банат – Румъния е неправителствена организация, чиято основна цел е да защитава, да опазва, да развива и да изразява етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на своите членове – банатските българи. Конкретно, запазваме си езика чрез изданието „Наша глас”, чрез различните книги, публикувани от СББР, чрез седмичното предаване по радио „Тимишоара“ и чрез предаванията на ТВ Арад, а традициите и обичаите ги запазваме чрез множество културни прояви (от една до три-четири месечно). Ние желаем същевременно да поддържаме връзка и с българската култура. Ето защо каним в Банат различни творци. Досега са ни били гости: Валя Балканска, Христо Стоичков, Илия Луков, ансамбъл „Българе“, а неотдавна дойдоха и актьорът-мим Герасим Дишлиев и Детският хор на Българското национално радио. Нашите деца изучават и български традиционни танци,хора и ръченици с помощта на поканени от нас хореографи от България. Всичко това има за цел да ни напомни, че сме част от общата българска култура. Разбира се, не е забравен и спортът, тъй като чрез него по-лесно се развиват човешките отношения. Млади банатски българи участват ежегодно на различни спортни прояви в България, както например Спартакиадата.

Като проблем бих могъл да спомена липсата на учебници по книжовен български език (става дума за учебници, одобрени официално от румънското Министерство на образованието), тъй като в момента нашите деца се учат по учебници, съставени преди 25-30 години. Там се говори например за трактори, чавдарчета и няма нищо от съвременната лексика: компютри, интернет и т.д.).

След смъртта на Никулае Миркович в българската общност в Румъния нараснаха конфликтите както в самите български организации, така и между различните дружества на българите. Какви са Вашите отношения с другите организации на българите в Румъния, които са базирани в Южна и Източна Румъния?

Не знам за какво точно говорите. Не виждам и не усещам никакви конфликти между българите в Банат и българите в Южна Румъния. Ако знаете нещо конкретно, можем да го обсъдим, но сега мога да ви кажа, че ние участваме в различни прояви, организирани от тях, и те се включват в наши прояви. Ще дам само един пример – депутатката Михаела Чокани беше заедно с наш ансамбъл на Конски Великден в Търговище, а българчета от  Южна Румъния бяха на детския лагер в Банат, организиран през лятото от СББР. Освен това членове на СББР се срещнаха в Букурещ в Посолството на Република България с членове на другите български организации в Румъния по повод посещението на президента Румен Радев и нямаше никакви дискусии, свързани с конфликти…

Съюзът на българите в Банат е организацията, получаваща парите за българското малцинство в Румъния, с които развива разнообразни дейности. Други български организации обаче се оплакват, че те също представляват българите и би трябвало да имат достъп до предвидените за малцинството средства. Как се отнасяте към техните искания?

Съгласно румънското законодателство пари получава само онази организация, която има представител в Парламента. Засега това е СББР. Тоест, не могат да се правят разходи в името на друга организация. Това означава, че ако другите български организации искат да получат пари за различни дейности, трябва и СББР да бъде един от организаторите, а ние нямаме нищо против това. Разбира се, някой може да каже, че проблемът ще се реши лесно, ако всички българи в Румъния станат членове на обединена организация. Знае се, че българското малцинство в Румъния, както и немското например, не е единно, а се състои от две отделни общности, различни от историческа и организационна гледна точка – на банатските българи, които са католици и пишат с латиница, и на българите в Южна Румъния (Олтения, Мунтения и Добруджа), които са православни и пишат с кирилица. Тези групи на българската диаспора споделят етническия произход, някои прилики в традиционната култура и по-специално техния аграрен характер. Но те се различават помежду си по отношение на броя, времето на пристигане и колонизираните региони и особено по отношение на вяра, език и степен на запазване на националното съзнание. Ние смятаме, че е добре тези общности да се запазят отделно, всяка една със своите характеристики, а проблемът с парите, идващи от румънската държава, се решава лесно, стига да има разбиране.

Какво липсва на българите в Банат в културен план и какво очаквате от страна на България и нейните граждани като действия и отношение към Вашата общност?

Смятам, че най-големият проблем на банатските българи в културен план е липсата на изучаването на майчиния език (банатски български), което трябва да се осъществи по официален начин, в училището. А относно България, нямаме за какво да се оплакваме: получаваме учебници на книжовен български език, нашите деца участват безплатно в летни лагери (Ястребино и др.), младите банатски българи имат възможност да учат във висши учебни заведения в България.

Българите са важна част от живота на Банат, а някои техни представители от миналото са добре известни – като например дългогодишния кмет на Тимишоара Карол Телбиз, който модернизира града преди Първата световна война. Кои обаче са преуспелите банатски българи днес? Какви са техните занимания и постижения и как те допринасят към живота на Банат, Румъния и България?

Днес в Тимишоара има много преуспели банатски българи – професори, адвокати, бизнесмени, лекари, които подпомагат с каквото могат общността на банатските българи.

Ако трябва да очертаете своята визия за развитието на българската общност в Банат и в Румъния, каква би била тя?

По традиция се казва, че столицата на банатските българи е Стар Бешенов. Поради това досега големите инвестиции на СББР бяха там: построихме модерна Българска къща, Музей на българското малцинство в Румъния, спортни игрища и др. В бъдеще ние ще трябва да насочим усилията си към Тимишоара, защото тук ще се съберат много банатски българи.

Прочети и на румънски език!

 

 

About Author