Не всички молдовци са ни братя

Доколко в Румъния сме отворени да чуем гледни точки, които не ни харесват

Мария Чернат

Тази статия бе публикувана на 5 април 2018 г. на румънската секция на “Барикада”. 

На 4 април 2018 г. нашият сайт – Baricada.org, публикува интервю с Богдан Църдя, депутат в молдовския парламент и член на Партията на социалистите в Република Молдова. Мненията са доста екзотични и различни спрямо тона на мейнстрийм пресата в Румъния, с който сме свикнали. Църдя твърди, че Молдова е румънска полуколония. На 25 март в Кишинев се проведе проюнионистка манифестация. Но както виждаме от декларациите на Църдя, не всички молдовци изпадат в екстаз, когато става въпрос за обединение. Те не се прехласват нито по обединението от 1918 г., нито от потенциално ново обединение с Румъния.

Защо пиша тази статия? Най-напред защото самото включване в дискусията на такава гледна точка, която не отговаря на визията за безусловна обич между румънци и молдовци през река Прут, е считана на мига за влияние на руските тайни служби. Разбирате ли за какъв патернализъм се говори? Значи ние не оставяме на нашите по-малки братя в Бесарабия дори възможността да ни мразят на своя отговорност, по своя воля и непринуждавани от никого. Ако не са въодушевени от нас, им плаща Путин!

Пиша статията и за да покажа, че за съжаление в нашата страна се обсъждат само доминантните проюнионистки възгледи. Защо не намираме във важните информационни платформи тези по-екзотични мнения, които не гледат с добри очи на юнионисткия проект? Тоест, защо пресата не дава на всички глас?

На мене лично ми се струват прекалени декларациите на Църдя, дори и да са екстремистки и ретроградни. Те се намират в тотално противоречие с това, което предполага социализмът. Защо трябва обаче да го считам за руски агент? Мисля, че всеки от нас на своя отговорност може да е интелигентен или не чак толкова умен, без да ни плащат тайни институции. Невъзможна е рационалната дискусия в момента, в който насадим този параноичен климат, в който дори врабчето на перваза може да бъде видяно като нападателен агент, дошъл да ни шпионира. Само се увеличават рисковете от „екзотични”, но привлекателни гледни точки, ако изпращаме всеки политик, нежелаещ обединение и гледащ на Румъния като на враждебна сила, в изгнание в кулата на затворниците на руските служби. Това става чрез отричането на „екзотичността”. Ако избутаме в маргиналността гледните точки, с които не искаме да се изправим съзнателно, означава да ги превърнем във фантазии и кошмари, които няма да престанат да ни тормозят.

В една скорошна публикация в социална мрежа привлякох вниманието, че „лошата публичност е все пак публичност”. Да се дават на Путин постоянно фантастични сили ще повиши автоматично неговото ниво на известност на пазара на символните блага. Това ли искаме? Насаждането на този климат на ирационално подозрение, в което всички, които критикуват юнионисткия проект, са тайни агенти на враждебните сили, превръща позициите на хора, нежелаещи обединението, в окултни сили, които ще дебнат постоянно от мрачните кътчета на нашите съзнания.

Ако искаме да надскочим това ирационално мислене и да се насочим към политическа дискусия, трябва да гледаме с достойноство и кураж хипотезата, че не всички молдовци са завладени от екстаза, когато става дума за Румъния и обединине. Да, скъпи читатели: има молдовци, които не ни гледат с добри очи! Едно упражнение по политическа зрялост би било да приемем това и да изследваме с аргументи и гледните точки, които не отговарят на нашите очаквания.

Какво твърди Църдя? Най-напред той се страхува и развива идеята, че ако Румъния реши да се обедини с Молдова – нещо, виждано от него като анексация, европейските държави няма да се противопоставят, а САЩ ще поздрави решението. Мотивът, заради който тези страхове са неоснователни, се крие във факта, че проблемът не е бил поставян сериозно. Обединението е по-скоро едно добро пожелание, изваждано от нафталина в моменти на празненства, а не конкретна цел, възприета ясно.

След това идва проблемът за двойното гражданство. Църдя подчертава, че Молдова е водена от гражданите на една чужда държава? Тоест фактът, че румънските граждани и молдовците имат двойно гражданство, е виждан като предателство. Като опасност е интерпретирано и че молдовските парламентаристи са в голяма степен с румънско гражданство, че тайните служби са водени от човек с двойно гражданство. Смайващото решение, предложено от Църдя, е, ако Социалистическата партия спечели изборите, да се насочи срещу личностите с двойно гражданство: „на второ място, дори и ако не можем да забраним двойното гражданство, ще забраним хора с двойно гражданство да заемат важни постове в държавните институции. Подобен закон ще бъде въведен от Социалистическата партия на Република Молдова.”

Такива мерки ще бъдат по-скоро достойни за Националистическата шовинистична партия от Република Молдова. От страна на социалистите по принцип се очакват мерки, които да осигурят по-добро разпределение на ресурсите, гаранция за достъпа до образование, защитата на правата на малцинствата, разглеждането на историята като социална (а не етническа – бел.прев.). Но не, Социалистическата партия от Република Молдова иска на първо време да се бори сериозно с румънците и Румъния. Звучи весело, но веднъж изхвърлени от важните си постове, хората с двойно гражданство ще имат гарантиран път към светлото бъдеще! Това прочистване по абсурдни критерии наподобява политическа инквизиция от нов вид. Ала наистина, някои политици не научават нищо от историята.

Идеята за меритокрация рядко достига до господин Църдя и до неговите съпартийци. Но не защото той има предвид изтънчени теории от рода на структурното насилие, дефиниращо меритокрацията като резултат на привилегиите. Не. Църдя има максимално опростена концепция, водеща до ситуация, в която личност със слаба подготовка, но не двоен гражданин, ще бъде предпочетена пред човек с много по-добра подготовка, имала нещастието да е с двойно гражданство!

Освен това по отношение на историята (на Бесарабия – бел.прев.) не се иска въвеждането на алтернативни интерпретации. Борбата е да се променят учебниците по история и децата да учат друга версия, превърнала се междувременно в официална! Заменяме един интерпретативен монопол на историческите факти с друг! С нашия! Защото нашият е по-добър, просто така ще кажем и всичко ще е наред!

При един внимателен анализ виждаме, че антиюнионизмът на социалистите не предвижда лява критика на проекта за обединение, облагодетелстващ елитите и реализиращ единството чрез „кръвна” връзка, а не чрез граждански ценности. По-скоро става въпрос за варварска война на ресурси и политически монопол, отколкото за аргументирана критика на юнионисткия проект от социлистически позиции. Считам, че това трябва да е по-рационалното заключение от анализа на гледните точки, изразени от онези, които се наричат „молдовски социалисти”.

Прочети и на румънски език!