Огнян Стамболиев в разговор с големия румънски композитор, който почина през март 2019 г.
Огнян Стамболиев
Личност богата, ренесансова, Дору Попович (1932 – 2019 г.), който почина наскоро, бе сред водещите композитори и музиковеди в северната ни съседка. Години съм слушал неговите прекрасни музикални предавания по Радио Букурещ и съм се възхищавал не само от огромната му ерудиция и култура, но и от щедростта и благородството, с които представя личности и явления от румънската и световната музика. Дору Попович е верен приятел на нашата култура – в своите радиопредавания той неведнъж е представял българската музика и музиканти.
Интервюто бе предоставено на блога „Мостът на приятелството“ от Огнян Стамболиев, в опит да се припомни за личността на Дору Попович. Разговорът с румънския композитор е излизал и в други български медии – например в сп. „Български писател“ през 2013 г.
Уважаеми маестро, Дору Попович, ще Ви помоля да говорим първо за Вашия дебют!
Той се състоя през далечната 1950 в Букурещ с цикъла „Три песни” по текст на Шандор Петьофи и Октавиан Гога. Трябва да Ви кажа, че тези солови песни станаха популярни веднага след първото им изпълнение в Букурещ и ми донесоха някакво признание сред музикантските среди – нещо, което по принцип рядко се случва с един начинаещ автор. Междувременно станах ученик на едни от големите композитори и педагози Михаил Жора и Михаил Андрику.
Какъв е Вашият духовен произход? Кои са предшествениците Ви в музиката?
Интересен въпрос. Първо ще споделя с Вас, че съм един непоправим лирик. Досега съм минал през няколко периода: импресионистичен, през който използвах изразни средства от импресионизма и постимпресионизма върху фолклорна румънска основа, после – неовизантийски – това бе синтез между старата византийска музика и най-стария румънски фолклор… По този повод италианската и френската критика ме определиха като латински или средиземноморски тип композитор…Лично аз предпочитам простотата на изказа и в музиката, и в литературата. Също и в музикознанието, на което отделям много от времето и силите си. Чувствам се кръвно свързан с музиката на романските страни: Франция, Италия, Испания.
А какво мислите за свободата в творчеството?
Не приемам онази свобода, която води до хаоса, до отрицанието на големите етични проблеми на епохата. Държа на „дисциплинираната” свобода. Разделих се с авангарда след 1968, след като завърших специализацията си в Дармщадт. Считам се за привърженик на Освалд Шпенглер и поради това не вярвам в единството на световната култура и в превъзходството на западната пред източната. Вярвам в бъдещето на източноевропейските култури, а също и в бъдещето на Азия, Африка и Америка. В този смисъл, предвиждам след време един голям ренесанс на културата в България и Румъния, въпреки сегашните трудности и проблеми.
А съществува ли, според Вас, връзка между музиката и науката?
Досега съм се интересувал предимно от връзката между музиката и математиката. Тази наука може да направи музиката по-логична, по-подредена. Разбира се, тя не може да даде талант и вдъхновение на композитора… Изкуството, както е известно, е свързано преди всичко с недоизказаното, а науката – с конкретното. Да, мисля, че съществува връзка между музиката и различните клонове на науката. Това е било известно още в древна Елада, в Средновековието, а по- късно и в Ренесанса. Още тогава са съществували типовете uomo unico, uomo singulare, uomo universale. Днес те се срещат твърде рядко, поне сред композиторите. Може би най-интересен за мен в това отношение е Янис Ксенакис, макар, искрено казано, музиката му да не ме вълнува особено… В наше време доста хора се опитват да приближат музиката до науката, но повечето от тях го правят неумело!
Пишете много за операта. Голям успех имаха Вашите опери: „Мариана Пинеда” (по драмата на Лорка), „Прометей”, „Най-дългата нощ”. Някои твърдят, че музикалният театър има по-големи възможности за изразяване, отколкото останалите жанрове, а други вярват, че краят на операта е близък…
Мисля, че съм автор преди всичко на вокална музика. За мен човешкият глас е най-вълнуващият от всички инструменти. Затова аз постоянно пиша песни, мадригали, кантати, а също и опери. Убеден съм, че връзката между театъра и музиката е нещо изключително вълнуващо. Не вярвам, че операта ще загине. Залите у нас са пълни. Интересът към Моцарт, Верди, Пучини никога няма да секне. Докато между авангарда и публиката съществува цяла пропаст. Наистина, през периода 1950-1968 г. в Европа особено популярни бяха Щокхаузен, Луиджи Ноно, Пиер Булез. Но сега тази музика съвсем не е в разцвет. Същото се случи и с „новия роман” на Натали Сарот и Ален Роб- Грийе. Днешната ситуация може да се сравни до известнa степен с края на античната епоха. Мисля, че Освалд Шпенглер беше много прав, като писа, че първата фаза на всяка култура е преди всичко „витална”, после идва „разцвет”, а накрая – съвсем логично – „декаданс”! Да, упадъкът на Рим може да се сравни с днешната европейска култура. Затова на Изток се очаква ново развитие. На Запад се получи този декаданс, защото естетиката е в разрив с етиката. Формата взе превес над съдържанието, езикът вече превъзхожда идеите…
Следите развитието на музиката в много страни по света. Познавате ли българската?
Не бих могъл да кажа, че я познавам много добре. Но мога да кажа, че вашият фолклор е толкова стар, изразителен, богат. Един от най-интересните в света. За щастие, сега светът го открива. Винаги го слушам с огромно удоволствие. Според мен, той дава солидна база за вашата художествена музика. Докато много композитори от авангарда се обновяват предимно лабораторно, българските автори, както и румънските, задълбочават своите търсения в областта на народното звукотворчество. Има една теория, според която българската и румънската музика са преминали през „класицизма” на хилядолетния им фолклор. Интересно, нали?!… Сред българските автори ценя изключително както класиците: Владигеров, Пипков, Стайнов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, така и по- младите от тях: Васил Казанджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Лазар Николов, Константин Илиев, Георги Минчев, Георги Арнаудов, Божидар Спасов и още някои други имена, които вече съм представил в моите радиопредавания. Знаете добре, че освен с композиция, се занимавам много активно и с музикознание, а работя и от години за Радио Букурещ, което ежедневно излъчва много часове художествена музика по петте си програми…
Имате и специална програма за класическа музика – Радио Румъния Музикал, носеща името на Джордже Енеску, докато нашето БНР, за съжаление, предава повече „ниските“ жанрове и на моменти се превръща в „говорящ вестник”…
Мисля, че в наше време радиото е призвано да възпитава в истинските ценности, в т. ч. и да предава много класическа музика, защото само тази музика, освен фолклорната, облагородява. У нас, в Румъния, радиото е нещо много важно за музиката и за националната ни култура. Без него те не биха могли да съществуват пълноценно. Затова по Радио Букурещ тя звучи постоянно, всеки Божи ден! . Но това е голяма тема, изискваща отделен разговор.
Сега искам да подчертая, че освен големи композитори, вие, българите, имате и големи музиканти – певци, инструменталисти. Вашата изпълнителска школа е великолепна! Сред най- добрите в света! Същото мога да кажа и за нашата. Имаме толкова много и добри музиканти и у нас, и по света… Да не забравяме, че съдбата на нашите два народа е толкова близка. Имали сме винаги общи проблеми, общи врагове, общи идеали. Румънската и българската култура са толкова близки. Убеден съм, че въпреки кризата сега, имаме бъдеще.
Нашата музика, нашата духовност, които са с дълбоки корени, имат и голямо бъдеще. Ние, българи и румънци, заслужаваме голямо внимание и уважение. Трябва само да живеем с ясното съзнание, че сме талантливи, достойни за уважение, че създаваме богата култура…
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
