Интервю с японския филолог и изследовател на българския език в Румъния и в Бесарабия
Олег Косых
Говорът на бесарабските българи е предмет на изследване от страна на японския лингвист Кента Сугаи, който през август посети Молдова, изучавайки диалекта ни. Преди да замине за Тараклия, където предстояха теренни проучвания, директорът на фондация «Български дух» Олег Косых се срещна с учения, за да научи повече за неговите изводи.
Тази статия бе публикувана на 1 септември 2019 г. на сайта за българите от Бесарабия „Светлина“.
Господин Сугай, не мога да не ви питам: как така стана, че японски учен се занимава с говора на хора, които двеста години живеят извън България?
Аз работя в университета «Хоккайдо», където съм доцент и преподавам основно руски език. Навремето се заинтересувах от български език и се насочих към диалектологията. Първо започнах с говорите на българите, живеещи около Букурещ. Много пъти ходих там — основно в едно село, което се казва Брънещ. Запознавах се с хората, местните жители, говорихме си на български с баби, дядовци. По този начин събрах материал. Моята тема са езикови контакти, тоест изследвам какви промени, явления стават под влияние на други езици.
Как стигнахте до изследване диалекта на бесарабските българи?
Когато учих в Москва, се запознах с един приятел, който е от Тираспол. Той защити докторската си дисертация за балканските езици. След това той се заинтересува от японски език. Сега е в Япония. След като той разбра, че се занимавам с български диалекти извън границите на България, ми каза, че има едно село Паркани — между Бендер и Тираспол. И предложи ми да отидем там заедно, когато има ваканция. Така започна моят интерес към бесарабските българи. Вече за четвърти път съм в Паркани.
Знаете литературния български, запознат сте и с диалекта ни. От научна гледна точка какво можете да кажете за състоянието на говора ни? Има ли някаква особеност, която никъде другаде не съществува?
Има такива моменти. И точно с тях се занимавам сега. Например, в езика на бесарабските българи се наблюдават много русизми на нивото на фонетика, морфология.
Според мен, давам ви я като пример, се наблюдава една специфична конструкция — у меня има еди какво си. Тя не съществува в книжовния език, обаче тук под влияние на руски език се появяват такива неща, не само на ниво фонетика и лексика, но и на ниво морфология, синтаксис, тоест на по-дълбоко ниво.
Има много какво да се изучава. Аз съм в началото на изследването. Но мога да кажа, че аналогични процеси можем да видим в Румъния, където забелязваме явления, възникнали под влияние на румънския език
Според Вас къде българският език е по-запазен? Питам, защото сте били сред нашите общности и в Румъния, и в Молдова, и в Украина.
Според мен българският език е по-запазен в Бесарабия, защото, например, в тези селища около Букурещ само баби и дядовци говорят български. Средното, да не говорим за младото поколение, не знаят български език. Още повече, те не смятат, че са българи. Те се смятат за румънци. Изгубили са идентичността си на българи. Така че не изключвам, че след 20 години българските говори около Букурещ ще изчезнат.
Обаче има и друг пример: банатските българи запазват си езика много добре, защото имат свой литературен език. По този начин в западната част на Румъния говора е съхранен. Същото може да се каже и за българите в Бесарабия.
Може ли да се направи извод от тези ваши наблюдения: ако езикът се използва само на битово ниво и не се създава литература, рано или или късно той ще изчезне?
Това е възможно. Банатските българи създадоха свой литературен, книжовен език и активно го използват — създават проза, поезия. С други думи той е нещо като фундамент за съхраняване на идентичността им, един от важните фактори за това.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
