За румънското кино и любовта във филмите

Интервю с Иляна Даналаке 

Елена Владова

Филмов критик с 40-годишен опит, Иляна Даналаке има поглед върху развитието на румънското кино и в качеството си на организатор на фестивал. Иляна Даналаке е гостувала вече 2 пъти в България като член на жури на филмови фестивали – през април 2019 г. във Велико Търново и през август във Варна.

Иляна Даналаке бе член журито на 27-ия Международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна. Издала е една книга със свои интервюта. В момента пише за 2 информационни издания в Румъния.

Тази статия бе публикувана на 1 септември 2019 г. на сайта на Градското списание.

Имате опит и като организатор на фестивал. Той провежда ли се още?

Бях вице президент на Международния фестивал на документалния филм „Document.Art“ с филми в 3 секции: екологични, арт филми и туристически филми. Това беше първият подобен фестивал в Румъния, за първи път се проведе през 1994 г. и беше член на CIFFT – Международния комитет на туристическите филмови фестивали със седалище във Виена, който има за цел да рекламира туристически дестинации чрез документални филми и рекламни клипове. Преди 3 години нашият фестивал бе прекъснат поради липса на финансиране. Всяка година през септември правим ретроспективни прожекции в рамките на литературния фестивал, организиран от Националната библиотека в Букурещ. Член на CIFFT е и Международният фестивал на туристическия филм „На Източния бряг на Европа” (International Tour Film Fest) във Велико Търново, където бях член на журито тази година.

Имате дългогодишен опит като филмов критик. Какво се промени за изминалите години в областта на киното в Румъния?

Вече 40 години се занимавам с филмова критика. От 5 години съм зам.-главен редактор на издание, което има и хартиен вариант и е посветено на пазара на изкуство. Пиша статии за филми и общувам с други критици в областта на театъра, визуалните изкуства, които пишат материали. Освен това съм и зам.- главен редактор на новинарска агенция, където публикувам интервюта и рецензии на филми. През годините са ме канили като лектор на студентите в Националния университет за театрално и филмово изкуство „Йон Лука Караджале“. Една година бях експерт в аудио-визуалната сфера в Брюксел, след това в продължение на 10 години бях координатор за Румъния на междуправителствената програма EUREKA Audiovisual. През 90-те години за страните от Централна и Източна Европа това беше добър начин за подкрепа, за да имаме достъп по-късно до европейските програми за финансиране в кино. Създадохме Националния съвет по аудио-визуални изкуства в Румъния според модела на европейските, създадохме програми за подкрепа на независими филми, това беше началото на много филмови фестивали. Преди 1989 г. имаше само един фестивал в Костинещи, на брега на Черно море. Сега в Румъния има стотина фестивала в различни региони, най-разнообразни. Това е резултат от ползотворното сътрудничество с Европейския съюз.

Как, според Вас, сe развива филмопроизводството в Румъния? С какви пречки се сблъскват професионалистите в тази област?

Проблемът винаги е свързан с финансиране. В Националния филмов център се кандидатства със сценарий. Създадохме програма за финансиране на проекти на млади режисьори, но има едно условие – ако са трима копродуценти или ако режисьорът си осигури половината от сумата, останалата идва от Европейския съюз. Мисля, че младите режисьори са противопоставени на по-старото поколение, което не отстъпва лесно мястото си. Поради това повечето от продуцентите и младите режисьори са принудени да правят независими продукции, защото борбата за получаване на финансиране от Националния филмов център е трудна. Същевременно изминалите години след демократичните промени в Румъния позволиха да се създаде немногобройна средна класа – тоест, относително заможни хора, които могат да си позволят да подкрепят като меценати проекти в различни области на културата. Бих дала пример с един треньор по футбол, който успя да се замогне. Синът му е талантлив режисьор, но никой не го подкрепяше. Тогава баща му реши да му подаде ръка. Говоря за Корнелиу Порумбою. Към средната класа могат да се причислят собственици на аптеки, търговци и производители на лекарства, прокурори и съдии, бизнесмени които приватизираха фирми и компании. Проблемът е да се мотивират тези хора да се заинтересуват от изкуства. Те се интересуват най-вече от визуални изкуства – купуват живописни творби и скулптура, за което таксите не са големи.

Имате ли предпочитани румънски режисьори?

За мен интересен режисьор, като оставим настрана наградите, които е получил, а и който добре познава законите на професията, е Кристиан Мунджиу. Мога да споря за сюжетите на филмите, с които е участвал на фестивала в Кан и други и е получил големи награди. Например „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“ засяга темата за абортите, забранени през комунизма. Тогава бях млада и много добре си спомням как беше. Имам дори колежка, която почина на 16 години, защото направи нелегален аборт, никога няма да го забравя. Той има правдива, макар и сурова гледна точка по темата, но въпреки това вече минаха 40 години откакто тази забрана не съществува. Кристиан Мунджиу представя само миналото и само негативно, това е моята забележка. Ще спомена и Адина Пинтилие, която получи „Златна мечка“ на Берлинале. Тя е млада и е намерила сили да посвети таланта си на тема за правата на жените. Много добре знаете какви ограничения е имало за жените в балканските страни, например принудителните бракове.

Какви са Ви впечатленията от филмите, които гледахте в конкурсната програма във Варна?

Намирам идеята за създаването на фестивал като „Любовта е лудост“ за много хубава, защото любовта винаги присъства в живота ни и е най-важната част от него, още от детска  до преклонна възраст. Въз основа на филмите в конкурсната програма мога да кажа, че режисьорите на средна възраст 40 години имат смелостта да заявят, че винаги трябва да продължаваме напред. Това е много позитивно послание, което един фестивал може да отправи.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author