Избирайки Йоханис, румънската средна класа гласува за стабилност

Париите загубиха отново

Интервю на Малгожата Кулбачевска-Фигат

Полската медия Strajk.eu интервюира основателя на блога “Мостът на приятелството” Владимир Митев относно румънските президентски избори. Българският журналист коментира какво обяснява подкрепата за Клаус Йоханис, как тя трябва да се тълкува в международен и вътрешен план, ролята на Франция в Румъния и региона, както и очакванията за румънско-полските отношения след преизбирането на Йоханис за държавен глава. 

Следва текстът на интервюто:

Господин Митев, както много коментатори предвиждаха, Клаус Йоханис спечели втори президентски мандат в Румъния. Вие коментирате за телевизия „Блумбърг България”, че румънците са избрали да излъчат „послание на евроатлантическа лоялност”, като гласуват по този начин. Геополитиката и международната политика наистина ли са толкова важни за мнозинството граждани на Румъния?

Има много причини за румънския евроатлантизъм. Една от тях със сигурност е свързана със сигурността, тъй като румънците и особено румънските елити се чувстват застрашени и предизвикани от Русия. Има и културно обяснение – свързано с някои национални комплекси вътре в румънския елит, който дефинира нацията като „латинска“, „западна“, която обаче е била силно повлияна от ориенталски и евразийски културни влияния. Румънците изглежда още споделят концепцията, че са „остров в море от славяни“, която ги кара да искат да избягат от бедния и корумпиран регион наоколо, като изградят директна връзка и се подчинят пряко на западните интереси.

Само че през последните години в Румъния има и течение, че страната е икономическа колония на Запада. Румънците осъзнават, че техните национални ресурси, банки и енергийни компании са притежавани от чуждестранния капитал.

Защо тогава няма сериозно протестно движение? Защо никой не се опита да организира гнева на хората по тези теми, искайки истинска икономическа либерализация и търсене на партньори, а не на колонизатори?

Има нарастващи критики, че заради силните чуждестранни бизнес интереси Румъния не може да се откъсне от своята позиция на страна на евтиния труд, което създава редица социални проблеми – като бедност и емиграция. Но независимо от това редовият румънец може да бъде едновременно прозападен – по културни причини, и да чувства, че отношенията на Румъния със Запада са неравнопоставени и несправедливи за неговия народ.

Също така обикновените румънци – като обикновените българи – търсят достъпни и възможни решения на проблемите си и нуждите си в системата, в която живеят. В този смисъл не мисля, че геополитическите причини са единственото обяснение за победата на Йоханис, въпреки че тя ще бъде интерпретирана геополитически в международен контекст.

Все пак трябва да има хора, които стоят зад успеха на Йоханис. Хора, които са спечелили от неговото управление през последните години.

Румънската средна класа, румънските елити, включително елитите, свързани със сигурността, намират смисъл в подкрепата за кандидатурата на Йоханис. Това са спечелилите от прехода, който се проведе през последните 30 години. Те се интересуват повече от бизнес средата, от борбата с корупцитяа, която заменя старите елити на прехода с нови, и не искат големи промени и нови болезнени преструктурирания на румънския политически и икономически модел. Те гласуват за стабилност. Йоханис олицетворява тази стабилност. Става въпрос за румънска стабилност, която е прозападна без нюанси и без местен колорит. Чрез неговото преизбиране градската средна класа, която протестира срещу предефинирането на антикорупцията на социалдемократите, ще се чувства овластена.

Имаше ли някакви особени постижения по време на първия петгодишен мандат на Йоханис?

Всъщност, той не направи много. Беше считан за оттеглен, неемоционален, лишен от страст и бавен в политическите си реакции. Но той също така не се и опита да направи много, така че може би и не се е провалял прекалено.

Първото значимо нещо, което направи, беше да събере политическите лидери зад „пакта за отбраната“, което означава че политическите партии приеха и приложиха 2% от БВП да бъдат дадени за армията. Сега Румъния се въоръжава. Реализират се договори за милиарди долари в партньорство със съюзниците от НАТО. Йоханис се опита да стартира визионерска инициатива с ранг на национален проект, наречена „Образована Румъния“. Инициативата бе критикувана за това, че представлява главно приятни приказки от експерти и публични фигури, които са по-скоро политици, отколкото хора от образователната сфера.

След парламентарните избори от декември 2016 г., спечелени от Социалдемократическата партия, Йоханис беше в отбрана. Той не можеше да избегне и да спре подписването от своя страна на заповед за уволнението на Лаура Кьовеши като ръководител на антикорупционната прокуратура. Едва след европейските избори от май 2019 г., когато социалдемократите се представиха зле, Йоханис се почувства овластен и започна по-активно да блокира действията на социалдемократите. Повечето време от първия си мандат той игра ролята на „европееца“, на силата, която се противопоставя на социалдемократите, в румънската политика и гарантира, че страната остава лоялна на „европейските ценности“ в правосъдието и изобщо. Всъщност неговата основна задача бе да изрази позицията на градската средна класа срещу Социалдемократическата партия. И той се справи добре с нея.

Вие казахте, че президентът „олицетворява стабилност“. Какво означава това? Президентът влиятелна фигура ли е в румънската политическа система?

Румънският президент има властта да даде мандат за съставяне на правителството на лидер, който той избере на базата на консултации с парламентарните партии и лидери. В този смисъл той може да бъде силна фигура, особено, ако има парламентарна подкрепа за своя лоялно правителство – и това се случи в Румъния малко преди президентските избори, когато Лудовик Обран от Националнолибералната партия, партията на Йоханис, стана премиер. Също така като президент Йоханис номинира ръководителя на разузнаването SRI, което е силна технократска институция в Румъния.

Премиерът, правителството и президентът идват от една политическа партия, което означава, че могат да влияят на румънския политически живот, както те желаят. Като се имат предвид техните политически позиции, това означава ли, че отсега нататък нуждите на бедните граждани ще бъдат игнорирани?

Както казах преизбирането на Йоханис означава стабилност в смисъла, че тези, които спечелиха от прехода, ще продължат да имат доминираща социална позиция без оспорване от някого. Също така това преизбиране гарантира на градската средна класа и на евроатлантическите партньори, че правосъдието ще бъде възстановено от предефинирането, извършено от социалдемократите. Йоханис гарантира, че Румъния няма да се отдалечи от „правилния път“, предписан от нейните евроатлантически партньори.

Публичния дискурс ще бъде все повече за балансиран бюджет, за добри макроикономически данни, за чуждестранни инвестиции и т.н. и по-малко за даване на пари за пенсионери и служители в бюджетния сектор. Няма нужда да казвам, че последните две групи граждани се чувстват заплашени от възхода на Националнолибералната партия и падането на Социалдемократическата партия, която успя да увеличи значително доходите на хората от малките градове, на старите хора и на държавните служители. Преизбирането на Йоханис означава, че социалните политики няма да бъдат подкрепяни от президента. Малко преди сформирането на правителството на Орбан парламентът одобри закон, според който минималната заплата ще бъде увеличена според нарастването на стойността на минималната потребителска кошница за достоен живот. Йоханис наложи вето на този закон. Той също върна в парламента за преразглеждане законодателните промени, които задължиха работодателите да плащат всички наднормени работни часове на своите служители.

Виорика Дънчила от Социалдемократическата партия стигна до втория тур независимо, че много коментатори, включително Вие, не бяхте сигурни в нейните качества. Имаше ли шанс тя да спечели вота? Може би ако нейната програма беше написана по друг начин или ако тя се беше справила по-добре по време на кампанията…

Не мисля, че тя е имала когато и да е шанса да спечели. Има силна стигма върху Социалдемократическата партия, върху „комунистите“ (независимо, че те нямат нищо общо с комунистическата идея), върху това, което румънците наричат „червена чума“. Градската средна класа презира тази партия, защото тя представлява хората то по-малките градове и села, по-бедните и по-слабо образованите. За средната класа Виорика Дънчила олицетворява класическия образ на политика от Социалдемократическата партия. Върху нея се изливаха големи вълни от омраза от момента, в който стана премиер. Тя направи много гафове и румънците постоянно й се подиграваха. Трябва да се отбележи, че Йоханис също привлече презрение. Той избегна дебата с Дънчила. Вместо това даде пресконференция в контролирана обстановка с удобни, общи въпроси.

Тайната на успеха на Дънчила на първия тур беше, че правителствата на социалдемократите повишиха заплатите в публичния сектор и пенсиите. Много непривилегировани хора си дадоха сметка, че въпреки несъвършенствата на партията тя е направила нещо за тях и гласуваха по съответния начин. Любопитно е, че и Националнолибералната партия и Социалдемократическата партия, и Йоханис, и Дънчила, са консервативни и изглеждат румънски партии и лидери, подходящи за епохата на Тръмп. Но Йоханис има доверието на западните партньори, говори чужди езици. В този смисъл Дънчила бе неизбираема. Държавата няма нужда от нея на върха. Йоханис е изборът на елитите.

Друг важен кандидат беше Дан Барна. Вие го нарекохте „човекът на Макрон в Румъния“. Това значи ли, че Франция се стреми да увеличи своите връзки в Румъния и да спечели повече влияние в региона?

Направих това изказване, защото забелязах, че Съюзът „Спасете Румъния“ и „Плюс“ – партиите, които поддържат Барна, са част от групата на макронистите (Обнови Европа) в Европейския парламент. Също така в техните редици е румънският евродепутат от френски произход Клотилд Арманд. Забелязвам, че френското влияние нараства не само в Румъния, но и в Сърбия, където Макрон направи държавно посещение през лятото на 2019 г. и в Гърция, където премиерът Мицотакис е френскоговорящ. Може би България се позиционира по друг начин, доколкото може да се усети ревност в българските външнополитически кръгове заради предполагаемата подкрепа на Макрон за Сърбия в региона.

Не мога да кажа много за френското влияние в Румъния, но със сигурност някои големи френски корпорации действат в Румъния и се справят добре. „Рено Нисан“ притежава автомобилния бранд „Дачия“, който е много успешен в Румъния и в региона. Любопитно е, че Барна се представя за предприемач, за политик, който подкрепя бизнеса, борещ се за замяната на елитите на прехода с нови, по-млади. Неговата партия Съюзът „Спасете Румъния“ наистина овластява младите румънци. Така че човек може да предположи, че времето работи в полза на поддръжниците на Барна – ако те не разрушат политическия проект с вътрешни сблъсъци и външни скандали.

Споменахте някои социални мерки, въведени от Виорика Дънчила и правителството на Социалдемократическата партия. Мислите ли, че правителството ще премахне тези промени, връщайки политиката към класическите икономии? Не го ли е страх от гнева на хората?

Новото правителство обяви, че бюджетните числа са по-лоши, отколкото бе очаквано, и че бюджетът трябва да бъде ребалансиран. Мисля, че те наистина се страхуват от публичния гняв в случай, че пенсиите и заплатите са орязани. Така че на 20 ноември вицепремиерът Ралука Туркан каза, че няма да им орязвания на заплати и пенсии, както говорят слуховете. По-рано премиерът Орбан обяви, че увеличението на пенсиите с 40% догодина ще остане в сила. Въпреки това финансовият министър Флорин Къцу, който идва от финансовия сектор, твърди, че растежът може и трябва да става чрез икономии. Така че в крайна сметка съм песимист – мисля, че ако финансовите данни се влошат и чувствителността на хората към техните социални права спадне, правителството може наистина да ореже заплатите и пенсиите.

Има масови протести в Румъния през последните години. Мислите ли, че румънското общество ще се умори от антисоциални политики? Хората търсят ли алтернативи?

За съжаление алтернативите на антисоциалните политика са твърде слаби. Липсва им медийна подкрепа, лидери и обществена подкрепа. Хората са манипулирани да мислят, че Социалдемократическата партия е най-големият проблем, така че Йоханис и Съюзът „Спасете Румъния“ трябва да получат подкрепа. Има политически възможности като малката партия „Демос“, която се позиционира като модерна, млада, европейска социалдемократическа партия. Но тя дори не може да събере достатъчно подписи, за да участва в последните европейски и президентски избори.

Има силна стигма в румънското общество над социализма, над лявото. Мисля, че алтернативите, които съществуват, не са сред политическите партии, а по-скоро сред НПО-тата, в издателствата, в социалните центрове, в инициативи, като „Лятното училище в Телчу“, в културни жанрове като политически театър и т.н. Работил съм за лява медия, която публикува на румънски език и се радвам, че съм имал възможност за общуване с тези ъндъргроунд инициативи, които позволяват формирането на алтернативно мислене и действие в Румъния. Предполагам, че интелектуалната, културната и университетската сфери са места, където се търсят алтернативи. Може би тези алтернативи трябва да бъдат популяризирани не само в Румъния, но и в региона, така че търсещите алтернативи в Полша, България или другаде да разберат, че не сме сами и да станат част от по-голяма общност.

Говорейки за Полша… за полския политически елит са характерни силни евроатлантически убеждения. Мислите ли, че избирането на Йоханис ще има въздействие върху полско-румънските отношения?

Подобно на Полша Румъния настоява да има специална връзка със САЩ. Румънците чувстват, че Полша може да е страна модел за тях. Много румънци мислят, че поляците са честни, етични, религиозни, борят се за своите права и традиции. Полша също отбеляза няколко успеха неотдавна, които бяха отразени обширно медийно и дискутирани в Румъния: американските визи за поляците ще бъдат елиминирани, страната влезе в групата на развитите страни, беше обявено, че Полша няма да бъде повече страна на евтиния труд, като следствие на планове за покачване на заплатите. Румънците чувстват, че Полша е страна от техния мащаб и значение в региона. Така че това, което Полша прави добре служи като основа за самокритика, но може и да мобилизира румънците в исканията им за развитие.

В този контекст мисля, че преизбирането на Йоханис поддържа позитивната енергия в румъно-полските двустранни отношения. Нека припомня, че през септември 2019 г. полският премиер Матеуш Моравиецки се срещна с Йоханис в Букурещ. Съобщението за срещата на сайта на румънското президентство говори за стратегическото сътрудничество между двете страни, за общите им външнополитически приоритети по отношение на Източното партньорство и в рамките на групата B9, която е фокусирана върху отбраната и сигурността в Централна и Югоизточна Европа. Важно е и че на 1 октомври 2019 г. в румънското посолство във Варшава се проведе събитие, което отбеляза 100 години от началото на дипломатическите отношения между двете страни и 10 години от началото на стратегическото партньорство между тях. Събитието премина под мотото „Две страни, една съдба“ и на него водещият румънски дипломат Богдан Ауреску прочете послание от Йоханис. Ауреску стана външен министър в правителството на Орбан. Мисля, че тези две събития говорят достатъчно за важността, която Полша има за бъдещия румънски президент и за настоящия външен министър.

Прочети на английски език!

Прочети на полски език!

Прочети на румънски език!

About Author