Владимир Митев: Данъчната реформа ще е една от темите в Румъния през 2020 г.

Основателят на блога „Мостът на приятелството“ даде интервю на телевизия Bloomberg Bulgaria за данъчните иновации в Румъния през последните години и за нуждата от по-висока събираемост на фискалните приходи

Владимир Митев

На 6 януари 2020 г. основателят на блога „Мостът на приятелството“ Владимир Митев бе интервюиран от телевизия ‌Bloomberg Bulgaria по повод статията му за данъчните иновации в Румъния в периода 2015-2019 г. Журналистът анализира мерки като специалната ставка на ДДС за храна, „данъчната революция“, прехвърлила тежестта за плащане на социалните осигуровки върху служителите, ефектите на мерки като данък „алчност“ над оборота на финансовите институции или отмяната на данък общ доход за голяма част от програмистите. Посочени бяха както позитиви от въведените мерки – като нараснало потребление, икономически растеж, по-високи доходи, така и негативи от тях – например липса на предвидимост на бизнессредата, нарастване на бюджетния дефицит и на дефицита по текущата сметка, недостатъчната финансираност на публичните услуги.

Владимир Митев прогнозира, че данъчната политика ще бъде тема и на 2020 г., доколкото правителството на Националнолибералната партия планира да извърши данъчна реформа, която да повиши събираемостта на данъчните приходи. На 16 януари 2020 г. известният румънски политикономист Корнел Бан ще представи свой доклад, написан в партньорство с Александра Русу за проблемите пред румънската данъчна система на събитие, организирано от фондация „Фридрих Еберт“ Румъния в хотел „Интерконтинентал“ в Букурещ. Подони събития показват, че вероятно предстоят още дискусии и спорове относно посоката на данъчната политика в Румъния.

Следва транскрипцията на интервюто, направено от Делян Петришки:

Преминаваме към анализа на Владимир Митев – журналист, който следи отблизо процесите в Румъния. Господин Митев, добър ден! Честита нова година! И благодаря за приетата покана! Удоволствие е за мене!

Добър ден! За мене също.

Господин Митев, нека започнем с политическия контекст и политическите сътресения в Румъния през последните години. Но няма да акцентираме на борбата за власт, а на мястото на данъчните реформи за привличане на електорална подкрепа. Има ли запазено място данъчната система в Румъния в тази битка за власт?

Според мене определено има. В Румъния има своеобразна двуполюсна система. От едната страна са технократските структури, корпорациите, тайните служби, а от другата страна са партиите и олигархията, чиито най-ярък израз е Социалдемократическата партия. Тя управляваше до октомври 2019 г. Видяхме добре техния сблъсък в правосъдието – имаше протести, а те бяха широко отразени в международен план. По-малко внимание предизвика битката между тези сили по отношение на данъчната политика.

В общества, където държавите са се оттеглили от икономиката и бизнесът е силен, данъчната политика е от малкото територии, чрез които държавата може да влияе на обществените процеси. Така че социалдемократите използваха данъчната система, за да упражнят влияние върху части от средната класа и бизнеса, които виждат своите интереси в ущърб на корпорациите. Освен това те използваха данъчната система, за да дадат преференции в полза на по-бедните слоеве. Например, това бе направено чрез специалната ставка на ДДС за храните, за медикаментите и други стоки.

Социалдемократическата партия беше постоянно обвинявана от бизнеса, че мени правилата, че не създава добра бизнессреда. Но тя видя в данъчната политика възможност да привлече на своя страна бизнесът, който определя като „добър“. Може би може да се твърди, че за социалдемократите имаше „лош“ бизнес – банките, електроразпределителните дружества, и „добър“ бизнес, който е производителен. Социалдемократическата партия в никой момент не съм видял да въвежда мерки против производителния бизнес. Знаем, че автомобилната индустрия в Румъния е много развита. Тя дава 14% от БВП. Осигурява 26% от румънския износ. Социалдемократите действаха по начин, който удари финансовия сектор чрез мярка, наречена „данък алчност“, но тя не засегна автомобилния сектор. И в този смисъл наблюдавахме битка между двата полюса на полето на данъчната политика.

Данък „Алчност“. Страхът от неговото въвеждане се отрази пряко на потока на чуждестранните инвестиции към Румъния и на икономическата активност.

Аз не видях точно това в данните за чуждестранните инвестиции в Румъния. Към юни 2019 г. общо чуждестранните инвестиции там са 83,8 млрд. евро.

Така е. При тях има възстановяване миналата година, но задържане през 2018 г.

През 2018 г. те бяха на ниво от 5,8 млрд. евро. Това мисля, че не е толкова лошо. Според мене съществено за привличане на инвестициите не е данъчната политика. Тя действително има негативен ефект, доколкото честите промени в нея създават лоша за прогнозиране бизнес среда. Но същественото е, че държавата дава помощи особено за производителната част от чуждестранните инвестиции. По този начин се създава един модел, който доведе до големия бум на автомобилната индустрия в Румъния. Може би има различни анализатори с различни мнения. Аз поне виждам ефекта от въведените данъчни иновации в други посоки.

Добре. Последната голяма промяна на Данъчния кодекс беше през 2015 г., нали?

През 2015 г. беше въведена специална ставка на ДДС за храните. Но след това например бе въведена т.нар. „Данъчна революция“. Писах за нея в статия, която излезе в началото на годината в Investor.bg. Тя бе по-значима промяна, свързана със социалните осигуровки. Тя представляваше прехвърляне на голямата част от тежестта за плащане на социалните осигуровки върху служителите. Това бе въведено в началото на 2018 г.

Какъв е крайният ефект от тази поредица от промени в Румъния? Целта беше да се стимулира потреблението, нали? Но не се ли наруши баланса?

Точно така. През цялото време на управлението на социалдемократите се следваше политика на растеж чрез по-високо потребление и доходи. Те хем намаляваха различни данъци – ДДС и други, хем вдигаха заплатите в държавния сектор и пенсиите. Критиците, които могат да се видят в лицето на централната банка и на анализаторите от финансовите институции, предупреждаваха, че така ще се появят бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка, доколкото по-голямото потребление увеличава вноса. Това се наблюдаваше. Когато дойде новото правителство на Националнолибералната партия, то започна работата си, откривайки дупки в бюджета, за които по-рано не се е знаело.

Ефектите не могат да се преценят лесно, доколкото самите промени не бяха еднозначни. Например, наблюдавахме голям икономически ръст в Румъния през последните години – 6-7%. 2016 г. беше 6%. 2017 г. беше 7%.

Но се твърдеше, че не е устойчив…

Така или иначе това беше моделът тогава. В условията, в които управлява сега Националнолибералната партия явно ще се променя философията на управление. Те са привърженици на балансирания бюджет. Техният финансов министър Флорин Къцу идва от финансовия сектор и е привърженик на икономиите. Той смята, че чрез икономии може да се расте.

Предполагам, че това, което ще се опитат да направят, ще е да увеличат публичните и частните инвестиции. Може би предстои един период, в който растежът няма да идва толкова от по-високо потребление, колкото от инвестиции.

Много важно за тях е, че ще се опитат да променят данъчната служба, тъй като Румъния отбеляза голям ръст на БВП. През 2015 г. той беше 160 млрд. евро. През 2018 г. той стана над 200 млрд. евро. Но социалдемократите не успяха да се възползват от този ръст чрез по-голяма събираемост. Това е нещо, което може би дори те самите приемат като критика.

Данъчната служба досега не беше ефективна в Румъния. Може би тук ще е интересно за зрителите на Блумбърг, че българската данъчна служба е давана за пример. Не знам как ще прозвучи у нас това, тъй като ние може би сме свикнали да виждаме румънците като пример за нещо позитивно. Но различни румънски анализатори посочват, че в България събираемостта на данъците е по-висока от тази в Румъния. И че трябва да се направи реформа, която до постигне подобен ефект и в Румъния.

Да Ви питам и дали пострада качеството на публичните услуги в резултат на тази философия да се привилегироват потребителите чрез намален данък общ доход, да се привилегироват и малки компании, чийто корпоративен данък е символичен – пострада ли качеството на публичните услуги и блага?

Да. Не можех да разгледам дотук всички измерения на данъчните иновации. Може би е важно да се каже, че микрокомпаниите с оборот до 1 млн. евро плащат данък 1%. В този смисъл стана изгодно в Румъния да имаш собствен бизнес. Да работиш за себе си вместо да се връщаш уморен след работа за някоя корпорация. Вие сте прав, че друга критика срещу данъчната политика на социалдемократите е, че публичните услуги са недостатъчно финансирани. Това води до теденция дори хора с високи доходи в Румъния да напускат страната, недоволни, че публичните услуги не са на добро ниво.

Предполагам, че това ще е тема на новата година, доколкото днес видях, че на 16 януари 2020 г. в един от големите хотели в Букурещ ще бъде представен доклад на един от големите румънски политикономисти – Корнел Бан, спиращ се именно на проблемите с данъчното облагане, недостатъчното събиране на данъчни приходи и недофинансирането на публични услуги.

Това ще е тема на новата година. Мога да прогнозирам, че ще има битка каква реформа да се направи и в каква посока да се развива данъчната система.

Така е, но ако приемем, че в пета поредна година ще се променят данъчни закони, това не е добър знак към инвеститорите. Елементарното съждение е, че средата не е предвидима.

Много добре се ориентирате, че това е критика към данъчната политика на правителството в Румъния през последните години. Според мене тези промени са били донякъде неизбежни, защото в Румъния има конкуренция между полюсите, за които говоря. За да се задържат на власт, социалдемократите трябва да предложат нещо на обществото. Не е достатъчно да се явят на избори, да предложат едни кандидати и да спечелят, както става в други страни. Не се остава във властта по инерция. Конкуренцията предполага да има някакви борби и промени.

Все пак мисля, че Националнолибералната партия се ползва с доверие в средите на корпорациите и финансовия сектор. Дори и да има промени, предполагам, че те ще са в изгода на този бизнес. Предстои да видим какво ще се случва. Вероятно има и мерки за повишаване на събираемостта, които не предполагат промяна на правила, а по-добра организация.

Във Вашата статия Вие акцентирате точно върху ефективността на приходната агенция на Румъния, която изостава съществено и по дела на данък печалба, по дела на данък общ доход и прочие. Любопитно ми е все пак как тези данъчни насърчения, които социалдемократите приложиха в управлението си, белязано от много критични моменти, може би доведоха до една благоприятна среда. Вие казахте, че хората отварят собствен бизнес. Създадоха се условия и за високотехнологичния сектор. Така ли е?

Една от данъчните промени, за които не споменах, и сега ще имам възможност да го направя е, че в Румъния програмистите, които заработват доход над определено ниво не плащат данък общ доход въобще. Това със сигурност е насърчило преквалифицирането на служителите към IT индустрията. Също е част от политиката на социалдемократите да насърчават производителния бизнес. От 2018 г. Румъния има еднорог – компания, която има капитализация от над 1 млрд. долара, и действа в сферата на изкуствения интелект и на автоматизацията. Чуждестранните инвеститори в този сектор са много. От гледна точка на развитието на този сектор освобождаването от данъци на служителите е плюс. Наблюдават се и нарастващи обороти в него.

Бих посочил като успешна мярка и специалната ставка на ДДС. Социалдемократите представляват в известна степен по-социалнослаба част от населението, по-бедни хора от по-малки градове, така че специалната ставка на ДДС действително повиши покупателната сила на обикновените хора. И допринесе за големия икономически растеж, който наблюдавахме в Румъния. Средната нетна заплата в Румъния достига до около 700 евро, което може би също е резултат от управлението на социалдемократите.

Господин Митев, беше удоволствие да говорим с Вас!

За мене също. Бих се радвал отново да гостувам във Вашата телевизия.

Владимир Митев, журналист, за данъчните инициативи в Румъния, които започнаха да се използват все по-често от 2015 г. насам. Социалдемократите ги започнаха. Сега нациноланолибералното правителство ще трябва да се справя с двоен дефицит и с опасността да бъде преразгледана кредитоспособността на Румъния в резултат на някои от данъчните инициативи, които обсъждахме с Владимир Митев.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!