Правителствата на Социалдемократическата партия от последните години дадоха повече пари на бедните слоеве, овластиха средната класа и се опитаха да привлекат повече бюджетни приходи в ущърб на финансовия сектор. Всичко това ставаше чрез данъчни лостове. В същото време данъчната система бележеше много ниски нива на ефективност, което предполага и недостатъчно финансиране на публичните услуги. Сега новото правителство на Националолибералната партия обещава реформа на данъчната служба, а България е давана за пример в събираемостта
Владимир Митев
През последните години свикнахме да свързваме продължилото до октомври 2019 г. управление на румънските социалдемократи с предефинирането на борбата с корупцията и с масовите протести в защита на правосъдната система. По-малко внимание предизвикаха действията на Социалдемократическата партия в областта на фискалната политика. Те обаче са не по-малко интересни и „иновативни“ от усилията им да озаптят антикорупцията. А сравнението с румънците както винаги може да е полезно за разбиране както на тяхната, така и на нашата ситуация по пътя към „светлото капиталистическо бъдеще“.
От 2015 г. насам румънците станаха свидетели на специална ставка на ДДС за храните, на намаляване на общото ДДС и на данъчни стимули за категории работещи като програмистите, на т.нар. „данъчна революция“, която прехвърли изплащането на социалните осигуровки почти изцяло върху работниците, на въвеждането на данък „алчност“ върху оборота на банките и финансовите компании, беше почти премахнат данъка върху микропредприятията, бяха намалени данъците върху дивидентите. Тези мерки бяха въведени в момент на икономически растеж, когато румънската икономика бе на водещи позиции в ЕС по ръст на БВП. Доходите в Румъния нараснаха – особено в държавния сектор. Това бе следствие от политиката на социалдемократите на растеж чрез ръст на доходите и потреблението.
В същото време събираемостта на данъците остана ниска. Румъния успява да събере едва 70% от дължимия ДДС, само 28% от дължимия данък печалба, 70% от дължимия данък общ доход и 75% от дължимите социални осигуровки. Нищо чудно, че бюджетните приходи за 2018 г. са едва 32,3% от БВП по данни на Евростат. В същото време България събира 89% от дължимия ДДС, 51% от дължимия данък печалба, 93% от дължимия данък общ доход и 74% от дължимите социални осигуровки. Това позволява на страната да има бюджетни приходи 38,3% от БВП. Нищо чудно, че статия на румънския сайт Curs de Guvernare (Курс по управление) разказва за реформите в българската данъчна служба и дава България като пример за успехи в събираемостта. Новото правителство на Националнолибералната партия възнамерява да извърши реформа на румънската данъчна система, именно защото независимо от множеството данъчни иновации на социалдемократите и независимо от значителния ръст на БВП през последните години, румънската държава се оказа неспособна да се възползва чрез повишена събираемост. Догодина пенсиите ще нараснат с 40% и ако събираемостта не скочи значително, ще възникне голям бюджетен дефицит.
В този контекст разнопосочните данъчни мерки през последните години предизвикват интерес. В Румъния също като в България банките, мините, електро и газоразпределителните дружества са частни и обикновено са чуждестранна собственост. След приватизацията и след оттеглянето на държавата от икономиката една от малкото територии, на които тя може да е активна и има лостове да промени нещо в икономиката и обществото, е данъчната политика. Бизнесът обикновено е недоволен от фискалните промени, доколкото те му пречат да планира дейността си. Но именно чрез данъчната политика румънските социалдемократи и румънската държава положиха усилия да оставят малко повече средства на разположение на по-бедните слоеве от населението, да стимулират средната класа и да осигурят повече приходи за бюджета. Те се опитаха да направят това, защото в Румъния за разлика от България има конкуренция в политиката между две силни течения – технократското, към което принадлежат тайните служби, и политическата система/олигархията, чийто най-ярък изразител е Социалдемократическата партия. За да печелят избори в условия на конкуренция, социалдемократите се чувстваха длъжни да дадат по нещо на различни категории граждани и социални групи. И именно тук влязоха в сила техните данъчни иновации. Друг е въпросът че част от тях очевидно не се оказаха ефективни или добре обмислени.
От една страна специалната ставка на ДДС за храните или намаляването на ДДС от 24% първо на 20%, а от 1 януари 2017 г. – на 19%, стимулираха потреблението, а оттам и икономическия растеж. От друга страна данъчната революция, приета в пакет с намаляване на данък общ доход от 16% на 10%, по-скоро бе една маневра чрез която да се повиши събираемостта на социалните осигуровки. На трето място, мерки като данък „алчност“, които утвърдиха облагане на оборота, а не на печалбите на финансовите компании, бяха знак, че румънската държава се опитва да облага по-ефективно чуждестранния бизнес, доколкото много чуждестранни компании в Румъния не декларират печалба и съответно не плаща данък печалба. В своята съвкупност тези мерки предизвикаха противоречия, хаос, скептицизъм на предприемачите, които постоянно твърдяха, че искат предвидими условия на работа. През цялото време се чертаеха мрачни сценарии за нарастване на бюджетния дефицит и на дефицита по текущата сметка, за задлъжняване на страната, за нарастване на вноса заради повишеното потребление и т.н. В същото време идеолозите на растежа чрез по-високи доходи и по-високо потребление посочваха, външният дълг като дял от БВП намалява, че поемания дълг, за да се генерира единица растеж сега е по-малък, отколкото преди години и т.н. В крайна сметка през октомври 2019 г. социалдемократите бяха свалени от власт и сега на власт е Националнолибералната партия, чийто икономически експерти са привърженици на балансирания бюджет и икономиите. Вероятно времето на данъчните иновации приключи и оттук нататък фискалната политика ще стане по-скучна и предвидима.
Специална ставка на ДДС за храните
От 2013 г. в Румъния съществува специална ставка на ДДС от 9% за хляб и хлебни произведения. Тя бе въведена от правителството на Виктор Понта. Преди да бъде свален от власт в края на 2015 г. кабинетът Понта надгради мярката, като въведе специалната ставка на ДДС от 9% за всички храни. Тогава правителството отчете повишение на приходите от ДДС, независимо от понижението на ставката. В същото време по изчисления на социалния министър Рована Плумб домакикинство от пенсионери със социална пенсия, която тогава бе 400 леи (90 евро) получи 20 евро по-голяма покупателна способност заради намаленото ДДС. Паралелно с промяната на ДДС от 1 октомври 2015 г. бяха вдигнати заплатите в здравеопазването с 25%, а от 1 декември 2015 г. – тези в образованието с 15%.
Тази линия на намаляване на ДДС и вдигане на заплатите в държавния сектор продължи през цялото време на управление на Социалдемократическата партия. Нейните опоненти бяха икономистите от средите на финансовия сектор и гуверньора на Румънската национална банка Мугур Исъреску. Те твърдяха, че не може едновременно да се намаляват данъците и да се покачват заплатите в държавния сектор, защото ще възникне бюджетен дефицит. МВФ държеше страната да не стига до бюджетен дефицит, приближаващ 3% от БВП, а по-скоро да го държи в зоната на 1-1,5%. Въпреки това социалдемократите заложиха на факта, че страната се намира в икономически подем, БВП нараства, така че народът трябва да усети облагите на развитието.
В резултат на поредица от данъчни промени в момента ДДС е 19%. Има две специални ставки на ДДС – 9% и 5%. С 9% се облагат ортопедични продукти; лекарства за хора и животни, храни, напитки (без алкохолните напитки); вода, когато се ползва за напояване в земеделието; мазнини и пестициди, използвани в земеделието; семена и други земеделски продукти, както и услуги, характерни за земеделието; водоснабдяването и канализацията. Специална ставка от 5% се използва за учебници, книги, вестници и списания; за туристически услуги, кетъринг, за достъп на крепости, музеи, мемориални домове, исторически паметници, архитектурни и археологически паметници; настаняване в хотел, ресторантски услуги (с изключение на алкохолните напитки, различни от бирата), използването на спортни съоръжения, транспорта на хора с влакове, с лифтове; за изграждане на социални жилища.
Очакванията на МВФ са през 2019 г. БВП да нарасне с 4,2% и да достигне 225 млрд. евро. През 2015 г. БВП е бил 159,6 млрд. евро. Стъпвайки на подобен скок Социалдемократическата партия повиши не само заплатите в държавния сектор, но и пенсиите – с 15% от 1 септември 2019 г. и с още 40% от 1 септември 2020 г. Новото правителство обяви, че няма да отменя това увеличение, независимо, че то натоварва значително бюджета. 2020 г. е година на парламентарни и местни избори, така че орязванията на вече постигнати увеличения могат да повлияят на резултатите от вота.
Политиката по доходите
„Нарастването на доходите (заплатите) бе неизбежно, за да се намали бягството на човешки капитал – емиграцията. Но такава политика създава макроикономически дисбаланси, ако не е съпроводена от грижа за нарастването на данъчните приходи…. Данните на Евростат показват, че Румъния има най-високата степен на несъбираемост на ДДС в ЕС. В Полша и България – две страни, където е имало реформа на данъчнчите администрации, има значителен спад по този показател – в България от 22% през 2014 г. до 12% през 2018 г., в Полша от 24% през 2014 г. до 14% през 2018 г.“, пише икономистът от Румънската национална банка Даниел Даяну в статия, публикувана няколко седмици преди падането на правителството на Социалдемократическата партия.
Според Даяну е притеснително, че са намалели значително публичните инвестиции, за да може да се поддържа бюджетния дефицит под 3%. Управителят на централната банка Мугур Исъреску смята, че трябва да нараснат частните инвестиции, а след тях и публичните. Иначе Румъния ще продължи да има много автомобили и малко хубави пътища. Явно именно в тази посока са очакванията от новото правителство – да насърчи частния сектор да инвестира.
Данъчната революция
Подобно насърчаване обаче се опитаха да направят и социалдемократите чрез данъчната политика. За да насърчат преквалифицирането на работниците в програмисти от лятото на 2017 г. социалдемократите освободиха IT специалистите от плащането на данък общ доход. Това освобождаване важи за програмисти, създали приходи от поне 10 000 евро годишно. От него се възползват и служителите на новосъздадени софтуерни компании, които дори не трябва да доказват, че са генерирани 10 000 евро на програмист.
Мярката със сигурност допринесе за бума на румънската софтуерна индустрия, в която има големи международни играчи. През 2018 г. се появи първият румънски еднорог – компанията UI Path, която е активна в сферата на изкуствения интелект и автоматизацията. Според оценка на Румънската асоциация на работодателите в софтуерната индустрия до края на 2019 г. румънският IT сектор е достигнал обем от 5,9 млрд. евро. 80% от общият оборот са генерирани от износ. Очакванията са до 2022 г. оборотът да достигне 7,3 млрд. евро.
Програмистите обаче бяха сред основните пострадали при въвеждането на т.нар. „данъчна революция“, свързана с прехвърлянето на изплащането на голямата част от социалните осигуровки от работодателя към служителя. От 1 януари 2018 г. при осигурителна тежест от 37,25% служителят трябва да плаща 25% пенсионни осигуровки и 10% здравни осигуровки, докато работодателят дължи само 2,25% за обезщетение за безработица, за майчински и други социални плащания. Трансферът на осигурителната тежест към работника бе съпроводена с намаляване на данък общ доход от 16% на 10%. Това понижение донякъде коригираше ефекта от прехвърлянето на осигуровките върху работниците. Но тъй като програмистите не плащаха данък общ доход така или иначе, техните доходи спаднаха.
За да се компенсира нарастването на тежестта на осигуровките, работодателите във всички браншове трябваше по свое желание да увеличат брутните възнаграждения на служителите си. Брутните заплащания по 1,9 млн. трудови договори – 30% от общия брой трудови договори в румънската икономика, не бяха повишени след данъчната революция, показа отговор на Министерството на труда от 31 март 2018 г. на въпрос на независимия депутат Адриан Дохотару. 143 427 работодатели – или 28% от общия брой работодатели не бяха повишили заплатите.
Данъчната революция бе обяснена с желанието на правителството да повиши събираемостта на социалните осигуровки. Смята се, че прехвърлянето им върху раменете на служителя ще позволи на работодателите да ги удържат, доколкото в предишното състояние държавата явно бе безсилна да събере вземанията си от собствениците на фирми. Въпреки това дори и след данъчната революция практиката работодателите да не удържат и превеждат социалните осигуровки на своите служители продължи. Нещо повече – 22 месеца след въвеждането на революцията все още половината от фирмите не я бяха въвели. 2 млрд. леи бяха неплатените задължения за социални осигуровки към ноември 2019 г. по думите на финансовия министър Флорин Къцу.
Самата данъчна революция бе въведена с извънреден указ на правителството и бе допълнена от него на няколко пъти с нови укази, които влязоха в сила. През месеците от януари 2018 г. досега обаче бе подчертавано в медиите, че тя отлежава за разискване и приемане в окончателен вид парламента. Поради тази причина фирми твърдяха, че не знаят дали да я прилагат и как ще изглежда в завършен вид. Честите промени на правилата в румънската бизнес среда може би са едно от обясненията защо данъчните приходи и събираемостта на данъците в Румъния са на ниски нива и дори България е давана за пример за по-ефективна данъчна система от румънските експерти.
Данък „алчност“
Именно с цел да повиши данъчните постъпления правителство на Виорика Дънчила предприе още една решителна мярка в данъчната политика през втората половина на 2018 г. – данък „алчност“. Той засягаше финансовите институции. Прилагаше се когато тримесечният среден индекс ROBOR надминеше прага от 2% (ROBOR e лихвеният процент, на който банките, които допринасят за изчисляването на този индекс са готови да дадат заеми под формата на депозити в леи на другите банки, които участват в индекса). В такъв случай компаниите дължаха данък върху оборота си. През декември 2019 г. правителството на Нациналнолибералната партия отмени данъка „алчност“. Логиката зад него бе, че големите компании в Румъния често не плащат данък печалба, тъй като могат чрез счетоводни операции да прехвърлят печалбата си зад граница и да отчетат загуба. Тези компании обаче действаха в Румъния и държавата имаше интерес да генерира приходи от дейността им. Затова и се прибягна до данъка върху оборота. Финансовият министър в сегашното правителство – Флорин Къцу, обаче идва именно от средите на финансовия сектор. Така че отмяната на този данък бе приоритетна за министерството под негово ръководство. Правителството ще трябва да намери друг начин да запълва дупката в бюджета и едно от решенията вече се видя – орязване на разходите за здравеопазване и околна среда в бюджета за 2020 г.
И данъчната революция, и данък „алчност“ провокираха много страсти и недоволство. Срещу данъчната революция имаше протести на синдикатите. Бизнесът по принцип беше против всяка данъчна иновация на правителството, защото смяташе, че тя затруднява дейността му и прави бизнессредата несигурна.
Социалдемократите обаче разтовариха бизнеса от плащане на данъци с редица свои иновации. Например, те въведоха микропредприятията (с оборот до 1 млн. евро) да плащат данък печалба от едва 1%. Данъкът върху дивидентите бе намален от 16% на 5%. На практика при положение, че не може да събира ефективно вземанията си, румънската държава се отказа от голяма част от тях. Обяснението е, че чрез данъчната си политика Социалдемократическата партия се опита да спечели една част от бизнеса на своя страна. Позиционирайки се ясно срещу корпорациите и технократския сектор, социалдемократите се насочиха към тази част от средната класа, виждаща интересите си като противоположни на корпорациите.
Мнения
В свой анализ от края на 2017 г. заместник гуверньорът на Румънската централна банка Флорин Джорджеску обяснява, че данъчните промени на Социалдемократическата партия са проциклични – доколкото във време на икономически подем те стимулират допълнително икономиката. На свой ред те вероятно ще доведат до момент, когато във време на забавяне на икономиката и криза, друга политическа сила въвежда също проциклични мерки, но вече по пътя надолу, като орязва разходите и вдига данъците, задълбочавайки кризата. Това, което правят социалдемократите през последните години обаче повишава волатилността на икономиката и създава по-голям риск за кредиторите и инвеститорите в румънската икономика. Така че „не всички политики на стимулиране на търсенето водят до повишаване на жизненото равнище“, заключава Джорджеску. Премиерът Лудовик Орбан и финансовият министър Къцу не спират да повтарят, че са заварили огромни бюджетни дупки и че управлението на социалдемократите е било провал, завещал им тежко наследство.
„Ако бедствието в икономиката означава средно нарастване от над 5%, бюджетен дефицит по европейската методология под 3% от БВП, спадащ дял на държавния дълг в БВП, брутен и нетен външен дълг като дял от БВП в състояние на спад и нарастване на покупателната сила, на средната заплата и на средната пенсия с над 25% за 2 години и 9 месеца управление, тогава се е променил смисъла на понятието „икономическо и социално бедствие“. Икономическата ми визия доведе до номинално нарастване на БВП с 30% през последните 3 години (2017-2019 г.), нарастване с 50 млрд. евро. Сигурно, от идеологическата гледна точка на капитала е бедствие да повишиш за 2 години делът на възнаграждението на работниците в БВП от 35% през 2016 г. до 40% през 2018 г. Тоест, да нарасне възнаграждението на работниците с 28 млрд. евро за 3 години. Да, може би от гледна точка на неолибералната парадигма това наистина е бедствие“, вълнува се икономистът Кристиан Сокол – считан за идеолог на стопанската политика на Социалдемократическата партия през последните години, постигнала икономически растеж чрез по-високи доходи и потребление.
„Като гражданин ме интересува да има баланс между стимулирането на бизнессредата и изпълнението от страна на държавата на определени задължения към гражданите. В момента ситуацията е напълно дебалансирана – и няма да се оправи, докато държавата не увеличи фискалните си приходи, така че да предлага качествени публични услуги… Малко приходи за държавата означават и малко пари за публични блага и услуги. От моя гледна точка на гражданин правителството е намалило данъците, така че облагодетелства богатите“, обяснява Виктория Стойчу – програмен директор на фондация „Фридрих Еберт Румъния“, пред блога „Мостът на приятелството“. Тя дава за пример облагането на труда и на малките предприятия. При малките предприятия с оборот до 1 млн. евро и среден марж на печалба 10% трябва да бъде платен данък от 1% върху 100 000 евро годишно. А хората, които получават минимална заплата, вземат годишно 3000 евро, върху които дължат 10%. Така че румънската данъчна система подобно на българската облага прекомерно труда и потреблението, но не и капитала, убедена е Виктория Стойчу…
Данъчните иновации, които Румъния приложи през последните години са разнопосочни и противоречиви. Те обаче явно бяха въведени в удобен момент на икономически растеж, когато дори грешките, лошото организирана и неясните разпоредби не смущават макроикономическия ход напред. Силите, търсещи макроикономическа стабилност взеха своя реванш и сега предстои да видим какво от приложените мерки ще бъде съхранено и какво – отменено.
Вероятно ще има известен континуитет. Дори и нежелано, повишението на заплатите и пенсиите не би могло да бъде отменено без да предизвика наказание чрез избирателните урни. Бизнесът обаче иска балансиран бюджет и предвидимост, така че изненади и резки движение оттук-нататък едва ли ще има. Възможно ли е частният сектор да бъде центъра, около който да се оформи нов модел на растеж, след като досега растежът идваше от ръста на доходите и потрбелението? Националнолибералната партия ще трябва да отговори на този въпрос. Но преди всичко тя ще търси да повиши събираемостта чрез по-ефективна данъчна администрация. В това отношение изненадващо или не България е давана за пример в Румъния.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
2 thoughts on “Румънските данъчни иновации”