Христо Боев: Съвременните румънски писатели критикуват настоящето
Share this:
Интервю с българския преводач на румънска съвременна литература
Свидетелства.бг
Тази статия бе пубикувана на 27 януари на българския културен сайт “Свидетелства”. Препечатана е със съгласието на редакцията и с минимални промени.
Христо Боев е роден в Пловдив, завършил е английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподавател по английски, румънски и френски. Доктор по сравнителна американска и английска литература от Университета „Овидиус“ – Констанца, хоноруван преподавател по английска литература в ШУ „Константин Преславски“.
В сътрудничество с Румънския музей на литературата и Headsome Communication в края на 2019 г. Литературна мрежа „Традуки“ организира за първи път два резидентски предстоя в Букурещ за преводачи и писатели. Сред автори и преводачи от Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна Гора бяха одобрени българският преводач Христо Боев и словенският писател Урош Прах.
Как ще опишете престоя си в Букурещ по програмата на Литературна мрежа „Традуки“?
Изключително интересен, приятен и ползотворен. Живях на „Пиаца Революцией“, на две крачки от „Каля Викторией“ и забележителните старинни сгради на този митологичен булевард. Имах срещи с много писатели, имах много възможности за разходки и се почувствах достатъчно вдъхновен да преведа поредния роман на български.
Сърцето на Букурещ е…
Градът има много приятни кътчета, трудно е да се каже, предполагам всеки може да го намери за себе си. За мен, може би парковете Чишмиджиу или Херестръу, или пък градината „Идън“ (райската градина), разположена също до „Каля Викторией“.
По какво работихте?
Преведох от румънски на български романа на Михаил Друмеш, Покана за валс. Но също така, трябваше да участвам в литературния живот на града чрез посещения на определени събития, организирани от Националния литературен музей.
Разкажете за срещата си във Факултета по Балканистика на Букурещкия университет?
Срещата беше организирана от „Традуки“ и „Националния литературен музей“ със съдействието на Факултета по Балканистика. Бях много приятно изненадан да видя преподаватели по българска литература, които са румънци, да говорят отличен български. На срещата присъстваха и доста студенти, като сред тях нямаше българи. Много ми хареса интересa им към българския език и литература. Аз представих дейността си на преводач на румънска литература, както и дейността на издателството ми „Нордиан“, свързана с промотиране на качествена преводна литература. Имаше много въпроси от страна на студентите, както и преподавателите им, които бяха на румънски, поради факта че студентите не се чувстваха уверени да говорят на български, макар и да имаха голямо желание.
Превели сте 18 романа от румънски на български. С какво ви привлича тази литература? Има ли връзка с българската?
Привлича ме с това, че изобразява човешката душа, както и със своята неподправеност, искреност, съвременно звучене, дори от епохата между войните. Не познавам друга литература, която да прави това толкова добре. Човек може много лесно да се асоциира с персонаж от книга; това е литература, в която дистанцията между читател и персонаж е минимална, поне що се отнася до читател от Балканите. Има известна връзка между нагласата към живота, свързана със сходни преживявания и в двете литератури. Това е една най-вече градска литература, в която писатели като Камил Петрескусъс своя военен роман Последната нощ на любовта, първата нощ на войната определено звучат много близко до Поручик Бенц, например, на Д. Димов. Има сходства и между някои произведения на Ливиу Ребряну – например, Йон и някои на Е. Пелин и Е. Станев. Могат да се намерят прилики и между градски поети с афинитет към символизма като Баковия и Смирненски. София и Букурещ получават изключителни разкриващи изображения и при двамата поети. Приликите, като цяло, се срещат най-вече в литературата между войните, в която и България, и Румъния, имат своите най-бележити писатели. Що се отнася до съвременна литература, много прилики не могат да се открият. Съвременните румънски писатели безпогрешно изобразяват и критикуват злободневни проблеми, изпъква за пореден път настоящето, което убягва на българските писатели, а доколкото могат да се свържат с него, за пореден път при нас се очертава фигурата на вездесъщия Бай Ганьо – например Мисия Лондон на Алек Попов. Макар и за наше нещастие той да продължава да е герой на настоящето, подминава се трагедията на българския народ, уловен в нескончаем преход, в който не могат да се намерят много поводи за оптимизъм. От тази гледна точка, преводите на румънски автори могат да са много полезни за писателите в България.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
