Сценаристите на „Игра на тронове“ има какво да научат в Румъния
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 10 февруари 2020 г. на сайта на вестник „Дума“.
Румънската политика винаги се е отличавала с жизнеността си. Там постоянно нещо се случва – вървят съюзи, разпади, договорки, „съжителства“ между политически лидери и партии. Затова и падането на правителството на Лудовик Орбан, последвано от номинирането на същия човек от страна на президента Клаус Йоханис за създаване на ново правителство, не трябва да учудват. Върви дори политически виц. Хората от Националнолибералната партия (НЛП) казват: „Предлагаме Орбан за премиер“. Питат ги защо. „За да не гласуваме за него“, гласи отговорът.
Действително, кабинетът Орбан падна след тримесечно управление без Националнолибералната партия да скърби. Целта са предсрочни избори. Сега лед като Орбан получи на два пъти мандат за съставяне на правителство и не успее да получи мнозинство в парламента, ще бъдат свикани именно такива. Дори вече се говори за дата през юни, така че парламентарните избори да съвпаднат по ден или да са на седмица разстояние от местните избори.
За да успее играта на Националнолибералната партия, която въпреки своето либерално име всъщност е консервативна и е член на Европейската народна партия, трябва Социалдемократическата партия, имаща почти 50% от депутатите в парламента да не подкрепи нов кабинет на Орбан. И именно тук се сблъскваме с още един елемент от румънския политически колорит.
Официално хората на Орбан и социалдемократите са непримирими противници. Правителството на Орбан дойде на власт с легендата, че социалдемократите са извършили огромен управленски провал в икономиката и правосъдието за периода от началото на 2017 г. до октомври 2019 г. Румънската средна класа и важни части от бизнеса демонизират от години Социалдемократическата партия като представител на всичко лошо в румънската политика – корупция, клиентелизъм, посредственост, некомпетентност. Повишаването на доходите на румънците и значителният икономически ръст бяха игнорирани от НЛП, които акцентираха на нарастналия бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка, на несигурността за бизнеса поради постоянно менящите се правила за данъчното облагане и т.н. Неслучайно и някои от първите мерки на правителството на Орбан бяха да отмени фискални разпоредби на кабинета Дънчила, подразнили финансовите институции.
Социалдемократите и техните избиратели също не останаха длъжни. В Румъния се говори, че кабинетът на Орбан е дошъл на власт след натиск на Европейската комисия, която е държала много да има комисар от ЕНП, а не от средите на социалдемократите, които бяха на нож с Брюксел по времето на Драгня заради правосъдието. Затова и румънците с евроскептични позиции обвиняваха директно Орбан и неговите хора, че са национални предатели.
Както подобава на „истинската“ политика обаче интересите, а не емоциите доминират. Вестник „Адевърул“ и други медии писаха, че свалянето на правителството на Орбан е било договорено между лидерите на двете големи партии – самият Орбан и временният водач на социалдемократите Марчел Чолаку. Извънредни избори биха облагодетелствали именно двете партии от времето на прехода. Сондаж по поръчка на румънското радио „Европа ФМ“ показва, че Националнолибералната партия има 47% одобрение. Социалдемократическата получава 20%. Много от малките партии – на лидери като Бъсеску, Понта, Чолош може да не влязат в парламента, ако не се коалират с някого. А Съюзът „Спасете Румъния“ – партията на младите в румънската политика, която се обявява за противник на елитите от времето на прехода, очевидно губи позиции и при извънредни избори ще влезе в парламента, но със слаб резултат.
Какво печелят социалдемократите от такава договорка? Изглежда, че техният лидер Марчел Чолаку и влиятелни местни фигури – като кмета на Букурещ Габриела Фиря, се целят в добър резултат на местните избори. Правителството на Орбан обвърза подкрепата за себе си с въвеждане на избори за кмет в два тура. Мярката щеше да удари социалдемократите, ако беше приета, тъй като те са силни на местно ниво, но на втория тур често десните партии се обединяват срещу тях. Фиря държеше много на избори в един тур, тъй като само така тя би могла да продължи да управлява Букурещ. Успехът на вота на недоверие означава, че кметът ще продължи да се избира в един тур.
И ето че двете големи партии спечелиха от падането на правителството на Орбан и сега остава да видим дали всичко ще протече според изнесения в медиите сценарии за бъдещи действия. Лудовик Орбан и Марчел Чолаку отричат да има споразумение между тях. Но други членове на партиите са потвърдили за него пред „Адевърул“. Вижда се и от действията, че засега всичко върви по план. Орбан отново е номиниран за премиер в очакване да не получи подкрепата на мнозинството депутати.
Как да разбираме тези събития и какво да очакваме в близко бъдеще? Правителството на Орбан предизвика социални протести с редица свои мерки, които прокарваха интересите на частния сектор в здравеопазването, в данъчната политика, в отношенията му с държавата. То управлява и в момента, макар и в оставка и с ограничени правомощия.
Един от въпросите е кой ще е начело на държавата на 1 септември 2020 г., когато пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 40%. Засега и двете големи партии твърдят, че няма да отменят това повишение, но то ще увеличи дупките в бюджета, ако дотогава не се подобри събираемостта. Отмяна на разпоредбата би предизвикала негодувание на хората, докато въвеждането й ще е предизвикателство за всеки управленец и може пак да му донесе негативи.
Социаледмократите изглежда на първо време имат вътрешни проблеми за решаване. Както „Дума“ писа на 7 февруари 2020 г. този месец Социалдемократическата партия ще има конгрес, на който Чолаку ще се опита да консолидира властта си. Той вече има червена точка – на национално ниво, като запази изборите за кмет в един тур. Ако социалдемократите съхранят влиянието си по места, ще имат ресурси за преразпределяне и избиратели, които да разчитат на тях. Но румънската политика създава впечатление, че се движи на епохи, в които ту левите доминират, ту десните. И сега изглежда сякаш навлиза в период, в който социалдемократите ще са в опозиция.
Съюзът „Спасете Румъния“ вероятно ще е губещата сила при предсрочни избори. Тази партия бе създадена с голям ентусиазъм от по-младо поколение, което иска да подмени старите корумпирани елити. Но постоянно е подяждана от вътрешни и външни конфликти. Партията стартира от екологичните протести, свързани със златодобивния проект „Рошиа Монтана“, но в последно време завива все повече на дясно и става либертарианска, про-бизнес формация. Пред нейното ръководство стои предизвикателството да отговори на сегашната ситуация, в която старите политически елити настройват играта в своя полза.
Всички баланси на силите в румънската политика са временни. Всяка от партиите има различни течения, като в едни моменти едни излизат на ръководни позиции, а в други моменти други. Сега например в румънските медии върви интерпретация, че Чолаку е различен от бившия лидер на социалдемократите Ливиу Драгну, защото Чолаку е предложил за премиер след падането на кабинета на Орбан ректора на университета SNSPA и партньор на Джордж Сорос в Румъния Ремус Прикопие. А преди да влезе в затвора Драгня говореше пред медиите, че Сорос го е обявил за враг и се чувстваше заплашен…
Явно в румънската политика, също като в сериала „Игра на тронове“, никоя омраза и никое „разбирателство“ не са вечни.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
