Българското правосъдие е лакмус за случващото се в обществото

Националните и международните политически противоречия на България се въртят около корупцията и върховенството на закона

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада”.

Българската съдебна система е в центъра на политическите разговори и сблъсъци повече от 9 месеца, откакто протестите започнаха през лятото на 2020 г. Те избухнаха, след като прокуратурата нахлу в кабинета на президента, претърсвайки кабинета на служител, близък до Румен Радев. Протестите имаха, наред с други неща, дневен ред за борба с корупцията и обвинение срещу главния прокурор Иван Гешев, че той действа по корупционен начин, облагодетелствайки олигархията, представлявана от бизнесмена от партия Движение за права и свободи Делян Пеевски. След протестите президентът поиска оставките на Гешев и премиера Бойко Борисов и инициира няколко разговора и действия, свързани със съдебната реформа. В същото време организацията „Правосъдие за всеки“ напомни за визията си за съдебна реформа, която ще ограничи прерогативите на главния прокурор и ще засили властта на съдиите в съдебната власт.

Този „исторически“ контекст е необходим, за да се разбере, че в България има взаимно оспорване на правомощия между държавните институции, в което под една или друга форма участват и международни действащи лица. Резолюцията на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно върховенството на закона и различни обществени проблеми в България (като свободата на медиите) е известна. Накратко, тя за първи път категорично заяви, че в България има проблеми с основните права и развитието на демократично общество. Наред с другото, тя постанови, че българската прокуратура остава извън отчетността и трябва да бъде реформирана. Тази резолюция представляваше върхът на българските протести, тяхното най-голямо завоевание, след като те започнаха да отслабват, тъй като явно ролята им бе изпълнена – интернационализацията на българския въпрос бе постигната.

В контекста на тези събития през лятото и есента на 2020 г. наскоро се случиха няколко събития, насочени към българската съдебна система. Те стават по-важни и в контекста на парламентарните избори на 4 април 2021 г.

Радев атакува „преторианската гвардия“ на главния прокурор

На 11 март 2021 г. президентът Румен Радев подаде до Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на някои разпоредби от Закона за съдебната власт и Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (това са лица които трябва да имат статут на „защитен свидетел”). Тези законодателни текстове оформят т. нар. Бюро по защитата като структура, подчинена само на главния прокурор. През годините Бюрото нарасна по брой служители, бюджет и прерогативи, докато прозрачността и отчетността му бяха намалени, както припомня българската преса. Например в разпоредбите беше добавено, че чрез него могат да бъдат защитени не само свидетели, но и магистрати. Медиите посочват, че службата не предоставя информация на нито един държавен орган, но всички институции трябва да си сътрудничат с нея.

Сега Радев атакува, наред с други неща, разпоредбата, че „преторианската гвардия“ на прокуратурата може да „арестува лица“, когато има такава заповед на главния обвинител. Като такъв офисът беше в центъра на операцията „претърсване и изземване“ в сградата на президентството на 9 юли 2020 г., което беше един от двата страхотни повода за избухване на протестите. Президентът отбелязва в описанието си, че през последните години чрез последователни законодателни изменения на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е постигнато отклонение от конституционния принцип на разделение на властите и главният прокурор концентрира всички основни функции, свързани с управлението, контрола и осъществяването на дейността на Бюрото по защита. Така конституционните прерогативи на прокуратурата са „превишени“. Радев казва още, че независимостта на съдебната власт може да се използва само за изпълнение на конституционните функции на съда, прокурора и следователите. И осъществяването на някои полицейски прерогативи от структурата на прокуратурата възпрепятства гражданския контрол, който може да засегне значими ценности като човешкия живот, здравето, свободата, неприкосновеността на личния живот на някои хора. Освен това, според българския президент, главният прокурор не може „да ръководи едновременно Бюрото и да упражнява контрол върху законността на неговата дейност – което означава, че той сам може да се контролира за законност“.

Люксембург срещу прокуратурата

Почти по същото време Европейският съд в Люксембург постанови, че издадените от България европейски заповеди за арест няма да бъдат обвързващи за европейските държави, тъй като те не подлежат на съдебен контрол. Такава защита на законността се предоставя в други европейски страни, но според българските прокурори могат да издават такива заповеди без възможност за преразглеждане от съдията. Решението предизвика спешно свикване на работна група в рамките на Министерството на правосъдието на София за намиране на законодателни решения на проблема.

Друга новина също дойде от Люксембург в началото на март – от Европейската прокуратура (EPPO), водена от Лаура Кодруца Кьовеши: 7 от 10-те български предложения за европейски прокурори бяха отхвърлени от европейската прокуратура. Седемте отхвърлени кандидати са следователи, регионални прокурори и съдия. Източникът на Euractiv обясни, че EPPO не е склонен да назначава следователи, които за разлика от прокурорите не пледират пред съдии. Има и отхвърляне на неопитни прокурори по дела с висока степен на сложност и обществен интерес. Докато Европейската прокуратура очаква нови номинации, значителна част от прокурорите във Висшия магистратски съвет изглежда не разбират какво повече може да се изисква по отношение на персонала.

Освен това в момента в Конституционния съд е в ход процедура за решаване дали институционализирането на „специален прокурор“, който има право да разследва и изисква оставката на главния прокурор, е в съответствие с разпоредбите на българската конституция.

САЩ срещу Русия за корупцията в България

Замислите за корупцията и борбата с нея в България също взеха международни измерения. След като представител на американското посолство разкритикува корупцията в България и липсата на действия срещу нея, руското посолство излезе със следния коментар:

„Обърнахме внимание на скорошното изказване на колеги от Посолството на САЩ в България за неспособността и липсата на политическата воля на българските власти да се справят с корупцията в страната.

Коректността и уместността на острите бележки във връзка с чувствителни за българското общество въпроси, особено в навечерието на парламентарните избори, предизвиква големи съмнения. Смятаме, че подобни менторски изявления, както винаги без конкретни доказателства, де факто хвърлят сянка както върху политически дейци, така и на функционерите на правосъдната система на Република България.

Въпросът на корупцията във висшите ешелони на властта все още съществува дори в “най-демократичните” страни по света (няма да си спомняме, например, за някои сюжети от “украинското досие” на действащото ръководство на САЩ). Мирише на лицемерие, нали така?”

От друга страна, корупцията и липсата на медийна свобода в България са „сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България“, се казва в съвместно изявление на председателя на Комисията на Сената на САЩ по външни отношения Боб Менендес (демократ) и Джим Рич, един от старшите републиканци в комисията.

“Постоянната корупция, намаляващата медийна свобода, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България”, се казва в съвместното изявление. “Българското правителство и съдебна система трябва да работят за поддържане на върховенството на закона за всички, а не само за някои, а медиите трябва да имат свободата да съобщават истината, без да се сблъскват с тормоз, насилие или наказание”, казаха сенаторите. 

Заключение

Това, което липсва във всички тези събития, е мнението и участието на обикновените българи във време, когато иначе повече хора са политизирани. Ако погледнем кандидатите за депутати и дискусиите в медиите, изглежда само теми като ваксинация, маски, свободи в условията на корона криза или традиционно семейство могат да възбудят българите.

Очевидно има спорове около българската съдебна система, които биха могли да предефинират ролята на нейните институции, особено тази на прокуратурата, в обществото. България се насочва към парламентарните избори на 4 април 2021 г. с няколко социални и държавни въпроса, които създават впечатлението, че има две реалности – местната, която се чувства добре утвърдена и овластена в България, и европейската, която вижда български общество като неспособно, в криза. Като се има предвид, че протестите и предизборната кампания не са формулирали конкретни решения и визия за промяна на страната, освен някои общи дискусии за корупцията, модернизацията и справедливостта, изглежда кризите ще продължат и след деня на гласуването. Всъщност българското общество изглежда не разбира или не се интересува от развитието на антикорупцията, което все още продължава.

Правосъдието е една от консервативните институции във всяко общество, чиято промяна може да отнеме години. А социалната промяна в България има мистичен характер – тя се случва, но в мълчание, без обществено изговаряне и често без осъзнаване. Наистина ли правителството на Борисов е антиамериканско и проруско, защото получава критики от САЩ и ЕС, докато Русия ги отхвърля? Идва ли времето, когато България наистина ще започне да се модернизира и европеизира? Някой бе казал, че в България всичко е тайна и всичко се знае. Но отговори в медиите не се чуват.

Снимка: Битката за българското правосъдие ще определи променящия се баланс на силите между лобитата в България – вътрешни и външни (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвайте канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube! Блогът има и акаунт във Facebook и Twitter.