Румънски филм зашлевява с диагноза за нас самите

„Колектив“ е филм, в който българският зрител ще разпознава собствената си действителност във всяка минута

Анита Димитрова

Тази статия бе публикувана на 30 април 2021 г. на сайта на вестник “Сега” и препечетана със съгласието на редакцията.

„Колектив“ не е нов филм – премиерата му беше през септември 2019 г. на фестивала във Венеция. Но той продължава да привлича вниманието на академиите и да пътува към зрителите от цял свят – последно с двете си номинации „Оскар“, първи подобен успех за румънски филм в историята, макар съседското кино да е отбелязвало точки на най-големите европейски фестивали (“Златна палма“, „Златна мечка“ и др.).

У нас „Колектив“ се завъртя на 24-ия „София филм фест“, минал със закъснение и тихомълком заради пандемията, а абонатите на HBO Go могат да го гледат във всеки един момент у дома си. Сега Европейският парламент дава възможност и на тези, които нямат HBO, да го видят безплатно в интернет до 9 май – като един от трите номинирани за наградата LUX. Тя за пръв път ще се присъжда не само с гласовете на евродепутатите, но и на публиката в целия ЕС. И препоръчвам горещо да бъде видян – защото той отговаря не само на вътрешноведомствения за културната общност въпрос „защо ние нямаме такива филми“, а и на по-големия въпрос „как живеем и защо го позволяваме“.

„Колектив“ е името на трагично известен клуб в Букурещ, лицензиран по обичайния за тези ширини начин – с рушвет тук-там, без достатъчно изходи и с безгрижие към противопожарната безопасност. Трябва да побира 80 души, а за концерта на групата „Сбогом на гравитацията“ са допуснати 400. И докато метъл бандата клейми корупцията в текстовете си, клубът пламва. 27 загиват, 180 са ранени, още 37 наброяват труповете в следващите два месеца – заради недостатъчни или неподходящи грижи в румънските болници (най-вече заради вътреболнични инфекции). 

Подобията, сещате се, започват още тук – над десетилетие преди пожара в клуб „Колектив“ през 2015 г. ние си имахме „Индиго“, където заради безстопанственост, алчност и безхаберие загинаха седем деца. Делото „Индиго“ у нас приключи с неголеми глоби; в Румъния „Колектив“ води след себе си масови протести и оставка на правителството. Здравният министър в назначения служебен кабинет Влад Войчулеску е млад, „умен и красив“, работил в чужбина и в неправителствения сектор и изглежда мислещ и готов за промяна. Но тя няма да дойде лесно, нито бързо. 

„Колектив“ обаче не е филм за изпълнителната власт, а за четвъртата. Фокусът в документалната продукция на Александър Нанау е журналистът Каталин Толонтан – главен редактор на „Спортен вестник“, който изглежда твърдо решен да изобличи нередностите зад смъртта на 64 младежи и страданията на още мнозина. Неговата битка за истината е показана паралелно със съдбата на Теди Урсулеану – момиче, обезобразено от пожара. 

Ефектът, който имат разследванията на Толонтан и колегите му, не е чудодеен, но дава някои отговори защо Румъния е на 48-о място в индекса на „Репортери без граници“ за свобода на медиите, а пък ние сме на безутешното 112-о. „Когато медиите се навеждат пред властите, властите злоупотребяват с гражданите“, синтезира част от проблема Каталин в началото на филма.

Като изключим това, всичко останало си е същото – и корупцията, и офшорките, и прогнилата бюрокрация, и мизерните болници, и алчните им директори, попаднали на местата си с политически назначения, и подкупните регулаторни органи, и безскрупулният фармацевтичен олигарх, който продава на здравните заведения дезинфектанти с качествата на светена водица, и опортюнистичните медии, и ниската избирателна активност (особено ниска сред младите), и инерцията, убиваща всяко желание за промяна… 

„Колектив“ е филм, в който българският зрител ще разпознава собствената си действителност във всяка минута. Но филм, какъвто няма да се появи в България – липсата на смелост да се бърка с пръст в раната у нас е пословична. Това не е черта само на пленената ни журналистика – творците ни са далеч по-плахи и скъсали с действителността дори от нея. 

Не е голяма утеха, че свободното говорене за проблемите и по-високата гражданска активност не правят румънците по-щастливи от нас (по-богати – да, според статистиката). „Само шепа хора обсъждат в интернет истинските проблеми. А другите и след 30 години няма да се събудят“, казва обезкуражено бащата на министър Войкулеску. „Я по-добре се върни във Виена“. Все пак Нанау завършва „Колектив“ на оптимистична нота – с песен, която казва „Героите са нови, но може да изглеждат като теб“, и с надеждата, че изкуството все пак може да промени нещо към по-добро.

Снимка: Пространството пред клуба „Колектив“ след инцидента (източник: Alin, CC BY-SA 4.0, Wikpedia Commons)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author