Владимир Митев, Mediapool, 3 юни 2024 г.
Тази статия бе публикувана от Mediapool на 3 юни 2024 г. и е препечатана тук с минимални корекции.
На 12 март 2024 г. румънският президент Клаус Йоханис обяви официално, че се кандидатира за поста генерален секретар на НАТО. Направи тона с визионерска статия в Politico Europe, в която каза всички правилни неща, които се очакват от един ръководител на Алианса – подкрепа за нарастваща военна мобилност, за победа на Украйна във войната с Русия, за нарастваща оперативна съвместимост между армиите на страните членки, развитие на нови технологии, солидарност вътре в НАТО, за съюза на ценности и т.н. Йоханис дръзна да се кандидатира в момент, когато се знаеше, че поне 20 от общо 31 членове на Алианса подкрепят за генерален секретар холандеца Марк Рюте.
Йоханис направи това малко след като Европейската народна партия проведе форума си в Букурещ на 6 и 7 март 2024 г. Това може би е създало усещането, че румънският президент е във възход, а неговата държава проявява за пореден път своите амбиции да бъде евроатлантически стълб в региона.
Три месеца по-късно и преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон (9-11 юли 2024 г.) кандидатурата на Йоханис изглежда се намира там, където беше в самото си начало. Подкрепа за него до момента е изразила само Унгария. Турция, за която се говореше, че може да го подкрепи, застана зад Марк Рюте. Полша не подкрепя Йоханис, но и не заявява одобрение за Рюте. Не се забелязва Йоханис да води кампания в европейските столици за своята кандидатура. Визитата му във Вашингтон на 7 май 2024 г. бе видяна в румънската преса като последния пирон в ковчега на кандидатурата му – защото американският президент Джо Байдън не разгледа публично въпроса за нея. Известно е, че САЩ, Великобритания и огромното мнозинство от страните в НАТО подкрепят Рюте. Румънското издание g4 media пише, че кандидатурата на Йоханис не е била обсъждана с някой от западните партньори преди обявяването ѝ и когато е била анонсирана, е предизвикала „раздразнение“ сред тях, защото е забавила процедурата по излъчване на новия генерален секретар.
G4 media отдава тази обречена кандидатура на голямото его на Йоханис, който ламтял за международен пост и имал „имперско“ поведение в своята родина.
Неофициално обаче в Румъния циркулира и хипотезата, че Йоханис никога не е имал истински намерения да става генерален секретар на НАТО, а просто иска името му да се обсъжда в западните столици и крайната му цел е да получи функция в бъдещата Европейска комисия – например на комисар по отбраната. Аргумент в подкрепа на Йоханис е, че източната част на ЕС и НАТО е слабо представена в тези западни организации.
“Мисля, че наистина има доста голяма пропаст в момента, що се отнася до нивото на представителство между Изтока и Запада в международните институции. Някои неща са постигнати с течение на времето – например фактът, че госпожа Кристалина Георгиева е управляващ директор на МВФ, а Мирча Джоана е заместник-генерален директор на НАТО. Но все още това не е достатъчно. Досега не съм видял последователен интерес или желание от страна на нашите западни съюзници и партньори да се осигури баланс между Изтока и Запада при заемането на тези постове. Необходимо е да има баланс и той да се основава на реалността, която имаме в момента, а именно, че повечето заплахи и рискове са на Изток. Не мога да говоря за политическия аспект на тези решения. Мога само да изразя надеждата си като гражданин на страна от НАТО и ЕС, че в крайна сметка този въпрос ще бъде решен”, казва пред Mediapool бивш румънски високопоставен служител по отбраната и сигурността, пожелал анонимност.
При посещението си от 7 май 2024 г. във Вашингтон Клаус Йоханис получи отличието „заслужил международен лидер“ от Атлантическия съвет като „признание за неговата кариера и ролята му на трансатлантически и европейски лидер“.
Но Йоханис получи и горещ картоф – американска молба Румъния да предаде на Украйна една от четирите ракетни системи Patriot, които закупи през 2017 г. В момента една от тези системи вече функционира в Румъния, а другите три са на различни нива на активиране.
По време на визитата си в САЩ Йоханис заяви, че Румъния би могла да обмисли да предостави на Украйна една от своите ракетни системи Patriot, за които Букурещ плати близо 4 милиарда долара. Отвореността му към този разговор бе обявена, след като Джо Байдън е повдигнал темата, а по-рано Германия бе призовала европейските държави да предоставят противовъздушни системи на Украйна и бе изразила готовност тя даде на Киев един комплекс Patriot.
През май румънският премиер Марчел Чолаку каза, че министърът на отбраната Анджел Тълвар има сериозни резерви към предоставянето на система Patriot на Украйна. Чолаку по-късно добави, че трудностите, с които идеята се сблъсква, не значат, че е невъзможно да се реализира. На свой ред Йоханис отбеляза, че вместо да бъде обсъждан в публичното пространство, въпросът би трябвало да бъде решен с военни експерти и Върховния съвет за национална отбрана на Румъния – консултативен орган към държавния глава.
Йоханис също така подчерта, че изпращането на Patriot е сложен процес, свързан с редица логистични и правни проблеми, „да не говорим, че в никакъв случай не съм съгласен Румъния да остане без противоракетна и противовъздушна отбрана„.
„Така че, ако Румъния направи отстъпка, тя трябва да получи нещо в замяна. В противен случай нищо няма да бъде направено“, уточни румънският президент, като посочи, че „няма времеви хоризонт“ за това решение.
Уклончивостта на румънските управляващи вероятно е свързана с желанието им от една страна да останат верни западни съюзници, а от друга – да не създадат впечатление, че дават приоритет на отбраната на Украйна пред тази на Румъния.
Румънските националисти от много време държат на мушката Йоханис и го обвиняват в редица грехове, включително, че е сервилен спрямо западните партньори, както и че по отношение на Украйна не защитава с категоричност румънските национални интереси. Неотдавна заместник-председателят на водещата румънска суверанистка партия AUR – Клаудиу Тързиу, отправи териториални претенции към Украйна, където в Северна Буковина живее румъноезично население.
Друг проблем пред румънските управляващи е, че през септември 2024 г. в Румъния ще се проведат президентски избори. Между фаворитите за бъдещ президент, сред които е премиерът Марчел Чолаку (от политическия блок на Йоханис), но и заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана, негласно тече борба кой ще привлече на своя страна избирателите на суверанистките партии. Така че както предоставянето на Patriot в Украйна, така и отхвърлянето на това предложение, могат да попречат на наследниците на Йоханис в президентските и парламентарните избори в края на 2024 г.
Според Мариус Гинча, румънски политолог с докторат от Европейския университетски институт във Флоренция, Йоханис няма никакви шансове да стане генерален секретар на НАТО. Гинча мисли и че ако Йоханис има някакви шансове за европейска функция, това може да е постът на върховен представител по външната политика (за който румънският политолог споменава, че е традиционно се заема от по-безлични фигури) или комисар по разширяването и съседството, „за да подкрепя Република Молдова, Украйна и Западните Балкани“.
През последните 10 години Клаус Йоханис е символ на румънската външнополитическа ориентация, базирана на единство между САЩ и Европа. Дали подобен залог ще продължи да е валиден в бъдеще, ще стане ясно след американските избори, но и след като европейските избори покажат новия баланс на силите в Европейския парламент и в Европейската комисия.
Вероятно скоро никой няма да говори, че Йоханис е бил кандидат за генерален секретар на НАТО. Разследване в румънската медия Recorder от тази пролет показа, че изглежда той се готви да живее в своеобразен “палат” в центъра на Букурещ, след като приключи президентският му мандат.
По всичко личи, че Йоханис вярва в своето политическо бъдеще. Остава да видим ще го бъде ли и какво ще е то.
Снимка: Клаус Йоханис (източник: Европейската народна партия)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
