Йонела Добош, PressHub, 4 юни 2024 г.
Отношенията между Румъния и България се характеризират по-скоро с общественото възприятие за съперничество кой е по-западен, казва Владимир Митев, румъноговорящ български журналист и един от малкото коментатори на обществено-политическите събития в България за румънските медии. Миналата година той публикува изследване за българо-румънските отношения под егидата на Българския дипломатически институт.
До началото на войната в Украйна нямаше усилия за по-добро взаимно опознаване в българо-румънските отношения, нито достатъчен медиен интерес в тази посока. Неуспехът да се създаде българо-румънски мини-Шенген се дължи, обяснява Владимир Митев, на навика на елитите от двете страни да не работят заедно. Въпреки че няма Румънски културен институт в София или Български културен институт в Букурещ, въпреки че румъноговорящите ученици във Видин все още искат да бъдат обучавани на румънски език, е постигнат напредък към по-добро българо-румънско сътрудничество. Владимир Митев обсъжда всичко това в интервю за PRESShub.
Най-важните твърдения:
- Днес нашите общества, медии и други институции често са национално ориентирани, а в подхода към отношенията със съседите ни от другата страна на Дунава липсва амбиция и взаимно любопитство;
- Изглежда, че от 90-те години на миналия век насам нашите народи, чрез своите политически елити, са стигнали до извода, че залогът в отношенията със съседите отвъд Дунав не е голям.
- Нов тласък в двустранните отношения между Румъния и България настъпи едва когато избухна войната в Украйна и в София дойде правителството на Кирил Петков.
- Ние не се познаваме добре, не знаем добре как да правим нещата заедно и намираме един в друг отражение на това, което искаме да преодолеем в себе си. Например балканизмът.
- Спомням си, че когато Румъния се готвеше да поеме председателството на Съвета на ЕС, в първите дни на януари 2019 г. всеки ден по националните медии в София имаше интервю, в което се казваше, че Румъния няма да успее да поеме председателството.
- В друг контекст посещенията на Клаус Йоханис в Белия дом предизвикаха дискусии в румънската преса, в които се отбелязваше, че значението на Румъния спрямо България нараства и двойката на двете държави вече не е жизнеспособна.
- Промяната към по-добро в българо-румънските отношения, ако се случи, ще дойде по-скоро отдолу, от гражданите, благодарение на тяхната способност да генерират опит, който да увеличи взаимното доверие и да изгради мостове на приятелство.
Защо да не работим с българите
PRESShub: Въпреки че имат обща граница, румънците и българите знаят много малко един за друг. Какво според вас е обяснението?
Владимир Митев: Мисля, че в исторически план, в продължение на векове, ситуацията е била различна от днешната.
През Средновековието българите и власите (както тогава се е наричало румъноезичното население в региона) са имали обща държава, общи царе и владетели, воювали са заедно срещу Византия и Латинската империя и са живели заедно.
В продължение на векове преди Войната за независимост (така в Румъния се нарича Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. – бел.прев.) българи се заселват във Влахия, наричайки себе си сърби. Дори в по-ново време виждаме, че в Албания българи и власи винаги са живели заедно в района на Корча. В същото време в Македония Илинденското въстание от 1903 г. е съвместно дело на българи/македонци и власи.
Възникването на националните държави България и Румъния води до разделение между двата народа, като всяка държава има различни интереси, материализирани във войни и взаимен спор за Добруджа, който междувременно е разрешен.
Днес нашите общества, медии и други институции често са националноцентрични, а в подхода към отношенията със съседите от другата страна на Дунав все още като че ли липсва амбиция и взаимно любопитство. Може би за много българи и румънци съществува езикова бариера, но съществува и бариера, създадена от липсата на взаимодействие, поради което не винаги имаме положителни впечатления при първия контакт. За да общуваме ползотворно помежду си, е необходима и определена нагласа за общуване.
Смятам, че липсата на взаимно опознаване, както и недоверието към другата нация, се обяснява и с дългогодишната липса на медиен интерес между държавите, подкрепян и от двете страни, както и с липсата на хора и организации, които да действат като мостове на приятелството, т.е. да се ползват с доверието на двете държави. Изглежда, че от 90-те години на миналия век насам нашите народи, чрез своите политически елити, са стигнали до заключението, че залогът в отношенията им със съседите отвъд Дунав не е много голям. Едва когато избухна войната в Украйна и в София дойде правителството на Кирил Петков, двустранните отношения получиха нов тласък.
През март 2023 г. бе подписана декларация за стратегическо партньорство между двете страни, но на най-ниско ниво все още има инерция в общуването. Не се познаваме добре, не знаем добре как да правим нещата заедно и евентуално да намираме един в друг отражение на това, което искаме да преодолеем в себе си, например балканизма.
Според последното преброяване в Румъния живеят 6 000 българи, а румънците и българските власи също официално са само няколко хиляди. Според мен тези статистически данни трябва да ни покажат, че ако наистина сме амбициозни за интересите си в съседната държава, трябва да се интересуваме повече и от положението на мнозинствата в другата държава и да ги включваме в проектите си.
Като българин, говорещ румънски език, съм убеден, че в румънско-българския диалог може да се натрупа ценен опит.
Румъния не разполага с Румънски културен институт в София. Трябва ли да има Румънски културен институт и в България?
Интервюирах и разговарях с хора, които са много заинтересовани от откриването не само на Румънски културен институт в София, но и на Български културен институт в Букурещ.
Това обаче не се обсъжда на политическо ниво и не е в дипломатическия дневен ред, както каза българският посланик в Румъния, Н. Пр. г-н Радко Влайков.
Струва ми се, че отсъствието на тези културни центрове, създадени по силата на двустранни споразумения, е още един признак за липсата на амбиция в отношенията между двете страни.
Както казвате, Румъния и България от дълго време са в отношения на съперничество, като всяка от тях иска да докаже, че е по-проевропейска и пронатовска от другата. След като двете страни се присъединиха към НАТО и ЕС, смятате ли, че това съперничество е намаляло или се е засилило?
Все още го наблюдавам, особено в медиите. Спомням си, че когато Румъния се готвеше да поеме председателството на Съвета на ЕС, в първите дни на януари 2019 г., по националните телевизии в София всеки ден имаше интервю, в което се казваше, че Румъния няма да успее да поеме председателството, тъй като лидерът на управляващата партия Ливиу Драгня има суверанистки дискурс, поради което правителството на Борисов се опитаа да се изяви като преден пост на Западна Европа в региона.
В друг контекст посещенията на Клаус Йоханис в Белия дом предизвикаха дискусии в румънската преса, която отбеляза, че значението на Румъния спрямо България нараства, тъй като двете държави вече не са жизнеспособни. По този начин в публичното пространство се създаде представата за съперничество между двете конкуриращи се държави.
Дори и да не се казва открито, изглежда, че идеята за съвместни българо-румънски проекти не оживява много умовете на политическо ниво. Ето защо в изследването си заявявам, че промяната към по-добро в българо-румънските отношения, ако се случи, ще дойде по-скоро отдолу, от гражданите, благодарение на тяхната способност да генерират опит, който да увеличи взаимното доверие и да изгради мостове на приятелство. И това в момент, когато на ниво държави и елити може да продължат да съществуват бариери и невъзможност за по-задълбочена и конструктивна съвместна работа, които са останали отпреди.
Когато говорите в изследването си за румънските (влашките) общности в България, по-специално на румънците във Видин, отбелязвате, че те нямат училище с преподаване на румънски език, въпреки че румънската държава е отправила искания към българската държава в това отношение. Смятате ли, че има шанс в бъдеще да има училище с преподаване на румънски език за румънците в България?
Нямам информация румънската държава да е отправяла такива искания, но съм забелязал, че в румънското публично пространство се говори, че румънската гимназия в София не е на най-подходящото място и че румъноговорящите във Видин имат по-голяма нужда от нея. Присъствах на пресконференцията след първото посещение на Румен Радев в двореца „Котрочени“ през 2017 г., на която румънският му колега Клаус Йоханис откри дискусията за предоставяне на повече образователни права на румънците в България. Отговорът на Румен Радев беше, че в България всички граждани имат равни права, защитени от българската държава. От изказването на българския президент заключих, че България не предоставя колективни права на някои малцинства, но че българските граждани са свободни да се организират и да учат това, което искат. Изглежда, че дискусията по тази тема се повтаря редовно или че позициите на двете страни не изглежда да се променят. Така че румънската гимназия в София си остава, но не виждам признаци, че друга гимназия ще бъде построена някъде другаде.
Като български гражданин, говорещ румънски език и живеещ и в Букурещ, и в Русе, когато пресичате Дунав от едната страна в другата, имате ли усещането, че попадате в съвсем различен свят, или имате впечатлението, че Румъния и България много си приличат?
Виждам прилики не непременно по отношение на къщите, пътищата или пейзажа, а по-скоро в начина, по който нашите общества сякаш преминават през сходни явления. Например от филма „Гимназисти“ (Liceeni), посветен на живота на гимназистите през социалистическия период, произлиза песента „Гимназиални години“ (Ani de Liceu), която се пее на всяко завършване на гимназия. По същия начин от еквивалента на този филм – българския игрален филм “Вчера”, идва песента “Клетва”, която се изпълнява на всяко завършване на гимназия.
Интересно ми беше и това, че преди 10 години Националният театър в Букурещ и Националният театър в София изиграха един и същ спектакъл – „Самоубиецът“ (в България се казваше „Животът е прекрасен“). В Букурещ главният герой беше изигран от Дан Пурик, актьор, който според мен добре познава някои аспекти на румънизма, независимо дали отношението на румънците към него е положително или отрицателно (най-общо казано, румънизмът се определя като национално културно чувство на онези румънци, които се смятат за патриоти, и което се отнася до етногенезиса на румънския народ, до неговия латински произход, до приемствеността и трайността във времето на носителите на източнороманските езици в териториите, населени от тях, включително и тези, които временно са под властта на съседни държави. В по-религиозните версии етногенезисът се описва в силна връзка с твърдението, че румънският народ принадлежи към православното християнство, от което ще произтичат някои специфични морални и духовни характеристики – източник – бел.прев). По подобен начин Камен Донев, главният актьор в “Животът е прекрасен“ в София, познава толкова добре българизма, че прави моноспектакли с народни танци, сатира и нонсенс скечове. Камен Донев нагледно представя някои аспекти на това, което според мен е душата на българския народ, а Дан Пурик прави същото чрез месианските си послания за тайната на румънския народ.
Бих оставил настрана факта, че нашите страни имат едни и същи западноевропейски банки, че имаме сходно европейско законодателство, че политическите елити си сътрудничат с едни и същи германски политически фондации и т.н. Ако човек търси прилики, те могат да бъдат открити на много места. Но може би трябва да уточня, че не съм чужд човек в Румъния. Нямам езикова бариера. Ходя на театър в Букурещ. Не мога да мисля за Румъния като за чужда страна. Мисля, че вътрешно възприемам румънските и българските елементи като допълващи се и това прави живота ми по-интересен.
Кои биха били двете най-големи разлики между двете пространства, румънското и българското, ако трябва да се отнесете към социалните, политическите или културните аспекти?
Струва ми се, че румънците имат повече време, повече енергия и са по-експанзивни. В същото време впечатлението ми от общуването с българи е, че като цяло българите говорят по-малко, изглеждат по-двусмислени и резервирани. За да ви дам пример, имал съм много случаи, когато румънци, които ме слушат по радиото или четат това, което пиша, реагират спонтанно и ми пишат или се обаждат. Това показва, че те се интересуват от работата ми, а аз имам нужда от тези реакции. По-малко вероятно е обаче българите да изразят по този начин оценката си за работата ми. В динамиката на отношенията ми с тях обикновено аз се обръщам към тях, аз съм активната страна.
Друго нещо, което намирам за интересно в сравнението между румънците и българите, е това, което наричам “двусмислеността” на българите в сравнение с откровеността на румънците. Мисля, че някои румънци не са обучени да се справят, когато се сблъскат с подобна двусмисленост, и се изкушават да я тълкуват погрешно. Българската двусмисленост обаче, независимо дали е политическа или междуличностна, не е непременно лоша и дори може да бъде много просветена и благородна. Аз оценявам откровеността, с която някои румънци ми казват какво мислят за мен, какви съмнения или червени линии имат, и я намирам за полезна, дори ако понякога тази откровеност може да бъде шокираща. В същото време съм очарован от способността на българите да не казват нито „да“, нито „не“, да оставят пространство, така че нещата да се развият. Замислете се и ще видите, че и двата начина на междуличностно позициониране имат своите силни страни, а съществуването в рамките на двете култури може да бъде голяма школа!
Отбелязвате, че с влизането на Румъния и България в Европейския съюз съществува значителен потенциал за развитие на междуличностните и културните отношения между румънците и българите. В този смисъл се позовавате на „народната дипломация“. Може ли народната дипломация, която тръгва от инициативата на обикновените хора, подкрепена от европейските фондове, да компенсира недостатъците на държавната дипломация?
Дори споменах необходимостта от румънско-български популизъм, съзнавайки, че популизмът има негативно значение в нашия регион. Идеята за гражданска или популярна дипломация се отнася до овластяването на гражданите и е демократична в своята същност. Тя предполага, че гражданите са двигатели на промяната в някои международни и регионални отношения. Виждаме, че имаме общества, които много се базират на йерархиите, на подчинението. Виждаме също така колко бързо беше построен единственият мост между Румъния и България в периода след декември 1989 г. – мостът “Нова Европа” при Калафат-Видин. Договорът за него е подписан през 2000 г., а мостът е завършен през 2013 г. Ние, като човешки същества, не сме вечни. И тъй като сме в ЕС, би трябвало като обикновени граждани да имаме право на собствена действеност. Разбира се, от всеки отделен случай зависи дали дейностите на гражданите ще бъдат финансирани със средства от ЕС или от други източници. Въпреки това исках да отправя това предизвикателство – като обикновени граждани, румънци и българи, ние сами можем да бъдем субекти на международните отношения, а не само нашите дипломати и политици.
Кои са най-значимите проекти, започващи от индивидуални инициативи, които според Вас са довели до по-добра българо-румънската комуникация и взаимно опознаване през последните години?
Съществуват много фестивали, които популяризират общите българо-румънски особености, изразени чрез занаяти като някои маски или чрез някои храни като мамалига. Бил съм дори на румънско-български блус концерти. Тези инициативи може да изглеждат малки, но времето и постоянството могат да доведат организаторите до много по-големи проекти.
В момента в Радио България има рубрика на румънски език, а Вие сте кореспондент на Радио Румъния за България. Какво е влиянието на българското радио в Румъния и на румънското радио в България? Как оценявате присъствието на новини за България в румънската преса и обратното?
Всъщност отразявам новините за България и за двете радиостанции на румънски език. Така че и в двата случая аудиторията е румънска. Отделно от това предоставям анализи за румънската политика и правя интервюта с румънци за актуалната програма на Българското национално радио, която се нарича „Хоризонт“.
Бих казал, че от 2022 г. насам България и Румъния са станали по-интересни една за друга, включително от медийна гледна точка. Смятам, че Румъния все още няма коментатор или анализатор на обществено-политическия живот в България, и когато се появи възможност, аз играя тази роля за румънските телевизии и вестници. В България също няма много журналисти, които да са готови да коментират на живо събитията в Румъния. Напоследък обаче виждам положителни промени в това отношение, тъй като медийното сътрудничество както между редакциите, така и между журналистите на свободна практика се увеличи. Например Hotnews и Mediapool са част от европейски трансграничен журналистически проект.
Така че бих казал, че тенденциите са положителни, но мога да отбележа също, че например медийните отношения между Румъния и Унгария изглеждат много по-развити. Така че все още има какво да се направи за българо-румънските медийни отношения.
Когато Румъния и България бяха отхвърлени от присъединяване към Шенгенското пространство, като журналист Вие писахте за идеята за българо-румънския мини-Шенген. Какви щяха да бъдат предимствата от създаването на мини Шенген и защо според Вас тази идея не се възприе от политическия елит?
Идеята за българо-румънски мини-Шенген се превърна в идея за премахване на контрола по сухопътните граници между Румъния, България и Гърция след присъединяването ни към Шенгенското пространство, но само по въздушните и морските граници. Ако тази идея е юридически възможна, тя би могла да е от полза за транспортния сектор, за туризма и за икономическата и човешката динамика между нашите страни. Тя ще увеличи инвестициите. Вероятно ще се повиши и доверието, тъй като отворените граници изискват държавните елити да се научат да правят нещата заедно.
Мисля, че идеята не е приета от елитите в нашите страни, защото те не са свикнали да работят заедно. Трябва също така да се каже, че има различни виждания за нашия регион. Едната се основава на затягане на контрола на българо-румънската граница, както е предвидено в споразумението с Австрия за присъединяване към Шенген, а другата се основава на премахване на контрола по сухопътните граници. Сигурен съм, че всеки вариант има своите предимства и недостатъци. Трябва да разберем какво означава всеки от тях конкретно за нас и за нашите партньори и как тези значения се развиват с течение на времето.
Снимка: Румънците свързват град Русе и първите гледки към България след влизането през Моста на дружбата с тази гледка на грозни социалистически блокове (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
It’s downright stupid and almost criminal that our relations are not tighter, both politically speaking, but also in real, tangible terms of transport links, cultural exchange, and so on. All across the EU, countries with similar priorities and political objectives form closer knit alliances within the Union, supporting those common goals and creating some sort of informal meeting space. This extends to the level of citizens too. I can cite the most known and close to us group – the Visegrad group – as an example in this direction, but there are more of those. The Franco-German alliance, the Iberic alliance (Spain-Portugal), the Nordic group, the Baltic republics, and so on. Romania and Bulgaria constantly fail at achieving objectives (such as being admitted into Schengen, or securing better development funding from the EU) precisely because of this political disunity, and we’re not the only ones sharing similar objectives in our region. We theoretically have the Craiova group, but that doesn’t seem to be headed anywhere, mostly because it also included non-EU countries with divergent geopolitical objectives from our own. But there is still a lot we could do together if we coordinate our foreign policies, and there are allies to be found too, the first obvious one being Greece (though, I suspect they also suffer from the stuck-up-the-arse syndrome as much as Romanians and Bulgarians do, if not more). Still, here are a few common areas of interest we have:
– we are countries which cannot get the maximum from EU membership, either because we’re not full Schengen members (Ro, Bg), or because of lacking a land bridge through Schengen countries (Greece).
– we are Danubian countries, connected by an artery of trade that connects east to west and has critically done so for over 1000 years (Ro, Bg, Md, Ukraine, Rs, Hu, Austria, Sk, Cze, Ger).
– we are Black Sea countries, dependent on the specific interests, resources and shipping of the Black Sea region, as well as bound together in a sense by the Montreaux Convention, Ro & Bg together with Tr, Ge, Ukraine.
– we are Balkan region countries, culturally, politically and economically. Furthermore, together with Greece, we’re the most developed Balkan countries. We need to be able to exert some sort of leadership over the region – it is absurd to me that we let the Austrians take the lead in this, while being outsiders to our region.
– we are members of two European TEN-T axes – the east-west axis, as well as the eastern north-south corridor that is also making an appearance in the plans developed through the Miedzymorje.
In every single aspect of these, Romania and Bulgaria are together, sharing the same interests, the same political objectives, the same historical tragedies, the same drama, the same aspirations for the future, being threatened by the same threats… we even have non-competing nationalisms for the most part (Romania’s nation-building project extends towards the Republic of Moldova, while Bulgaria’s great white whale is North Macedonia), which is exceedingly rare between neighbors, and should at least allow our countries to become closer without the more retrograde sections of society feeling threatened in some way and lashing against it. In my evaluation, the other country that should be closest to us in terms of political objectives (but also cultural values to some degree), and thus the country we should seek to form our own intra-EU version of the Visegrad group, would be Greece. We may not share all of our common Ro&Bg political objectives with Greece (e.g. Russian threat), but we do share most of them (Schengen land bridge, Balkan stability, integration of the rest of the Balkans in the EU, providing leadership, TEN-T transport integration, many East-Med / Black Sea / near east economic interests such as energy policy and cohesion funding).
If we would manage to have our political classes start working together, between Romania, Bulgaria and Greece we’d have the representatives of:
– 40 million EU citizens;
– the geographic area comprising the entire south-east of the EU;
– economic hubs such as the largest economic hub in the south-east of Europe after Istanbul (Bucharest), the largest port in the EU that is not at the Atlantic (Piraeus), one of the largest commercial fleets in the EU, the largest agri port of the EU (Constanta), the largest EU external border that is controlled by a closely knit block of countries and also the most sensible outer frontier, the main ground based pipelines for natural gas coming from the Caspian Sea region;
– critical military infrastructure such as the 50% of the American anti-missile shield in Europe, the EU’s largest fleet which is also the EU’s second most powerful (Greece), soon the largest NATO airbase in Europe (Kogalniceanu Air Base);
– some of the most prominent summer tourism in Europe (in Greece), as well as some of the most prominent European heritage tourism (several areas in Greece and Bulgaria);
– two of the top 5 fastest growing EU economies (Romania, Bulgaria);
– a significant amount of the strategic reserves of Europe in terms of oil, natural gas – in Romania;
– the largest geothermal (Greece, Romania) and one of the largest wind power potentials in Europe (Romania, Bulgaria);
– one of the largest hydro power potentials in Europe (Romania, Bulgaria);
– a prominent part of Europe’s (and the World’s) supply of mass agricultural cereal crops; Romania and Bulgaria jointly would be the EU’s 3rd largest agricultural producer for high calorie crops, after France and Poland, and also the top exporter. Especially when looking at maize, used mostly as animal feed, Romania and Bulgaria together would have 22% of the entire EU production, ranking 1st. In Wheat production we have together 12% of the EU production, ranking third after France and Poland, whereas in Sunflower seed production Romania and Bulgaria have a whooping 48% of the entire EU production!
All this should count for more clout than either of us currently has, and definitely for more than any of us can hope by going at it alone, or worse – by competing eachothers.