Владимир Митев
Андрея Брага започва доброволческата си дейност през 2009 г. в център FILIA, а през 2013 г. става председател на организацията. Център FILIA е феминистка неправителствена организация в Букурещ, Румъния, която чрез изследвания, застъпничество и активизъм подкрепя равните възможности за жените и мъжете, овластяването на жените, политическото представителство на интересите на жените и тяхното участие в политическия живот. Преди да стане председател на център FILIA, Андрея е работила за Агенцията за развитие на общността „Împreună“ (Заедно) като асистент по проекти и за Serban & Musneci Associates като политически изследовател.
Андрея Брага участва в проекти за борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета и за насърчаване на равенството между половете и недискриминацията. Андрея представлява Център FILIA в мрежата за превенция и борба с насилието срещу жени. Андрея е доктор по политически науки от Националната школа за политически науки и публична администрация в Букурещ с дисертация на тема „Насилието срещу ромските жени. Властовите отношения между жените и мъжете в ромската общност във Valea Seacă“.
Интервюто е проведено на 4 юни 2025 г., след най-големия протест срещу насилието, основано на пола в съвременната история на Румъния, който се състоя в Букурещ на 3 юни 2025 г., и бе предизвикан от шокиращото убийство на Теодора Марку.
Госпожо Брага, на всеки няколко години Румъния е разтърсвана от ужасен инцидент, при който е убита жена. Преди няколко години беше случаят в Каракал, когато ученичка бе отвлечена и убита по жесток начин. Сега имаме нов случай, който на 3 юни 2025 г. предизвика най-голямата протестна акция срещу домашното насилие в Букурещ. Какво можете да ни кажете за настоящото състояние на феномена на домашното насилие в Румъния, за самия протест и неговите искания?
Здравейте! На първо място, наблюдаваме изключителна мобилизация, развила се за кратък период от време. 24 часа след обявяването на протеста 5000 души се събраха в Букурещ. Те поискаха властите да хвърлят повече светлина по този случай, да го разследват, да потърсят отговорност за това, което се случи, да осъдят по някакъв начин провала на държавата да защити жените и момичетата в Румъния.
Cлучаят с убитата бременна Теодора разтърси Румъния, както стана и със случая преди години в Каракал, където много ясно се видя провалът на властите да се намесят навреме. Ако в Каракал остана известна фразата на жената от спешния телефон „Не заемайте линията, госпожице“ („госпожицата“ всъщност търсеше защита от своя похитител и беше след това убита по жесток начин), сега виждаме, че Теодора, жената, която беше убита, е депозирала безброй жалби в полицията срещу нападателя си. Ставаше въпрос за нападател, който я малтретира откакто тя е била на 14 години. Тя имаше заповед за защита срещу него. Той я бе заплашвал. Преследвал я беше. Тя не получи защита, въпреки че използва съществуващите механизми.
Въпреки че е уведомила властите и е поискала помощ, и фактически е привлекла общественото внимание към този проблем, прокурорите са решили да прекратят наказателното преследване срещу насилника, защото той според тях не представлявал достатъчно голяма опасност за обществото. Те не отчитат дори дългия период, в който тя е живяла в ужас.
Това е 25-ият фемицид в Румъния през тази година, поне за който знаем. Не знаем от статистическа гледна точка колко точно случая на фемицид има. 25 са случаите, които са били идентифицирани в пресата. Жалбите в полицията за домашно насилие нарастват. Миналата година имаше над 130 000 полицейски интервенции в случаи на домашно насилие. Това не означава, че това са реалните цифри, а само че има увеличение на сигналите за случаи на домашно насилие.
Добър сигнал е, че има повече жени, които търсят помощ и се обръщат към властите. В същото време, ако властите се държат като в случая с Теодора и жените виждат, че жертвите биват убивани, дори и да се оплачат пред властите, със сигурност това ще ги връща обратно в ръцете на насилниците от страх да не им се случи същото като на Теодора.
Следователно считам, че румънската държава има задължението да излезе пред обществото, да хвърли светлина върху казуса, да каже къде е сгрешила в този случай, какво е могла да направи по друг начин и какво ще промени в бъдеще, за да не допусне насилниците да стигнат до убийства в други ситуации с висок риск от насилие.
Протестът, който се състоя, имаше определени искания към властите. Какво поискаха протестиращите и какъв е отговорът на властите?
В манифеста, който публикувахме по повод протеста, ние поискахме да се признае фемицидът срещу жените (като юридическа категория). Но преди всичко искаме да има задължителна оценка на риска от прокуратурата и съдилищата в случаи на домашно насилие, така че да има някакъв обективен филтър, т.е. да се разбере, че това, което те възприемат от гледна точка на предразсъдъците си като нещо без значение, всъщност представлява опасност.
Смъртните заплахи, интензивността на актовете на насилие, високата честота на актовете на насилие, носенето на оръжие или други елементи от този тип са сигнали, че съществува висок риск от извършване на престъпление. В такива случаи властите трябва да бъдат задължени да предприемат незабавни защитни мерки, с които да държат нападателя далеч от жертвата. Смятам, че е необходимо властите да подходят с по-голяма отговорност към проблема с домашното насилие, за да не се допуска повече жени да бъдат убивани в Румъния. Освен това сред исканията си включихме и тези за повишаване на осведомеността, първоначално и продължаващо обучение на специалистите в тази област – социални работници, лекари, прокурори, съдии, полицаи да преминат курсове за обучение и повишаване на осведомеността по въпросите на домашното насилие, така че да не се стига до обвиняване на жертвите и омаловажаване на актовете на насилие от страна на насилниците или оправдаване на поведението им; да разберат динамиката, която съществува между жертвата и насилника; да разберат, че няма идеална жертва, която трябва да се държи по определен начин, да изглежда по определен начин, че на жертвите трябва да се вярва, независимо от етническата им принадлежност, социалния им статус, дали имат образование или не, дали са се помирили с насилника няколко пъти или не. Те трябва да бъдат третирани с еднаква отговорност и сериозност всеки път, когато се обръщат към държавните институции.
В същото време мислим за бъдещите поколения и за това, че структурната промяна в обществото може да се осъществи само ако говорим за образование и се нуждаем от образование колкото се може по-рано за равенство между половете, за да могат младите хора да научат какво означават здравите отношения, основани на уважение, на партньорство, да разбират и признават различните форми на насилие, както и правата си и къде могат да потърсят помощ, и да се борят по някакъв начин срещу речта на омразата към жените, която се насърчава от много влиятелни лица с токсична мъжественост като братята Тейт, които третират жените като вещи.
Нуждаем се и от политики в областта на образованието, но и в областта на незабавната намеса и, разбира се, имаме нужда законът, който сега е в сила в Румъния, да бъде спазван и прилаган. Имаме добри аспекти в закона, които за съжаление не се спазват, като задължителното финансиране на мерки за защита от домашно насилие от страна на съответните местни власти в съответствие с нуждите на ниво област или на ниво малък или голям град. Няма подходящо финансиране във всички области, което ограничава достъпа на жертвите, особено от географска гледна точка.
Не всички жертви имат достъп до безплатни държавни услуги за психологическа и правна помощ след преживяната травма. Всичко това е задължително по закон, но в действителност не съществува, а освен това е необходима сериозна информационна кампания от страна на държавата за съществуващите мерки за защита и за това как те могат да функционират. Може би те не могат да функционират напълно, но все пак могат да функционират като заповедта за защита и електронните гривни за наблюдение на насилниците. Това е от гледна точка на исканията към държавата.
За съжаление, съм малко шокирана да видя липса на публична комуникация от страна на силовите институции, които носят огромна отговорност в момента, като Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи или Главната прокуратура. Видях реакция от страна на временния министър-председател г-н Каталин Предою, който каза, че се нуждаем от по-добри закони и ще подобрим законодателството, но според мен това беше общо и повърхностно изказване, защото се нуждаем от прилагане на закона.
Не се нуждаем от промяна на закона само за да отметнем нещо и да се преструваме, че наистина сме направили промяна към добро. Нуждаем се от прилагане на закона, от неговото изпълнение, а в този конкретен случай и в други случаи на убийство на жени е необходима прозрачност, за да се проведе сериозно разследване, за да видим къде са допуснати грешките и какво е можело да направят по различен начин съдебните органи, за да бъде Теодора днес жива.
Говорейки за румънските власти, Вие не споменахте новоизбраният президент Никушор Дан.
Ще го спомена сега. В своята встъпителна реч президентът Никушор Дан определи темата за домашното насилие като приоритетна за своя мандат. Радваме се да чуем това. Мисля, че това е първият път в историята на Румъния, когато президент засяга тази тема в такава реч.
В същото време ние от центъра „Филия“ изпратихме още миналата седмица отворено писмо до президентската администрация, в което представихме темите, които считаме за приоритетни, и насърчихме по някакъв начин отвореността към диалог, изразявайки надежда, че те ще бъдат включени в дневния ред на президентската администрация.
Все още не сме получили отговор. Сред темите наистина фигурира и насилието срещу жените, което е това, което искаме и считаме за приоритет в тази област. Видях, че преди два дни журналистка го попита за приоритетите и той наистина отговори, че е необходимо разширяване на социалните услуги в тази област.
Но моите очаквания са много по-големи от президента на Румъния, който пое като приоритет темата за насилието срещу жените в своя мандат. Очаквам от президента на Румъния да включи в публичната програма и да изгради по някакъв начин диалог между институциите, отговорни за приемането на конкретни мерки, както вече споменах, като полицията, прокуратурата, съдилищата. Да включи в диалога гражданското общество, експертите, които работят от десетки години в тази област и които много добре разбират феномена на насилието срещу жените, да ги събере на една маса. Да използва ролята си на медиатор, за да създаде контекст, в който да се генерира реална промяна за безопасността на жените.
Ако трябва да направите преглед на румънските феминистки организации, кои организации бихте споменали, какви са техните проблеми, постижения, с какви ресурси разполагат, колко подкрепа имат в обществото или разбиране от страна на всички?
Има много организации, които се идентифицират като феминистки. Има и организации, които работят в областта на правата на жените, за които не знам дали са непременно феминистки или се идентифицират като феминистки, но които бих свързала с феминизма.
Съществува центъра „Филия“, който е активен от 25 години. Има я Асоциация „Феминизъм Румъния“, която е много видима асоциация. Съществуват сдружения като Център „Партньори за равенство“, Асоциация „E-Romnja“, Асоциация „SPICC“ в Тимишоара, Асоциация „CMSC“ (Център за медиация и сигурност на общността) в Яш, а също така има групи като „Sex vs Barza“, „Ele Sânziene“ и „Absorbante pentru Toate“.
Те са малко по-нишови или по-малки, но има и неформални групи феминистки, с които не работим непременно в тясно сътрудничество. Може да имаме идеологически различия, но те съществуват и допълват феминисткото движение в Румъния като цяло. Има феминистки, които са в академичните среди, които не са непременно в асоциация или неправителствена организация, но се идентифицират като феминистки и работят със студенти, популяризирайки феминистките теории в Букурещ, Тимишоара и Яш.
Има разнообразие и богатство сред участниците, организациите, сдруженията, гражданските групи и неформалните групи, които са част от феминисткото движение като цяло.
Сега, от гледна точка на финансирането, ситуацията е доста сложна, поне за неправителствените организации. Има колебания във финансирането, например чрез външни програми като норвежки фондове, швейцарски фондове, структурни фондове, което оказва натиск върху организациите, защото те не са непременно и практически ориентирани към проекти или изпълнението на проекти. Тези източници не са непременно основно финансиране. Не са предназначени за осъществяване на текущите дейности или стратегия на организацията. Трябва да се набират средства. А феминизмът не винаги е привлекателен за много хора. Имам предвид, че все още има много хора в румънското общество, които имат предразсъдъци спрямо феминизма, феминистките, те поддържат идеята, че феминистките са екстремистки, че мразят мъжете. Според мен това е дискурс, който произтича от невежество, или от нежелание да бъдат асоциирани с етикета „феминизъм“.
Но ние се опитваме поне да разнообразим източниците си на финансиране колкото се може повече, опитваме се да събираме индивидуални дарения. Провеждаме и SMS кампании, а в Румъния имаме възможност да пренасочим 3,5 % от данъка върху доходите, който отива в държавата. Гражданите могат да пренасочат до 3,5% от този данък върху доходите към дадена асоциация. И така, ние също имаме кампания в тази област. Опитваме се да организираме курсове за обучение на хора в корпорации, които искат да научат повече за сексуалния тормоз, дискриминацията и насилието срещу жени.
Тези обучения са платени. Опитваме се да съберем средства, за да можем да извършваме работата си в максимална степен, защото иначе не бихме могли да правим толкова много феминистка работа, или поне не за толкова дълъг период от време. Би било много по-трудно, ако не се концентрирахме изцяло върху тази феминистка работа, ако имахме друга работа и се занимавахме с доброволчество само за няколко часа. Не бихме могли да постигнем същите резултати, защото усилията не биха били същите.
Интересно нещо, свързано с протестите и като цяло с борбата срещу домашното насилие, е участието на ромските общности, тоест става дума за ромски феминизъм в Румъния и организации, които представляват този феминизъм. Какво може да се каже за това движение или тенденция в румънското общество, предизвикателствата пред него и решенията, които предлага?
Асоциация E-Romnja е асоциация с повече от 10 години опит в гражданското общество и обединява ромски феминистки. Нашите колеги са част и от Мрежата за превенция и борба с насилието срещу жените, както и от Коалицията за равенство между половете, с които работим за промени в законодателството, с които работим за по-добри публични политики. Перспективата, която те предлагат, е изключително важна, защото работят на местно ниво с ромските жени и разбират много добре специфичните пречки, с които те се сблъскват, че става дума за институционализиран расизъм, за патриархални нагласи от страна на властите, както и за сексизъм и расизъм.
Те привнасят интерсекционална перспектива и ни помагат да включим в публичния дневен ред теми, които често са невидими, или преживявания, които често липсват, когато се изготвят публични политики или закони. Това е движение, което се разраства. Тези организации имат проекти, свързани с наставничество за млади ромски момичета от селските общности, създали са истинско ромско феминистко движение и са част от общото феминистко движение.
В света, включително и в нашия регион, наблюдаваме възход на консервативната тенденция MAGA или “Да направим Америка отново Велика” – течението сред американската републиканска партия, което издигна Тръмп. Но мисля, че в същото време има и противодействие, както се видя и на изборите в Румъния, където крайната десница загуби. Как тази борба, която се представя като културна, но може би в известен смисъл е и геополитическа, влияе върху дейността на вашата организация? Имам предвид борбата между тенденцията MAGA и тенденцията, която някои описват като феминистка, ЛГБТ и така нататък…
Имаше момент на напрежение с изборите в Румъния. Той се прояви при отменените избори миналата година, когато съществуваше потенциал за пълно отклоняване на президентството към руски интереси. В същото време съществуваше реална опасност и сега да имаме екстремистки президент, президент, който би наложил поне на ниво дискурс, а не само на практика, ценностите, които се промотират, ценностите на MAGA. Тоест, Джордже Симион имаше някаква адмирация към новото ръководство, към новия президент на Съединените американски щати. Дори на ниво реторика той проповядваше силен консерватизъм, който особено по отношение на ролята на жените, би бил реална опасност за жените. Видяхме, че той беше подкрепен дори от братята Тейт. Тоест, за нас нещата се свързват и виждаме, че има въздействие върху обществото.
Не можем да пренебрегнем факта, че неизбирането на Джорджe Симеон не премахва всички проблеми. Намираме се в контекст на силно поляризирано общество между либералните, демократичните ценности и силните, традиционалистки ценности. Голяма част от населението подкрепя тези консервативни и традиционалистки ценности. И мисля, че е необходим диалог, осведомяване и информиране, за да не видим при следващите избори силно нарастване на крайната десница в парламента.
Мисля, че на идеологическо ниво има геополитическо влияние. И мисля, че има сдържаност, поне на ниво дискурс, на политическите лидери по отношение на подхода към теми, които биха могли да се считат за твърде прогресивни или които противоречат на идеите на някои политически лидери, които трябва да вземем под внимание. Говоря за предпазливост да не се изказват идеи, които противоречат на ценностите на MAGA. Но това е и момент, в който традиционните партии трябва да решат много ясно как да се позиционират и дали все пак ще приемат, че са демократични партии, които винаги ще промотират либералните ценности. Трябва да останат някакви гласове, които защитават тези либерални ценности, независимо от влиянието на MAGA, което съществува и в румънското общество.
Снимка: Протестът в Букурещ срещу домашното насилие от 3 юни 2025 г. (източник: Feminism România, Facebook)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
