Андреа Волфер, 9 юни 2025 г.
В предградията на Букурещ бременна жена, държаща 3-годишната си дъщеря, беше застреляна посред бял ден от бившия си партньор, след като години наред се опитваше да получи защита по законен път. Насилието над нея беше игнорирано от румънските власти, докато не доведе до убийството й. Това е реалността за жените в съвременна Румъния, но ние няма да мълчим повече пред насилието и убийствата на жени. Тимишоара се изказа в подкрепа на жертвите.
Публичен протест срещу насилието, основано на пола, се състоя в петък, 6 юни, в 19:00 часа на Площада на Победата в Тимишоара, организиран вследствие на шокиращо убийство, извършено наскоро в Румъния. Протестът беше организиран от SPICC, феминистка асоциация, която се бори срещу дискриминацията по пол чрез активизъм и застъпничество. Нейните членове подкрепят равните възможности, овластяването на жените, образованието и публичните политики, които отчитат пола, и социалното включване.
Събранието беше продължение на демонстрацията от 3 юни, организирана в Букурещ в отговор на събитие, което разтърси румънското гражданско общество. На 31 май 2025 г. 23-годишна бременна жена беше застреляна на улицата в Космополис, предградие на Букурещ, от мъжа, който я малтретираше от тийнейджърска възраст. Тя държеше за ръка тригодишната си дъщеря по време на смъртта си. Въпреки многобройните жалби, заповеди за защита и призиви за помощ, системата не успя да й помогне и да я защити. Тя беше убита хладнокръвно пред дъщеря си.
Това е 25-ият случай на убийство на жена през последните пет месеца. За по-голям контекст: известно е, че всяка година в Румъния десетки жени биват убивани просто защото са жени. С мълчаливо одобрение румънската култура поддържа наследствен мизогинистичен подход, според който жените са по-нисши от мъжете и се поставят в рамки за това как да се държат „добре” и да се подчиняват на патриархалните правила, за да не си навлекат неприятности.
„Насилието срещу жени не е изключение. Това е правило, което властите толерират. Ние се събираме по улиците за онези, които вече не са сред нас, за онези, които живеят в страх, и за онези, които са пренебрегнати от държавата”, казва Асоциация SPICC, организатор на протеста. Протестът привлича вниманието на обществеността към факта, че насилието срещу жени не е изолирано явление, а структурен и социален проблем на румънските институции. „Това е призив за отговорност и промяна: за справедливост, системата трябва да бъде държана отговорна; за безопасността на жените, мъжете трябва да бъдат образовани; за живота, мълчанието вече не е опция.“
Аз присъствах на протеста, стискайки цветята, които донесох за една жена, която никога не съм познавала, но която даде име на всеки ужас на неравенството между половете в Румъния. Тя ще остане завинаги в ума и сърцето ми заради страданията, през които е преминала: Теодора.
Когато стигнах на площада, имаше изненадващо много хора за феминистки протест в Тимишоара: мъже и жени, деца, но повечето от тях бяха млади жени на възрастта на Теодора, 23 години – една реалност, която веднага ме развълнува до сълзи и ме накара да се почувствам много ядосана. Те изразиха своето мнение. Защо една жена трябва да умре по такъв брутален начин и да обедини хората в солидарност, за да се замислят властите да вземат на сериозно жалбите за насилие срещу жени и да си свършат работата? Защо жените трябва да мълчат, да приемат вербалното и/или физическото насилие и да се надяват, че най-лошото няма да се случи на тях? Жените в Тимишоара проговориха. Подкрепени и от мъжете. С треперещи или уверени гласове. Чух истории за насилието, което жените са преживели, за страха, за дългото мълчание и срама, които не им принадлежат. За това как са оцелели. За това как са били оставени сами. За това как са се изправили.
За мен беше разтърсващо и окуражаващо да бъда там. Скоро осъзнах колко съм щастлива, че не съм преживяла такива травматични събития, но в ума ми се въртяха всевъзможни моменти, в които коментар, пасивно-агресивно действие, шега по адрес на жени бяха свързани с почти всички социални групи, към които принадлежа – от училището, през университета, до работното място и общественото пространство.
Сега вече не сме сами. Сега ни чуват. Силното усещане, че феминизмът е общност, към която принадлежа в родния си град, ме накара да се чувствам по-силна, по-сигурна и по-ангажирана да заемам позиция срещу всеки малък акт на обида и насилие срещу жени.
Това е само началото на борбата и сега знам, че няма да мълчим.
Снимка: Протесът в Тимишоара (източник: SPICC)
Заглавието на статията е взето от заглавието на събитието във Facebook, посветено на протеста.
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
