След като икономиката на съседите нарасна с 8,8% през третото тримесечие, Българската стопанска камара излезе с документ и обяснения на какво се дължи успехът на съседите. Тезите на българските икономически експерти обаче биха изненадали румънските им колеги
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 23 декември 2017 г. на сайта „Барикада“.
Вече повече от десет години румънски и български медии сравняват двете страни икономически. Причината е проста – стопанствата и обществата им са съизмерими в различни отношения. Румъния и България никога няма да станат като Германия и сравнението с нея може само да ги прави вечно неудовлетворени. Но ако съседната страна е ориентир, тогава може би ще добием нелоша представа в каква посока се движим и какво постигаме.
Румъния и България са „в една лодка“. Осъзнаването на този факт е първа крачка към познанието за това къде се намираме. При поглед към съседите се набиват в очи сходствата, но на техен фон изскачат и някои разлики. Икономическият модел в двете страни е еднакъв: ниски преки данъци за капитала, ниски доходи, разчитане на чуждестранни инвестиции и слаба защита на труда. Чуждестранните инвеститори в банките, минното дело, електроразпределението са едни и същи или идват от едни и същи страни. Нищо чудно, че и мениджърите на международните компании често отговарят за регион, обединяващ България и Румъния и включващ понякога още Република Молдова или някоя друга съседна страна.
Това прави разбираема натрапчивата мисъл, че съседът се справя по-добре в изграждането на светлото капиталистическо бъдеще. У нас румънците през последните години се превърнаха в нарицателно за отличници, най-вече защото определени групи от дясното политическо поле виждат мечтите си реализирани при съседите – борбата с корупцията отстранява от политическата игра динозаврите на прехода, икономическият ръст е на най-високите нива в ЕС, формирана е силна градска средна класа, която се чувства лидер в модернизирането на страната.
У нас това може да звучи изненадващо, но за мнозина в Румъния българите също можем да сме пример. На север от Дунава постоянно се говори за това как у нас има повече километри магистрали, как метрото на София се строи ускорено и успешно, докато това на Букурещ от години не е откривало нова станция, туризмът ни поражда завист.
Дори се оказва, че някои румънци имат плаха симпатия към България. Съществува мнение, че в България националните интереси са защитени по-добре в икономиката спрямо тези на чуждестранния капитал. Сайтът „Социален монитор“, представящ инфографики за социални показатели в Румъния, България и Германия разкрива, че у нас бедните живеят малко по-добре от бедните в Румъния. На тези мнения сигурно може да се възрази, но така или иначе показателна е тенденцията – от всяка страна на границата да търсим „спасение“ и вдъхновение, викайки на помощ огледалния образ на съседа.
Именно в този контекст през ноември Българска стопанска камара реши да допринесе към дебата за нужните икономически и социални реформи в България, като обобщи няколко статистически показатели на Евростат. В документа на камарата, разпространен на официалния сайт и получил гласност в медии като Investor.bg, Румъния изглеждаше като пример в много отношения. С рекорден икономически ръст за третото тримесечие на 2017 г. – 8,8 %, с безработица от само 5,9 %, с инвестиции от 22,7 % от БВП през 2016 г. и с БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност 59% от средноевропейския, румънците изглеждаха сякаш вече се движат по магистралата на европейското благоденствие. Аналогичните показатели за България бяха 3,9% ръст през третото тримесечие, 7,6% безработица за 2016 г., инвестиции от 18,6% от БВП през 2016 г. и БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност от 49% от средноевропейския (при положение, че и двете държави стартират при нива около 41 % през 2007 г.). Цялостната картина резонираше с усещането на мнозина българи, че страната извън София и още няколко големи градове не се развива, че народът плаща цената за неправилния модел.
В документа присъства и сравнение, според което нетния годишен доход на човек в България през 2015 г. е бил по-нисък от този на едно лице в Румъния само с 6% през 2015 г., докато през 2007 г. разликата е била цели 17,7%. Това може и да изненадва на фона на предишната статистика – уж изоставаме, а не съвсем. Всъщност внушението е, че макроикономическите показатели на България може да са по-лоши, ала доходите у нас растат повече, отколкото ги увеличават в Румъния, така че българите трябва да са доволни.
Чии доходи обаче растат? Кой се облагодетелства от икономическия растеж и кой не? Защо статистиката показва сбъдващи се мечти, докато мнозина в двете страни живеят от заплата до заплата и се молят да не се разболеят?
Сравнението на дадени показатели, без да се разбира съответният контекст, който те отразяват, може да доведе да загубване в огледалния свят на съизмерването. Ето защо коментарът на документа на БСК, направен от нейния заместник-председател Димитър Бранков в интервюто му за телевизия Bloomberg Bulgaria от 29 ноември 2017 г. трябва да бъде разгледан по-обстойно. В своето изложение той посочи като силни страни на румънския модел извършените след началото на икономическата криза реформи на трудовото законодателство, гъвкавият валутен курс, компетентността на финансовите институции и привличането на чуждестранни инвестиции. Поставени в румънския контекст, всяко от тези предимства изглежда другояче.
Промените в трудовото законодателство от 2011 г. например са извършени под натиска на МВФ, след като Румъния се оказва принудена да вземе заеми от няколко западни финансови институции на обща стойност 20 млрд. евро. Тези реформи разбиват синдикатите, като въвеждат понятието на така наречените „представители на работниците“ – структура с много по-ограничени възможности от синдиката за защита на трудещите се в отношенията с работодателя им. Така реформите нанасят удар на социалния диалог, от който на север от Дунава още не могат да се възстановят, което увеличава неимоверно тежестта на капитала в икономическите отношения за сметка на наемните работници.
Според румънския социален и икономически експерт Щефан Гуга отличният икономически ръст на Румъния днес би се случил и без трудовите реформи, защото неговите причини са другаде: в успеха на експортноориентирания сектор на икономиката, разчитащ на чуждестранни инвестиции и външни пазари. А ръстът на БВП не означава автоматично замогване на цялото население или по-добри публични услуги.
Трябва да се припомни, че в Румъния има на практика две различни икономики – едната с чуждестранни собственици, разчитаща на външни инвестиции и пазари, и другата – националната, която от влизането в ЕС до днес намалява тежестта си в националното стопанство спрямо чуждестранните компании. Според изследване на експертите от Румънската национална банка Флорин Драгу и Адриан Костею, разглеждащо периода 1994-2014 г., компаниите с национален капитал по правило извършват икономическа дейност с други подобни, същото важи и за тези с чуждестранен капитал. Двамата анализатори заключават, че за посочения период едва 7% от компаниите с национален капитал са реализирали 50% от оборота в отношенията между националния и чуждестранния бизнес, базиран в Румъния.
Тези две паралелни икономики имат различна динамика. Секторът с чуждестранни собственици в румънската икономика идва с разработени технологии и пазари и ползва евтината работна ръка на румънците, съчетана с ниски преки данъци върху капитала. Това е експортноориентиран сектор и именно неговата ориентация навън му позволява да расте много през десетте години след влизането в ЕС до степен, че той още през 2015 г. е по-голям като дял от общия оборот в икономиката в сравнение със сектора на румънските собственици.
Според данни от 2015 г. в Румъния е имало 22 146 компании износители, които са продали зад граница стоки за 54,6 млрд. евро. Първите 500 от тях осигуряват 74% от този износ. Делът на румънските компании в този топ 500 е бил само 10-12%.
Това е секторът от икономиката, който осигурява стопанския ръст на страната. Секторът на националния капитал по правило разчита повече на вътрешното търсене, което бе стимулирано през последните години чрез въвеждането на намалена ставка за ДДС при храните от 9%. Нарастващото вътрешно потребление обаче допринесе и за засилен внос и търговски дефицит. Опитите за даване на данъчни преференции на различни категории граждани и компании, съчетани с вдигането на заплатите в държавния сектор, доведе и до ситуация, в която според Европейската комисия през 2018 г. Румъния ще има бюджетен дефицит от 3,9% от БВП – над бариерата от 3% от БВП. По този повод в интервю за блога на румънския икономически експерт Раду Совиани еврокомисарят по еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис заяви, че България е напреднала „значително“ по отношение на присъединяването си към еврозоната и че Румъния остава назад. В средата на декември румънското правителство разкри намеренияда изтегли заем от 8 млрд. евро, който да бъде използван през следващите 2 години за запълване на дефицитите в бюджета.
Дори и в България да има напредък, той остава ограничен за определени сектори и географски райони. Присъединяването към еврозоната може да се превърне в стимул за извършване на реформи, които да модернизират българската икономика и общество, както писа икономистът Димитър Събев, но такъв модернизационен план не се вижда на хоризонта. Вместо това българското правителство изглежда се надява да се присъедини към еврозоната, както преди десет години страната влезе в ЕС – в резултат на договорки, послушание и без извършването на значими обществени промени.
Румънските финансови институции не са приемани еднозначно като особено компетентни от северните съседи. Както посочва румънският икономист Корнел Бан – преподавател в Бостънския университет, финансови институции в Румъния се оказаха основният проводник на световната икономическа криза в страната в края на първото десетилетие на ХХI век. Така че на тяхната компетентност трябва да се гледа със съмнение, независимо от ореола на експертност, който витае около Румънската национална банка.
Румъния може да не е във валутен борд, но последното значимо обезценяване на нейния курс спрямо еврото бе през 2008 г. През последните години курсът бе сравнително постоянен спрямо европейската валута, така че вече почти 10 години страната не е получавала конкурентно предимство чрез обезценяване на леята. Едва тази есен курсът леко се понижи и достигна 4,6 леи за евро, но дори и това обезценяване не изглежда особено значимо. На практика години наред Румънската централна банка поддържаше стабилен курс спрямо еврото все едно леята е фиксирана за единната валута.
Румъния действително привлича повече чуждестранни инвестиции от България (70,11 млрд. евро срещу 23,5 млрд. евро към 31 декември 2016 г.), но част от обяснението освен в по-големите размери на страната е и в изобилието на природни ресурси. Те привличат като магнит по-силни чуждестранни интереси. При съседите обаче освен отвореност към чужденците, има и тревога, че чуждите икономически интереси са защитени прекалено добре от румънската държава, докато хората не усещат в цената на горивата или в други отношения изобилието от природни ресурси на страната.
Щефан Гуга посочва, че от години в Румъния не само се вдигат заплатите, но наред с това се вземат определени фискални мерки, така че разходите по труда да не нарастват. Пример в това отношение е сагата с прехвърлянето на тежестта за плащането на социалните осигуровки от работодателите към служителите. От 1 януари 2018 г. служителите ще плащат огромната част от социалните осигуровки в Румъния. Така, независимо от повишението на минималната работна заплата на 1900 леи (800 лв) и от намаляването на данък общ доход, някои категории служители всъщност ще получават по-ниски нетни заплати, а при други повишението на доходи ще е символично. Паралелно с големия икономически ръст на северните съседи, там мнозина се оплакват, че румънският работник и служител във все по-голяма степен става роб на капитала.
Що се отнася до перспективите пред румънската икономика, според Гуга, в най-добрия случай страната ще попадне в т.нар. „капан на средните доходи“, при който икономическият растеж и подобряването на благосъстоянието ще бъдат ограничени от невъзможността да се преодолее моделът на развитие, базиран на ниски и средни разходи за трудовата сила. Икономистът смята, че дори и в момента – при отличните статистически данни, не може да се говори за трайно и дългосрочно намаляване на различията в доходите и развитието между западните държави и страни като Румъния и България.
Търсят ли се алтернативи на сегашния икономически модел на социален дъмпинг в Румъния и какви могат да са те? Една често формулирана алтернатива там е преминаване към политика на „развитие“, която да трансформира структурно икономиката към производство на блага и услуги с голяма добавена стойност и която би дала по-големи приходи на държавния бюджет и по-равномерно разпределяне на доходите между капитал и труд. Според Гуга тази визия „включва и функциониращи публични услуги, които да са достъпни за максимален брой хора, но не е ясно до каква степен този сценарий е жизнен от политическа гледна точка в сегашния контекст“. Подобно развитие обаче би предполагало други баланси между икономическите субекти в страната и извън нея. Според Гуга това засега е утопично.
Изненадващо или не румънският икономически модел не се различава особено от българския. От години обаче случващото се при съседите е използвано с политически цели в българския обществен живот. Познаването на румънския контекст и на автентични румънски мнения може да помогне да разберем по-добре и нашите собствени политико-икономически реалности. Може да се окаже, че жадувайки по “румънски“ модел, ще получим повече „български“.
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
