Дору Драгомир: Българо-румънските икономически отношения имат нужда от вътрешна динамика

Подкаст епизод за българските и румънските икономически реалности

Епизод 1 на съвместния подкаст на Двустранната търговска камара България-Румъния и блога „Мост на приятелството“ разглежда някои икономически понятия и реалности в двете страни, които интересуват Дору Драгомир и Владимир Митев: преход, приватизация, чуждестранни инвестиции, отношенията между бизнеса и политиците, балансът между чуждестранния и местния капитал и бъдещето на българо-румънските отношения след падането на правителството на Кирил Петков в София.

Епизодът може да бъде гледан тук със субтитри на български език:

Владимир Митев: Добре дошли в първия епизод на съвместната инициатива на Румънско-българската търговска камара в София и блога „Мост на приятелството“. Както обсъдих с Дору Драгомир, моя партньор в тази инициатива, целта ни е да създадем един вид дискусионно пространство, интерактивна дискусия не само между нас, но и с обществеността за явленията, събитията, проблемите в българското и румънското пространство, и особено с определен акцент върху икономиката. Затова в този епизод ще се опитаме да направим своеобразна дискусия или да разгледаме по-отблизо икономическото положение в двете страни, пътя, който са изминали през последните 30 години, и освен това да открием някои аспекти, които може би се нуждаят от по-добро разбиране.

Нека започнем с факта, че и двете страни, България и Румъния, преминаха от един тип икономика, която беше много централизирана и, както се казва, социалистическа. А сега те се управляват от мощни капиталистически пазарни сили. Така че можем да се опитаме да направим своеобразно обобщение на пътя, по който са поели тези страни през последните 30 години.

Дору Драгомир: Да, също така смятам, че е изключително важно за всички, за всички участници, за всички заинтересовани страни в двете страни, в двете икономики, да разберат по-добре как сме стигнали до това, което сме днес, започвайки от преди 30 години, когато, както казахте, ние като страни управляваме много силна, централизирана, социалистическа икономика. Какво означава това? По принцип и двете страни се опитват да се индустриализират и да създадат среда, която да отговаря на всички нужди на страната. По принцип всички продукти и услуги, от които се нуждаеха хората и икономиката на страната, трябваше да се произвеждат в двете държави. И това е, да кажем, нулевата точка на момента, в който през 1990 г. Румъния и България промениха системата, политическата и икономическата, и поеха по пътя на пазарната икономика, т.нар. пазарна икономика. 

Бих казал, че можем да разделим тези 30 години, които преживяхме, на три основни периода: първият период ще бъде първото десетилетие – от 1990 до 2000 г., и тук има огромни разлики между Румъния и България по отношение на развитието. Предимно за България това беше много труден период до 1996 г., 1997 г., ако вземем предвид времето на създаване на валутния борд. Дотогава обаче България не беше постигнала голям напредък по отношение на преминаването от централизирана икономика към друг тип икономика. Междувременно Румъния предприе този тип развитие. Трябва да вземем предвид факта, че много от частните компании, които се появяват на пазара, имаха определено ниво на инвестиции от чужбина, особено от Европа, което по някакъв начин ни даде преднина, когато говорим за 2000 г., между двете страни. Разликата беше доста голяма. Ако някой инвеститор или чужденец беше посетил двете държави по това време, около 1998 г., 1999 г., щеше да види големи разлики в икономическо и социално отношение и дори в развитието на самата държава като инфраструктура. За щастие на България, след 1997 г. стъпките бяха предприети много по-бързо. Те се възстановиха доста. Нека го кажем така – ако през 2005 г. някой ме беше попитал каква е разликата между двете страни от гледна точка на времето, щях да кажа, че между Румъния и България има разлика в развитието от около 5 до 10 години. Днес, след още 15 години, мога да кажа, че те са приблизително на същото ниво на развитие. Това означава, че България е направила много, много големи крачки, за да достигне нивото, което, да речем, би очаквала една страна от бившия комунистически блок. Това беше, да кажем, вторият преходен период между 2000 и 2010 г. 

Мисля, че от 2010 г. досега и двете страни предприеха едни и същи стъпки. Като се има предвид също така, че в политическо отношение ние винаги сме в пакет, през цялото време. Когато в Брюксел се говори за Румъния, постоянно се споменава името на България. Когато говорите за Европа като цяло, пакетът неизменно се появява. Румъния, България по всички важни общи въпроси вървят заедно: ние се присъединихме към НАТО през 2004 г., през 2007 г. се събрахме в Европейския съюз. По принцип всички извън двете страни ни възприемат като пакет. Но ние все още сме склонни да не се възприемаме толкова като работещи заедно. Радвам се да видя, че през последните два месеца, да речем, една година, има голямо подобрение в това отношение. Особено на политическо ниво сме свидетели на много съвместни проекти, които поне са обявени от двете правителства. И това със сигурност ще ни даде определени предимства в дългосрочен план, защото ще бъдем една от първите стъпки в сътрудничеството между Румъния и България.

Казахте много важни неща, особено в миналото и сега. Така че вие затруднявате продължаването на дискусията, защото трябва да се каже, че и в България, и в Румъния през 90-те години на миналия век имаше така наречените схеми на Понци или пирамиди. Затова понякога не се разбира добре, че и двете страни имат този опит. Понякога може би нашите хора си мислят, че това, което са преживели, е само тяхно, че е нещо специфично.

Вярно е. Знаете ли, аз имам опит, който съм придобил в този много близък контакт с двете страни през последните десет, дванадесет години. За мен беше изключително интересно да разбера, че където и да отидеш в тези две страни, хората имат впечатлението, че те са уникални. Те смятат, че само в тази страна, в този град се е случило нещо добро или лошо. Истината е, че ние много си приличаме. И в двете страни са се случили много добри и лоши неща. Както казахте, Понци схеми съществуваха в Румъния и България и засегнаха много хора. В същото време можете да видите, да кажем, и в двете страни, какъв е интересът към определени неща. Някои сектори или отрасли бяха доста сходни. В началото на този преход повечето хора и в двете страни са се захванали с идеята да станат предприемачи, но не непременно защото са имали страхотна идея, страхотна бизнес идея, а най-вече защото са имали нужда от това. Преходът от централизирана към пазарна икономика беше свързан с много жертви от страна на хората. Какви бяха те? Помислете само за затворените предприятия и за хората, които са загубили работата си. Говорим за хора, които са били, да речем, на 40-, 50-годишна възраст, хора, които не са били в състояние да разберат какво е това, какво означава новата икономика. Те не разполагаха с такива знания. Те загубиха много стабилни работни места. Хора, които не разбират какво им се случва, но са поставени в ситуация да търсят начин да живеят. И за много от тях решението бе да станат предприемачи. Но техният вид предприемачество се основава на услуги или продукти с много малка добавена стойност. Става дума за много малки магазини, за много малки предприятия, които, разбира се, в по-голямата си част не успяха да оцелеят.

Това е важен въпрос. Но трябва да кажем, че и двете страни имаха много голяма индустриална база в началото на прехода и в крайна сметка я загубиха. И част от процеса на тази загуба беше свързан с т.нар. процес на приватизация. И сега отново става дума за това, което казвате за уникалността. Може би и тук е така, защото съм чувал българи да казват, че румънската приватизация е била много по-добра. И няма да се учудя, ако румънците кажат, че може би българите са направили някои приватизации по-добре. Може би някои големи индустрии са могли да оцелеят в България. И така, има ли български модел и румънски модел на приватизация? Каква е разликата? Какво е общото между двете държави в тази област?

Не знам дали можем да говорим непременно за модел. Бих казал, че ако разглеждаме понятието „модел“, Румъния и България имаха един и същ вид приватизация. Нека го сравним със страните от Централна Европа, които по онова време извършиха приватизация. По принцип тази приватизация се основаваше на чуждестранни инвестиции, които идваха в страната и купуваха бивши промишлени предприятия. Румъния и България са по-скоро на ниво самоприватизация. Не мога да ви дам, да речем, проценти, но много от големите промишлени производители бяха приватизирани вътрешно. Това означава, че по принцип ръководството на социалистическите предприятия, директорите на тези предприятия решават, че те ще поемат предприятието. Те го купуват от държавата, която е собственик. И след това най-малкият или най-успешният, както видях въз основа на моя опит, беше България. От тази гледна точка сега виждам, дори днес виждам доста български компании, които съществуват на пазара след 30 години. Така че те са приватизирани, да речем, през 1996, 1997, 1998 г. След почти 30 години те все още са успешни. Моделът беше разделянето на големи компании. Тези абсолютно огромни индустриални компании бяха разделени и след това от една голяма компания, като, да речем, “Балкан кар”, например, огромна компания за кари на Балканите. Сега можете да видите около пет или десет малки компании, повечето от които все още са успешни на пазара и създават част от балканското производство. 

Румъния, от друга страна, също извърши този вид самоприватизация, което означава, че румънски граждани инвестираха в различни активи в отрасъла. Но също така мога да кажа, че Румъния не е много успешна в това отношение. Днес на румънския пазар не съществуват толкова много компании. След 30 години повечето от тях не са успели да правят бизнес по правилния начин, но не непременно защото не са експерти в областта, а най-вече защото не са имали подкрепата на цялата среда. Голяма производствена единица, да речем, не знам, химическа производствена единица, да речем, се нуждае от инфраструктура. Нуждаят се от доставка на газ, от доставка на работна ръка. Разбира се, те се нуждаят от някакъв вид клиенти, които да купуват техните продукти. За съжаление в Румъния тази система не работи толкова добре. Ето защо, по мое лично мнение, е най-успешният. Приватизацията в Румъния не беше извършена в началото на процеса, а малко по-късно. И така, между 2000 и 2007 г., когато чуждестранните инвестиции навлязоха в страната и започнаха да инвестират в тези съоръжения, които бяха изключително силни преди 90-те години – с пари, с технологии, с работна ръка. И по някакъв начин чуждестранните инвестиции навлизат и им дават тласък, който ги прави успешни на пазара. И тук имаме няколко чудесни примера. Един от тях все още е в България. Това е Petrom. Така че по отношение на модела бих казал, че сме доста сходни, разбира се, че българите ще кажат, че румънците са по-добри. Разбира се, румънците ще кажат, че българите са свършили по-добра работа. Отново е важно да се има предвид, че България започна този процес на приватизация много по-късно от Румъния. Така че до 97 г. в България почти всички държавни компании все още са държавни компании.

Аз също искам да добавя нещо по мое мнение. Една от разликите между моделите, нека кажем „моделите“ в кавички, е, че Румъния използва своята фондова борса много по-активно. И така, основно Румъния разви фондовия пазар чрез тези приватизации. И може би в резултат на това виждаме, че за някои стратегии, може би за развитието на фондовата борса. Виждаме, че наскоро, може би преди две години, ако не се лъжа, или миналата година статутът на Румънската фондова борса беше повишен. Така че, ако си спомням правилно, той се превърна в развиващ се пазар, което означава по-голям достъп до капитал или по-голям интерес на международния капитал към него. И така, как това измерение на приватизацията чрез фондовата борса се отразява на това, което направи Румъния?

Букурещката фондова борса, защото предполагам, че имате предвид Букурещката фондова борса, е на прав път в развитието си. Не бих казал, че това е непременно стратегия. Мисля, че това е по-скоро резултат от развитието на румънската икономика, както и от развитието на румънската фондова борса. От тази гледна точка смятам, че става дума за различни видове стратегии, основани на различни моменти във времето. Когато говорим за приватизация, фондовата борса като понятие е финансов инструмент, който през 90-те години на миналия век не можеше да се използва, защото повечето хора не разбираха какво всъщност означава фондовата борса. Днес, след 30 години, разбира се, опитът, който дойде на пазара от чуждестранните инвестиционни компании, от румънските експерти в областта, позволи на Букурещката фондова борса да развива все повече и повече нивото на пазарно доверие в борсата. Това помага на Букурещката фондова борса да се развива толкова много и да привлича все повече компании и, разбира се, капитали, защото в крайна сметка като финансов инструмент основната задача на борсата е да привлича капитали. Но за да се привлече капитал, на борсата трябва да има и участници. Така че бих казал, че това е кръг, но самата фондова борса, да кажем, че това е моето лично мнение, не я смятам за инструмент за приватизация. Това е по-скоро резултат от процеса на приватизация в Румъния.

Друго нещо, за което Румъния изглежда е хвалена в България, е способността й да привлича чуждестранни инвестиции. Ако не се лъжа, може би ще ме поправите, но Румъния има около 90 милиарда евро чуждестранни инвестиции. В момента България не е в тази категория за привличане на чуждестранни инвестиции. Как се случи това? Как се случи това и какво означава за икономиката? Моето мнение е, че в Румъния има различен баланс между чуждестранния капитал и местния национален капитал, отколкото в България.

Добре. Бих казал, че ситуацията е такава, каквато е, от обективна гледна точка. На първо място, казах ви, имахме преднина. Румъния имаше преднина за около седем години, между 90 и 97 г., когато в България не се случваше нищо. Това беше период, в който цялата Източна Европа беше пълна с потенциални чуждестранни инвеститори. И затова, да речем, Румъния беше първа на пазара. Освен това става дума за четири пъти по-голяма икономика. Говорим за плюс минус 90-те години, три пъти повече от населението. Така че Румъния имаше много предимства на пазара пред България. Бих казал също, че дори след 2000 г. езикът беше своеобразна бариера за чуждестранните инвеститори, които се интересуваха от навлизане в България. Липсата на хора, говорещи чужди езици, и по-специално на говорещи английски език, беше своеобразна бариера. И знаете ли, фактът, че обсъждаме този въпрос от дълго време, е, че езиковата бариера е много голяма пречка, когато говорим за международна търговия или международен бизнес. Азбуката също беше своеобразна бариера, тъй като повечето инвеститори, идващи от западната част на Европа или от Щатите, имаха трудности. Разбирането на азбуката, вероятно, и тук отново казвам, че това е мое лично мнение, вероятно може да се дължи и на факта, че кирилицата се използва и в Русия, а през 90-те години на ХХ век Русия все още беше бивш враг на западните страни, така че хората все още се страхуваха, когато се приближаваха към Русия, и по някакъв начин тя беше асимилирана в България. Азбуката и езикът – славянски език, който звучи доста подобно на руския. И хората се уплашиха. Мога да ви кажа, въз основа на моя опит и на това, което виждам в момента, когато дойдох за първи път в България, че повечето чуждестранни инвеститори на средно ниво в България са на средно ниво. Ние не инвестираме директно в България, като създаваме собствени компании. Те купуваха или създаваха съвместни предприятия с местни компании. Те установяват кои са играчите в техния бранш и след това избират един от тях и купуват или създават някакъв вид партньорство с тази компания, българска компания. И така те отварят офиси в България. От друга страна, в Румъния повечето компании, които навлизат на пазара, създават свои собствени дружества. Като дъщерно дружество на компанията, от която са дошли. И след това наемат румънци в компанията. Така че имаше малки разлики във възприятието на двете страни. Бих казал, че в днешно време тези неща вече не са на пазара. Сега мисля, че основното разграничение идва от начина, по който двете страни успяват да се популяризират. Това зависи от предимствата и недостатъците, които има всяка от икономиките. Мисля, че около 35-40% от чуждестранните инвеститори реинвестират на пазара. Така те реинвестират печалбата, реализирана в Румъния, в нови съоръжения на пазара. България, която няма толкова много инвеститори на пазара, не разполага с тази възможност за реинвестиране, тъй като нивото на реинвестиране от страна на инвеститорите на пазара очевидно не е толкова високо.

Бих искал да опровергая някои от твоите предположения, защото смятам, че има и друга причина за успеха на Румъния в привличането на инвестиции. По принцип Румъния разполага с ресурси – ако искате природни ресурси или ако искате да има повече хора (човешки ресурси). Така че, по принцип в Румъния има в какво да инвестира. Ако мога да се изразя по този начин, а също и когато слушах думите ти, че Румъния има преднина, си спомням, че в Румъния се говори много за споразуменията от Снагов от 1995 г., за които се твърди, че отварят пътя към позападняването на Румъния, за пътя й към НАТО и Европейския съюз. Доколкото разбирам, на това са спорзумения на политическо ниво. И е любопитно, че през 1995 г. България също подаде молба за присъединяване към ЕС. Всъщност не искам да противореча, а само да нюансирам малко това, което казвате. Разбира се, кирилицата може да изглежда като бариера за неподготвен човек, например ако той идва от латински произход. Но капиталът е нещо универсално, което може да проникне във всяка ситуация, във всяка култура. Така че капиталът говори на универсален език и аз съм убеден, че той може да намери събеседници във всяка област.

Абсолютно. Ето защо през този период в България имаше инвеститори.

И когато говорим за капитал, разбира се, има играчи на пазара. Обикновено това са някои компании и/или мениджъри, които привличат вниманието за сметка на работниците. Но искам да те попитам тук, когато правим сравнения и разглеждаме България и Румъния, виждаме, че има някои, може би виждаш някои разлики между отношението към компаниите и към ролята, някои основно, поне от моя гледна точка. Изглежда, че Румъния насърчава много компании, които са елитни. Така че с тях постоянно се провеждат консултации по енергийни и други въпроси. Когато отида на конференция или погледна списъка с участници в конференции по икономически въпроси в Румъния, имам чувството, че има някои компании, които винаги имат запазени места. Те са нещо като консултантски компании, енергийни компании и т.н. Така че може би могъл да кажеш кои са играчите в икономическата среда в Румъния и България и какво забелязваш в тях.

Е, това е много интересна история, защото икономическата теория ни казва, че по принцип във всяка икономика има 20% от компаниите, които носят 80% от приходите в нашия регион. Тези компании са повече или по-малко четири вида. Нека оставим тези четири настрана и да поговорим за трите основни вида. Трите основни вида са: първо, фирми, които са на пазара от поне десет години, ако не и повече, и са успешни на пазара, а тенденцията на растежа им е възходяща. След това имаме т.нар. елитни компании, както ги наричате, които могат да бъдат международни или национални компании и които носят толкова голяма стойност на икономиката. Третата група, която присъства и в двете страни са т.нар. държавни компании, които все още са мажоритарна собственост, повече от 50% от държавата, по принцип и в двете страни. Това е структурата на икономиката. Тези три вида компании обикновено внасят около 80% от парите в БВП. Четвъртият вид са нормални предприемачески компании на възраст от 3 до 5 години. И в останалата част от бизнес средата, която съществува в момента, защото ме питаш за Румъния. Бих казал, че това е напълно нормално и че това не се случва в Румъния. Мога да ти кажа, че имам абсолютно същия опит в България. Винаги, когато обсъждаме някакви икономически въпроси, на масата ще имате някои участници, които са изключително важни за икономическата среда в България. Да речем, ако говорим за Българската банка за развитие, ако говорим, не знам, за енергийния сектор, за енергийния холдинг, за транспортния сектор, имаме някои много силни играчи, както и за строителния сектор. По принцип във всяка от икономиките на Румъния, България или която и да е друга страна ще има някои елитни компании, които ще са по-силно представени и ще имат влияние върху икономиката, тъй като или имат голям брой служители, както е в Румъния и България. Държавните компании и в двете страни имат голям брой служители в сравнение с останалите компании на пазара. Те са важни, защото не дават само гледната точка на компанията, а и на служителите. Разбира се, ние сме убедени, че тези компании наистина се грижат за своите служители. И от тази гледна точка мисля, че затова на различни събития или конференции, които посещавате, постоянно виждате няколко имена, които си приличат или са едни и същи.

Да, имам още една причина да изтъкна това. Това е моят български контекст, който наблюдавам. Разбира се, не искам да те въвличам в политическите проблеми на България, но предполагам, че балансът между политическия и икономическия или корпоративния свят е малко по-различен в България, особено сега. Вероятно си спомняш, че имаше протести срещу предишното правителство на Петков на транспортни компании. По принцип имам чувството, че в България има някаква обвързаност между големия бизнес и определени партии и не съм сигурен, че в Румъния е точно така. Моята хипотеза (и искам да я тествам с тебе) е, че в Румъния капитализмът е малко по-напреднал, в смисъл че политическият или партийният контрол върху системата, икономическата система е по-малък, но може би греша в това отношение. Това е само хипотеза. Просто виждам, че тези компании с високи постижения или елитни компании са някак си много силни в Румъния. Докато в България винаги имам чувството, че партиите по някакъв начин сключват съюз с едрия бизнес. И така нашата система се поддържа. И затова в България се говори толкова много за олигархия, а в Румъния – по-малко.

На първо място. Бих казал, че си прав, когато говориш за факта, че румънският пазар е малко по-зрял в икономическо отношение от българския. Така че от тази гледна точка си прав. Факт е, че между бизнеса и политиците винаги има някаква връзка. Мисля, че е напълно нормално и важно да има някаква база за контакт, контактна точка между икономиката, бизнеса и политиката. Всъщност всяко нормално общество трябва да има заинтересовани страни, които да представят различните интереси на обществото. Бизнесът би представлявал икономическите интереси в обществото. Социалните неправителствени организации ще обхванат всички останали нужди и интереси на обществото. Политиците щяха да ви представят различна гледна точка. Едно нормално и балансирано общество поставя всички заинтересовани страни на една маса и намира най-добрия начин за преговори, за да създаде бъдещето на обществото. Не мога да ти кажа дали Румъния е по-добра или по-лоша от България по отношение на връзката между бизнеса и политиката. Това, което мога да ви кажа със сигурност, е, че Румъния започна малко по-късно от България да създава така наречените работодателски организации, представляващи бизнеса. Ако днес сте в България, имате пет основни бизнес асоциации или организации в подкрепа на бизнеса. Да кажем, че в Румъния броят на организациите за подкрепа на бизнеса, които са от значение на национално равнище, е малко по-малък. А най-важната по отношение на дейността е Асоциацията на чуждестранните инвеститори. И тук отново не става дума за асоциации, които са свързани с индустрии. В Румъния имаме няколко сдружения на работодатели, представляващи много голям брой предприятия и, разбира се, много голям брой работници в тези предприятия. Не вземам под внимание всички тези слухове, които съществуват в България за олигархията. Поне не на нивото, на което са представени. Всъщност те не са в тази посока. Със сигурност не го виждам по този начин. Винаги ще има хора, които се интересуват от парите. А парите, както казахте по-рано, не миришат и имат общ език. Така че по принцип винаги ще намерите хора, които ще преследват парите. Но в крайна сметка нашата работа е да гарантираме, че развитието на обществото в икономически, социален и политически план е разумно.

Благодаря ти за това, което виждаш. Бих искал да напомня на нашите слушатели и читатели, че си завършили бизнес в американски университет. Затова се интересувам от теориите, които по някакъв начин си усвоил или научил и впоследствие приложил. По принцип бизнесът, или поне моето впечатление от американските бизнес училища, е, че те наблягат на мениджъра. И разбира се, има една реалност в САЩ с управлението и друга реалност тук. Мога да ти дам много примери за това, че по принцип можеш да имаш страхотна идея, но липсата на хора, липсата на пари, дефицитите в нашите провинциални области, да речем в България и Румъния, могат да убият всяка страхотна идея. И така, би ли ни казали как изглеждат румънските и българските мениждъри, когато се вземе предвид управленската перспектива?

Искам да започна с една история. Това беше една от историите, които чух в Щатите. Това беше историята за Джак Уелч. Не знам дали си чувал името на Джак Уелч. Той е най-добрият главен изпълнителен директор на GE, General Electric Group, най-голямата компания в САЩ за определен период от време. А Джак Уелч беше един от най-успешните изпълнителни директори на тази организация. По принцип той беше наречен 10% заради склонността му да купува нови компании и да ги приобщава към групата. След това тези компании бяха закрити, защото бяха конкуренция на групата, или станаха много успешни. В един момент журналист се приближава до Джак Уелч и го пита: „Кажете ни, моля, каква е тайната на вашия успех? Как успявате да се справяте през цялото това време с включването на нови компании в групата? Те стават ефективни.” И Джак Уелч каза следното и то някак си се запечата в съзнанието ми. И аз говоря за това през цялото време, той каза следното: “Всеки път, когато търся нова компания, която да купя, гледам какви са проблемите, които имат? Защото, разбира се, компания, която се продава, има различни проблеми. Ако компанията има финансови проблеми, това не е проблем за нас. GE – това е огромна компания. Разполагаме с много пари в брой, но в същото време имаме кредитни линии във всички американски банки. Няма проблем. Можем да го допълним с капитал. И ние решаваме проблема, който компанията е искала да реши. Тогава компанията може да има проблеми с технологиите, а особено през последните 20 години нивото на технологиите се усъвършенства толкова бързо, че трябва да се постигне много висока възвръщаемост на инвестициите, за да се покрият вложените в тях средства. Ако през 80-те години на миналия век инвестирате в технологията, която използвате днес, възвръщаемостта на инвестициите в тази технология ще продължи не знам колко – 15 години. В днешно време технологиите се променят всяка година, две години, дори шест месеца. А това означава, че трябва да сте сигурни, че правите добра инвестиция в тази технология.” И така, връщайки се назад, Джак Уелч казваше: „Ако имат проблеми с технологията, можем да ги решим по два начина. Или GE има компания в рамките на групата, която произвежда тази технология, или ние въвеждаме тази технология в новата компания. Правим я ефективна или купуваме технология извън групата и това е всичко. Купупваме компанията и я караме да работи. И репортерът каза: „Добре. А третият казус?” Третият е, ако имат проблеми с човешките ресурси и журналистът каже: „Добре, а какво ще правите тогава?“. А Джак Уелч каза: „Ако имат проблеми с човешките ресурси, няма да ги купя.“ Защото по принцип, ако имате проблеми с човешките ресурси, трябва да инвестирате много време и пари, за да станете ефективни. И това беше неговата тайна – когато виждаше проблеми с човешките ресурси, той не инвестираше в тази компания. Сега преминаваме към въпроса ти. 

Много е трудно да се направи сравнение между САЩ и нас като икономика. Там говорим само за резултати. Европейската икономика, като цяло, е малко по-социална, много по-склонна към защита на работника от работодателя. В Щатите работодателят има всички права. Ако утре не му харесате, ще бъдете уволнен с някакви обезщетения или без обезщетения. В Румъния, както и в България, ако имате проблем с някой от служителите си, не в личен план, ако имате проблем с този служител, защото не си върши работата или не е достатъчно ефективен и т.н. Процедурата за смяна на служителя отнема много време и средства. Като работодател от тази гледна точка бих казал, че съм много повече на страната на работодателите, защото разбирам какво означава това и за мен. Преди години, когато напуснах мултинационалните компании, се насочих към предприемачеството. Разбирам разликата. Преди това ми беше трудно. Аз бях просто служител. Просто получавах заплатата си на петото число от месеца и бях доволен от това, което правех. Когато си работодател, ситуацията е малко по-различна.

Добре. Постепенно стигаме до въпроса за българо-румънските икономически и човешки отношения, който наистина бих искал да поставя в края на нашата дискусия. И един елемент, когато говорим за хората и човешките ресурси,, е, че България има много специфично развитие в смисъл, че южната част на България осигурява почти две трети от БВП на България и повечето от чуждестранните инвестиции отиват в южната част на България. Магистралите са в южната част на България. Така че северната част на България, районът, който е в непосредствена близост до Румъния и който е най-естествено склонен да направи нещо с Румъния, поне географски, остава слабо развит и хората напускат този район, за да отидат в София или на други места по света. Така че тук наистина не знам как да се изразя, но по принцип може би бих могъл да го съчетая с твоето твърдение, че румънско-българските дипломатически и политически отношения са се подобрили много при правителството на Петков, и може би бихме могли да завършим този епизод с една Ваша малка прогноза. Смяташ ли, че това отваряне между България и Румъния е нещо, което няма да зависи от един човек или едно правителство? Смяташ ли, че това ще бъде нещо трайно, може би нещо, което има дълбоки корени, или може би е предизвикано от международния контекст. Има ли значение кой е на власт в Букурещ или София, или по-скоро добрите българо-румънски отношения са нещо като момент във времето и ако се формира друго, друго мнозинство, динамиката ще се промени.

Наистина се надявам да не става въпрос само за контекста.. От друга страна, на политическо ниво интересът към Румъния и България е по-висок. Той се засилва от общата ситуация в региона, най-вече от случващото се в момента в Украйна. Също така в Румъния казваме, че обикновено се държим заедно, когато дойде външна заплаха. Не сме обединени като хора или в обществото. Така че това, което се случва сега, със сигурност има някакъв импулс заради войната в Украйна. Наистина се надявам, че това не е нещо, което се случва само сега заради ситуацията, а че е нещо, което ще се случи в дългосрочен план, колкото и да е свързано с чужд интерес в нашия регион. Не мога да ти кажа, вероятно в нашите две страни има много малко хора, които могат да отговорят на въпроса ти. От друга страна, смятам, че докато управляващите в Букурещ и София не започнат да се интересуват от страната отвъд Дунава, нещата няма да са много по-добри. Това, което се опитваме да кажем на ниво двустранна търговска камара, е да създадем онази добавена стойност на икономическо ниво между Румъния и България, която ще накара двете общности, бизнес общностите в Румъния и България, да се обърнат към собствените си правителства. румънци в Букурещ и българи в София и да кажат: „Момчета, вижте, ние вече започнахме да правим бизнес с румънци или българи. Нещата изглеждат добре. Моля, подкрепете ни, за да правим още по-добър бизнес“. Това означава, че по принцип бизнесът се нуждае от инфраструктура, за да прави по-добър бизнес, вие се нуждаете от инфраструктура. Днес не искам да говоря за всички тези по-малки и не толкова малки нужди, които имат предприятията в двете страни. Но ще ви дам още един пример за това как другите държави в нашия регион правят бизнес. Бях много впечатлен.

Бях на конференция, на която представяха как полското правителство подкрепя бизнеса в Полша. По принцип полското правителство има нова стратегия. Това е стара стратегия, но напоследък те я прилагат по отношение на създаването на бизнес среда „G to g“. Когато представител на полското правителство отиде на посещение в чужбина или чужденец дойде в Полша, освен темите, които са включени в програмата му (разбира се, Министерството на околната среда например ще говори за околната среда), но през цялото време представителят на правителството има някаква тема, свързана с бизнеса, и правителството подкрепя бизнеса в собствената си страна, като взаимодейства с правителството на друга страна и директно пита: „Какво мислите, че можем да търгуваме между Полша и вашата страна? Имаме този вид компании, които доставят този вид стоки, и имаме друг вид компании, които се нуждаят от този вид стоки от вашата страна. Ние, като полско правителство, подкрепяме нашия бизнес чрез държавната гаранция за тази търговия. Това е само един малък пример за човек от нашия регион, който прави това, защото ме питате какво се случва и как се развива бизнесът в САЩ. Там е много различно. Можем да вземем някои неща от нас, но начинът, по който правим бизнес, е различен. Можем да се поучим или поне да почерпим информация от тези, които са наши съседи. И си мисля, че такъв подход може да бъде използван от румънци и българи, от правителствата и бизнеса, но отново се връщам към предишния ти въпрос за връзката между бизнеса и правителството. Това е типът връзка, която аз например смятам за повече от полезна. Много е важно в Министерството на икономиката в Румъния или в България да е ясно, че министърът има в дневния си ред редица компании, които са елитни компании или компании, които са важни за страната. И през цялото време обслужва международни срещи. Той трябва да се съсредоточи върху подпомагането на развитието на тези компании. Сега имаме малко по-различен проблем или ситуация, да кажем, или ситуация в Румъния. Както казахте, нивото на инвестициите на чуждестранните инвеститори е огромно в сравнение с България. То е поне пет пъти по-високо, ако не и повече. От друга страна, ако вземем предвид около 60 000 компании, които са елитни или големи компании в Румъния, тези 60 000 компании осигуряват около 80% от БВП на Румъния. Ако ви кажа сега, че румънската икономика извежда на международния пазар по-малко от 150 компании като инвеститори извън Румъния, можете ли да повярвате? 

Вярвам в това, защото съм наясно, че голяма част от румънския износ всъщност е собственост на чуждестранни компании.

Определено. А също и внос, той идва от чуждестранни компании навън. От чуждестранни инвеститори. Така че основно 73% от износа на Румъния се осъществява от чуждестранни компании и около 67% от вноса на Румъния. Това се прави и от чуждестранни инвеститори в Румъния, с румънски капитал. румънски капитал, като например румънски дружества. 33% от общия внос и по-малко от 27% от износа на Румъния. Дори ако говоря за много големи компании, две много големи компании, които все още са на румънската граница, те не излизат извън страната. Дори да имат всичко необходимо, те разполагат с капитал. Те разполагат с технологията. Те разполагат с човешки ресурси. Въпреки това те не отиват в чужбина.

Какво им липсва?

Мисля, че това, което им липсва, е най-вече културата на правене на бизнес в чужбина. Те не са свикнали да го правят. А както знаете, най-големият страх на хората е от промяна. Компаниите, както и всички ние, не се интересуват от промяна на поведението си. Не знам дали отговорих на последния ви въпрос, но почувствах нужда да обсъдя тази тема, защото смятам, че е изключително важна. Познавам повече български компании, които инвестират извън България, отколкото румънски компании, инвестиращи в България. Това е много странно. Тъй като столицата е в Румъния, данъчните облекчения са в България. Би трябвало инвестициите да идват от Румъния в България, а пазарът на всичко, произведено в България, – в Румъния. Е, в днешно време е малко по-различно.

Добре. Предлагам да продължим дискусията за промяната в румънско-българските отношения и по отношение на бизнеса в следващия епизод или в следващите епизоди, които възнамеряваме да направим съвсем скоро, да кажем след няколко седмици, дискусия за самата Двустранна търговска камара “България-Румъния”, която ръководите. Мисля, че това беше полезна дискусия, и приканих читателите ни да следят каналите ни в социалните медии, да следят продуктите ни, медийните ни продукти и да очакват следващия епизод. Благодаря ти.

Много ти благодаря, Владимире. Да, това е огромна, огромна тема. Имаме много малко време да обсъдим всичко. Но в следващите епизоди ще имаме достатъчно време, за да разгледаме останалите теми, които днес само малко засегнахме.

Снимка: Дору Драгомир (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

About Author