Интервю с председателя на Двустранната търговска камара България-Румъния за актуалната дейност на неговата организация, за рекордните резултати в търговията между двете държави през 2021 г., за баланса между сътрудничеството и конкуренцията между икономическите сектори на двете страни и за променящите се нагласи и ключовете към взаимното доверие между румънци и българи
Владимир Митев
Дору Драгомир е председател на Двустранната търговска камара България-Румъния, която има офиси в София и Букурещ. Работи повече от 20 години в частния сектор, като преживява голямата инфлация през 1996 г. в Румъния и международната криза, която засегна Югоизточна Европа през 2008-2009 г. Драгомир завършва EMBA в колежа „Асебус и Майкъл Джей Коулс“ към Държавния университет „Кенесоу“ в Джорджия, САЩ, през 2007 г. и право в Румъния.
Търговската камара има над 45 членове от двете страни, които са от 25 различни икономически сектора. Тя е една от двете двустранни камари със специален фокус върху румънско-българските икономически отношения.
Интервюто със субтитри на български може да бъде чуто тук:
Господин Драгомир, започваме разговора с факта, че сте провели и продължавате да провеждате редица мероприятия за насърчаване на икономическите връзки между Румъния и България. И моля, разкажете ни какво се е случило досега и какво ще се случи скоро!
Да, тази година Двустранната търговска камара България Румъния стартира поредица от събития в България, като целта на събитията е да се представи икономическият живот в Румъния. Това се случва в настоящия контекст, в който обсъждаме период от повече от две години, в който бяхме засегнати от медицинската криза, която едва сега приключи или е на път да приключи.
Днес имаме нова криза в Украйна.
В този контекст решихме да започнем тази поредица от събития.
Първо започнахме с идеята да организираме шест събития в основните градове или региони на България. Вече проведохме две от събитията в област Стара Загора и в област Ямбол-Сливен, които считаме за успешни както от гледна точка на присъстващите хора, така и на фирмите, които присъстваха в залата заедно с нас. По отношение на интереса на тези компании към случващото се в Румъния – това е интерес, който виждаме от дискусиите в мрежа в края на презентациите. Събитие, което обикновено би продължило да речем два часа, в Стара Загора продължи почти четири часа. В Ямбол прекарахме три часа и малко с представителите на компаниите, като всеки от тях имаше съвсем конкретни въпроси за своята област и секторите, от които идва. И очевидно не говорим само за въпроси за това как да продават на румънския пазар. От известно време българските компании разбират, че румънският пазар може да бъде първата стъпка в интернационализацията на България, но те също така се интересуват от закупуването от Румъния на суровини или готови продукти, които са необходими на българския пазар.
Следващата седмица ще бъдем в Ловеч и ще обхванем Ловешкия регион с едно ново събитие от този вид. И много интересно за нас е, че вече имаме въпроси и предложения от региони, за които не сме се сещали в България, да увеличим броя на събитията. Това означава, че от шест събития, както бяхме предложили първоначално, сме увеличили броя им на осем. В момента планираме да организираме десет събития до края на годината. Защо се случва това?
Мисля, че след две години работа онлайн хората искат да се виждат, искат да водят дискусии лице в лице. Ние, хората, сме социални животни, искаме да усещаме топлината на другия и да се гледаме в очите, когато можем. Когато искаме да правим бизнес или когато искаме да получим информация. Онлайн е добре и е очевидно, че работи много добре през последните няколко години и се развива сензационно по отношение на търговията като цяло. Поне това е моето лично мнение и това е реалността, с която се сблъскваме в тези събития. Това не е достатъчно. Хората искат да конкретизират нещата, като работят с други хора. Тези събития за нас по някакъв начин са само първа стъпка, защото в тях ние само даваме информация и вземаме информация от българските фирми.
За нас работата тепърва започва, защото по всички запитвания, които имаме на ниво Камара, моите колеги в офисите ни в София и Букурещ работят конкретно, за да отговарят на въпроси, да идентифицират потенциални партньори, да покриват нуждите, за които фирмите, с които сме се срещнали, ни молят за помощ. Също така в контекста на тези събития тази година ще открием трети офис на Камарата. Офисът ще бъде в Силистра, тъй като това е важна свързваща точка между Румъния и България, тъй като на границата има доста голям търговски обмен в североизточната част на България и югоизточната част на Румъния. И защото имахме много запитвания от този район за подкрепа на ниво камара и затова решихме да бъдем по-близо до хората и фирмите. Между другото, тази идея да бъдем по-близо до хората по някакъв начин съвпада с идеята за събитията. Отиваме в регионите на България, за да се срещнем с компании, които може би нямат национално присъствие в България, които не идват в офиса ни в София, но се интересуват от работа с Румъния или поне искат да разберат малко повече за това какво представлява Румъния. И след това ние отиваме да бъдем с тях.
И още един знак за нарастващите икономически контакти между Румъния и България е, че през миналата година стокообменът достигна рекордните 6 млрд. евро.
Бих казал дори, че е почти 7 милиарда евро. За България е много добре и това, че от тези 7 млрд. евро България има допълнителен износ за Румъния в размер на 1 млрд. евро. Така че от почти 7 млрд. евро става дума за почти 4 млрд. евро износ от България и 3 млрд. евро износ от Румъния, което е чиста сметка за българските производители.
Как може да се обясни това? Какъв анализ можете да направите на тази еволюция?
Бих казал, че е логично и това е нещо, което винаги сме подкрепяли и сме се опитвали да представим по-нататък. В България има някои данъчни облекчения, които подпомагат производството. От друга страна, Румъния е много по-голям пазар, почти четири пъти по-голям от България, с по-висока покупателна способност от България. И тогава има логика да се каже, че основната производствена зона трябва да бъде България, а основният пазар трябва да бъде Румъния.
Защо търговията се е увеличила толкова много през последните години? Мисля, че най-накрая в региона успяхме да разберем, че най-лесният начин да правиш международен бизнес е да го правиш с тези, които са ти под ръка. Имаме много международни компании, които са мотори на тази търговия. Статистиката показва, че доста голям дял от търговията между двете държави е между мултинационални компании на двата пазара, а по-малко роля играят румънските и българските национални компании. Но мисля, че това е напълно нормално и глобалната икономика прави така, че това да се случва навсякъде по света. И това е добре за Румъния и България, защото повишава нивото на търговията, тъй като хората неизменно започват да свикват с продукти, идващи от другата страна на Дунав. Те започват да оценяват качествата на тези продукти, дори и да са с международни търговски марки и на гърба им да се вижда, че са произведени в Румъния или България. И тогава това нарастване на търговията с международни продукти рано или късно ще доведе и до увеличаване на броя на националните компании в областта на вноса и износа. И за да разберете повече от това колко много вярваме в това, в средата на май организираме в Букурещ среща между 16-те основни български производствени компании в областта на „храните“ и основните румънски дистрибутори на пазара във връзка с търговията на дребно. Точно по същата причина искаме българските национални производители да имат пряк контакт с румънските дистрибутори и да могат да навлязат на румънския пазар на ниво, което да им позволи да бъдат ценни на пазара.
Какво може да се каже за икономическите сектори в двете страни, които се допълват?
За съжаление все още сме на ниво, на което много индустриални сектори се конкурират. В Румъния и България имаме почти едни и същи производствени сектори. По принцип Румъния се разви много през последните няколко години в няколко отрасъла, а тук говорим за селското стопанство, говорим за машиностроенето и очевидно за всички предприятия, които подпомагат машиностроенето. Говорим за областта на информационните технологии. Ако погледнем малко в България в тази област на машиностроенето, ще видим, че българската икономика по една повече или по-малко субективна причина не е влязла в списъка на големите производители. В Румъния имаме два големи производителя Ford и Renault. В България все още няма нито един производител или добре, може би можем да говорим за китайския производител на автомобили в България…
…но той фалира.
…Или вече е фалирал. Не знам много информация за това, което се случва там, но България, както и Румъния, има доста развита индустрия в областта на поддръжката, т.е. компании, които осигуряват суровини или възли за автомобилната индустрия.
И тук бих казал, че вероятно се допълваме, защото в Румъния и България има доставчици за конструиране на автомобили, но продуктите са различни. Това означава, че подкомплектите, произвеждани в Румъния, не са същите като подкомплектите, произвеждани в България, и това е добре.
В областта на информационните технологии отново сме донякъде в конкуренция, но бих казал, че можем да разглеждаме нещата като допълващи се, защото не става въпрос за едни и същи пазари. По принцип чуждестранните инвеститори или пазарите, на които се продават IT продукти, произведени в Румъния, не са същите като пазарите, на които се продават български продукти. Както и дори да изглежда като конкуренция и това е пример, който постоянно давам за аутсорсинг индустрията. Аутсорсинг индустрията и в двете държави представлява доста голям процент от БВП на двете държави. Те се смятат за конкуренти, но всъщност могат да се разглеждат като допълващи се, защото видът на проектите, които аутсорсинг индустрията в България има, е различен от този на проектите, които аутсорсинг индустрията в Румъния има. И двете се наричат аутсорсинг и изглеждат като конкуренция, но в действителност, когато навлезем в малко по-подробни разговори за тях, ще разберем, че всъщност не са конкуренция, а се допълват.
Говорим в контекста на войната в Украйна, която доведе до санкции срещу Русия и всъщност в известен смисъл изолира и двете страни от пазарите тук. Как тази война се отразява на Румъния и България в икономически смисъл?
Мисля, че основният ефект, който усещаме и в двете страни, е свързан с факта, че доста от суровините, използвани от промишлеността на двете страни, идват от този район. Въпреки че през последните години Русия е обект на ембарго. Или нека не казваме ембарго, а ограничения от страна на Европейския съюз. Тези ограничения бяха спазвани от Румъния и България. Така че по някакъв начин равнището на търговията с Русия е било значително намалено. И все пак много суровини идват от този район. Новите ограничения, наложени на Русия от Европейския съюз, ще затруднят още повече снабдяването на двете индустрии със суровини. Поради естеството на ситуацията в Украйна тя не може да изнася много от продуктите, които обикновено идват в нашия район. Преди няколко седмици видях всички статистически данни на ниво 2020 г., мисля, или 2021 г., и според тях 50 процента от вноса на дървен материал от България идва от Украйна. Това означава драстично намаляване на ресурса, който фирмите в България използват в различни отрасли, свързани с дървесината.
Румъния не внася 50 процента, но преди това беше доста висок процентът на суровината, идваща оттам, към което добавяме и областта на селското стопанство, храните, като един от най-големите световни производители на суровина. Тук нещата варират. Украйна е най-големият производител на слънчоглед в световен мащаб. Но Румъния е най-големият производител на слънчоглед в Европейския съюз. Така че може би Румъния не е толкова засегната в тази област по конкретен начин.
Но България например е много голям производител на олио, така че се нуждае от тази суровина. Очевидно и двете икономики са засегнати по един или друг начин. Налице е комбинация от фактори, тъй като в допълнение към войната в Украйна, медицинската ситуация, за която споменах по-рано, има и енергийна ситуация в Европейския съюз, която доведе до някои големи увеличения на цените. Съществува и проблемът с разходите за гориво. Всичко това доведе до смесица, която по един или друг начин засегна двете икономики. Въпросът е колко гъвкави можем да бъдем на ниво частни компании в двете страни и колко бързо можем да открием нови възможности.
Двустранната българо-румънска търговска камара в момента, вече почти месец, както в рамките на събитията, които организираме, така и в срещите, които провеждаме с различни партньори, се опитва да насърчава идентифицирането на нови доставчици на продукти, които са необходими на двата пазара. В момента сме в много тясно партньорство с Българо-турската камара, за да отворим малко повече турския пазар за доставка на различни суровини, които са необходими. В същото време се опитваме да идентифицираме онези продукти или услуги, които са необходими в двете страни и които могат да бъдат намерени в другата страна, по-специално, ако има нужда в България, трябва да идентифицираме продукти в Румъния и обратно. Също така въз основа на меморандума, който имаме с една от най-големите икономически асоциации в Индия, започнахме разговори за някои конкретни продукти, за които имахме конкретно търсене от Румъния или България, за да се опитаме да помогнем за вноса им от района на Индия и или района на Югоизточна Азия.
До каква степен двете страни или бизнесмените, или търговските камари от двете страни могат да си сътрудничат в намирането на заместители на тези суровини от Русия и Украйна?
Когато говорим за сътрудничество, според мен то няма граници. Всичко, което трябва да направим, е да искаме да си сътрудничим. Мисля, че напоследък Румъния и България, както в икономически, така и в други отношения, започват да си сътрудничат повече, отколкото през последните 30 години. Имаме впечатляващ ръст на търговията – почти 40 % в сравнение с предишни години. И тук вече говорим за растеж, който не е сравним с 2020 г., която беше година на застой, в която бизнесът не работеше, а говорим за растеж, който е сравним с 2019 г., когато бизнесът работеше. Така че, ако ме бяхте попитали миналата година и бяхте казали, че имаме ръст спрямо 2020 г. от 60 %, нямаше да бъда впечатлен, защото 2020 г. не беше година, в която нещо работеше. Но сега, когато говорим за почти 40 % повече в сравнение с 2019 г., това очевидно е много добър сигнал и за двете страни.
Говорейки за търговските камари, отново говорим за тяхната готовност и търговската камара като всяка друга организация може да бъде по-активна или по-малко активна, може да има стратегии, които да отиват в конкретната област на подпомагане чрез връзките, които имат чрез своите комуникационни канали, които са специфични да кажем или не. От наша гледна точка като Двустранна търговска камара ние правим всичко, което е по силите ни, за да разгърнем и доразвием бизнеса. Как можем да помогнем? Можем да помогнем по много начини, защото чрез нашата партньорска мрежа, и тук не говоря само за мрежата на търговските палати, а за партньорската мрежа на Двустранната търговска камара: по-специално можем да развием много, много връзки, за да помогнем както на фирмите, така и на други институции или организации.
Вие участвате в тези румънско-български отношения от много години. Как се развива аспектът на манталитета? Как се развиват нагласите на хората, техният интерес или гледна точка един към друг, към взаимоотношенията помежду им и към самите хора?
Мисля, че трябва да се наблегне на факта, че те се развиват. Въпросът е не как, а доколко. Казвам, че нещата работят добре. Винаги съм казвал, че за да можеш да правиш бизнес, трябва да имаш доверие на другия, а за да можеш да имаш доверие на другия, трябва да можеш да общуваш с него и да го познаваш. Това са двете неща, двете най-важни неща, за да можеш да общуваш и да се познаваш.
Ако все още на ниво езикови различия имаме присъщи проблеми поради разликата между българския и румънския език, то на ниво познания мисля, че нещата започват да изглеждат все по-добре. Броят на румънските туристи в България – преди да говорим за икономическата сфера, говорим за сферата на обикновените хора, които пътуват за почивка или просто за уикендите – и този брой расте. Увеличава се броят на румънските туристи, които преминават през България на път за Гърция, Турция или други дестинации за лятна почивка.
Видях една статистика. Мисля, че миналата година през България са преминали почти 4 милиона румънци и това, което според мен е много важно, е, че броят на българските туристи в Румъния също се увеличава и това прави нещата все по-добри по отношение на междуличностните отношения. И ако някога имате любопитството да разгледате сайтове за пътувания или сайтове за хотелски резервации, ще видите от коментарите както на румънските, така и на българските туристи, че те са изумени от това колко добре могат да се чувстват в другата страна. А това за мен е доказателство, че сме на прав път. След като опознаете страната и започнете да я оценявате, ще можете да се замислите дали да правите бизнес в тази страна или с хората, които идват от нея. Освен това се опитваме на ниво BCCBR по някакъв начин да помогнем малко на бизнес сферата, за да създадем система през тази година. Да, може би малко по-късно ще говорим за плановете ни да идентифицираме онези компании, които наистина създават добавена стойност между двата пазара, и по някакъв начин да дадем по-голямо чувство на доверие на партньорите, когато тези компании влизат в контакт с тях.
И ми разкажете за плановете на двустранната търговска камара за годината, която току-що започва. Какви са вашите планове и какви са перспективите пред двустранните икономическите отношения в близко бъдеще?
За наше щастие ние вече задействаме плановете си. Преди един месец планирахме да направим тези събития в България. Сега те вече са реалност, имаме тези събития. Направихме две събития и имаме още осем в България, за да представим Румъния и румънския пазар. Както ви казах, вече организираме конкретни събития за месец май, за да представим българските прозводители в пряк контакт с румънските дистрибутори. Както казах, имаме план да идентифицираме онези компании, които носят добавена стойност или имат конкретни търговски отношения между двете страни, и по някакъв начин да признаем тези компании на ниво Камара. И ще ви кажа откъде идва тази идея.
Видяхме, че в момента в Румъния има регистрирани 3000 дружества с български капитал. Имаме около две хиляди фирми с румънски капитал, регистрирани в България, но за съжаление никой – и държавните органи, и другите институции – не може да каже дали тези фирми работят в румънско-българските отношения или просто са регистрирани и чакат нещо, не знаем какво. Така че нашата цел е да успеем да идентифицираме тези компании, да видим каква е тяхната добавена стойност от икономическа гледна точка на двата пазара и по някакъв начин да им дадем признание.
Смятаме да създадем документ, да го наречем сертификат, който Камарата да предостави на тези компании, които проявяват интерес. Този сертификат трябва да даде по-високо ниво на доверие на тези компании, когато влизат в контакт с партньори от другата страна на Дунав. Така че, когато говорим за български компании, които отиват в Румъния, представянето на този сертификат би трябвало по някакъв начин да даде по-високо ниво на доверие от румънска страна и обратно – от българска страна. По някакъв начин Двустранната търговска камара удостоверява, по някакъв начин гарантира, че компаниите, които са членове или партньори на камарата, са компании, които правят нещата правилно, когато обсъждаме бизнеса. На ниво планове можем да обсъждаме и онлайн. Онлайн продажбите, които са нараснали много, няма да могат да бъдат актуални поне в краткосрочен план или за определени продукти. Мислим да създадем платформа на ниво Търговска камара, която по някакъв начин да представи на пазара на двете страни компаниите, които се интересуват от интернационализация на бизнеса си, за да могат по-лесно да намерят партньори в Румъния и България. И вероятно до септември ще имаме още няколко неща за обсъждане, но в момента сме доста заети с текущи дейности.
Ще завършим дискусията с формула за доверие между румънците и българите. Какъв би бил ключът към спечелването или постигането на доверие, накратко?
Мисля, че доверието както на бизнес, така и на лично ниво, в Румъния и България идва от знанието и препоръката. И в двете страни съществува тази концепция, при която препоръката е много важна. Вероятно това е едно от нещата, които идват от нашия източен опит. Защото ние сме по средата между Изтока и Запада и сме взели добри и не толкова добри неща и от Изтока, и от Запада. Препоръката, която е едно от най-важните неща, които намирате, когато искате да правите бизнес в източната част на света, в сравнение с Европейския съюз, който се е наложил и в нашата област, и мисля, че препоръката е много важна. Мисля, че това е едно от основните предимства, които ние на ниво двустранна камара можем да предложим на компаниите, за да гарантираме по някакъв начин за тях и след това тази гаранция е тази, която идва да даде първата стъпка в отношенията между две компании. Някой гарантира за фирма Х.
Снимка: Дору Драгомир (снимка: Дору Драгомир)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
