Владимир Митев
Русенската театрална сцена има едно голямо предимство спрямо тези в другите градове на България. Отворена е към румънските актьори и драматурзи. В началото на лятото в дунавския град бяха творци от букурещките театри „Одеон“ и „Маска“. Първата пиеса за есенния сезон отново бе свързана с Румъния. Този път обаче авторът е етнически унгарец – Андраш Вишки.
„Жулиета“ разказва за изпитанията, на които е подложено семейството на Вишки в края на 50-те години в Румъния. Баща му, който е католически свещеник, е осъден от комунистическата власт на 22 години затвор, тъй като е считан за заплаха за режима. Майката на 2-годишния Андраш е изселена заедно със седемте си деца през 1959 г. Заточена е в лагер в Югоизточна Румъния, където години наред семейството живее изолирано от света заедно с други хора, считани от властта в Букурещ за опасни. Силната набожност, любовта на Жулиета към нейния съпруг и децата, огромните усилия да се превъзмогнат страданията, на които е подложено семейството, са в центъра на пиесата.
„Това е модерен театър! Видях пиесата на генералната репетиция и много ми хареса“, каза Андраш Вишки лаконично броени минути преди премиерата на 13 септември 2016 г. На пресконференция няколко часа по-рано роденият в Търгу Муреш румънски драматург похвали българския екип, подготвил пиесата на русенска сцена. „Въпреки че не знам български, разбрах всичко, което казват и показват трите актриси“, заяви Вишки и даде за пример начина им на движение по сцената, хореографията и невербалните средства.
Режисьорът Боян Иванов, възпитаник на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Висшето училище за музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн (Германия), поставя пиесата в русенския театър, като решава ролята на главната героиня да бъде изиграна от три актриси – Петя Венелинова, Ралица Константинова и Ясена Господинова. На импровизираните стени, ограждащи вътрешната част на сцената, се прожектират видеообрази, които насочват към асоциации и мисли от съзнанието на Жулиета. Като метафора могат да се разгледат и предметите на сцената – черна дреха, която представя мислите за смъртта и изпадането от живота на главната героиня или куфарът – символ на бремето й, свързано с културната й идентичност, миналото, спомените и близките й.
Светът на лагера тества до краен предел устоите на майката. Тя буквално се намира в нищото – без връзка с опорите, на които е градила живота си преди неговото сриване – Бога и съпруга. Жулиета усилено се опитва да запълни празнотата, общувайки мислено с тези фигури. Нейното упорство и вярност са в сърцевината на посланието на сина й към русенската публика.
„Героинята е майката на автора. Събитията, описани в текста, са реални. Това, което най-много ме впечатли, е, че в голяма степен съм се опитал в интерпретацията си да не се занимавам с тоталитарния режим, а по-скоро със съдбата на човека, който без присъда по някакъв начин бива изведен от обществото… Една от гледните точки, накарали ме да се занимая с този текст, беше темата за бежанците. Когато започнахме с Елица Георгиева – художник на пиесата – да работим по образите в произведението, фокусът на нашата работа заедно с актрисите беше как един човек, който вярва в някакви истински за него неща – в своя Бог, в любовта към най-близкия си човек, в любовта към децата си – се справя със ситуацията с достойнство, без отмъстителност и без да осъжда“, заяви на среща с журналисти режисьорът Боян Иванов.
Самият автор на пиесата Андраш Вишки е белязан от страданието на майка си, но и от усещането, че е маргинал, което е имал през голяма част от живота си. Известно е, че преди 1989 г. роденият в Румъния драматург не е имал право да работи в сферата на културата. След промените Вишки се превръща в един от главните творци на Унгарския театър в Клуж – театрална институция, в която се играят пиеси на унгарски език.
Авторът има ясно съзнание за мисията на театъра навсякъде по света: „Ако театърът загуби способността си да създава катарзис в обществото, той ще си загуби идентичността. Ако не е борбен от социална гледна точка, ако не поставя въпроси на обществото, той вече не е интересен.“
В „Жулиета“ Вишки описва драматична човешка ситуация, в която е ясно коя е хуманистичната позиция. Запитан от автора на блога„Моста на приятелството“ дали днес може така лесно и ясно да се посочи хуманистична позиция по различни политически и обществени въпроси в Румъния и Унгария, той отговори:
„Днес западната култура се преформулира – включително в град Русе… Знаете добре, че в днешните времена има ново движение към диктатура. И ние не можем да определим дали това движение идва отвън, или отвътре. Аз мисля, че идва отвътре…. Най-позитивното нещо, което е писано за мене, беше, че разказвам хуманистичната история за Румъния. Театърът е начинът, по който тази история се изразява… Но когато говорим за преформулиране на Запада, дали западната култура е култура на християнството? Краят на западната култура означава ли край на християнството? Това са въпроси, които са много сериозни. Всички пътуваме в Западна Европа. Виждаме, че там не съществува духовност. ЕС се дефинира чрез еврото. Това, което означава вярата за културните движения в ЕС, е нещо много важно. Очакването ми е, че в този смисъл Източна Европа ще стане по-значима.“
Но най-важна за Вишки със сигурност остава връзката с майка му и травмата от ранните му години, превърнала се в основа за много от неговите пиеси. Днес той открива майка си, където и да се намира по света: „Откакто загубих мама, имам майки навсякъде по света и на различни възрасти.“
През новия театрален сезон шанс да я открият ще имат и русенци.
Снимка: Авторът на пиесата Андраш Вишки (снимка: Мостът на приятелството)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
