Реза Давари: Световните дела се управляват с гордост и суета, затова е невъзможно да се избегнат големите бедствия

Интервю на Владимир Митев

Проф. Реза Давари е ирански философ, председател на Академията на науките на Ислямска република Иран от 1998 г. Бил е главен редактор на редица ирански научни издания. Академичната му кариера е свързана с издаването на 50 книги в областта на философията и над 700 публикации на различни конференции, семинари и в журнали. Повече от 40 книги и публикации на професор Давари са преведени на английски, руски, арабски, френски и други езици. Паралелно с работата си на изследовател, ученият е заемал и управленски позиции във висшето образование и културата. Между 1980 г. и 1982 г. е бил директор на Иранската национална комисия за ЮНЕСКО.

Тази статия бе публикувана на 20 октомври 2016 г. на сайта на списание A-specto.

Господин Давари, след като ядреното споразумение влезе в сила, има по-интензивно политическо и икономическо сътрудничество между между Иран и Запада. Но, дали тези отношения наистина са на качествено нов етап?

Възможно е да не отговоря на този въпрос прецизно, защото не съм политик. Не мисля, че политическото и икономическото напрежение между Иран и групата на шестте (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай – бел. ред.) се е увеличило отново. Основната причина за това напрежение вече не съществува, след като санкциите на ООН за иранската ядрена програма бяха вдигнати. Това, което медиите пишат в последно време, е свързано с трудностите по прилагане на ядреното споразумение. Естествено, ние сме разочаровани да се сблъскаме с тези трудности, независимо, че те не са неочаквани за нас.

Без съмнение, ядрените преговори бяха начална точка на промяната в отношенията между Иран, САЩ и Западна Европа. Целта на разговорите обаче не беше свързана със задвижване на тази промяна. И двете страни имаха нужда от подобно общуване. Така че не трябва да се учудваме, че не виждаме голямо изменение в отношенията. Разговорите не целяха да се променят отношенията, а да се разрешат възникващи проблеми и да се успокоят притесненията между преговарящите – без значение дали са базирани на факти, или не.

Въпреки това ядрената сделка между Иран и шесторката ще повлияе на отношенията между Иран и другите държави по света. Очевидно са необходими усилия, за да се приложат договорките от ядреното споразумение и да се премахнат съществуващите препятствия чрез преговори и сътрудничество. Характеристика на сегашното състояние на отношенията е, че участниците в тях просто не могат да напуснат преговорите. В същото време двете страни в разговорите не очакват особено подобрение в отношенията си. Тъй като началото в тази комуникация беше поставено с нежелание, скоро не може да се очаква резултат.

Вашият учител Ахмад Фардид въвежда иранския термин „гарбзадеги” (буквално „отравяне със Запада” – загуба на субектност спрямо Запада и безкритично възпроизвеждане на неговите ценности и мислене, могат да се срещнат и английските термини „окцидентоза” или „уестоксикация” – бел.ред.). Как човечеството може да се спаси от „уестоксикацията”? Какво решение предлага Иран и каква е цената, която се плаща за това решение?

Основната черта на съвременната европейска философия е субектността. Вие правилно споменахте, че професор Фардид описва едно измерение на тази субектност като окцидентоза. Трудно е да се каже как човечеството може да се спаси от това явление. Не става въпрос за проблем, разрешим с политически схеми и планове. Ето защо нито една държава не може да открие решение, в което напуска света и установява някаква друга епоха в историята. Мислителите трябва да разсъждават по тези въпроси.

Няма да има качествена промяна в историята, освен ако хората не са готови за нея. В крайна сметка съвременна Европа има корени в Ренесанса! Ако светът трябва да се промени по план, това трябва да стане, като се извърши революция в начина, по който хората мислят за различните области от живота – философията, изкуството, политиката и религията. Що се отнася до предлаганото решение и платената цена, за които питате, отговорите ще бъдат разкрити в бъдещето. Както знаете, до модерността не се достига по план. А пътят към постмодерността не преминава задължително през модерността. По-скоро постмодерността е само един етап, който се анализира с модерни термини. И не бива да забравяме, че понякога се споменава как е настъпил краят на модерността в собствения й свят.

В Иран проблемът не е в начина, по който ние се отнасяме с модерността. Тук религията е превърната в част от живота. А това превръщане е нещо изключително трудно за реализиране в момент, когато секуларизмът е повлиял целия свят и е покорил живота и душите на хората.

В Иран Вие също като Фардид сте считан от някои за хайдегерист. Самият Мартин Хайдегер критикува технологиите и смята, че те са основната причина за окцидентозата – за загубата на корени у съвременния човек и за нихилизма, който тормози човечеството. Само че в днешния свят използването на технологиите позволява на определи държави, сред които и Иран, да се съпротивляват на западноцентричния световен ред. До каква степен Ислямската република успява да развива технологии, без да изпада в окцидентоза? Каква е тайната, позволяваща на ислямска държава като Иран едновременно да бъде вярна на своите традиции и да развива ядрени, космически и биотехнологии?

Що се отнася до влиянието на Хайдегер и този начин на мислене, според мен, някои политически групи може да се позовават на него, за да оправдаят своето поведение в обществото. Но Хайдегер е имал малко влияние върху политическото поведение и решения. Онези, които се опитват да увеличат неговото влияние, може би попадат в свой мираж за политиката като тема-абсолют в нейните социалдемократически или либералнодемократически форми. Ислямска Република Иран не е нито социална демокрация, нито либерална демокрация. Тъй като Хайдегер няма позитивна гледна точка за тези две форми, се смята, че те трябва да имат общи точки помежду си.

Трябва да се отбележи, че уестоксикацията не е възглед или идея, която може да се приеме или отхвърли чрез размишление и анализ. Уестоксикацията се отнася до начина, по който се осъществява нашата връзка със съвременния свят – с неговите основания, с принципите му или с резултата от нашето взаимодействие. В крайна сметка, тя няма да напусне сцената, ако изнасяме проповеди, ако образоваме или ако дискутираме против нея. Ние можем да разсъждаваме относно сегашното състояние на човечеството в света, текущите тенденции в него и посоката на съвременната история и ние би трябвало да видим накъде отиваме и какво ще е бъдещето на човечеството.

Политическите фигури на Ислямска република Иран не виждат несъвместимост между религията, науката и технологията и голяма част от тях се интересуват от развитието на науката и технологиите. Ислямската република не е революция срещу нихилизма и световния технологичен ред. Тя е революция срещу агресията и тиранията в името на независимостта чрез спазването на ислямските принципи и правила.

Понякога някои ежедневници и списания питат как е възможно да се прокара мост между научното и технологичното развитие и религиозните традиции. Но това няма нищо общо с правителството. Дори и ако някои държавници и администратори разсъждават по тези въпроси, те го правят в своя личен и професионален живот. А не смесват тази материя с политическите дела. В бъдеще нашето правителство може да се сблъска с проблема, за който говорите, но засега този въпрос все още няма място в политическите дела на страната.

Вие използвате понятието „хак” (Истина или Абсолют) във Вашите писания, за да маркирате това, на което иранците трябва да са лоялни, така че да са свободни от уестоксикацията. Как бихте дефинирали истината, която прави човека свободен? Как днешните времена на интернет, технологии, хибридни войни, преходност и динамика в социалните отношения оказват влияние върху философската истина за живота, върху значението на науката и на самата философия?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Когато бях млад, после на средна възраст, а в крайна сметка и днес, си мисля, че днешният свят няма бъдеще, тъй като човек вижда себе си в огледалото на истината и смята, че той самият е истината. В резултат индивидът губи блясъка на надеждата или бъдещето. Той просто служи на своето тяло. Ако свържем подобна идея с модерността, това неизбежно ще има политическо измерение. В историята на модерността човекът счита себе си за истина и мярка за всичко. Защо човек не се запита кой и какво е той и каква власт го провъзгласява за истина? Трябва да разсъждаваме по този въпрос. Тогава може да разберем, че сме суетни. Като резултат от тази суета, светът днес е на ръба на скалата. Във време, когато всеки има достъп до най-страшните оръжия, ако международните дела ще се управляват чрез гордост и суета, а светът ще се „подобрява” чрез убийството на невинни хора, чрез хаос и несигурност, то просто е невъзможно да се избегнат големите бедствия.

Тази година Ислямска република Иран отбеляза 37 години от революцията, довела до създаването й. Географски Иран винаги е бил важна пресечна точка между Изтока и Запада. Но каква е ролята на държавата на философската карта на света? Какви са идеите, които дефинират тази роля?

В момент, когато философията беше без дом и скиташе (Европейското Средновековие – бел.ред.), Иран бе единствената държава извън Европа, която бе готова да приеме и да разшири гръцката философия. Както знаете, между VІІ и ХІХ век нито една страна вън от Западна Европа, освен Иран, не е имала философия. Философията на ислямския свят тръгна от иранската философия и бе свързана също с Испания. Разбира се, в Индия, Китай, Япония, Египет и други части на света може да са съществували някакви форми на мислене, най-вече на религиозно, но философията или т.нар. гръцка метафизика „бе подслонена”  в Иран, а в своята схоластична форма бе реализирана в Европа през Средновековието.

Философията е съществувала само на тези две места. Ние, иранците, развиваме философия повече от 1200 години. Тя има собствена посока и в продължение на над 1000 години е била свързана с религията. Връзката между религията и философията в нашата история е от първостепенна важност. Но ние не й отдаваме нужното внимание. Ако го направим, може да се появи ново философско движение. Предпоставка за появата му би била преподаватели по ислямска философия да разсъждават върху сегашната ситуация на света, върху историята на философията и особено върху философията на съвременната епоха. Онези страни, които нямат история на философията, могат просто да споделят западното мислене, за да получат своето място в мисленето за бъдещето. Но тъй като иранците имаме история на философията, ние можем да се обръщаме към нея. Трябва да разсъждаваме за днешната ситуация, в която се намира съвременният свят без бъдеще. И да се надяваме, че ще има мъждукаща светлина на хоризонта на бъдещето.

Снимка: Реза Давари (източник: Реза Давари)

Източник: A-specto

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author