Росица Вълканова: Румънските филми „заведоха“ българите от екипа си и в Берлин, и в Кан

Продуцентката на отличения със Сребърна мечка в Берлин през 2015 г. филм „Аферим!“ разказва за румънско-българското сътрудничество в киното, довело до международно признание за румънци и българи

Интервю на Владимир Митев

През последните години румънски и български кинодейци си сътрудничат активно, а общите им усилия водят до качествени филми и международно признание. Един от плодовете на това партньорство – отличеният със Сребърна мечка в Берлин през 2015 г. филм „Аферим!“ бе представен на 25 ноември в Доходното здание в Русе в рамките на минифестивала „София филм фест на път“.

Лентата разказва за дивите времена от 30-те години на ХІХ век, когато румънският полицай Костандин получава задача от местния болярин Йордаке да открие роба-циганин Карфин, избягал от господаря си след афера със съпругата на Йордаке – Султана. Докато търсят, залавят и връщат Карфин на неговия собственик, Костандин и синът му се срещат с реалностите във Влахия от времената, когато румънската идентичност на жителите й се утвърждава и еманципира от османското и от фанариотското влияние.

В разговор с публиката след прожекцията на филма Раду Жуде заяви, че историята, представя минал исторически момент, който оказва влияние и върху днешна Румъния, включително върху националистическите настроения в нея. В същото време филмът разкрива и протичащата обществена промяна през ХІХ век.

В общуването с публиката участваше и миноритарният продуцент на копродукцията на Румъния, България, Чехия и Франция – българката Росица Вълканова. Тя даде интервю за блога „Мостът на приятелството“ – изтъквайки все по-ясно изразената през последните години тенденция за румънско-българско партньорство в киното.

Госпожо Вълканова, Вие сте едно от лицата на румъно-българското сътрудничество в областта на киното през последните години. Какви са конкретните измерения на това сътрудничество до момента като проекти и постижения?

Действително, през последните години България започна да присъства устойчиво в европейското филмово производство не само с национална продукция, но и като миноритарен копродуцент на холандски, испански, руски, гръцки, македонски, сръбски, турски и други, както и не на последно място, на румънски филми. През 2015 г. излязоха две заглавия – освен “Аферим!” и “Защо аз?” на Тудор Джурджу, където копродуцент от българска страна са “Чучков Брадърс”. Тази година по фестивалните екрани с голям успех се върти филмът “Кучета” на Богдан Мирица, като копродуцент от България е “Арго Филм” на Стефан Командарев. В момента в подготовка е кинотворбата на Паул Негоеску, който също е в копродукция с България („Скрийнинг Имоушънс“). Сигурна съм, че се подготвят и нови проекти. Работилите заедно веднъж ще търсят повторно сътрудничество, защото с румънските колеги се работи много добре. Разбираме се пълноценно, не ни делят големи разстояния и, много важно, реализираните до момента филми постигнаха големи успехи! Може да не ни е приятно, но е факт, че румънските филми “заведоха” българите и в Берлин, и в Кан. Не смятам, че това трябва да ни стига, ние самите трябва да дерзаем и да правим кино, което да постигне заветните големи фестивали и съм сигурна, че това ще стане, но междувременно, много е важно да трупаме опит, работейки не само в български филми. Подобно сътрудничество е възможно поради обособената квота за миноритарни копродукции, която е част от годишното държавно подпомагане за кино в България. Копродукциите са неотменима част от системата за филмопроизводство в Европа и ние се радваме, че България възприе тази практика преди повече от 10 години. За сведение, в Румъния едва тази година се очаква да бъде приета определена квота за копродукции.

Румънските кинодейци биха могли да търсят миноритарни партньори или техника за филмите в различни страни. Какво ги привлича в България, вместо в някоя от другите държави, които са в близост до родината им?

Разбира се, че търсят и в други страни! Както и ние, така и  те търсят копродуценти на първо място в по-богатите страни като Франция, Германия, Дания, Швеция, но най-естествен е стремежът да си сътрудничат със съседите. Имаме много общи черти, манталитет, традиции, разбираме се добре, но да сме просто “българи и румънци” не стига за добра съвместна работа. Всеки трябва да си открие колегата, човека, с когото споделя еднакви разбирания, вкусове, приоритети. Такива хора могат да бъдат открити навсякъде и ние само можем да се радваме, че се откриваме взаимно именно със съседите ни.

Вие сте миноритарен продуцент на отличения през 2015 г. със Сребърна мечка филм „Аферим!“ на режисьора Раду Жуде. Също така сте продуцент на дебютния филм на Драгомир Шолев „Подслон“, който получи Голямата награда на София филм фест през 2011 г., а в написването на сценария му участва Разван Радулеску. Как се стигна до румънско-българското взаимодействие по тези ленти? Каква конкретна роля играят българските държавни институции, частни компании и кинодейци в тях и какво признание са получили те за участието си в тези филми?

Държавните институции осигуряват финансирането, без тях сътрудничеството ни не би било възможно в този му вид. А иначе, всеки проект има своята история. С Ада Соломон, румънската продуцентка на “Аферим!”, се познаваме от близо 20 години. Винаги сме искали да работим заедно, но все се разминавахме, докато на един “пазар на проекти” (съпътстващо събитие на почти всеки международен филмов фестивал, на което се представят проекти и се търсят партньори за реализацията им) Ада и Раду представиха новия си проект. Аз много го харесах и тръгнахме заедно да го реализираме. Това е дълъг път, минава се през много работа, превеждат се текстове, създават се проекто-бюджети, стратегия за реализация, търсят се финансиращи институции, внасят се досиета, чакат се резултати от конкурси… Резултатите не винаги са положителни, както се досещате, но когато са, когато парите за производство са събрани, тогава започва още по-тежката работа по реализацията на филма. Не винаги се случва добрите филми да получат високо призвание, но щом това се случи, радостта е голяма. Забравяш за трудностите и си готов да започнеш отначало. А конкретното измерение на българското участие в производството на “Аферим!” е доста голямо – цялата снимачна, операторска, осветителска техника, асистенти на камерата, звук техника и екип на терен, гримьор, голяма част от реквизита и костюмите.

Дебютът на Драго Шолев не е реализиран като копродукция, но аз се познавах от дълги години с Разван Радулеску, известен румънски сценарист и режисьор, Драго търсеше съсценарист и така се стигна до съвместната им работа.

Вече повече от 10 години в света на киното се говори за „румънска нова вълна“. Каква е тайната на успеха на румънското кино?

Това е въпрос, на който трябва да отговорят киноведите, кинокритиците…  Мисля, че в Румъния има по-стабилна школа, че кинообразованието е по-сериозно. Те много бързо разбраха, че киното трябва да бъде промотирано, и създадоха специална институция за това. А у нас се гледа като на каприз, когато искаме да представяме филмите си по света с екипа, да имаме бюджет за реклама и т.н.

Общуването между румънски режисьори и актьори и български специалисти в киното сигурно има и измерения, които остават „зад кадър“. Какво научават румънците и българите едни за други, докато правят филми заедно? Води ли това взаимно опознаване до ново мислене, нови хоризонти и други съвместни творчески проекти?

Струва ми се, че вече отговорих на този въпрос. Със сигурност научаваме много един за друг, за културите си, за сходствата и за разликите между нас. От професионална гледна точка е същото, въпреки че там стандартите са по-сближени. Мога да кажа, не без гордост, че българските екипи се представят страхотно, много са ценени и наскоро чух един гръцки колега, който има произведен филм в копродукция с България, да казва, че е толкова впечатлен, че възнамерява да наема български екип, дори да не е в копродукция с България. Още нещо се сещам – тази пролет, когато Румънската Филмова Академия обяви своите награди (“Аферим!” взе отличията в 13 от 15 категории!), ни беше трудно да повярваме, че сред наградените бяха и българи – гримьорката Петя Симеонова и звукорежисьорът на терен Момчил Божков. Можем да се поучим от румънските ни колеги, защото в досегашната история на Българската филмова академия нито веднъж не са били номинирани, камо ли наградени чуждестранни колеги, а такива е имало доста през годините. Освен това, в българските категории изобщо отсъстват “грим” и “звук на терен”.

Какви нови филми и кино сътрудничество между румънци и българи се реализират в момента или можем да очакваме в скоро време?

Споменах за филма на Паул Негоеску, аз лично се подготвям за новия проект на Раду Жуде, който разглежда от съвременна гледна точка недалечната история на Румъния, по-конкретно отношението на румънската държава към евреите по време на Втората световна война. Мисля, че и други колеги търсят възможности за копродукции с Румъния. Очакваме с нетърпение приемането в Румъния на официална квота за миноритарно копродуциране. Такава досега нямаше и всъщност досега не са реализирани български проекти с миноритарно румънско участие. Много е важно да има подобна реципрочност. Вярвам, че това ще се случи още тази година и тогава очаквам броят на копродукциите да нарасне значително.

Прочети и на румънски език!