Владимир Митев
Думитру Борцун е доктор по философия и преподавател във Факултета по комуникация и връзки с обществеността на Националната школа за политически и административни науки в Букурещ – SNSPA, където води курсове като „Анализ на публичния дискурс“, „Семиотика. Теории на езика“, „Етика в комуникацията“и „Корпоративна социална отговорност“. Той коментира редовно политическите и обществените явления в различни телевизионни и радио предавания.
Това интервю бе направено на 13 декември 2016 г. – 2 дни след парламентарните избори в Румъния, които бяха спечелени от Социалдемократическата партия с 45,5%. На второ място остана Националнолибералната партия с 20%. Интересна е появата на нова партия, която е трета по привлечени гласове – Съюзът „Спасете Румъния“ (8,82%). Тя изразява желанията на средната класа и на младото поколение – програмисти, хора от корпоративния или гражданския сектор. Включила е в програмата си и исканията на Декларацията от Клуж – базов документ на румънското гражданско общество.
Господин Борцун, младите румънци бяха важна сила през последните години, като допринесоха за избирането на Клаус Йоханис и за падането на правителството на Виктор Понта. Но като че ли те не направиха нещо значимо на тези избори. Каква е истината за тяхното участие?
Отсъствието на младите от гласуването е една илюзия. Но е факт, че очакванията бяха много по-големи. Смятам, че очакванията не бяха реалистични. Вчера се срещнах с моите студенти в една пълна с хора амфитеатрална зала с 300 места. Попитах ги провокативно: „Защо не сте гласували вчера?“ Те обаче бяха гласували почти всички. Разбрах това, защото поисках пусналите бюлетина да вдигнат ръка. За съжаление студентите не са достатъчно. Гласували са тези от SNSPA, но не и всички. Дори и да бяха гласували всички студенти на Румъния, не биха гласували всички млади хора.
Основното ми впечатление е, че Съюзът „Спасете Румъния“ (USR) изразява техните въжделения. Например показва отношение, което е нормално младите да имат – да променят обществото, което са приели като наследство от възрастните. На първо място, на младежите не им харесва тези отношения на доминация и подчинение от феодален тип: „Аз съм шефът, ти си мой слуга“. Не им харесва самодоволството на шефовете, които смятат, че щом имат властта, знаят всичко. Не им се нрави и липсата на надежда, че нещата могат да се променят – мненията на мнозинството, които са традиционалистки, начинът на живот или авторитарният стил на обучение. Не е по вкуса им и фактът, че в румънското общество не се прилага меритокрация, а е важно в какви преки отношения си с шефа.
Както знаем, феодализмът се базира на Традицията, която е свързана и с определена доктрина за морала и с теория за истината. Заради тях традиционният начин на мислене не насърчава познанието, иновацията, творчеството, свободата и отговорността. Във феодализма социалната организация се базира на родствени и съседски връзка. Личните качества нямат значение. Всичко е наред, щом индивидът се подчинява на Традицията.
Тези характеристики продължават да съществуват в нашето време. Но младите не ги приемат. Те искат едно съвременно общество. Елементите на изостаналост, които споменах, карат младите да стават аполитични или да напускат страната. Те не си тръгват, само защото имат по-ниски доходи. Тази интерпретация е едно огромно и опасно опростяване. Те си тръгват заради изоставането. Да, там, където отиват, имат по-големи доходи, но това е само една от причините да напуснат страната. Като цяло, младите си тръгват, защото са мотивирани от проявленията на историческото забавяне на Румъния.
Младежите в Букурещ и в големите градове имат свои социални пространства, различни от тези на възрастните – например независим театър, кафенета и т.н…
Те не искат да се интегрират в обществото на възрастните. Защото то е едно корумпирано общество. И е корумпирано не само в юридическия смисъл на думата. То е корумпирано и в един по-общ философски смисъл. Всяко нещо има природа, същност. В момента, в който се отклони от същността си или някой промени природата му, се казва, че то е развалено, корумпирано или че е било корумпирано. Обществото на възрастните е корумпирано, защото във философски смисъл по-голямата част от възрастните в Румъния са корумпирани. Румънското пространство е последната територия в Европа, в която е било премахнато крепостничеството. След крепостния селянин нашият дух произвежда и т.нар. „вярващ воин на партията“ от времената на комунистическия режим. Имаме една дълга история на подчинението и на липсата на солидарност, която се отразява в двете популярни фрази: „Преклонена главица сабя не я сече“ и „Кучетата умират от дългия път, а глупакът от грижата за другия“. Ето един крайно покварен етос, който няма никаква връзка с християнския морал.
Т.е. хората са отчуждени от себе си?
Да. Може да се говори за едно отчуждение спрямо човешката природа, спрямо това, да бъдеш човек. За днешните младежи тази реалност е много трагична, тъй като се чувстват самотни и неподпомогнати. С кого можеш да разговаряш, ако си млад? Кой би те разбрал? Възрастните ти казват: „Ти си много млад, ние знаем по-добре“ или „Остави това, ще ти дойде умът в главата, ще видиш как е животът!“ Не знам как е в другите страни, но в днешна Румъния възрастните са убедени, че младите мислят по друг начин, искат да живеят по друг начин, имат други очаквания от живота, не защото са нещо различно спрямо тях… а защото не знаят много, защото са невежи. Ако възрастните бяха приели, че може да се мисли и по друг начин, че може да съществува и друг морал, би трябвало да си признаят ограниченията, провалите, може би и провала си да имат достоен и честен живот. Те обаче предпочитат да дават съвети, да се правят на мъдри, да се гордеят, че са усвоили „школата на живота“. Младите предпочитат да отидат на Запад, където откриват хора, отнасящи се към тях като с равни. Хора, които водят диалог с тях. И дори ако някои румънски младежи не владеят добре чуждия език, там те водят по-добри разговори, отколкото вкъщи с родителите, с преподавателите или с шефовете на работа. Освен това там човешката им стойност е призната. Трудът им също е признат. Заплаща се коректно и равнопоставено. Така че конфликтът между поколенията приема днес една нова форма: става конфликт между изостаналостта и развитието, между традицията и иновацията, между липсата на достойнство и достойнството, между пасивността и активността, между корупцията и желанието за едно автентично съществуване. Това не означава, че всички млади румънци мислят по еднакъв начин, но онези, които искат да имат „страна като онези зад граница“, формират критична маса.
Как обяснявате резултатите от изборите?
За да разберем за какво става въпрос, Ви предлагам да погледнем комуникационната стратегия на Съюза „Спасете Румъния“. Преди изборите ме потърси моят приятел Ален Колибан – на първо място в листата на USR за Сената в Брашов. Той се свърза с мене от негово име и от това на Тудор Бенга – първият в листата на партията за Камарата на депутатите. Бенга има една предприемаческа инициатива с голям успех: в центъра на Брашов близо до Площада на съвета той поддържа книжарница-кафене, наречена OKIAN. Тези двама души ме помолиха да се срещна с кандидатите на Съюза „Спасете Румъния“ в Брашов и ако може и с повечето членове на партията, за да ги въведа в политическата комуникация и в електоралния маркетинг.
Отидох в Брашов и се срещнах с тях. Говорих първо с всички кандидати и после с членове на партията. Те бяха програмисти, адвокати, икономисти, инженери… Образовани хора с дипломи, но неподготвени политически. Казваха ми: „Хората не ни познават. Смятат, че сме се продали на чужденците. Какво да им кажем?“. Освен това много хора вярваха на националистическата пропаганда, че Чолош е син на Сорос – на румънски дори се римуват имената им. И знаете как обикновените хора смятат, че чуват истината, когато им се говори в рими. Както казват италианците „Non e vero, ma e ben’ trovato!” (Не е истина, но е добре казано!) . Подтекстът на националистическото послание беше следният: USR потвърди, че предпочита за премиер Дачиан Чолош, но той е човекът на Джордж Сорос, който е едновременно евреин и унгарец. Тоест не желае доброто на Румъния. Ясно е какво означава това за антисемитите и за радикалните националисти от Трансилвания, които смятат, че унгарците искат да ни отнемат тази област.
В Брашов констатирах, че не само хората от Съюза „Спасете Румъния“ нямат финансови връзки със Сорос, но и не знаят добре кой е той. Как да обясниш на избирателите кой е Сорос, когото кандидатите не са съвсем наясно? Много го обвиняват, че е манипулирал борсата в Ню Йорк и че е спечелил милиарди долари, следователно е една зла личност. Но никой не е казал на румънците, че Сорос натрупва пари, като атакува слабите места на капиталистическата система. Ето го и мотива, заради който Сорос привлече вниманието към тези слаби места: „Капиталистическата система е нещо крайно опасно за човечеството. Тя може да доведе до нашето разрушение“ (из книгата на Сорос „Кризата на глобалния капитализъм: Отвореното общество под заплаха“). Освен това финансистът казва, че трябва да се направи нещо, за да се промени това състояние. Което той и се е опитал да направи, като използва спечелените пари, за да финансира мрежа от организации, борещи се за едно отворено общество. Тоест, той се опитва да модернизира източноевропейските страни и то най-вече тези, в които съществуват народи с голямо селско население.
Отвореното общество поддържа автономията на личността, защитава свободата и отговорността, които функционират на базата на едни по-абстрактни отношения между производител и потребител, между мениджър и изпълнител, между предлагане и търсене, между държава и граждани и между управляващи и управлявани. Това са отношения, които не се виждат с просто око, както могат да се видят съседските или родствените връзки. Като един съвременен човек, аз се обличам в гражданските дрехи, защото имам „социален договор“ с държавата, в смисъла, дефиниран от Жан-Жак Русо преди два века и половина. За онези, които са останали на конкретното ниво на мислене, тези дрехи не се виждат и не съществуват, а идеята за активно гражданско отношение за тях е трудно разбираема. За тях отвореното общество е нещо дяволско.
Вие всъщност очертахте разделителната линия в румънското общество на тези избори…
Точно така! Това е едно разделение между половината от обществото, която е градска и е предразположена към модернизация, и другата половина, която живее на село и в Средновековеието. Политическите предложения, които дойдоха от тези младежи, организирани в Съюза „Спасете Румъния“ са радикално различни от онези, представени от големите партии. За съжаление половината от румънското население не ги разбира и не ги иска.
Само че младежите в партията USR не са били обучени да обясняват противоречията, за които говоря сега. Те не казаха на румънците, че Сорос е завършил Лондонската икономическа школа – най-престижното висше училище за управление в света. Не знаеха, че могат да кажат на избирателя, че Сорос е бил студент и последовател на Карл Попър – един от най-важните мислители на ХХ век. Сорос се превърна в поддръжник на отвореното общество благодарение на връзката си с Попър, който пише в годините на Втората световна война известната своя книга „Отвореното общество и неговите врагове“. Сорос развива теорията на своя ментор в книгата „За трансформацията на съветската система“, която бе издадена и на румънски език. Там той показва, че двата типа общество – западното и съветското, съответстват на два начина на мислене – критическото и традиционното.
В Брашов казах на хората от Съюза „Спасете Румъния“, че допускат голяма грешка, когато не говорят за Сорос и за отвореното общество: „Целият свят ви критикува за това, че нямате идеология, но вие всъщност имате такава. Използвайте нещата, които ви казах. Трябва да обясните на хората за какво става въпрос с прости думи и после да ги попитате: в кой от двата вида общество би им харесало да живеят? Ще спечелите много последователи, защото повечето хора не искат да се върнат назад в племенното общество“
Не знам дали са направили това и колко добре са го направили, но в Брашов USR има един от най-добрите резултати извън Букурещ (13,92% за Камарата на депутатите и 14,79% за Сената). Двамата приятели Ален и Тудор станаха членове на парламента – първият е сенатор, а вторият – депутат.
Значи идеологията, за която говорите, е фокусирана около социалната модернизация на Румъния…
Да. Имаме нужда от подобно нещо. Това е идеологията на модернизацията на Румъния, т.е. на нейното интегриране в ЕС.
Как едно правителство на Социалдемократическата партия ще повлияе на проекта за модернизация на Румъния?
Няма да повлияе с нищо. Обществото ще си остане същото. Ще бъде управлявано от хора, които черпят легитимност от електорат, страхуващ се от промени и гласуващ по инерция. Познавам хора, които от 26 години гласуват за една и съща партия. Започнали са с Йон Илиеску и нищо не се е променило за тях. Адриан Нъстасе беше считан за последовател на Илиеску, а Виктор Понта – за последовател на Нъстасе. Онези, които сега са на върха на партията са възприемани като последователи на Илиеску. Хората продължават да гласуват за тях, без да си дават сметка, че подкрепят едни съвсем други хора, различни от Илиеску и от кръга около него.
Що за човек беше той?
Работил съм с него. Бях негов съветник. Смятах, че би могъл да промени нещо. Но разбрах някои неща. В същността си той бе един по-култивиран и по-мислещ Чаушеску. Умееше да мисли политически, имаше широка политическа култура и знаеше как да прави политика. Не може да се сравнява с днешните лидери на Социалдемократическата партия.
Като цяло, политическият живот бе завладян от поколението, което излезе от комунизма без никаква представа за политическа наука и без културни жалони. Политическото невежество е наследство от епохата на Чаушеску. Когато само правиш партийна пропаганда и изграждаш култ към личността, хората не могат да научат нещо различно и не могат да разберат какво означава ляво и дясно.
Така след четиридесет и няколко години комунизъм се събудихме с едни аполитични поколения. Но Илиеску можеше да говори като политик и обикновеният човек го разпознаваше. Да, Илиеску е homo politicus. Но той не беше по-модерен от Чаушеску. Беше един Чаушеску, който се смееше. Управлявалият между 1965 г. и 1989 г. лидер не се усмихваше в своите публични появи. Така че Илиеску беше един по-отворен и по-весел Чаушеску. През 1989-1990 г. той искаше да хуманизира социализма. В първата си поява по телевизията след бягството на Чаушеску Илиеску разкритикува неговите хора заради това, че са изхвърлили на боклука „свещените идеали на социализма“.
Чаушеску бе избран през 1965 г. Тогава той се опита да прави някакви реформи вътре в рамките на социалистическата система. Но след 3 години разбра, че не може да създаде общество, превъзхождащо капитализма, с един селски народ. През 1944 г. 80% от румънското население бе селско. Тогава той си каза, че единственият език, разбираем за румънския народ е този на национализма. И заложи именно на национализма – в името на укрепването на властта си. Ако бе започнал да прилага модернизационен проект, щеше да рискува загуба на властта. През 1968 г. бе окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Румънската армия не участва в нея. Чаушеску изнася една реч на балкона на Централния комитет на партията – същия балкон, от който говори за последно през 1989 г., преди да избяга с хеликоптера. Всъщност речта от август 1968 г. е националистическа и с нея той спечели повторно доверието на народа в политическата класа. Тя вече не бе виждана като инструмент на съветската доминация. Чаушеску каза: „Няма да следва чужд дневен ред. Румъния е наша!“ Така той се върна към националистическата парадигма, както тя е съществувала във времената на легионерите преди Втората световна война. По същия начин Сталин се завръща към царистката парадигма, когато разбира, че не може да осъществи ленинския проект за едно по-добро и по-справедливо общество сред народ от мужици. През 1917 г. селското население в Русия е било колкото в Румъния през 1944 г. т.е. 4/5 от населението на страната.
Има обаче и нещо, което не разбирам добре. Днес, банките и природните ресурси, включително доставчиците на енергия са под контрола на чуждестранния капитал – едно наследство на правителствата на социалдемократите. Тоест, те са поддържали утвърждаването на чуждестранния капитал в страната. Как днес са станали националисти?
Не съм казвал никога, че лидерите на Социалдемократическата партия са националисти. След Нъстасе те са някакви момчета, които крадат. Само че онези, които гласуват за тях, са националисти.
Знаете, че ние нямаме екстремистко-националистки партии както във Франция, Италия или Австрия. При нас националистите са се разпръснали във всички партии (с изключение на USR). Нашият национализъм е повече един „автохтонизъм“ – т.е. форма на етноцентризъм, която блокира отварянето към друг исторически опит. Колкото и лошо да е дадено нещо, то не се отхвърля, защото е „наше“. Ако нещо е „наше“, то автоматично става ценно. Според мене подобно мислене има във всички православни страни.
Когато Доктор Живаго, персонажът на Пастернак, напуска Москва в с един препълнен влак, той трябва да премине през вагон на третата класа. Там се носи неприятен мирис от пътниците. Доктор Живаго изразява недоволството си дискретно, казвайки на жена си, че мирише на мизерия. Един пътник – един от мужиците, които познаваме от руската литература, му отговаря: „Имате право, господине, мизерия е, но е наша. Наша е!“
Това е същността на автохтонизма, за който говоря. Един култ към всичко, което е местно, „наше“, от който може да се изведе заключението, че всичко чуждестранно е под подозрение. Клотилд Армандд, която е едно от лицата на USR, говори по-добре румънски от много румънци. Но тя има акцент, тъй като е французойка, женена за румънец. Вместо да й се възхищава за това, че е направила усилие да научи език и че е направила стъпки към нас, понеже чрез любовта към съпруга си се е привързала и към румънския народ, много румънци казват: „Има акцент! Не е наша!“
Както и през 1968 г. когато Чаушеску и неговите хора се отказаха от социалния проект за модернизация и го замениха с национален проект, много румънци имат големи трудности да разберат друг език, освен този на национализма. Либералите използват неразбираема за мнозина лексика, свързана с бизнес. Съюзът „Спасете Румъния“ говори за правата на човека, за рационализирането на институциите и против корупцията. А автохтонистите предпочитат да ни крадат „наши крадци“, вместо да идват „чужденци“. Един от най-големите румънски бизнесмени, който има бизнес с държавата – Себастиан Гица, по време на правителството н неговия приятел Виктор Понта печели всички възможни обществени поръчки. Той казваше по телевизията, която е негова собственост: „Защо да идват чужденци и да правят бизнес с държавата?“
Автохтонистите са толкова обсебени от традицията, от „нашето“, че не отдават повече важност на елементарните етични ценности, които намираме в християнското Свещено писание. Те говорят за своите избраници така: „Да краде, но да краде по-малко“ или „Да краде, но да остави нещо след себе си“. Поддръжниците на автохтонизма смятат, че да се краде, е нещо абсолютно нормално. Анормалното е да краде чужденец, да се краде прекалено много и управниците да не оставят нищо след себе си. Но фактът, че се краде, не е достоен за инкриминиране.
Ако трябва да формулирате една оптимистична гледна точка към тези избори, как би звучала тя?
Неочакваната победа на една неотдавна основана партия – Съюзът „Спасете Румъния“. Настрана от това изборите не донесоха нищо ново и нищо позитивно.
Снимка: Думитру Борцун (източник: Владимир Митев)
Виж подборка на всички статии на блога за парламентарните избори през 2016 г. в Румъния!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
