Защо българите градинари в Румъния са наричани „сърби“?

Днес – повече от три века след заселването си в района на Бузъу, тук продължават да живеят заселници с превъзходни знания в зеленчукопроизводството

Юлиан Бунила

Тази статия бе публикувана на 5 декември 2016 г. на сайта на в. Adevărul от кореспондента му за Бузъу Юлиан Бунила. Заглавието и подзаглавието са на блога „Мостът на приятелството“.

Градинарството при румънците е с кратка история, но тя е силно свързана с българските емигранти, които се установяват във Влашко преди няколко века под името сърби.

Жителите на Бузъу са сред най-запалените градинари. Много от пазарите в страната са зареждани със зеленчуци от терени на община Бузъу или в общини, граничещи с нея. Лукът, зелето, доматите от тази област са сред най-вкусните зеленчуци, ценени за вкуса и устойчивостта си във времето.

Мнозина обаче не знаят, че познанието за зеленчуците в региона се дължи на общността на българите – известни зеленчукопроизводители, които се установяват във Влашко след 1700 г. Те напускат родните си краища, след като османците въвеждат своя система за контрол върху подчинените земи и започват да утвърждават мюсюлманската религия на Балканите. Българските бежанци избират да отидат на север при православните власи и така се установяват в райони от Гюргево през окръг Дъмбовица до Констанца.

„Тяхната миграция е била на много вълни. Когато хроникьорът Паул от Халеб преминава оттук в периода 1653-1657 г., пише, че щом стига до село Въръщ, в близост с Букурещ и непосредствено до село Видра, където е днес Институтът за изследване и развитие за зеленчукови и овощни култури, погледнал през прозореца и видял подредени и поддържани градини, разделени на лехи – както са правели франките в Италия. Това е доказателство, че градинарството вече е организирано, а се знае, че ние нямаме традиция в зеленчукопроизводството. Българите са дошли чак до района на Бузъу. В румънския град Търговище е кварталът „Бълени Сърби“, където живеят само българи, говорещи езика си и днес. Има и села на градинари около Букурещ и в окръзите Гюргево и Телеорман“, разказва изследователят на градинарството Костел Вънътору.

Той смята, че българските градинари са били привлечени към земите в равнината Бараган (югоизточния край на Влахия – бел.прев.) и от големите им залежи на сол – много важен елемент за земеделието и живота. „Дошли са тук, както поради религиозни причини, така и заради факта, че България е държава, лишена от сол. Тъй като нямат залежи на сол, идват и носят земеделски семена, правят разсад, зеленчуци и вземат в замяна сол. Бузъу е зона, богата на сол, и те пристигат тук, за да правят тази замяна, но и защото са знаели за богатствата на този район“, казва Вънътору.

Въпреки че това са градинари българи, ги наричат сърби, тъй като така се водят в официалните документи.

„Имало е много етапи в бягството им от южната част на Дунава. В първия етап те са преминавали реката, но българските села са започвали да се обезлюдяват. Тогава турците са изпратили тук забрана князовете да приемат българи. В отговор те направили нещо различно. Влизали във Влахия през Сърбия, която по онова време е имала специален статут в Османската империя. Езиците им били много близки – славянски, турците не можели да ги различат и така тези българи се установяват във Влахия през Банат под името „сърби“, разказва публицистът от Бузъу Виорел Фрънку – автор на книгата „Бузъу, градина с българи“, издадена през 2005 г.

Според изследователя Костел Вънътору българите продължили необезпокоявано да се обявяват за сърби, тъй като се страхували, че ще бъдат върнати на юг от Дунава. „Изглежда, че както с Одринския договор (1829 г.), така и с подписания през 1940 г. Крайовски договор между нас и българите е трябвало да върнем българи от Румъния в тяхната родина. Тогава със съгласието на румънската държава българите в Румъния се обявяват за сърби, за да не бъдат изпратени у дома. Румънската държава ги е обичала, защото те са били добри зеленчукопроизводители и никога не са създавали проблеми“, разказва Костел Вънътору.

Според историка Валериу Николеску – съавтор с Виорел Фрънку на книгата „Българите от Бузъу“, която предстои да бъде представена на публиката догодина на три езика, българите са пристигали в различни периоди в района на Бузъу. В емиграционната вълна до 1802 г. българите се установяват в северната част на града от ул. „Язул Морилор“ чак до ул. „Трансилвания“, ул. „Симиялска“ и селището Мъръчинени. През втория етап – след 1835 г., се заселват в южната част на град Бузъу, където днес е булевард „Унирии Суд“. Българите от втората вълна създават долната махала, която се намира в голямо противоборство с жителите на горната махала, дошли там през първата вълна на имиграция.

„Първият документ, който разказва за българи в Бузъу, е от 1792 г., когато една българка е глобена от местния управител (бойер), който иска да я изгони от неговата земя. Тя казва, че живее там от десет години и че домът й е на т.нар. свободни терени в града, предлагани на емигрантите“, споделя Виорел Фрънку.

Българите започват да се установяват все повече в града и да се занимават със зеленчукопроизводство първоначално в имотите на местните управници и в тогавашните земи на епископията. Били са лишени от собственост по времето на княз Александру Йоан Куза. „От старите документи разбирам, че са се установили например в един имот, който принцът на Влахия Константин Брънковяну  конфискува от един тогавашен офицер – Калоенеску, заради това, че последният не се подчинявал на волята му. Този имот е бил жилищен център на тогавашна фабрика за лен и коноп. Имотът е бил даден за управление на епископията на Бузъу, а след това в него се настаняват българите. Те си построяват там жилища и отглеждат зеленчуци. В началото не са били собственици на терени.  По времето на Александру Йоан Куза обаче аграрната реформа ги лишава от земите, които са придобили. Тогава в Бузъу се формират двете махали“, разказва Костел Вънътору.

Когато идват в земите на Влахия, българите носят със себе си най-доброто, което имат: семена, разсади и знания за градинарството. Носят краставици, домати, патладжани, други зеленчуци, които не са били отглеждани при нас. „Тази професия е била трудно усвоена от румънците, защото изисква много физическо усилия. Трябва да се стои наведен с главата надолу, да се оре, да се напоява. Нашите хора (румънците – бел.прев.) отглеждат царевица и пшеница. Румънците възприемат много от българската кухня. Например известният салам „бабек“ (в Румъния познат като „бабик“) е донесен от българите. Заменят суджука от говеждо и овнешко месо, както са го правили някога турците, с такъв, направен от овнешко и свинско“, разказва Виорел Фрънку.

Българите от Румъния живеят и до днес в затворени общности, в които съхраняват добре тайните на своята професия. „Били са много затворени в групата и във фамилиите си. Затова и приемали да се женят само с близки роднини, така че да съхранят имотите и тайните си. Не са били комуникативни. Интересен е един епизод от историята на зеленчукопроизводството, в който успяваме и ние да научим някои от тайните им. Това се случва по време на колективизацията. Тогава те губят земите си и са били принудени да работят в колективи за отглеждане на зеленчуци. Един изобретателен инженер и бригадир, наречен господин Банчу, е шеф на екипа от най-добрите измежду тях. Той създава конкуренция между тези сърби, за да може да научи тяхното знание“, разказва Костел Вънътору.

Според изследователя Костел Вънътору съществуват и сега разлики между градинарството, практикувано от българи, и зеленчукопроизводството на румънските селяни. „Сърбите“ продължават да отглеждат култури по традиционната система, имат свои начини да засяват лехи с лук, да правят разсад или да подобряват жълтите почви по поречието на река Бузъу.

Източник: Adevărul

Прочети и на румънски език!

About Author