Емил Талиану: В своята гениалност Еминеску дори е предвидил изграждането на Моста на дружбата между Гюргево и Русе

Владимир Митев

Мнозина биха желали след време над Дунава да има мост…

Михай Еминеску, писмо ІІІ

15 януари 1850 г. е рожденият ден на румънския национален поет Михай Еминеску. Определян като „най-големия романтик на румънската поезия“, той има много важна роля за развитието на съвременния румънски език и култура. По повод 167 години от раждането на поета блогът „Мостът на приятелство“ направи интервю със специалиста по Еминеску от Гюргево Емил Талиану.

Талиану е роден в гюргевското село Ремуш на 4 август 1946 г. Учи в Средно училище №1, което днес е националният колеж „Йон Майореску“ в Гюргево.

Висшето си образование получава в Педагогическия институт на град Сучава (историческата област Буковина). Прекараните там години го свързват духовно с хората от региона. Завършва обучението си в Букурещ. Става учител в общообразователното училище на Албещ – Бузъу, а после в родното си село – Ремуш, и в община Гюргево. Преподава на учениците си красотата на румънския език.

Развива и богата публицистична дейност, като сътрудничи на много местни и национални медии. В периода 1992-1996 г. ръководи вестник Vlașca и основава литературното списание Valahia. През 1993 г. стартира първото гюргевско издателство след Революцията – Pressco, където печатат членовете на гюргевския литературен кръг „Хиперион“.

Повече от две десетилетия гюргевчанинът е кореспондент на програма „Новини“ на Радио Румъния и на радиото „Антената на селата“ (Antena Satelor), както и на местното радио „Олтения“, базирано в Крайова. Талиану е водещ в местните телевизии на предавания за училищата и за културните събития в Гюргево.

В резултат на продължителни проучвания той публикува две важни изследвания в областта на литературната история – „Еминеску и Гюргево близо до Хиперион“ (Животът и литературната дейност на съученика на Еминеску от гимназията Василе Бумбак) и „Николае Баланеску – писателят“. В момента работи по други изследвания в областта на литературната история.

Талиану участва всяка година в събитията, с които гюргевчани почитат Михай Еминеску, и разказва за важните връзки на националния поет с дунавския град. Според Еминеску, който живее през втората половина на ХІХ век, Гюргево и Русе трябва да бъдат свързани с мост и това интервю за неговите визити в двата града в някакъв смисъл реализира точно визията му за мост на приятелството между двата бряга на Дунава.

Какво е посланието на Еминеску към неговите сънародници от ХІХ век? До каква степен идеите на твореца са още актуални?

„Да говориш за поет, е като да викаш в една голяма пещера… До него не може да достигнат думите ти, без да нарушат тишината му“, казва големият румънски поет Тудор Аргези. Ето защо отговорите на Вашите въпроси ми се струват само едно начало, което бих желал да бъде надградено, за да издигнем жив мост над Дунава, както някога го е желаел Еминеску.

Той е внимателен наблюдател на реалностите от своето време. Изразил е открито възгледите си за пулса на съвременните събития в многобройни статии, публикувани по времето, когато е политически журналист (1877-1883 г.). Тогава през 1880-1881 г.  е и главен редактор на официалния вестник на Консервативната партия „Време“. Понякога е сътрудничил с политически и културни статии и на други медии. В периода 1870-1877 г. публикува аналитични статии на страниците на издания от рода на: Albina, Familia на Йосиф Вулкан, Federațiunea, Convorbiri Literare, Curierul de Iași.

От многобройните си статии, появили се на страниците на вестник „Време“, могат да бъдат отличени няколко особено важни идеи за епохата му:

• „Историята има своя логика. Нито едно същество не е осъдено до безкрай да поддържа корумпиран, лъжовен и покварен режим. Страхувам се, че наближава денят, в който усещането за физическо съхранение, провокирано към бунт от административните и данъчните злоупотреби, ще превърне нашия народ в лесен за управление инструмент против самото съществуване на държавата.“ (вестник „Време“ от 5 декември 1882 г.)
• „Грешките в политиката са престъпления, защото заради тях страдат милиони невинни хора, възпрепятства се развитието на цялата страна и се пречи за десетки години напред на тяхното бъдеще“ (вестник „Време“ от 13 февруари 1882 г.)
• За нещастие ни липсва вроденото историческо усещане за природата на държавата – или за желязна ръка. Вместо да разпознаем съществуване на държавата, гарантирано от силно и виждащо в бъдещето управление, създаващо по-жизнена, по-честна и по-интелигентна нация, на нас ни се казва да очакваме сигурността на това съществуване да дойде от милостта на съдбата, да ни бъде дарено от външните обстоятелства, които да постановят, че битието на румънската държава е международна необходимост.“ (вестник „Време“, 31 август 1878 г.)
• „Чуждестранните елементи, остарели и ялови, се месят на нашия народ и играят комедия на патриотизма и национализма. Те са лишени от традиция, от определена родина или националност и са поставили ръка върху румънската държава. Осъзнаването, че са нещо различно от  румънското битие, не ги е напускало никога. Гледат на себе си като на победоносна армия в чужда страна. Затова и не е за учудване, че цялото наше съвременно развитие не е отчитало запазването на националността, а вместо това е търсело реализирането на поредица от либерални и егалитарни космополитни идеи.“ (вестник „Време“ от 14 ноември 1880 г.)

Това са само няколко откъса от статии на Еминеску, които правят познаваема неговата гениалност във формулирането на идеи, оставащи актуални независимо от хода на времето. Това е много голяма тема, предизвикваща страници от коментари.

Емил Талиану говори за Еминеску, за образа на течащата вода в творчеството му, вдъхновен от Дунава, за връзките на поета с Гюргево, Русе и България и за блога „Мостът на приятелството“ на 15 януари 2017 г. в културния център „Йон Виня“ в Гюргево по време на честването на Деня на румънската култура (субтитри на български език)

Еминеску е бил в Гюргево четири пъти в своя живот. Моля Ви да разкажете за тези посещения! Каква е ролята на дунавския град в живота на последния романтик на Европа?

Остава загадка защо от всички дунавски пристанища Еминеску избира да посети на няколко пъти Гюргево. Може би го е привлякло, че тук – най-важното дунавско пристанище на страната по онова време, австрийците основават първото дружество за речен транспорт – още през 1854 г. Отново те прокарват първата телефонна линия в Мунтеня (Южна Румъния – бел. прев.), която да установи постоянна връзка с Букурещ.

Може би и чудният свят на театъра е бил мотив, заради който за известно време подрастващият Еминеску отсяда в Гюргево. По онова време Гюргево е познат като град, който е „добър за театър“ и често го посещава трупата с актьори на Йоргу Караджиале. Това са известни актьори, с които Еминеску може да е искал да се сближи.

Когато става въпрос за Гюргево, не може да се постави под съмнение и фактът, че за града му е говорил отец Брату от село Ръшинари (близо до Сибиу) през една зима, в която са планирали заедно да пресекат планините при митницата Кукул (дн. село Гринциеш, разположено в Карпатите между историческите области Молдова и Трансилвания – бел. прев.). Знае се и че в дунавския град Еминеску общува с ерудита Николае Дрок Барчиан, който се установява в Гюргево през март 1870 г., с когото се сприятеляват и често пресичат пътищата си и в Букурещ, тъй като посещават еднакви литературни кръгове.

Може би е съвпадение, но се знае, че Николае Дрок Барчиан е бил добър приятел на Еминеску и житейските им пътища често са се пресичали.

Ясно е, че първото идване на Еминеску в Гюргево е през лятото на 1867 г. Йоргу Караджиале разказва, че е дошъл на турне с трупата си в дунавския град. Останал е без суфльор и е потърсил образован младеж. Така открива подрастващия Еминеску сред хамалите на пристанището. Всъщност Еминеску не е бил хамалин, а е обработвал чували със зърнени храни. По онова време „баница“ е била мерна единици за зърнени храни, чийто еквивалент е около 16 кг. Съдовете, които съдържат стока с тегло една „баница“, трябвало да бъдат заравнявани и да се премахва най-горният им слой с нож. Именно това прави Еминеску на пристанището.

След като младежът става суфльор в театралната трупа на Йоргу Караджиале, той се сближава с театралното изкуство за по-дълго време. Ето я и ролята, която Гюргево изиграва в артистичната траектория на бъдещия поет – включва го в сферата на изкуствата.

След това Еминеску посещава отново няколко пъти дунавския град. Броени месеци след първата им среща театралната група на Йоргу Караджиале прави турне в Молдова и на път за там Еминеску отново стига до Гюргево. От пристанищния град той се качва на параход заедно със своите колеги актьори през есента на 1867 г. Отправят се за Браила, откъдето започва турнето им.

През пролетта на 1868 г. само Еминеску преминава през Гюргево съвсем за кратко след пътуване с параход от град Базиаш (точката, в която Дунава влиза на територията на съвременна Румъния – бел. прев.) и турне с театралната трупа на Михаил Паскали в Трансилвания.

Поетът отново се появява в Гюргево през юни 1882 г., когато идва с влака от Букурещ. Иска да достигне до Черно море. Тогава единственият начин е бил с параход, който е трябвало да бъде взет от Гюргево за пътуване до Черна вода. Оттам с влак се е отправил за Констанца. Тъй като параходът не потегля от Гюргево, в продължение на няколко дни Еминеску е трябвало да остане в дунавския град при своя добър приятел Василе Костинеску. Последният му помага винаги, когато поетът има нужда от заеми.

За жителите на град Русе и България ще е интересно да научат, че Еминеску посещава и Русе, който тогава е познат под името – Русчук. Какво се знае за визитите на Еминеску там?

Едно писмо, което поетът изпраща през лятото на 1882 г. от Констанца на Вероника Микле, е потвърждение за негова визита в Русчук. Тогава Еминеску за първи път вижда морето:

Констанца, 16 юни 1882 г.

Скъпа моя Вероника,

Извини ме, че не съм ти писал толкова време. Забавих се в Гюргево, при Василе Костинеску, където изтървах парахода. Той тръгва оттам само три пъти в седмицата. Пристигнах тук, където пощата не пътува всеки ден. Дойдох в Констанца вчера и вече два пъти се къпах в морето. Въпреки че тук още е студено и водата не е много подходяща за бани, мисля, че къпането ми се отразява добре. Аз съм един от първите, дошли тук за бани, и все още никой освен мене не се къпе. Няма да остана повече от десет дни. После се връщам в Букурещ… Констанца или Кюстенджа е един малък град, но изключително красив. Няма нищо общо с Русчук. Къщите са с елегантна архитектура, защото камъкът е евтин, а сградите са от квадратни камъни. Кметството, което се управлява от румънци, заедно с местния съвет са направили много за разхубавяването на града. Над брега има тераса, от която се разкрива цялата безбрежност на морето. Когато луната е над водата, тя хвърля слаба светлина, която се отразява от водата и създава осветен път по нея. Останалото остава в мрак. Нощта заслужава името си „черна“. Животът тук е донякъде скъп, но не и прекалено скъп, както ми описваха, че станал, откакто хотелите са отворени…Целувам те сладко, скъпа моя Вероника, и оставам твой, Еминеску.“

От твърдението: „Констанца няма нищо общо с Русчук“, може да се заключи, че градът на брега на Черно море, в който Еминеску е бил за първи път, е различен от Русчук, посетен от него няколко дни по-рано, докато е чакал парахода на Гюргево у Костинеску – общ познат за двамата с Вероника Микле. Костинеску е бивш студент от Яш, на когото Еминеску е преподавал немски език през учебната 1874-1875 г. в Академичния институт на молдовския град.

За да си позволи да сравни двата града – Констанца и Русчук, Еминеску със сигурност е посещавал преди това българския град. ”Доказателство за присъствието на поета в Русе откриваме в писмата, които той си разменя с Вероника Микле („Скъпа моя дама. Емине, мой любим“, издателство Полиром, Яш, 2000). Наистина в едно писмо от 4 юни 1882 г. Еминеску споделя на своята любов следното: „От вторник вечерта до днес съм в Гюргево“. „На втория ден, сряда, Еминеску преминава Дунава и посещава българския град Русчук“, твърди специалистът по Еминеску Дан Тома Дулчу. Има ясно потвърждение, че през двата часа, които прекарва в Русчук, Еминеску купува българска книга и тютюн. Тютюнът е бил повод за спор с митничарите, когато той преминава митническия контрол. Те твърдят, че 1000-та грама, които той притежава, надхвърлят позволеното количество по закон.

Изглежда, че любопитният и отворен за познание Еминеску е преминал Дунава с лодка до Русе и през август 1868 г., когато на връщане с парахода от Базиаш посещава Гюргево заедно с трупата на Паскали на път за Букурещ. Друг случай, в който той посещава Русчук, е през лятото на 1869 г., когато достига в Гюргево, за да се отправи на турне в Молдова.

Това са само няколко удобни случая за поета да посети Русе – град, който познава много добре. Останало е и едно свидетелство сред ръкописите му – документ за облог, направен заедно с неговия добър приятел Константин Симцион – строител на мостовете над река Дъмбовица в стария Букурещ. Документът посочва, че „днес, на 25 юни 1883 г., в 1 часа и 23 минути след полунощ“ Еминеску е изразил увереност, че над Дунава ще  се построи мост при Гюргево.

Дали в своята гениалност на визионер Еминеску не е бил първият, който е мислил за изграждането на моста, построен по-късно между 1952 г. и 1954 г.? Ще имаме удобен повод да говорим за това и за другите връзки на Еминеску с българските ни приятели отново в бъдеще. Поетът е искал да опознае тази страна, където по-малкият му брат – офицерът от румънската армия Матей (1856-1920 г.), е участвал във войната за независимост на Румъния (която е освободителна за България – 1877-1878 г. – бел.прев.). 

Как гюргевчани пазят спомена за Еминеску днес?

Жителите на Гюргево знаят, че многократно Михай Еминеску ги е почитал с визити в техния град. Те отбелязват тези посещения с разнообразни културни събития – в концертната зала „Николае Бълънеску“ и в градския парк, в който има бюст на поета. „Улицата на мисълта“ в Зеления квартал, където някога е живеел той, е преименувана на ул. „Михай Еминеску“.

С обществени дарения е изграден от скулптора Корнелиу Медря бюст на Михай Еминеску, представен на обществеността през май 1938 г. По инициатива на преподаватели, ценители на литературата, през есента на 1949 г. е учреден литературният кръжок „Хиперион“ (Luceafărul), чиято дейност продължава и днес. Една от гимназиите в окръг Гюргево носи името „Михай Еминеску“.

Това са само няколко доказателства, че ние, гюргевчани, издигаме в култ Михай Еминеску, пред когото изпитваме преклонение. Това чувство ни обзема, когато гледаме бронзовия му образ в парка на града. Той е разположен на най-високия съществуващ пиедестал, сред клоните на липа. Мястото е определено не от друг, а от гюргевския есеист Тудор Виану.

Емил Талиану (снимка: Емил Талиану)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author