И двете държави членки на ЕС имат съвпадащи интереси по реализацията на мира и устойчивото развитие в региона на Черно море, смята българският дипломат и евродепутат
Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. През 1980-1989 г. е заместник-министър на външната търговия на България. Депутат е в шест поредни български парламента (1990-2013 г.). Бил е външен министър (1995-1996 г.) и председател на Народното събрание (2005-2009 г.). От 2014 г. е член на Европейския парламент.
Господин Пирински, на кръгла маса в София в началото на април 2017 г. представихте идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на Вашата идея? Какви резултати за черноморските страни и за ЕС очаквате, ако тя бъде реализирана?
Същността на идеята, която бе обсъждана на конференцията на 3 април в София, е да се направи опит България и Румъния като черноморски страни членки на ЕС да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Съгласно общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които съответно оползотворяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия.
Както е известно, първата такава стратегия бе предложена преди десет години от Балтийските държави от Евросъюза, което доведе и до създаването на макрорегиона на Европейския съюз за Балтийско море /МЕСБМ/ през 2009 г. През следващите години бяха създадени още три такива макрорегиона – Дунавския, Алпийския и Адриатико-Йонийския. И за тях инициатори бяха съответните държави членки на ЕС, като участнички станаха и трети страни от дадения регион.
Счита се, че такава интегрирана рамка предлага две важни предимства – успешно справяне с проблеми, които страните по отделно не могат да преодолеят, и съвместно очертаване на общо виждане за бъдещето на региона. Идеята е да се постигат възможно най-добри резултати чрез съгласуване на политиките и ресурсите, заделяни от ЕС за даден регион, без да се изискват нови средства, институции или норми.
Какви са приликите и разликите на идеята за Черноморски еврорегион с други инициативи за регионално сътрудничество в близките до България региони като Черноморската синергия, Черноморското икономическо сътрудничество, Източното партньорство и Парламентарната асамблея на Югоизточна Европа?
Подобна стратегия за Черноморския регион би представлявала развитие на Черноморската синергия и на Източното партньорство – две програми на Европейския съюз, които засягат страните от региона. Обхващането им в обща стратегическа рамка с участието на всички черноморски държави несъмнено ще спомогне за най-ефективно оползотворяване на средствата по тези програми за целите на устойчивото развитие на крайморските територии на съответните държави и на региона като цяло.
Дейността на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество през изминалите 25 години може да се използва като практически опит на регионално сътрудничество в приоритетни области като транспорт, туризъм, екология. Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ и неговата Парламентарна асамблея също могат да допринесат за реализацията на черноморска макрорегионална кохезия чрез синхронизиране на инициативи и програми със сходен предмет и предназначение.
Как идеята за Черноморски еврорегион се вписва в дебата за реформа на ЕС, където изглежда, че се наблюдава тенденция за регионализъм – например в рамките на средиземноморския диалог или сред страните от Вишеградската четворка?
В контекста на дискусията за по-нататъшното развитие на Европейския съюз и по–специално на политиката на Европейско териториално сътрудничество подходът на макрорегионални стратегии се разглежда като перспективна форма за насърчаване на устойчивото развитие и укрепването на сигурността в съответните региони. Макрорегионалният подход има свое място като специфична рамка за съчетаване на програми и ресурси на Европейския съюз, насочени към такъв регион и принципно се отличава от формат като Вишеградската четворка.
Откакто Румъния и България поеха по пътя на европейска интеграция, те са разглеждани в пакет от своите западноевропейски партньори. В двустранните си отношения обаче двете страни като че ли вместо да сформират дуо, по-скоро имат разминавания във външната си политика. Какъв потенциал виждате за румънско-българско външнополитическо взаимодействие в близките години? Как последователните председателства на ЕС от страна на България, Австрия и Румъния в периода 2018-2019 г. биха могли да се отразят на концепцията за Черноморски еврорегион?
Последователните председателства на България и на Румъния на Съвета на ЕС през първите полугодия на 2018 и на 2019 година предлагат реална възможност двете страни заедно да инициират и защитят проект за Черноморска макрорегионална стратегия, който да бъде сериозно обсъден и утвърден от Европейския съвет. Тази възможност се благоприятства и от Австрийското председателство между тях, доколкото Австрия е Дунавска страна с водеща роля в Дунавския европейски макрорегион, непосредствено свързан и с процесите в региона на Черно море.
Като държави членки на Европейския съюз и България, и Румъния носят своята отговорност и роля за реализирането на общите цели на Съюза в полза на мира и устойчивото развитие. Двете страни имат ясно съвпадащи си интереси за практически действия по реализацията на тези цели в региона на Черно море. Сега България и Румъния получават шанса да допринесат за постигането им в полза на всички страни от региона.
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
1 thought on “Георги Пирински: Румъния и България могат да задвижат разработването на макрорегионална стратегия за черноморския регион”