Гюргевският театър представи пантомима и живи статуи в Русе
Share this:
Публиката и театралните специалисти в българския дунавски град получиха възможност да се насладят на изкуство, надраснало националните си граници
Пантомима и живи статуи бяха акцентите в участието на гюргевския театър „Тудор Виану“ на фестивала „Театърът, какъвто е“ в Русе на 10 и 11 юни 2017 г. Гюргевчани, за които блогът „Мостът на приятелството“ писа вече няколко пъти (за визитата им с танцовия спектакъл „Салса“ в Русе през февруари и за поставените в Гюргево пиеси „Шантаж“ и „Човекът, който носи дъжд“), очевидно държат да достигнат и до русенската публика, както и да си сътрудничат с нашия драматичен театър „Сава Огнянов“. Интересът у съгражданите ни към изкуството на младия екип от Гюргево също бе голям.
В първата вечер от участието си театър „Тудор Виану“ представи пиесата „Падащи капки“, която използва изразните средства на пантомимата. Космин Крецу – директорът на театъра, обяви, че за тази пиеса е използвана най-елементарната, базова маска, която не изразява определена емоция. В началото на спектакъла актьорите се движат в реалния живот без маска и се намират още в тийнейджърските си години. В следващия момент започва истинското действие, в което те са вече лица зад маски и чрез своето скриване получават възможност да трупат опит. Събитията в пиесата се случват по двойки – между млад мъж и млада жена, като контекстът, в който протичат всички отношения, е играта в общуването. Накрая, натрупали нужния опит, персонажите се превръщат в птици. Кулминацията намира израз в общ танц. Следва миг на равносметка, в който вътрешният глас на персонажите изрича формулата на днешната младеж и дори на днешното време: „Аз се харесвам такъв, какъвто съм“. Твърдението обаче звучи по-скоро невинно, а не нарцистично, на фона на многото закачливи срещи между младите хора в пиесата.
Моменти от пиесата “Падащи капки” (снимки: Владимир Митев)
Вторият спектакъл на гюргевския театър „Истории от стария грамофон“ използва концепцията за живите статуи, като чрез тях пресъздаде на сцената десет истории от междувоенния период в Румъния. Те съответстваха на десет стари градски песни. В едно от парчетата акцентът падаше на телефона, в друго на фотоапарата, в трето – на съседката, все реалности от градския бит на 20-те и 30-те години на ХХ век, които са напълно разбираеми за румънци и за българи. Забележително е как самите румънски стари градски песни звучат също като нашите навярно защото и преди Втората световна война, и днес в нашите земи възпроизвеждаме стандарти в изкуството, идващи от Запада. В същото време публиката разбра, че на сцената са всъщност нашите предци от първата половина на ХХ век, което бе показано чрез различните персонажи и душевности, представени от актьорите.
Зрителите не можеха да не забележат мотивацията и жизнеността на гюргевските актьори, които играеха в два различни града – в Гюргево и в Русе, в рамките на един и същ уикенд. Тяхното участие на русенска сцена разкри ценни и рядко срещани в България аспекти на театралното изкуство, свързани с мимики, жестове и невербална комуникация. За русенската публика и за театралните специалисти срещата с гюргевските колеги може да е много полезна като възможност за съизмерване с един театър, чието изкуство вече е надраснало националните си граници.
Очаква се театралното сътрудничество между Русе и Гюргево да даде плодове наесен, когато двата театъра ще поставят обща пиеса, базирана на легендата за майстор Манол. Дотогава русенци могат да се връщат към двете театрални вечери на гюргевския театър, към видеата и снимките, които пазят спомена за една специална среща…
Моменти от пиесата “Истории от стария грамофон” (снимки: Владимир Митев)
Прочети и на румънски език!
