С Аргези в румънската литература излиза на преден план проблемът за съотношението между отделния индивид и абсолютното, възвръщат се и темите за безсмъртието на душата, за полезността на творчеството, за борбата и единството на духа и материята
Огнян Стамболиев
Огнян Стамболиев е критик, преводач и журналист. Автор е на книгите: „Нова книга за операта” в 2 т., на първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла или от Офенбах до Уебър”, „Несравнимият баритон Кирил Кръстев”, „Слънчевият тенор Николай Здравков”. Издал редица преводни книги с поезия, проза и драматургия от: Михай Еминеску, Йоан Славич, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Йожен Йонеско, Матей Вишниек, Жан Пол Сартр, Клаудио Магрис и др. Преводач и автор на оперни либрета, на критически студии, рецензии, отзиви и проблемни статии в периодичния печат. Носител на редица национални и международни награди, сред които и на Румънската академия (1997). Член на ПЕН- центъра, България. През лятото на 2017 г. Стамболиев получи наградата “Тудор Аргези” за цялостно творчество в родния град на поета Търгу Жиу.
Тудор Аргези (1880-1967 г.) е от творците, които трудно можем да причислим към някое от известните литературни направления на ХХ век. Подобно на своя гениален предшественик Михай Еминеску, който е в еднаква степен класик, романтик и дори „баща на румънския символизъм” и Аргези не подлежи на строги класификации. Поетът „възниква” (както сам обичал да казва) от кръжока на мастития поет от български произход Александру Мачедонски (1854-1920 г.) през 1886 г. Тогава дебютантът е едва 16-годишен. Лирата на Еминеску е замлъкнала само седем години преди това, но в атмосферата на Румъния все още се чувства полъхът на неговите гениални стихове. Отначало се ориентира към поезията на символизма и по-точно на тази на Мачедонски, после търси запознанство с творчеството на французите Бодлер и Рембо. Но дори и в началото на творческия си път не е епигон на тези автори. И все пак, за да достигне до пълната си зрелост със сборника „Наредени думи” (1927 г.) са му необходими повече от три десетилетия. През този период вниманието на читателите в Румъния е изцяло привлечено от четворката велики поети: Лучиан Блага, Йон Барбу, Йон Минулеску и Джордже Баковия. Всеки от тях е наистина значителен поет, при това дълбоко оригинален: Блага- експресионист, певец на метафизичното безпокойство, Барбу – професор по математика, корифей на херметизма, Минулеску – символист с изявен сатиричен талант, Баковия – също символист, но пасивен съзерцател на трагедията на провинциалния живот.
Всъщност Аргези твърде отрано се утвърждава като абсолютен, тотален поет, чужд на преходните течения, на капризите на модата. През целия си творчески път, продължил повече от седем десетилетия, той упорито избягва авторските повторения и справедливо твърди, че „дебютира всеки божи ден”. Закъснелият му дебют се посреща като истинска сензация в културата на Румъния. Видният писател и литературен критик Джордже Калинеску заявява: „Тудор Аргези е автор на могъща монументална поезия, която извисява човешкия дух към слънцето!”.
С „Наредени думи” Тудор Аргези внася в европейската лирика на ХХ век нова, изпълнена с контрасти емоционалност, която се подхранва от мисълта за смисъла на човешкия живот. Той упорито търси онова, което е отвъд обсега на нашето съзнание, като често води гневен диалог с неизвестността, измъчва се от съмнения.
С Аргези в румънската литература излиза на преден план проблемът за съотношението между отделния индивид и абсолютното, възвръщат се и темите за безсмъртието на душата, за полезността на творчеството, за борбата и единството на духа и материята. За него поезията е плод на усилията на редица поколения. Може да се направи аналогия между неговата естетика и тази сънародника му Константин Бранкуш или Бранкузи. Както изкуството на най-големия скулптор на ХХ век се вдъхновява от народната резба върху камък и дърво от областта Олтения, така и поезията на Аргези, се ражда в резултат на продължително модулиране на езика на пастирите от Валахия (Влашко). Под перото му селските провиквания се превръщат в „мечти и поетични образи”, отровата в „сладък мед”, калта и раните в скъпоценни „красоти”. „ В плода има горчива ядка, защото е израснал от гнева – пише той, – а съществуването му е оправдано, защото е естествено явление, завършващо като един генетичен процес.”
Поезията на Тудор Аргези, известна на културния свят благодарение на преводите на редица големи, световни поети като Рафаел Алберти, Салваторе Куазимодо, Люк Андре Марсел, Дюла Ийеш, Мария Тереса Леон, Алфред Шпербер, днес се счита за един от върховете в съвременната румънска и европейска лирика. „Не са много поетите от неговото поколение в света, писа академик Тудор Виану, които притежават удивителната енергия на Аргези, великолепната му фантазия и преди всичко човешката сила на тези стихове.
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
Благодаря Ви, уважаеми господин Митев!
Много добре е станало.
Поздрави и благопожелания.