Интервю с организатора на 15-километровото бягане между центровете на Гюргево и Русе – за румъно-българското сътрудничество в спорта, за културата на бягането, която се утвърждава в Румъния и България, за европейския дух на спортното събитие
Владимир Митев
Евгени Игнатов е български лекоатлет и президент на лекоатлетически клуб „Дунав“ Русе. Носител е на златен медал от алтернативните Олимпийски игри в Москва през 1984 г. и има успехи на редица състезания в Западна Европа през 80-те години (включително сребърен медал от европейското първенство на 3 км в зала в Гренобъл през 1981 г.) . От 2016 г. Игнатов е главната движеща сила на Международния пробег на свободния дух „Гюргево-Русе“ – спортно събитие, в рамките на което всяка есен участниците изминават разстоянието между центровете на Гюргево и на Русе (15 км). Събитието се организира от общините на двата града и от два лекоатлетически клуба – „Дунав“ Русе и „Дунаря“ Гюргево. Във всяка четна година състезанието се организира от българска страна, стартира в Гюргево и завършва в Русе, а всяка нечетна година организаторите са от румънска страна, то започва в Русе и завършва в Гюргево. Шосейният пробег преминава по „Дунав мост“ между Русе и Гюргево.
Господин Игнатов, на 29 септември 2018 г. се проведе за трета поредна година Международният пробег на свободния дух „Гюргево-Русе“. Каква е Вашата равносметка на организатор за проведеното събитие и как изглежда то на фона на предишните две издания на пробега?
Според мене това беше най-успешното състезание от трите до момента. Организаторите – Община Русе и спортен лекоатлетически клуб „Дунав“ от България и Община Гюргево и спортен клуб „Дунаря“ от Румъния, осигурихме най-добрите възможни условия на състезателите. 245 бегачи от осем държави изминаха разстоянието от 15 км между центровете на двата града. Сред тях бяха най-силните състезатели от България и Румъния. Имаше силни и атрактивни бегачи от Кения. За мене като организатор обаче е важен най-вече фактът, че участваха много любители на бягането, хора, които обичат спорта заради удоволствието, а не заради наградите и върховите постижения. Видяхме и в Гюргево, и в Русе как участниците и публиката се радват на това уникално за нашия регион събитие. Тази споделена радост е най-голямата награда за нас – организаторите.
Направи впечатление, че независимо от подобаващото присъствие на бегачи от африкански произход, румънци и българи, включително спортисти от Русе, заеха много от местата с награди. Румънката Роксана Бърка спечели първото място при жените, изпреварвайки кенийски бегачки. Бяха поставени и нови рекорди за дължината от 15 км. Каква картина разкрива пробегът „Гюргево-Русе“ за състоянието на леката атлетика в Румъния и България?
Има спортисти, които са участвали и в трите издания. На първото издание Роксана Бърка завърши четвърта, на второто беше втора, а сега, за моя радост, тя победи. Две седмици преди старта я поканихме, тя потвърди участието си, дойде и се наложи над силни кенийски състезателки. Втора завърши именно кенийка – Рут Матебо. Тази година тя спечели маратоните в Стара Загора и във Варна.
Участието на русенските атлети също беше много добро. Стоян Владков завърши седми. Сава Тодоров завърши десети. Европейският шампион за параатлети на 1500 м през тази година Християн Стоянов завърши 14-ти. Милка Михайлова стана първа в групата на жените над 40-годишна възраст.
Може да се каже, че средното ниво на румънските бегачи превъзхожда в някои случаи това на българските им конкуренти – най-вече при жените. Въпреки това мисля, че като цяло сме равностойни. През годините състезатели ту от едната, ту от другата държава са излизали по-напред. При любителите също има паритет. Тази година при мъжете над 50-годишна възраст спечелиха румънските състезатели, докато при жените българските бегачки бяха на върха.
Провелото се събитие е Ваша идея, но се реализира като българо-румънска инициатива, за която си сътрудничат институции, фирми и граждани от Румъния и България. Как се зароди тази идея? Как оценявате сътрудничество то между румънските и българските партньори по този проект?
Организираме това събитие заедно с Анелия Нунева. Като състезатели с нея сме участвали в много турнири в Западна Европа и Америка. Искахме да бъдем полезни на нашия роден град, в който лекоатлетическата школа традиционно е силна. Трупайки опит с организацията на различни състезания, постепенно достигнахме до идеята за това уникално събитие, в което се пресича границата между две европейски държави по Моста на дружбата, разположен над река Дунав. Искахме да покажем, че хората в нашия регион сме свободни, че чрез спорта преодоляваме границите помежду си, че можем да празнуваме нашата близост и разбирателство.
Влязохме в контакт с двете общини в Русе и Гюргево. Имахме нужда от подкрепата на държавните институции, защото в случая се преминава междудържавна граница. Началото бе трудно. Но идеята бе възприета от румънските ни партньори. Кметът на Гюргево се ангажира да съдейства. Срещнахме подкрепа от гранична полиция в двете държави. Така се стигна до първото издание през 2016 г.
Пробегът не идва на празно място. Русе е люлка на леката атлетика. Оттук са излезли много известни спортисти – олимпийският шампион Христо Марков, който има всички възможни златни медали в тройния скок, Ростислав Димитров – също шампион в тройния скок, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и много други медалисти. През 80-те години тук се провеждаше много силен турнир на писта, наречен „Младост“. След като в Русе се сдобихме с нова писта през 2011 г., с Анелия Нунева решихме да възродим турнира „Младост“. Той се провежда вече шест години и се утвърди в националния и в европейския календар. В него участват редовно състезатели от балкански страни. Над 40 млади румънски лекоатлети се включиха на последното му издание. Шосейният пробег „Гюргево-Русе“ е надграждане на опита ни с турнира „Младост“.
Този пробег вече заема важно място в европейския спортен календар и в националните спортни календари на България и Румъния. Той предхожда с две седмици маратоните в Букурещ и София. Така и любителите, и професионалистите могат да се подготвят и да проверят себе си преди тези две мащабни събития. В софийския маратон участват 3000-4000 души. В Букурещ бягат 6000-7000 души…
…Има ли тенденция бягането да става все по-популярно в Румъния и България?
През последните години наблюдавам в България това, което виждах през 80-те години на Запад. Хората осъзнават, че трябва да се движат. Всички над 30-годишна възраст трябва да се грижат за своето здраве. А бягането е достъпно за всеки. Не се иска голяма инвестиция, нито зала, за да се бяга. Трябва просто спортен екип и желание. А събития като този шосеен пробег позволяват всеки да провери какво може. Видяхме, че има и хора над 70-годишна възраст, които победиха много по-млади бегачи от себе си. Искаме да насърчим здравословния начин на живот.
Видяхме, че на събитието присъстваха и група бегачи от Сърбия под водачеството на бившия европейски шампион на 3 км бягане в зала Драган Здравкович. Имаше състезатели от Кения, Великобритания, Австрия и други страни. Как пробегът на свободния дух помества Русе и Гюргево на картата на света като спортна и туристическа дестинация?
Имаме желание шосейният пробег да бъде познат отвъд границите на България и Румъния. Трудно е да пробием навън, но се радвам, че постепенно се чува, че събитието е добре организирано. Вече три години го правим и имаме опит. Чуждестранен интерес има. Драган Здравкович дойде с група сръбски състезатели. Радвам се, че моят конкурент отпреди 30 години уважи нашето събитие. Той е много известен в страните от бивша Югославия, остана доволен и очакваме следващата година да имаме участници и от още повече държави – включително от Западните Балкани.
Мислим как бихме могли да добавим към събитието туристически елемент, който да представи нашите градове. Русе и Гюргево имат какво да предложат на гостите си като туристически преживявания, като история. Възможно е например на състезателите да се предложи разходка с кораб по Дунава, символична такса за вход на музеите и други бонуси, които да произтичат от участието им в пробега. Мислим по тези въпроси и ще търсим решение, но със сигурност покрай този пробег мнозина чужденци идват за първи път в двата града. А това носи потенциал нашите градове да намерят нови приятели.
Освен че Русе и Гюргево си сътрудничат в реализацията на сегашното спортно събитие, между двата града и спортните им клубове тече сътрудничество в леката атлетика. Какво повече трябва да знаем за него?
Между двата града винаги е имало спортно сътрудничество. Когато възстановихме турнира „Младост“, първите ни участници бяха лекоатлетите от Гюргево. Държахме да ги поканим и те се отзоваха. Мисля, че Русе има добра спортна база от гледна точка на откритата писта. Гюргево има превъзходна зала за лека атлетика. Така че през зимата ходим да тренираме на закрито в Гюргево и сме добре приети там. А през лятото лекоатлетите от Гюргево идват да тренират при нас. Двата града са много близки и имат доста опит в сътрудничеството във всякакви области.
Какво да очакваме от пробега догодина? Как се чувствате самият Вие след края на третото издание на спортното състезание?
Благодаря на доброволците от Младежкия дом и от клуб „Дунав“ Русе, които участваха в това събитие – над 60 души. Те допринесоха значително не само за добрата организация, но и за чара на пробега. Всички състезатели, които говориха с мене, споделиха отлични впечатления от организацията. Тази година имаше и томбола с 15 награди. Надявам се догодина да изненадаме участниците с още нещо. Струва ми се, че трябва да има благотворителна кауза, която да се реализира чрез пробега.
Благодаря и на спонсорите, без чиято финансова подкрепа нямаше как да се проведе това мащабно състезание. Благодаря на двете общини-организатори, на румънската и на българската лекоатлетическа федерация. Правим всичко това за спорта и за приятелството между двете страни. Мисля, че пробегът има бъдеще.
Какво е посланието на проведеното състезание?
Нашият пробег се нарича „Пробег на свободния дух“. Посланието е да имаме разбирателство, сътрудничество, общуване между различните народи. Искаме хората да са приятели, да преодоляват буквално и преносно граници. Имаше хора, които финишираха прегърнати. Мисля, че участниците и публиката разбират това наше послание.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
