Евгени Игнатов: Международният шосеен пробег „Гюргево-Русе“ води в нашите два града нови приятели

Интервю с организатора на 15-километровото бягане между центровете на Гюргево и Русе – за румъно-българското сътрудничество в спорта, за културата на бягането, която се утвърждава в Румъния и България, за европейския дух на спортното събитие

Владимир Митев

Евгени Игнатов е български лекоатлет и президент на лекоатлетически клуб „Дунав“ Русе. Носител е на златен медал от алтернативните Олимпийски игри в Москва през 1984 г. и има успехи на редица състезания в Западна Европа през 80-те години (включително сребърен медал от европейското първенство на 3 км в зала в Гренобъл през 1981 г.) . От 2016 г. Игнатов е главната движеща сила на Международния пробег на свободния дух „Гюргево-Русе“ – спортно събитие, в рамките на което всяка есен участниците изминават разстоянието между центровете на Гюргево и на Русе (15 км). Събитието се организира от общините на двата града и от два лекоатлетически клуба – „Дунав“ Русе и „Дунаря“ Гюргево. Във всяка четна година състезанието се организира от българска страна, стартира в Гюргево и завършва в Русе, а всяка нечетна година организаторите са от румънска страна, то започва в Русе и завършва в Гюргево. Шосейният пробег преминава по „Дунав мост“ между Русе и Гюргево.

Господин Игнатов, на 29 септември 2018 г. се проведе за трета поредна година Международният пробег на свободния дух “Гюргево-Русе”. Каква е Вашата равносметка на организатор за проведеното събитие и как изглежда то на фона на предишните две издания на пробега?

Според мене това беше най-успешното състезание от трите до момента. Организаторите – Община Русе и спортен лекоатлетически клуб „Дунав“ от България и Община Гюргево и спортен клуб „Дунаря“ от Румъния, осигурихме най-добрите възможни условия на състезателите. 245 бегачи от осем държави изминаха разстоянието от 15 км между центровете на двата града. Сред тях бяха най-силните състезатели от България и Румъния. Имаше силни и атрактивни бегачи от Кения. За мене като организатор обаче е важен най-вече фактът, че участваха много любители на бягането, хора, които обичат спорта заради удоволствието, а не заради наградите и върховите постижения. Видяхме и в Гюргево, и в Русе как участниците и публиката се радват на това уникално за нашия регион събитие. Тази споделена радост е най-голямата награда за нас – организаторите.

Направи впечатление, че независимо от подобаващото присъствие на бегачи от африкански произход, румънци и българи, включително спортисти от Русе, заеха много от местата с награди. Румънката Роксана Бърка спечели първото място при жените, изпреварвайки кенийски бегачки. Бяха поставени и нови рекорди за дължината от 15 км. Каква картина разкрива пробегът “Гюргево-Русе” за състоянието на леката атлетика в Румъния и България?

Има спортисти, които са участвали и в трите издания. На първото издание Роксана Бърка завърши четвърта, на второто беше втора, а сега, за моя радост, тя победи. Две седмици преди старта я поканихме, тя потвърди участието си, дойде и се наложи над силни кенийски състезателки. Втора завърши именно кенийка – Рут Матебо. Тази година тя спечели маратоните в Стара Загора и във Варна.

Участието на русенските атлети също беше много добро. Стоян Владков завърши седми. Сава Тодоров завърши десети. Европейският шампион за параатлети на 1500 м през тази година Християн Стоянов завърши 14-ти. Милка Михайлова стана първа в групата на жените над 40-годишна възраст.

Може да се каже, че средното ниво на румънските бегачи превъзхожда в някои случаи това на българските им конкуренти – най-вече при жените. Въпреки това мисля, че като цяло сме равностойни. През годините състезатели ту от едната, ту от другата държава са излизали по-напред. При любителите също има паритет. Тази година при мъжете над 50-годишна възраст спечелиха румънските състезатели, докато при жените българските бегачки бяха на върха.

Провелото се събитие е Ваша идея, но се реализира като българо-румънска инициатива, за която си сътрудничат институции, фирми и граждани от Румъния и България. Как се зароди тази идея? Как оценявате сътрудничество то между румънските и българските партньори по този проект?

Организираме това събитие заедно с Анелия Нунева. Като състезатели с нея сме участвали в много турнири в Западна Европа и Америка. Искахме да бъдем полезни на нашия роден град, в който лекоатлетическата школа традиционно е силна. Трупайки опит с организацията на различни състезания, постепенно достигнахме до идеята за това уникално събитие, в което се пресича границата между две европейски държави по Моста на дружбата, разположен над река Дунав. Искахме да покажем, че хората в нашия регион сме свободни, че чрез спорта преодоляваме границите помежду си, че можем да празнуваме нашата близост и разбирателство.

Влязохме в контакт с двете общини в Русе и Гюргево. Имахме нужда от подкрепата на държавните институции, защото в случая се преминава междудържавна граница. Началото бе трудно. Но идеята бе възприета от румънските ни партньори. Кметът на Гюргево се ангажира да съдейства. Срещнахме подкрепа от гранична полиция в двете държави. Така се стигна до първото издание през 2016 г.

Пробегът не идва на празно място. Русе е люлка на леката атлетика. Оттук са излезли много известни спортисти – олимпийският шампион Христо Марков, който има всички възможни златни медали в тройния скок, Ростислав Димитров – също шампион в тройния скок, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и много други медалисти. През 80-те години тук се провеждаше много силен турнир на писта, наречен „Младост“. След като в Русе се сдобихме с нова писта през 2011 г., с Анелия Нунева решихме да възродим турнира „Младост“. Той се провежда вече шест години и се утвърди в националния и в европейския календар. В него участват редовно състезатели от балкански страни. Над 40 млади румънски лекоатлети се включиха на последното му издание. Шосейният пробег „Гюргево-Русе“ е надграждане на опита ни с турнира „Младост“.

Този пробег вече заема важно място в европейския спортен календар и в националните спортни календари на България и Румъния. Той предхожда с две седмици маратоните в Букурещ и София. Така и любителите, и професионалистите могат да се подготвят и да проверят себе си преди тези две мащабни събития. В софийския маратон участват 3000-4000 души. В Букурещ бягат 6000-7000 души…

…Има ли тенденция бягането да става все по-популярно в Румъния и България?

През последните години наблюдавам в България това, което виждах през 80-те години на Запад. Хората осъзнават, че трябва да се движат. Всички над 30-годишна възраст трябва да се грижат за своето здраве. А бягането е достъпно за всеки. Не се иска голяма инвестиция, нито зала, за да се бяга. Трябва просто спортен екип и желание. А събития като този шосеен пробег позволяват всеки да провери какво може. Видяхме, че има и хора над 70-годишна възраст, които победиха много по-млади бегачи от себе си. Искаме да насърчим здравословния начин на живот.

Видяхме, че на събитието присъстваха и група бегачи от Сърбия под водачеството на бившия европейски шампион на 3 км бягане в зала Драган Здравкович. Имаше състезатели от Кения, Великобритания, Австрия и други страни. Как пробегът на свободния дух помества Русе и Гюргево на картата на света като спортна и туристическа дестинация?

Имаме желание шосейният пробег да бъде познат отвъд границите на България и Румъния. Трудно е да пробием навън, но се радвам, че постепенно се чува, че събитието е добре организирано. Вече три години го правим и имаме опит. Чуждестранен интерес има. Драган Здравкович дойде с група сръбски състезатели. Радвам се, че моят конкурент отпреди 30 години уважи нашето събитие. Той е много известен в страните от бивша Югославия, остана доволен и очакваме следващата година да имаме участници и от още повече държави – включително от Западните Балкани.

Мислим как бихме могли да добавим към събитието туристически елемент, който да представи нашите градове. Русе и Гюргево имат какво да предложат на гостите си като туристически преживявания, като история. Възможно е например на състезателите да се предложи разходка с кораб по Дунава, символична такса за вход на музеите и други бонуси, които да произтичат от участието им в пробега. Мислим по тези въпроси и ще търсим решение, но със сигурност покрай този пробег мнозина чужденци идват за първи път в двата града. А това носи потенциал нашите градове да намерят нови приятели.

Освен че Русе и Гюргево си сътрудничат в реализацията на сегашното спортно събитие, между двата града и спортните им клубове тече сътрудничество в леката атлетика. Какво повече трябва да знаем за него?

Между двата града винаги е имало спортно сътрудничество. Когато възстановихме турнира „Младост“, първите ни участници бяха лекоатлетите от Гюргево. Държахме да ги поканим и те се отзоваха. Мисля, че Русе има добра спортна база от гледна точка на откритата писта. Гюргево има превъзходна зала за лека атлетика. Така че през зимата ходим да тренираме на закрито в Гюргево и сме добре приети там. А през лятото лекоатлетите от Гюргево идват да тренират при нас. Двата града са много близки и имат доста опит в сътрудничеството във всякакви области.

Какво да очакваме от пробега догодина? Как се чувствате самият Вие след края на третото издание на спортното състезание?

Благодаря на доброволците от Младежкия дом и от клуб „Дунав“ Русе, които участваха в това събитие – над 60 души. Те допринесоха значително не само за добрата организация, но и за чара на пробега. Всички състезатели, които говориха с мене, споделиха отлични впечатления от организацията. Тази година имаше и томбола с 15 награди. Надявам се догодина да изненадаме участниците с още нещо. Струва ми се, че трябва да има благотворителна кауза, която да се реализира чрез пробега.

Благодаря и на спонсорите, без чиято финансова подкрепа нямаше как да се проведе това мащабно състезание. Благодаря на двете общини-организатори, на румънската и на българската лекоатлетическа федерация. Правим всичко това за спорта и за приятелството между двете страни. Мисля, че пробегът има бъдеще.

Какво е посланието на проведеното състезание?

Нашият пробег се нарича „Пробег на свободния дух“. Посланието е да имаме разбирателство, сътрудничество, общуване между различните народи. Искаме хората да са приятели, да преодоляват буквално и преносно граници. Имаше хора, които финишираха прегърнати. Мисля, че участниците и публиката разбират това наше послание.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author