Паул Негоеску (снимка: Joe Mabel, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)
Разговор с румънския режисьор за неговите успехи в киното, за реформите в кинопроизводството в Румъния и за българо-румънското сътрудничество в седмото изкуство
Елена Владова
За изненада на режисьора Паул Негоеску и целия екип на комедията „Два лотарийни билета“, нискобюджетният независим филм, заснет само за 15 дни, става най-касовият на всички времена в Румъния. Филмът бе показан в съпътстващата програма „Балкански фокус“ на 36-ия фестивал „Златна роза“, което бе повод режисьорът да бъде във Варна. Най-новият му филм „Историята на един летен любовник“ е копродукция с България.
Паул Негоеску е бил вече много пъти у нас и заради работата си, и като турист. Роден е в Букурещ, учи в Националния университет за кино и театър. Късометражните му филми са прожектирани и отличени на най-големите световни фестивали. Гостувал е на фестивала „В Двореца“, бил е член на журито на Международния фестивал за късометражно кино „Филмини“, първият му пълнометражен филм „Месец в Тайланд“ е отличен с наградата на ФИПРЕССИ на София филм фест 2012. Румънската премиера на филма му „Историята на един летен любовник“ се състоя в края на септември 2018.
Тази статия бе публикувана на 7 октомври на сайта на „Градското списание“.
Очаквахте ли подобен успех на филма „Два лотарийни билета“?
Не. Успехът бе по-голям, отколкото очаквахме. Филмът бе прожектиран в много кино салони в Румъния, бе продаден на телевизията, в Италия, Китай, Великобритания, участва в тридесетина фестивала. Бюджетът му е 30 000 евро, нормално това е сумата само за един снимачен ден. За сравнение бюджетът на новия ми филм е 900 000 евро. Никой от екипа на „Два лотарийни билета“ не получи хонорари. Тримата актьори в главни роли са продуценти на филма, те са известни в Румъния. Актьорите във второстепенни роли също участваха безвъзмездно, защото по време на снимките бяха още студенти. Аз като сценарист и режисьор, Ана като оператор и останалите от екипа работихме безвъзмездно. Затова бюджетът е толкова малък. Намерихме някои спонсори – рекламни компании, една трета от бюджета е от студентите, от техните стипендии. HBO се включи с известна сума срещу разпространение. Използвахме снимачна техника от моята компания и от приятели, постпродуцентска компания ни предостави безплатни услуги срещу процент от приходите след разпространение на филма. Заснехме го за 15 дни. Всъщност направихме филма с приятели. Той стана най-касовият в румънския бокс офис на всички времена и в крайна сметка всички, които участваха в създаването му, получиха възнаграждение.
Героите са от малък провинциален град. Къде е заснет филмът?
На различни места, тъй като се опитахме навсякъде да не плащаме за това. Снимахме в Плоещ, в Букурещ и в някои малки градове, близо до столицата – отивахме за един ден, снимахме и се връщахме обратно – в Гюргево, Турну Мъгуреле, Олтеница, Александрия, Бузъу. Целта ни бе да снимаме в населени места, които изглеждат запуснели. Всички тези градове недалеч от Букурещ са малки, но заради близостта със столицата има движение в двете посоки. Исках да изградя образа на запустял град, в който нищо не се случва, но всъщност може да се случи всичко.
Историята измислена ли е?
В основата е разказ на румънския писател и драматург Йон Лука Караджале, написан в началото на ХХ век. В оригиналния литературен текст главният герой участва в лотария и губи всичките си билети, които са печеливши, накрая открива единия. Хареса ми историята за това как един човек се опитва да открие изгубения си печеливш билет. Пренесох я в съвремието ни. Зрителите много се смеят на сцената във филма, в която полицаят спира колата с тримата главни герои и те твърдят, че тя е бяла. Тази сцена е много известна в Румъния. Това е истинска случка, разказа ми я мой приятел, който е преживял това.
Новият Ви филм е копродукция с България, значи вече имате поне известна представа от начина, по който се финансират филми у нас. Как стоят нещата в Румъния?
Преди няколко месеца прочетох интервю с български режисьор. Ситуацията в двете страни е доста сходна. Ние имаме закон за кино, който се прилага от 2005 г. насам. По онова време, когато е създаден, той бе благоприятен за начинаещи режисьори, даваше им възможности да правят филми и да участват във фестивали, всъщност именно това допринесе за румънската нова вълна в киното. В същото време обаче този закон има много недостатъци в други сфери на нашата филмова индустрия. Например проблем са миноритарните копродукции. Румънските филми ползват държавни субсидии, но това може да е само 50 процента от бюджета. Останалите 50 процента трябва да си ги осигуриш от други източници и тъй като в Румъния няма много други източници – румънската телевизия, някои местни фондове, ние сме принудени да правим копродукции. Последният ми филм е копродукция на моята компания с българската Screening emotions. Повечето от румънските филмови режисьори търсят средства от други страни, както аз направих с България. В същото време обаче е трудно например България да получи пари от Румъния за копродукция, защото нашият закон за кино не предоставя тази възможност за миноритарни копродукции. Нашият филмов център няма конкурс за миноритарни копродукции. Това е единият проблем. Друг недостатък на закона е, че дава прекалено голям приоритет на авторските филми, такива, направени за фестивали. Трудно е да се получат пари за по-комерсиален филм, който се очаква, че ще има много зрители. Освен това частни спонсори не са стимулирани да инвестират средства в един независим филм. Друг недостатък на закона е разпространението, 90 процента от кино салоните в Румъния са закрити. Имаме много мултиплекси, но не и кино салони. През 2016 г. правителството поиска от нас, от представителите на филмовата индустрия, да напишем нов проектозакон за кино. Бях в тази фокусна група заедно с Кристиан Мунджиу, Тудор Джурджу и още двама-трима режисьори. Направихме проектозакон, като се опитахме да поправим изброените недостатъци, но в крайна сметка няколко месеца, след като се смени правителството, новото стопира закона и сега сме отново в същото положение, в сила е старият закон. Наскоро нашият Национален филмов център предложи нов закон, близък до този, който ние написахме. Включени са някои от предложенията, които ние дадохме и сега чакаме да видим какво ще реши правителството. То не се вълнува особено от филмовата индустрия. Правителството ни е пълно с хора, които са имали проблеми със закона, участват в нечисти сделки и бизнес с държавата, обвинени са в корупция. Правителството ни се опитва да промени Наказателния кодекс, за да се прикрият проблемите, така че киното ни е последната им грижа.
Но никой не може да отрече успехите на новото румънско кино в чужбина…
Никой не се вълнува от това. С моя филм им показахме, че може да се прави успешно комерсиално кино. Мисля, че ако се промени нашият закон за кино, ще се даде възможност на много частни инвеститори да дават субсидии за кино, така че ежегодно в Румъния да се създават по няколко добри комерсиални филма. В момента е трудно за румънски филм да попадне в Топ 10 в страната. Повечето от румънските зрители гледат холивудски продукции. При нормално функционираща филмова индустрия трябва поне един румънски филм да присъства в Топ 10. Така че не е достатъчно, че румънското кино има успехи в чужбина. Трябва да имаме успех и в собствената си страна.
Какъв е героят в новия Ви филм „Историята на един летен любовник“?
Това е комедия, но друг тип. Ако мога да използвам такова сравнение с „Два лотарийни билета“, новият е повече в стил „Уди Алън“. Сниман е само в центъра на Букурещ. Главният герой е университетски преподавател, професор по математика, който има доста авантюри с по-млади жени, повечето негови бивши студентки и изобщо студентки в университета. В един момент той трябва да промени живота си, защото приятелката му забременява. Изобщо това е история за мъж, който не иска да порасне. Българи са специалистите по дизайна на костюмите, грим и прически, звуковият инженер, фотографът, композиторът (Христо Намлиев), много българи има в техническия екип, взехме техника от „Ню Бояна Филм Студиос“. Международната премиера на филма ще се състои през ноември на фестивала в Талин, Естония. Вероятно в България филмът първо ще бъде показан на фестивали и след това по екраните.
Комедията ли е любимият Ви жанр?
Късометражните ми филми, както и първият ми пълнометражен не са комедии. Не съм си поставил за цел да правя само комедии. В близко бъдеще искам да направя 2 филма. Единият е нещо като продължение на „Два лотарийни билета“, със същите актьори – същите герои, но в други ситуации. Сценарият вече е завършен. Това също ще бъде нискобюджетен филм. Ще започна скоро работа по него, защото е независим проект. Вторият ми проект е за историческа драма, започнах да работя върху сценария. За този филм се изисква по-голям бюджет, така че ще кандидатствам за финансиране в Румъния, ще търся копродуценти и субсидии от ЕС. Това ще отнеме около 2 години. Филмът ще е посветен на селското въстание в Румъния през 1907 г., което е потопено в много кръв. По това време 75 процента от населението в страната е неграмотно, селяните са в положение на роби. Мисля, че някои от тогавашните проблеми са актуални и днес в Румъния. Никой не се интересува от по-ниските прослойки на обществото, от селяните земеделци. Много румънци днес, които не са богати и живеят в по-изолирани селски райони, нямат достъп до образование, нямат работа, редица от тях емигрират в Испания, Германия, Италия. Четох статистика, че румънците са на второ място по емиграция в света, след сирийците, а ние нямаме война и политически размирици. Четири милиона румънци напуснаха страната през последните години, за да си намерят работа в чужбина. Представям си, че ситуацията е сходна с тази в България. Когато пътувахме с колата към Варна, видях пусти села в България, по улиците нямаше хора. Никой не се вълнува за съдбата на тези хора, няма правителствени мерки за тяхното образование, да им се даде работа, да се изгради инфраструктура, за да могат да обработват по-лесно земята си.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
