Интервю за културните връзки между Иран и България и за приноса на специалност „Иранистика“ в Софийския университет за развитието на ирано-българските и ирано-европейските отношения
Владимир Митев
Ориенналистът-иранист Иво Панов е роден на 05 октомври 1958 г. в гр.София. Получава висшето си образование в Кабулския държавен университет – Афганистан, специалност „Персийска филология“ (1978 – 1980) и в Азербайджанския държавен университет, специалност „Източни езици и литература“ (1980 – 1984). През 2001 г. защитава в СУ „Св. Климент Охридски“ докторска дисертация на тема: „Нови аспекти в изучаването на поетическото наследство на Омар Хайям“.
Иво Панов е ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ от създаването ѝ през 1993 г. Той е директор на магистърската програма „Иранистика“ в Нов български университет (2000 – 2004). Председател е на „Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България“ от учредяването му през 2008 г. Ръководител е на секция „Теория, история и критика на превода“ при Съюза на преводачите в България (2010 – 2016) и е председател на Съюза на преводачите в България (2016 – 2019).
Автор e на 79 научни, литературно-критически и публицистични публикации у нас и в чужбина. Автор e и на предговор, съставител, редактор, рецензент, консултант или преводач на над 50 художествени и научни книги, четири от които издадени в ИР Иран. Иво Панов написва монографиите „Омар Хайям в България“ (2000) и „Персийска класическа литература IX – XV век“ (2018), „Енигмата Омар Хайям” (2019). Той е първият българин, превел четиристишията на Омар Хайям от персийски оригинали. За първи път в България, в съавторство с Алиреза Пурмохаммад, превежда от персийски оригинал първи том от „Шах-наме“ („Книга за царете“) на Абулгасем Фердоуси.
Член е на Съюза на българските писатели (2002), на Съюза на преводачите в България (2006) и на Съюза на българските журналисти (2012).
Професор Панов, след влизането на България в ЕС се активизираха културните връзки между България и Иран. Какви са формите и конкретните реализации на това междукултурно общуване от гледна точка на академичния свят? Как специалност „Иранистика” на Софийския университет допринася и се вписва в българо-иранските културни отношения?
Господин Митев, прав сте, че след влизането на страната ни в Европейския съюз взаимоотношенията между ИР Иран и Р България навлязоха в един по-динамичен етап. Но Ви уверявам, че в полето на образованието, науката и културата те неизменно са били на много високо ниво. Още след създаването на специалност „Иранистика” през 1993 година иранската държава чрез своите легитимни представители у нас активно подпомага развитието на тази академична специалност както морално, така и финансово. Всяка година наши студенти посещават Иран на разноски на домакините на различни по времетраене езикови курсове. През няколко години се организират различни екскурзии за студентите и преподавателите в специалността. Иранската страна финансира издаването на научна и преводна литература, свързана с културата на Персия и Иран. Благодарение на щедрото спонсорство днес специалност „Иранистика” разполага със свой собствен кабинет, две учебни аудитории, едната от които наскоро подарен фонетичен кабинет, и библиотека, оборудвани с цялата необходимата техника. Разполагаме и със сателитна система, чрез която имаме възможност да следим на живо над 20 телевизионни канала на персийски език. Днес, в ерата на интернет, това навярно няма да учуди никого, но ние имахме тази възможност доста преди навлизането на глобалната мрежа в бита ни. Благодарение на иранските ни приятели понастоящем специалността ни разполага с библиотечен фонд от над две хиляди тома научна и художествена литература.
Разбира се, след влизането ни в Европейския съюз Иранската държава вече гледа на България и като на своеобразен мост към него, а на специалност „Иранистика” като важно звено от този мост. И това е напълно естествено, и още-повече допринася за добрите отношения на научното и културното поприще.
Какви са партньорствата, които специалност „Иранистика” и Софийският университет реализират с академични институции в Ислямска Република Иран? Какви международни възможности имат студентите, докторантите и преподавателите иранисти от България за развиване на своето познание за Иран?
СУ „Св. Климент Охридски” има подписани договори за сътрудничество, за обмен на кадри и на научна продукция с „Техеранския университет”, с „Организацията по култура и ислямски контакти”, с „Казвинския университет”, с техеранския университет „Аламе Табатабаи”, пред подписване е и на такъв договор с „Гиланския университет”. Особено активни са контактите ни с „Казвинския университет” и университета „Аламе Табатабаи”. С тях проведохме няколко международни научни форума, подготвихме и отпечатахме ценни издания, сред които „Каталог на персийските ръкописи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, „Астрономически таблици на Ямини”. Със съдействието на Организацията по култура и ислямски контакти” в Иран излезе „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски на персийски език.
Както Ви казах, студентите и преподавателите от специалност „Иранистика” в СУ „Св. Климент Охридски” имат рядката възможност да посещават Иран за едномесечни, тримесечни и осеммесечни езикови курсове. Във всичките ни договори с иранските висши учебни заведения и организации има клауза за обмен на преподаватели и студенти. Наши студенти вече се възползваха от възможността да запишат в Иран иранистични магистърски и докторски програми. Преподавателите в специалността ни са редовни участници в международни научни прояви в Иран, Афганистан, Турция, Таджикистан, Канада. Разбира се, по обясними причини най-често научни форуми се провеждат в Ислямска Република Иран, поради което и нашето присъствие там е много по-наситено. Лично аз имам вече близо двадесет посещения в тази удивително гостоприемна източна страна. И нека да подчертая отново, разходите по пътуванията ни до Иран се поемат в по-голямата им част от страната домакин.
Каква роля играе Иранският културен център в София за утвърждаването на иранистичните изследвания в България? До каква степен иранската държава подкрепя хора и институции, посветили се на изучаването и утвърждаването на персийския език и култура?
Контактите ни с Иранския културен център в София през годините са били почти винаги с много голям интензитет. И това е съвсем естествено, защото това е институцията, която отговаря в най-голяма степен за разпространението на персийския език и култура в България. Благодарение на усилията на един от дирeкторите му г-н Аганури, който дари близо 400 тома научна и художествена персийска литература на специалността ни, бе сполучливо завършен един грандиозен проект, в резултат на който бяха издадени първият Голям академичен „Персийско-български речник” (2009) и двутомния „Българско-персийски речник” (2013). И това бе оценено по достойнство у нас и в Иран. През 2010 година бях удостоен с грамота от Съюза на преводачите в България за научната редакция на първия речник. А през 2014 г. двутомният речник получи Голямата световна награда на 21-та сесия на „Книга на годината” в областта на иранистиката от Министерството на културата и ислямските контакти на ИР Иран.
Не бива обаче да подценяваме ролята на Иранското посолство в София, което, наред със своите специфични задължения, също активно подпомага развитието на иранистиката в България. С голяма съпричастност към иранистичната дейност у нас се отличава предишният посланик на ИР Иран в Съфия Н.Пр. Абдоллах Нороузи. По време на мандата му научните и академичните проекти между Иран и България бяха осъществявани най-вече благодарение на неговата активност. Д-р Нороузи бе в основата и на създаването на „Института за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа”, който през последните години успореди своята дейност със специалност „Иранистика” и с „Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България”. Не е случаен фактът, че д-р Нороузи бе награден с най-висшия орден, който присъжда Р България на чужденци.
Новият посланик на ИР Иран у нас Н. Пр. Сайед Джавад Расули също започна много активно и резултатно своята дипломатическа мисия у нас. Надявам се, че с общи усилия ще запазим високия темп на сътрудничество между посолството на ИР Иран и специалност „Иранистика”.
От 2011 г. насам в Софийския университет се провеждат иранистични научни конференции. Какъв е мащабът и какво е значението на тези конференции от гледна точка на международното участие, разглежданите теми, отзивите в пресата и в академичните среди? До каква степен българската иранистика става разпознаваема в международен план и създава свои връзки с партньори от региона и света?
Колеги от специалност „Иранистика” в Софийския университет са редовни участници в различни ориенталистични форуми у нас и в чужбина от самото ѝ създаване през 1993 година. Наистина, като организатори и домакини на международни научни форуми започваме активна дейност от 2011 г. когато в рамките на „Центъра за източни езици и култури” при „Факултета по класически и нови филологии” проведохме Международната научна конференция „България и Иран в огледалото на историята (Минало, настояще и перспективи)”. Последваха Международната научна конференция „Иран и Балканите в огледалото на историята (Минало, настояще и перспективи)” (2013), Международната научна конференция „Иран и Европа в огледалото на историята (Минало, настояще и перспективи)” (2016), Международната научна конференция „Персийски ръкописи на Балканите и в Централна Европа” (2017), Международна научна конференция „Иран и светът в огледалото на историята (Минало, настояще и перспективи)” (2019). След всяка от тези научни прояви излиза сборник с изнесените доклади, като броят на подадените за участие доклади и участниците непрекъснато се увеличава. Ще посоча само, че ако на конференцията, проведена през 2011 г., имаше само няколко гости от чужбина, то на конференцията, проведена през 2013 г., дойдоха единадесет гости от Иран и по един от Индия, Гърция, Босна и Херцеговина, Македония, Румъния и Германия. На конференцията през 2016 г. пристигнаха 80 доклада, от които научната комисия избра 40. Тогава заявките бяха от 14 държави, като само от Иран те бяха 16. На конференцията през 2017 г. постъпилите доклади бяха малко над 80, избраните отново 40. Участници във форума бяха представители на 11 държави: Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, ИР Иран, Италия, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватска, като само от Иран гостите бяха 14. За конференцията, проведена на 11 и 12 февруари 2019 г. постъпиха близо 120 доклада. 68 бяха одобрени за печат, но до участие научното жури, състоящо се от 9 професори, 6 доценти и 5 асистенти от 4 университета, допусна 40. Заявки пристигнаха от 16 държави, само от Иран те бяха 22. Наши гости бяха учени от различни университети и научни институти от Иран, Румъния, Сърбия, Полша, Грузия, САЩ, Англия и др. Всичко това, смея да се надявам, говори само по себе си за нарасналия международен авторитет на българската иранистика.
През последните години нарастването на българо-иранския академичен обмен е свързано с българо-иранския мозъчен тръст „Център за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа” (IBCE) с ръководител Алиреза Пурмохамад. Каква дейност реализира IBCE през последните години? Какви проекти предстоят за реализация в близкото бъдеще? До каква степен мозъчният тръст успява да изгради мостове на връзка между иранистите от Балканите и в Централна Европа? И как Ислямската република гледа на дейността на IBCE?
Благодаря Ви за ласкателното определение – „мозъчен тръст”, което давате на нашия Център. Ще се радвам, ако времето потвърди тази Ваша формулировка.
„Центърът за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа” (IBCE) бе създаден през 2016 година. Според Устава му някои от целите, които преследва са: осъществяване на научни и културни проучвания на национално и интернационално ниво с учени, чийто интерес е насочен към изследвания в областта на контактите между Иран, Балканите и Централна Европа; сътрудничество с научно изследователски организации и фондации за осъществяване на научноизследователски проекти; поощряване на изследователи и честване на именити учени; осъществяване на научноизследователска и техническа дейност; организиране и провеждане на научни форуми на национално, регионално и международно ниво; издаване на книги, научни сборници и списания…
Щастлив съм, че съм един от учредителите на този Център и член на Управителния му съвет. Щастлив съм, че имам възможността да работя с неговия изпълнителен директор Алиреза Пурмохаммад, който вече десет години преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ различни иранистични дисциплини. Щастлив съм, че благодарение на този Център имам възможността да продължавам интензивни контакти с д-р Абдоллах Нороузи. Още повече ме радва фактът, че този Център не е конкурент на специалност „Иранистика”, а негов истински партньор, с когото вървят ръка за ръка по широкоспектърния друм на иранистиката. Ще посоча само, че всички културни и научни мероприятия, проведени от 2016 г. нататък, са дело на плодотворното сътрудничество между специалност „Иранистика”, „Центъра за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа” и „Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България”. Освен споменатите вече международни конференции ще отбележа и проведения през месец май 2018 г. в Софийския университет специализиран семинар и практическо обучение с международно участие по проблемите на превода на видовете съвременна иранска проза. Партньор на семинара бе и Съюзът на преводачите в България.
В близко бъдеще пред Центъра стоят няколко крайно интересни проекта за реализиране, но засега предпочитам да не ги разкривам, за да позволя на културната и научната ни общност да научи за тях в подходящ момент.
Колкото до това до каква степен Центърът е успял да изгради мостове на връзка между иранистите от Балканите и в Централна Европа, убедено смятам, че тези мостове вече са изградени и са стъпили на солиден фундамент.
А как Ислямската република гледа на дейността на IBCE, мисля, че би било нетактично аз да отговарям на този въпрос. Вярвам обаче, че не би имало друг поглед върху тази дейност, освен положителният. И подкрепата, която получаваме досега от иранските институции, потвърждава това мое мнение.
Всеки човек, докоснал се до Иран, е забелязал огромната почит, с която се ползва книгата и писменото слово в иранската култура. През последните години сме свидетели на редица преводни и авторски книги, които допринасят за културното сближаване между иранци и българи. Кои са тези книги и по какъв начин са посрещани те от четящите хора в двете държави?
Много добре сте запознат с отношението на иранеца към книгата. Боя се обаче, че у нас мнозина и представа си нямат на какъв пиедестал тя е поставена в битността на тази народност. Още през Средновековието, когато един персийски владетел искал да изрази уважение и желание за мирни добросъседски отношения към свой равнопоставен по ранг, той му е провождал дълъг керван, натоварен с чудни прескъпи подаръци. Първата камила в кервана носила един-единствен, най-ценния – изписана от майстори калиграфи книга, чиито кожени корици били обсипани със скъпоценни камъни. Обикновено тази книга била или Корана, или „Шах-наме” („Книга за царете”) на Абулгасем Фердоуси. Това отношение към писменото слово в Иран се е съхранило и до днес. Иранската държава дотира издаването на книги, те са по джоба на всекиго. Днес на иранския книжен пазар могат да се намерят книги с уникална типография от различни епохи, от различни езици, художествени и научни, на строго специализирана тематика и такива за широката аудитория…
Наистина у нас през последните две десетилетия с помощта на Културното представителство към Посолството на ИР Иран в България и на самото Посолство издадохме цяла поредица от преводни и авторски заглавия, с които, убеден съм, доближихме българския читател до иранската култура. Изреждането им е доста трудоемка задача, затова ще се огранича само с посочването на някои от тях.
Първият превод на ирански автор бе осъществен от нашата колежка Марта Симидчиева, която понастоящем преподава персийска литература в Йоркския университет в Торонто. Тя преведе романа „Директорът на училището” на Джелал Ал Ахмад – един от най-известните съвременни ирански автори.
Последва отпечатването в Иран на моят превод и коментар на четиристишията на Омар Хайям на български и на английски език. Издаде ги Министерство на културата и ислямското напътствие през 1998 г. На следващана година книгата бе преиздадена у нас от АИ „Проф. Марин Дринов”, последва още едно издание, този път в джобен формат, за да могат любителите на философията на Изтока да ѝ се наслаждават по всяко време и на всяко място. Какво бе моето учудване обаче, когато разбрах, че две други ирански издателста – „Сафир-е собх” (2000 г. – първо издание и 2001 г. – второ издание и „Бод Бодак” (2012 г.), за да издадат рубаите на Омар Хайям в билингва издание, са предпочели не те самите да направят свои собствени преводи на английски език на Хайямовите стихове, а да се доверят на преводите на един чужденец – българин. Е, за да бъда откровен, второто издателство е посочило, че използва както моите, така и преводите на Едуард Фицджералд, но какъв по-голям комплимент от това името ми да стои до името на първия преводач на четиристишията на Омар Хайям.
През 2000 г. ИК „РадарПринт” издаде историко-критическата ми студия „Омар Хайям в България”, за която получих грамота от Съюза на преводачите в България – секция „Теория, история и критика на превода”.
През 2001 г. преподавателят в специалността Людмила Янева издаде сборника „Светлина и сянка”, съдържащ едни от най-емблематичните произведения на най-превеждания съвременен ирански прозаик и драматург Садег Хедаят
Последваха първите три учебника по персийски език за нашите студенти, чиито автори бяха колегите иранисти Ивета Златарова, Ангел Орбецов и Людмила Янева.
През 2012 г. заедно с иранския преподавател в специалността ни Алиреза Пурмохаммад преведохме част от „Шах-наме” („Книга за царете”) на Абулгасем Фердоуси. Книгата бе издадена в луксозен, супер луксозен и букинистичен вариант от ИК „ЕМАС”. За превода на този класически автор бяхме удостоени през 2013 г. със Специалната награда на „Съюза на преводачите в България”, а самият проект получи Голямата годишна награда „Бронзов лъв – 2012” на Асоциация „Българска книга”. Любопитен детайл към това издание е, че през 2013 г. на регулярния годишен аукцион, провеждан сред дипломатическия корпус у нас, на който се събират средства за домовете за деца без родители, букинистичният вариант на „Шах-наме” получи немислимата цена от 6 000 лв. И това е най-високата цена, дадена на този аукцион. Показателно, нали?
За издадените речници и за получените награди вече стана дума.
Като говорим за речници, не бива да пропускаме и много интересното и полезно издание на д-р Хаджар Фиюзи, също дългогодишен преподавател в специалността ни – „Персийски думи в българския език”. То претърпя вече три издания и се радва на изключителен интерес не само сред студентите ни, сред езиковеди и любители на историческата лингвистика, но и сред най-широка читателска аудитория.
През 2015 г. на книжния ни пазар се появи друго едно прелюбопитно заглавие „Медицината на Древна Персия” (Авестийска медицинска традиция и някои паралели с българската народна медицина)”, чийто тираж отдавна е изчерпан. Негов автор е д-р Славян Стоилов, лекарят на двете Пилотни интердисциплинарни научни експедиции, проведени на територията на Афганистан, Таджикистан, Узбекистан (2008) и Иран (2010) в търсене на корените на старите българи.
Последните две години бяха много благодатни за мен. През 2018 г. излезе монографията ми „Персийска класическа литература – IX-XV век. Том I”. Буквално преди броени месеци издателство „Панорама” към Съюза на преводачите в България, издаде друга моя монография „Енигмата Омар Хайям. Том I”.
Също съвсем наскоро излезе „Книга за Иран. История на изкуството” на Хабиболлах Аятоллахи в превод на талантливата наша бивша студентка и после преподавател в специалността Диана Братоева. Изданието бе осъществено под редакцията на Ангел Орбецов, което го прави още по-ценно.
Всички посочени издания неизменно се радват на голямо читателско внимание. Тиражите им бързо се изчерпват, отзивите и десетките писма по електронната поща са показателни за интереса, който проявява нашата читателска аудитория към литературата, идваща от и за Древна Персия и днешен Иран.
Но нека видим и интереса на иранската културна общественост към нашата история и култура. Миналата година в Техеран, в „Института за културно наследство на ИР Иран”, бяха представени първите бройки на „История славянобългарска“ на персийски език. Сред присъстващите на премиерата бяха инж. д-р Сайед Мохаммад Бехешти, директор на Института, г-н Христо Полендаков, посланик на Република България в ИР Иран, доц. д-р Георги Вълчев, зам.-ректор по учебната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мадлен Данова, декан на ФКНФ към СУ, както и двамата преводачи на книгата – моя милост и гл. ас. Алиреза Пурмохаммад.
За разпространението на българската литература в Иран огромен принос има напусналият ни колега Хади Азади, дългогодишен преподавател в специалността, който преведе по великолепен начин едни от най-значимите произведения на българските класици Иван Вазов, Йордон Йовков, Елин Пелин…
България е една от водещите дестинации в региона за ирански туристи. Какви са впечатленията на иранските туристи от България и българите? С какво нашата страна е интересна за тях?
Прав сте, че с всяка изминала година интересът на иранците към нашата страна нараства. Няколко български туроператорски агенции обслужват туристите от Иран, а голяма част от нашите студенти са привличани на работа през летните месеци като техни екскурзоводи, гидове и преводачи. Непрекъснато увеличаващият се поток от екскурзианти от тази сравнително отдаечена като разстояние страна, но с близък по народопсихология народ, говори за въздействието, което му оказват природата ни, хората ни и условията, които предлагаме за отдих и културен туризъм. Иранският народ е пословичен със своята гостоприемност, надявам се неговите представители да са усетили поне малко и българската.
Преди време иранските медии откриха, че в българския език има може би над 1000 думи от персийски произход. В същото време в България от години се утвърждава тезата, че т.нар. прабългари са били от ирански произход. По какъв начин тези факти или хипотези допринасят за сближаването между българи и иранци? Как се гледа на българите в Иран и на иранците в България днес?
Да, така е. И това стана едва след трите издания на „Персийски думи в българския език” на д-р Хаджар Фиюзи. Наистина много са думите от персийски произход в нашия език. Всеизвестен факт е, че голяма част от персийската лексика навлиза в родната ни словестност чрез езици посредници. Това са на първо място турският и после арабският, като език на една от най-разпространените религии в света – исляма. Но има и думи, общи за персийския и за българския език, които не присъстват в езиците посредници. Което идва да ни подскаже, че старите българи и иранците най-вероятно или са били съседи, или са имали интензивни контакти помежду си. А последното е възможно, само ако двата етноса са обитавали близки един до друг региони. Точното посочване на персийските думи, неприсъстващи в езици посредници, би могло ще стане едва след сериозно езиковедско проучване, в което да участват специалисти иранисти, тюрколози, арабисти, китаисти, индолози и санскритолози. Преди десетина години такъв екип се зае с това изследване. В резултат на почти едногодишната ни работа само за две букви от персийската азбука бяха извадени близо 300 общи лексикални единици, коментарът върху които бе над 60 страници. За съжаление, по необясними причини, финансирането секна и нещата спряха дотук. Очакваме спонсорство, за да продължим работата си.
Тезата за иранския произход на старите българи съществува успоредно с другите тези за нашия произход – тюркската, хуно-алтайската, угро-финската, татаро-монголската, автохонната. Споменах вече за двете експедиции, които насочиха вниманието си към предполагаемите земи на нашите предци. Натъкнахме се на много интересни факти, но за съжаление проучванията и тук спряха, без да докажем категорично иранския произход на протобългарите. Все пак вратата остава отворена, но се боя, че без траен интерес от държавните ни институции и солидно финансиране, нещата ще си останат в сферата на теориите.
Как гледат в Иран на българите? Хубав въпрос. Гледат като на родственици, като на близък по душевност, бит и култура народ. Още повече, че паметниците на персийската класически литература (IX-XV век) изобилстват от позовавания на топонима и етнонима „болгар”. С колегата ми Алиреза Пурмохаммад и неоценимата помощ на иранския картограф проф. Карачанлу и на Националната библиотека на Иран донесохме 16 средновековни персийски съчинения, в които се говори за българите и техните обичаи, за различните им държавности през вековете. Остава да ги преведем на български и да ги издадем. Но това отново изисква финансов ресурс. Оставаме с надеждата, че такъв ще се намери.
А как гледат на иранците в България? Смятам, че пред българските иранисти стои задължението, а защо не и предизвикателството, да допринесат за по-доброто опознаване на този велик народ със славна героична история и богата култура с каквато малко народи по света могат да се похвалят. Това е култура, наследила духовното наследство на древните месопотамски цивилизации Акад и Шумер, Асирия и Урарту, Елам, Вавилон и Мидия, за да го пренесе през вековете, хармонично съчетана с гения на персийската народност. Така че отговорът ми е следният: Независимо, че у нас излязоха десетки книги за иранската народност, за нейната история и култура, масовият българин все още не познава в достатъчна степен иранците, за да може да има обективно отношение към тях. Той гледа на тях като на чужденци, като на отдалечен от нас географски народ, с непозната култура и литературна традиция. Което означава, че ни предстои още много работа.
От 12 години България е част от ЕС. Как нашата страна допринася за развитието на отношенията между ЕС и Иран? До каква степен България и българските иранисти имат своя добавена стойност в опознаването на Иран и служат за мост между Ислямската република и ЕС?
На този въпрос най-точен отговор биха Ви дали колегите иранисти, работещи понастоящем в Министерството на Външните работи – г-н Ангел Орбецов, директор на Дирекция „Азия, Австралия и Океания”, Николина Кунева, Ирена Ганчева, Георги Хъшев – и тримата випускници отличници на специалност „Иранистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Ще добавя само, че още няколко наши възпитаници работят в посолството ни в Техеран и със своята дейност несъмнено допринасят за опознаването на Иран и спомагат за разбирателството му с ЕС. А за добавената стойност, която имат българските иранисти в тази област, говори сам по себе си фактът, че от две години специалност „Иранистика” е сред малкото защитени специалности във висшето ни образование. Което ще рече, че България има нужда от кадрите, които създаваме, те са отлично подготвени и изключително полезни в най-различни сфери на обществения ни живот.
Защо е важно днес България и светът да познават и да общуват с Иран? С какво Иран допринася към световната карта на културата, на идеите и на народите?
Иран заема специално място в културната съкровищница на света. Това е страна с двадесет и пет вековна държавност. Страна на поетите, страна на розите и на славеите, страна на изяществото и на източната мъдрост, страна на поразителните контрасти. Иран е страната, получила в наследство могъщата култура на древните месопотамски цивилизаци, преминала през ада на историята, преживяла страховити нашествия, но устояла и успяла да съхрани самобитния си дух, своята духовна и национална идентичност.
Може би малцина знаят, че персийският език се говори в 29 държави по света. По този показател той се нарежда на шесто място веднага след испанския и е преди немския. Персийският е признат за втория класически език след гръцкия, латинският и санскрит се нареждат на трето и четвърто място. От гледна точка на притежанието на пословици и поговорки персийският е сред първите три в света, а откъм лексикалното си разнообразие е един от най-богатите езици. Той може да произведе милиона думи и в това отношение няма равен на себе си, освен може би арабският. Персийският език е с един век по-древен от латинския и с дванадесет века от английския. Сред десетте най-предпочитани поети в света петима са персоговорящи. Персийската класическа литература по обем и по дълбочина се поставя наравно с древногръцката. В нея се набляга изключително на философската дълбочина, докато в западноевропейската – на чувствата. Митове и легенди, пословици и поговорки, афоризми, басни, приказки, песни – всички тези разнообразни жанрове пък попълват мозаичния състав на персийския фолклор и съхраняват за поколенията душевността и гения на етноса, който ги е сътворил.
Какво предстои за специалност „Иранистика” като проекти и инициативи наесен и в началото на следващата година?
Няма да кажа нещо ново, ако призная, че в по-голявата си част проектите, стоящи пред специалност „Иранистика”, са идентични с тези, които стоят пред „Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България” и пред „Центъра за изследване на Иран, Балканите и Централа Европа”. Тоест в повечето случаи и трите звена се движат в един коловоз.
Приключи Първият етап от изследването „Персийски ръкописни книги и документи в България”. Той бе насочен към проучването на ръкописните паметници на персийски език в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Етапът приключи благодарение на усилията на колегата Алиреза Пурмохаммад. Завърши с издаването на каталог от „Института по културно наследство и туризъм” на ИР Иран (2018), и после ново издание с лека редакция от Техеранския университет „Аломе Табатабаи” (2019). Предстои Вторият етап – проучване на ръкописните паметници в библиотеките в цяла България.
Както вече споменах, донесените от Иран средновековни книги, в които се говори за българите и за техните държавности, все още чакат да бъде направен подбор на подходящите текстове, превод и пускането им в научна употреба.
След големия успех на първи том на „Шах-наме” на Абулгасем Фердоуси, се надяваме да започнем работата и над втори том. При условие, че се намери подходящият спонсор, разбира се
В академичен план предстои провеждането на конкурс по персийско езикознание за две асистентски места. Надявам се, че след него съставът на специалността ни ще се подсили с млади и талантливи наши възпитаници. Те ще са бъдещето на българската иранистика. Предстои и провеждането на конкурс за две докторантски места – по персийско езикознание и по персийско литературознание. Това също ще подсили специалността ни с нови кадри.
В личен план – след изизането на „Енигмата Омар Хайям. Том I” подготвям издаването на „Рубайят. Омар Хайям. Том II” Надявам се до есента да успея, за да можем да направим представяне и на двата тома в София. Ще започна работа и върху втори том на „Персийска класическа литература – IX-XV век.”.
Вие сте хаямист. Бихте ли приключили нашето интервю с рубай от Омар Хаям?
Позволете ми да завърша така:
Целта на цялото творение – това сме ние!
На разума в очите душата на познанието пак сме ние!
Този кръгъл свят на пръстен е приличен,
и знайно е, че камъкът единствен и безценен върху него пак сме ние!
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
