Известният румънски писател и политик участва на Панаира на книгата в София, където блогът „Мостът на приятелствотво“ му зададе въпрос
Владимир Митев
Варужан Восганян бе в затвор през 1989 г., а по време на прехода бе заплашен от осъдителна присъда в рамките на борбата с корупцията. Може би силните личности провокират и голяма враждебност. Не може да се отрече обаче фактът, че Восганян е много добър съвременен писател. На Панаира на книгата в София той говори с характерния си стил, разкриващ дълбочина и мъдрост. Говори за значението на униформата в обществения живот, за тайните на писането, за своя арменски произход. Към края на срещата с него журналистът Владимир Митев от блога „Мостът на приятелството“ му зададе следния въпрос:
„Въпросът ми е свързан със социализма и антикомунизма. Книгата говори за наследството на социализма и за периода на прехода. В Румъния преходът бе доминиран от две могъщи идеологии – антикомунизма и антикорупцията. Появи се президент, който олицетворява единството на тези две идеологии – Траян Бъсеску. Също като главният герой от романа „Децата на войната“ той е бил част от силовите структури по времето на социализма. Въпросът ми е дали тези силови структури са ни освободили от социализма.“
Варужан Восганян отговори:
„Не знам каква е била точната ситуация с България. В Румъния нещата протекоха по особен начин. Умряха 1400 души. Мисля, че имаме общи неща. Революцията настъпи точно, когато румънците бяха свикнали с комунизма. Тя ги свари неподготвени. Второ, румънците не си представяха, че социализмът ще падне. Не познавам никого от социалистическа Румъния – социолог, писател, философ, който дори бегло да е споменавал нещо за посткомунизъм преди промените. Комунизмът беше нещо вечно. Трето, през 80-те годинин в Румъния нямаше съпротива срещу социализма. Имаше няколко души, които кореспондираха с Радио „Свободна Европа“, които не разговаряха помежду си и не организираха нищо.
През 1989 г. нямахме легитимна антикомунистическа структура. Така че Коминустическата партия се върна спокойно на власт. „Секуритате“ не участва въобще в Революцията с репресия. Когато започнаха вълненията в Букурещ, бе повикана армията и тя заключи оръжията. Така че „Секуритате“ не е обвинявана в престъпления във връзка с Революцията. Преходът от старата към новата „Секуритате“ стана спокойно със смяната на поколенията. С изключение на големите шефове в службите, чиито имена се знаеха, всички други, включително мъчителите се пенсионират спокойно.
Системата се трансформира. Сега има други методи. Никой не трябва да те следи. Четат ти фейсбука. Виждат какви приятели имаш. Виждат къде си, защото казваш в социалната мрежа, че си с „еди кой си“. Имаш мобилен телефон, който издава локацията ти. Някои си плащат сметките по телефона. Така че службите знаят материалното ти състояние. Само това е достатъчно. Трябват и хора, които да са център на мрежите и от време на време да излизат публично. Има такива мрежи и заради различните форми на сътрудничество разузнавателните служби са излезли извън контрола на политическата система. Педи партията определяше кой ръководи службите. Сега някак си се обърна това. Службите влияят кой управлява политическата система. Доказа се, че те имат по-голяма инерция. За тях не важи цикъла – „Революция-Реставрация“, нито изборния цикъл. Те са стабилни като вулканичната лава. Това им дава предимство пред останалите. Днес разузнавателните служби не са по-жестоки, отколкото социалистическата „Секуритате“. Не извършват старите престъпления. Но като човек, който е част от политическия елит на моята страна, и който е живал и преди, и сега, мога да кажа, че обществото е много по-контролирано сега, отколкото бе преди 30 години. Стаите, в които живеем имат 3 стени. Четвъртата стена е прозрачна.“
Варужан Восганян не може да бъде човек, говорещ клишета. Това повишава стойността му като личност с мнение. Ако искаме наистина да знаем в какъв свят живеем, е важно да имаме повече срещи с интелектуалци от ранга на господин Восганян. Научавайки повече за Румъния, можем да разберем много по-добре нашата собствена страна и общество.
Идването на Восганян в София и превода на три негови книги на български език се дължи на неуморната преводачка от румънски език Ванина Божикова. Често работата на преводачите – тези „борци на тихия културен фронт“, не се признава в достатъчна степен в журналистическите и интелектуалните кръгове. Тя не се ограничава само до самия превод, а е свързана и с поддържането на динамични връзки на взаимно уважение с хора, които не позволяват на всеки да им е партньор. От подобно общуване с интелектуалците в региона имаме нужда и ние в публиката. Без мостове, които да ни свържат с тях – т.е. без преводачи и разпространители, нашият живот би бил по-тъжен и изолиран. В този смисъл румънският щанд на Панаира на книгата и отдадеността на забележителните преводачи и преводачки от румънски език заслужават да бъдат хвалени отново и отново.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
